разкази


Клекнала е по-удобно!

Казвам се Мария и бих искала да споделя с вас моята история за една наистина прекрасна и вярвам, възможна за всички мами реалност – раждането с удоволствие! От малка съм си мечтала да имам семейство и деца... Но винаги при мисълта за дете в мен се проплъзваше един страх: ''ами раждането... лелееее... абе все ще оцелея..., толкова жени са раждали...'' и отклонявах мислите си в друга посока с утешението, че някой ден, живи и здрави, като дойде момента - тогава ще му мисля как ще се справям със страха от това толкова масово разпространено разбиране ''болезнено и ужасяващо раждане''. Всички сме чували сигурно: ''спокойно, като си хванеш детето в ръце и ще забравиш всичко''... е да... но на мен това не ми стигаше като утеха.

Да раждаш с удоволствие – филмът оживява!


Борис

Казвам се Свилена Друмева. Родих на 11.01.2015 г. и вече повече от 5 месеца се радвам на малкото си съкровище и заедно откриваме новия свят. Бях запозната с раждането до толкова, до колкото да разбера, че моментът настъпва. Сестра ми роди година преди мен и каза така - "Много по-лесно е, отколкото всички казват". От една страна ме успокояваше, но от друга не ми стигаше. И ето ме сега - родила и готова да споделя подробно тази така важна за всяка жена информация.

Подкрепата по време на моето раждане



с двете момчета 1

За секунди усетих движението му - как излезе главичката, след нея и раменете и ето го целия - вече лежеше на корема ми и го прегръщах - моят прекрасен Калоян! Сякаш наистина дойде по една съвършена слънчева спирала, без да ме заболи, без да ме разкъса, без помощта на каквито и да било интервенции. Усмивката от шегата на Роси още стоеше на лицето ми и се преля в безкрайна, широка и щастлива усмивка. Миг на пълно щастие и удовлетворение, миг, наситен с освободения от мен окситоцин - хормонът на любовта... Роси ми даде да пипна пъпната връв, за да се уверя, че е спряла да пулсира и едва тогава я преряза. След минутки донесе Калоян повит, но още леко мазен от верникса, и ми го подаде да го закърмя. Прекрасен момент - лакомата малка устичка погълна първите глътки безценна коластра! Има ли нещо по-велико от чудото на раждането?

За силата на майчината природа и сблъсъка й с модерния ...


В очакване

Има безброй много статии, документи, истории и книги за бременността и раждането. Надали ще мога да съм напълно изчерпателна или да напиша нещо съществено ново. Затова ще разкажа стъпките от подготовката до края на раждането през собствения си опит и ще си позволя да спомена моите лични изводи. Забелязала съм, че истинските истории са винаги интересни. Дано и тази е такава!

Как да се подготвим за бебето и защо раждането е ...



Галина Донева

В моето най-близко семейство откакто се помня за раждането се е говорело леко небрежно, без описателен елемент, просто с една положителна нагласа. Помня как баба ми е казвала, че са жънели ръж, но понеже усетила наближаването на майка ми (второто й дете) се прибрала по обед, помахала на акушерката в здравната служба (която беше точно срещу нашата къща) и й казала да се приготви, понеже ей сега идва да ражда, само да сложи на голямото дете да хапне нещо; акушерката се засмяла как "То така бързо ако става", обаче тъкмо след като детенцето приключило обяда, и вече имало сестричка.

Какво му е лошото да родиш „като баба си“?


Йоана 5

Появата на Йоана в живота ни беше дългоочаквана – не само в рамките на деветте месеца преди раждането й, а през годините преди това, когато мисълта за дете неминуемо пораждаше в мен не само копнежа на жената, която е готова да стане майка, но и представата за идеалното раждане. Четях различни вдъхновяващи разкази, разчувствах се с проплакването на всяко малко същество в края им и лека-полека си изграждах идеята как да посрещна детето си на този свят. Част от подготовката ми включваше и посещаването на курса за раждане в център Естествени идеи.

Раждането на Йоана – едно истинско приключение



Лана расте 3

Това е последният разказ от поредицата Един курс, седем различни раждания. Неочакваното развитие по време на раждането на Мелинда уплаши всички ни и даде много материал за размисли и преосмисляне на нещата. Но вярвам, че трябва да се споделят и такива истории, а не само леките и безпроблемни раждания. Радвам се, че в крайна сметка всичко завърши добре и че преминахме заедно през това изпитание. На 28 юни 2013, няколко седмици по-рано от очакваното в живота ни се появи малко момиченце – Лана, 2,800 kg, 50 cm. След 37 седмици на много активна, безпроблемна бременност (за което съм много благодарна) Лана се изправи пред първото голямо предизвикателство в живота си: да се роди.

Един курс, седем различни раждания. Раждане 7. Мелинда


:-) 1

Днешният разказ е от АГ болница Свети Лазар и е естествено раждане след цезарово сечение. Нашият втори син Андрей се роди на 17 юли в 1 ч. 34 мин. през нощта, 3,880 кг, 51 см, точно на термина, а освен това е неговият имен ден. Много исках да родя на 17-ти, защото избрахме името му още в началото на бременността ми. Освен това не ми се искаше да закъснее бебето, за да не се увеличи рискът за секцио. Аз имам едно нормално раждане и едно секцио преди това.

Един курс, седем различни раждания. Раждане 6. Мария



бебе :-)

Днешният разказ е от Токуда. На 16 май в 10:57 и на нас със Сергей ни се случи най-прекрасното нещо, появата на сина ни Андрей! Той се роди 3330 гр, 50 см. Всичко мина прекрасно. Аз до последно се тревожих дали ще е естествено както ми се искаше или ще се наложи секцио, но последните два прегледа показаха, че няма как да стане, а и ако стане или започне естествено, ще доведе най-вероятно до страдание за бебето и умора за мен, а в крайна сметка ще се наложи да правят секцио така или иначе.

Един курс, седем различни раждания. Раждане 5. Марина


На топка в болницата

Нашият прекрасен Павел се роди на 27.05, 2 седмици по-рано. Родих в Надежда и съм много доволна от болницата и от екипите. Родих без избор на екип, тъй като там е такава практиката. Раждането ме изненада, тъй като ми изтекоха водите на 26.05 в 01:30. Тъй като бяха бистри, макар и предните с Вили решихме да поспим, а и аз имах толкова неща за оправяне вкъщи. Аз се изненадах, че водите ми изтичат, спеше ми се и хич не ми се ходеше в болницата през нощта. Вили като разбра, че водите са чисти просто ми каза Хайде да спим.

Един курс, седем различни раждания. Раждане 3. Велислава



Дени, Мишо и Вики на 1 месец

Автор: Деница Денева-Бакърджиева Забременях съвсем планирано, бременността ми беше много лека и прекрасна. Първоначално бях решила да раждам в Токуда, дори и лекар си бях избрала. Бях спокойна, четях от време на време книги за бременността и раждането, но в никакъв случай не бях обсебена от предстоящото събитие. Бях доста заета в офиса и не ми оставаше много време да се вглъбя в това, което ми предстои. С Мишо знаехме, че искаме нормално раждане и че той ще присъства. Доста мои приятелки се опитваха да ме разубеждават, че таткото нямал място в родилната зала и че гледката била много страшна, но и аз и Мишо не обръщахме внимание на тези думи, особено, когато идваха от хора, които все още не бяха минали през този прекрасен момент.

Бебето си знае работата или когато нещата се получат по-добре ...