Разкази


Клекнала е по-удобно!

Казвам се Мария и бих искала да споделя с вас моята история за една наистина прекрасна и вярвам, възможна за всички мами реалност – раждането с удоволствие! От малка съм си мечтала да имам семейство и деца... Но винаги при мисълта за дете в мен се проплъзваше един страх: ''ами раждането... лелееее... абе все ще оцелея..., толкова жени са раждали...'' и отклонявах мислите си в друга посока с утешението, че някой ден, живи и здрави, като дойде момента - тогава ще му мисля как ще се справям със страха от това толкова масово разпространено разбиране ''болезнено и ужасяващо раждане''. Всички сме чували сигурно: ''спокойно, като си хванеш детето в ръце и ще забравиш всичко''... е да... но на мен това не ми стигаше като утеха.

Да раждаш с удоволствие – филмът оживява!


Борис

Казвам се Свилена Друмева. Родих на 11.01.2015 г. и вече повече от 5 месеца се радвам на малкото си съкровище и заедно откриваме новия свят. Бях запозната с раждането до толкова, до колкото да разбера, че моментът настъпва. Сестра ми роди година преди мен и каза така - "Много по-лесно е, отколкото всички казват". От една страна ме успокояваше, но от друга не ми стигаше. И ето ме сега - родила и готова да споделя подробно тази така важна за всяка жена информация.

Подкрепата по време на моето раждане



с двете момчета 1

За секунди усетих движението му - как излезе главичката, след нея и раменете и ето го целия - вече лежеше на корема ми и го прегръщах - моят прекрасен Калоян! Сякаш наистина дойде по една съвършена слънчева спирала, без да ме заболи, без да ме разкъса, без помощта на каквито и да било интервенции. Усмивката от шегата на Роси още стоеше на лицето ми и се преля в безкрайна, широка и щастлива усмивка. Миг на пълно щастие и удовлетворение, миг, наситен с освободения от мен окситоцин - хормонът на любовта... Роси ми даде да пипна пъпната връв, за да се уверя, че е спряла да пулсира и едва тогава я преряза. След минутки донесе Калоян повит, но още леко мазен от верникса, и ми го подаде да го закърмя. Прекрасен момент - лакомата малка устичка погълна първите глътки безценна коластра! Има ли нещо по-велико от чудото на раждането?

За силата на майчината природа и сблъсъка й с модерния ...


В очакване

Има безброй много статии, документи, истории и книги за бременността и раждането. Надали ще мога да съм напълно изчерпателна или да напиша нещо съществено ново. Затова ще разкажа стъпките от подготовката до края на раждането през собствения си опит и ще си позволя да спомена моите лични изводи. Забелязала съм, че истинските истории са винаги интересни. Дано и тази е такава!

Как да се подготвим за бебето и защо раждането е ...



Галина Донева

В моето най-близко семейство откакто се помня за раждането се е говорело леко небрежно, без описателен елемент, просто с една положителна нагласа. Помня как баба ми е казвала, че са жънели ръж, но понеже усетила наближаването на майка ми (второто й дете) се прибрала по обед, помахала на акушерката в здравната служба (която беше точно срещу нашата къща) и й казала да се приготви, понеже ей сега идва да ражда, само да сложи на голямото дете да хапне нещо; акушерката се засмяла как "То така бързо ако става", обаче тъкмо след като детенцето приключило обяда, и вече имало сестричка.

Какво му е лошото да родиш „като баба си“?


Свободата и раждането 1

Това е първият разказ по случай Световната седмица на раждането. Румяна роди преди три месеца в Майчин дом и реши да сподели своя опит и размисли за раждането и изборите, които правим. Можете да изпратите своите истории и мисли по темата "Продължителна любяща подкрепа за мен и моето бебе" до 31 май на е-мейл oducat@gmail.com. Най-сполучливите разкази ще бъдат публикувани на сайта, а авторът на един от тях ще получи подарък - Еластичен слинг от Естествени идеи.

Свободата и раждането



Стела Миткова

Приключи конкурсът "Моето звездно раждане". Идеята на конкурса беше да се споделят позитивни истории за раждането, като с това да вдъхнем спокойствие на бъдещите майки и благодарим на медицинските специалисти, които уважават избора на жените. Получи се много интересен конкурс. Пристигнаха 21 разказа от различни градове - София, Варна, Пловдив, Ямбол, Сливен, Плевен, Добрич, Омуртаг и Павликени. Жените, които ни писаха, също са различни, с различни виждания и представи за "звездно раждане". Имаше такива, които са търсили под дърво и камък къде да родят естествено, както и такива, които са избрали секцио по свое желание.

Победители в конкурса „Моето звездно раждане“


Моето звездно раждане 1

Идеята за този конкурс зрееше постепенно и беше провокирана от няколко неща: 1. Бабин ден, който отмина и на който съвсем естествено се сещаме да благодарим на хората, които са ни помогнали да дадем живот. 2. Зачестилите напоследък негативни истории за раждането, което поражда много голямо напрежение - бъдещите майки се изпълват със страх, а медицинските специалисти заемат отбранителна позиция, което не е добре за никого. 3. Вашите постоянни запитвания за лекари и акушерки, които подкрепят естественото раждане. Прекрасни раждания има. Доволни жени също. Ако и вие сте сред тях непременно трябва да се включите в този конкурс!

Конкурс за разказ „Моето звездно раждане“



Мария и Ема 11

Този месец се навършват три години, откакто работя като дула. На 19 ноември 2010 изплака „моето” първо бебе – Ема (на снимката с майка си Мария). За тези три години присъствах на 64 раждания. Това разбира се не е толкова много. Но преживях дълбоко всяко едно и се чувствах емоционално свързана с всяка една майка. Всяко едно беше безценен опит и урок за мен. И затова ще си позволя да споделя някои неща, които научих за раждането за тези три години.

Три години, 64 раждания и какво научих от тях


Йоана 5

Появата на Йоана в живота ни беше дългоочаквана – не само в рамките на деветте месеца преди раждането й, а през годините преди това, когато мисълта за дете неминуемо пораждаше в мен не само копнежа на жената, която е готова да стане майка, но и представата за идеалното раждане. Четях различни вдъхновяващи разкази, разчувствах се с проплакването на всяко малко същество в края им и лека-полека си изграждах идеята как да посрещна детето си на този свят. Част от подготовката ми включваше и посещаването на курса за раждане в център Естествени идеи.

Раждането на Йоана – едно истинско приключение



Лана расте 3

Това е последният разказ от поредицата Един курс, седем различни раждания. Неочакваното развитие по време на раждането на Мелинда уплаши всички ни и даде много материал за размисли и преосмисляне на нещата. Но вярвам, че трябва да се споделят и такива истории, а не само леките и безпроблемни раждания. Радвам се, че в крайна сметка всичко завърши добре и че преминахме заедно през това изпитание. На 28 юни 2013, няколко седмици по-рано от очакваното в живота ни се появи малко момиченце – Лана, 2,800 kg, 50 cm. След 37 седмици на много активна, безпроблемна бременност (за което съм много благодарна) Лана се изправи пред първото голямо предизвикателство в живота си: да се роди.

Един курс, седем различни раждания. Раждане 7. Мелинда


:-) 1

Днешният разказ е от АГ болница Свети Лазар и е естествено раждане след цезарово сечение. Нашият втори син Андрей се роди на 17 юли в 1 ч. 34 мин. през нощта, 3,880 кг, 51 см, точно на термина, а освен това е неговият имен ден. Много исках да родя на 17-ти, защото избрахме името му още в началото на бременността ми. Освен това не ми се искаше да закъснее бебето, за да не се увеличи рискът за секцио. Аз имам едно нормално раждане и едно секцио преди това.

Един курс, седем различни раждания. Раждане 6. Мария