VBAC


:-) 1

Днешният разказ е от АГ болница Свети Лазар и е естествено раждане след цезарово сечение. Нашият втори син Андрей се роди на 17 юли в 1 ч. 34 мин. през нощта, 3,880 кг, 51 см, точно на термина, а освен това е неговият имен ден. Много исках да родя на 17-ти, защото избрахме името му още в началото на бременността ми. Освен това не ми се искаше да закъснее бебето, за да не се увеличи рискът за секцио. Аз имам едно нормално раждане и едно секцио преди това.

Един курс, седем различни раждания. Раждане 6. Мария


Ева е пораснала 7

Това е разказът на Свилена Иванчева за нейното естествено седалищно раждане след секцио. Заради истории като тази не спирам да вярвам в раждането и в жените. Всичко изглеждаше невъзможно - операцията трябваше да се случи в същия този ден. И само малко подкрепа беше нужна, малко окуражаващи думи, за да се обърнат нещата и да се случи едно хубаво раждане с песен и усмивка. Когато имаме вяра, чудесата се случват. Благодаря ти за споделеното, Сиси!

Историята на моето естествено седалищно раждане след секцио



Маги и Нина малко след раждането 9

Бях решила да не разказвам тази история. Все пак раждането е нещо много лично. Правя го заради Олга и заради жените изправени пред избор или намиращи се в подобна ситуация. Възможно е да се роди естествено след цезарово, даже след две :-)

Маги Малеева разказва за своето раждане


Билборд в Пловдив 3

Всяко раждане е чудо. Но за една жена, която има две цезарови сечения преди това, която е мечтала да роди естествено, която се е борила за този шанс, това е една истинска победа! Ето защо след като ражда естествено след две операции, Надя от Пловдив решава да сложи билборд с надпис "Чудесата се случват!" на улиците. :-) Споделям с вас един вдъхновяващ разказ, написан от една силна майка и нейната дула.

Чудесата се случват! Историята на едно невероятно раждане



На срещите на Първата годинка 1

Хубаво е да имаш дете, още по-хубаво е да имаш две, а за три ще каже Оля ;). Моето второ раждане е предмет на този разказ, като искам да благодаря за поканата да споделя във форума на моята дула съкровения си опит. Малко предистория: през януари 2010 г. родих дъщеря си след сравнително лека бременност, една седмица по-рано от предполагаемия термин. Родих я с операция. Това не беше планирано, може да се каже, че не съм имала и такива опасения, изобщо изненада... Неизбежно след това си зададох въпроса: как стана така, че ме оперираха? И неизбежно някой трябваше да бъде виновен за така стеклите сe обстоятелства, като вината си поделихме аз и лекарят ми. Аз заради наивността си и недостатъчно активната позиция по време на подготовката за раждането, а лекарят, заради предполагаем стремеж да “мине лесно”.

За едно хубаво раждане, пък макар и не по план


Станислав на 1 седмица 26

И така след този дълъг двоен увод стигаме до същинската част – самото раждане. Как така след цялата подготовка се озовах в другия край на България в толкова напреднала бременност, далеч от болницата, в която смятах да родя? Много просто – бях напълно убедена, че имам още около две седмици до раждането. С предишните ми две бременности беше голямо чакане, затова този път от самото начало се настроих, че няма да родя на 25 ноември, а малко след това.

Емоциите около моето раждане и неочакваната развръзка



В новата зала в Св.Лазар 8

Екстремизъм? Безумие? Безотговорност? Стечение на обстоятелствата? Или подарък от съдбата? Още преди да разкажа, чух най-различни коментари относно третото си раждане и със сигурност ще чуя още много. Нормално е, не всеки ден се случва жена да роди в хотелска стая. Е, случи се, и макар да имах по-различни планове, не съжалявам за нищо, нито имам какво да крия. Дори напротив, мисля че има смисъл повече хора да прочетат тази история, защото тя нагледно показва какво огромно значение има подкрепата по време на раждане. Вярвам, че много от вас ще ме разберат и че ще има хора, за които моят опит ще бъде полезен. Затова ще се опитам да разкажа за раждането си максимално откровено и подробно.

Емоциите около моето раждане – част 2


Щастливи! 13

Над 2000 км. път... Една каравана... Едно бебе, което още няма една годинка... 11 месеца след секцио... Една жена, която с много надежди и притеснения очаква скоро да стане майка за втори път... И едно семейство, което тръгва на дълъг път след мечтата си за естествено раждане...

 

Всяко раждане е различно и незабравимо, но историята на Гергана е наистина уникална по много причини. Всичко започна през май, когато получих писмо от нея. В него тя сподели с мен своята история.

В търсене на естественото раждане – от Париж до София



Първият контакт 10

... С нови предизвикателства, нови радости, нови вълнения и нови уроци, които трябва да научим... Вчера присъствах на едно раждане, което за пореден път показа какви невероятни възможности имат нашите тела и това колко безкрайно важна е подкрепата по време на едно естествено раждане. Раждането беше естествено, по-малко от година след предишно секцио. Ако кажа, че не беше лесно, няма да кажа нищо, определено беше голямо предизвикателство за майката и за всички, които бяхме до нея.

Пътят на дулата продължава


Кърмене в болницата 1

За мен прекрасно раждане не означава да не те боли. Родих Андрей за 40 минути, без болка, слушайки приятна музика, но дълго време след това се чувствах празна, неудовлетворена, нещастна. Беше планово секцио, но като казвам планово, нямам предвид, че съм планирала да се случи така. До последно се надявах да родя нормално, дори и в деня, в който отидох в болницата (на термина ми), дори в момента, в който ме приемаха. Но докторката, с която имах уговорка, беше наясно, че ще ме оперира – трябваше да излезе в отпуск и не мислеше да ме чака. Убедиха ме, че не е възможно раждането да стане по-естествен път – бебето е много едро за моя таз, а главичката му стои високо, не е слязла в таза.

Ражданията, които ме научиха на толкова много неща