САЩ – част 5. Раждането 1


 

Акушерките, при които бях на практика в Пенсилвания, гледат на раждането като на нормален процес. По-големият процент бебета се раждат без никаква намеса в родилната клиника или вкъщи. В клиниката протичат и седалищни раждания, раждания на близнаци и на недоносени бебета след 34 г.с.

 

Когато раждането е домашно, акушерките идват оборудвани с всичко необходимо за спешни ситуации – кислород, медикаменти, инструменти, набор за шев и т.н. Всичко това много рядко се използва, но пък активно се използват билки, ароматни масла, тинктури, хомеопатия.

 

Раждането се води изчаквателно. Като цяло няма времеви ограничения колко трябва да продължи, ако майката и бебето се чувстват добре. Ако майката се обади рано – акушерките идват, слушат тоновете на бебето, проверяват разкритието и си тръгват. Ако са изтекли водите и няма контракции се изчаква. Не се правят вагинални прегледи. Не е необичайно да минат 3 дни с изтекли води и повече. Може да приложат естествени методи за предизвикване на раждане – билки, тинктури, рициново масло и други.

 

Когато майката вече е в активна фаза на раждането, акушерките остават при нея. Слушат се тоновете от време на време, през останалото време майката е свободна да прави каквото поиска – да заема различни пози, да се храни и да поема течности (това се насърчава), да спи, да взима душ. Няма рутинни процедури като бръснене, клизма и абокат. Вагинални прегледи се правят рядко, не на определени часове, а при необходимост. Акушерките носят със себе си синтетичен окситоцин, но го прилагат изключително рядко – с честота около 1 на 1000. Почти не се прави инструментално отваряне на околоплодния мехур.

 

Раждане във вода се практикува много често, дори при седалищно раждане. Често използват въжета, които висят от тавана, за да виси жената, топки за раждане, клекнало столче, бодливи топчета за акупресура и други. Прилагат се техники като обърнати пози, Lunge, ребозо, пълзене на 4 крака, повдигане на корема и други, за да се помогне на позиционирането на бебето.

 

Бащите обикновено присъстват на раждането, оказват емоционална подкрепа, правят масаж на кръста и са плътно до жените си. Направи ми впечатление, че са много подкрепящи и спокойни – тихо присъствие, без излишни емоции. Понякога сами поемат бебето, когато се ражда, особено ако това е семейство с много деца.

 

Жените раждат във всякакви пози – в колянно-лакътна, прави, легнали на една страна на клекнало столче и т.н. Понякога и по гръб, ако майката е избрала така. Не се дирижират напъните т.е. не се дават инструкции на жената кога и как да напъва, оставят я да си следва тялото. Вярват, че женското тяло знае как да роди и не е въпрос на инструкции дадени отвън. На едно продължително раждане, на което напъните продължиха 4 часа, акушерката казваше на майката какво да направи, но беше много за кратко и много деликатно. В момента, в който започна да напредва, акушерката спря да й дава насоки.

 

На първораждащите се правят топли компреси и се слага зехтин на перинеума за превенция на разкъсвания. Поддържа се перинеума, когато главичката излиза. На второ и следващи раждания най-често не се прави нищо. Бях много впечатлена, че жените почти нямат разкъсвания. Докато ние бяхме там само две първораждащи жени имаха малки разкъсвания – едната не я шиха, на другата й сложиха два шева. Имаше бебе 5 кг, което се роди без никакви разкъсвания. Иначе много често разкъсвания до 2-3 см не ги шият, а ги лекуват с билки и алое вера или мед. Епизиотомия се прави изключително рядко, при извънредни обстоятелства. Акушерката, която ни беше основен преподавател, която асистира на 30-35 раждания на месец, не е правила епизиотомия от години.

 

Пъпната връв се реже след като се роди плацентата. Слагат се гумени ластичета вместо клампи. Плацента се чака по 40 минути – 1 час спокойно. След това може да дадат тинктура или да изправят майката да напъне клекнала и други естествени методи, но няма паника, ако се бави още. Ако майката има кървене след раждане също в повечето случаи се справят с естествени методи и много рядко се прилагат кръвоспиращи медикаменти.

 

Акушерките насърчават с всички сили контакта кожа в кожа между майката и бебето и ранното закърмване. В момента, в който бебето се роди, се слага върху корема на майката. Подсушава се и остава така в следващите два часа. Оценката по АПГАР за състоянието на бебето се прави много дискретно, докато то е върху майката. Всички други процедури са отложени за след двата часа – теглене, мерене, преглед от акушерката и обличане с дрешки. Не къпят бебето веднага след раждането, освен ако е много изцапано с кръв или зелени води. Няма рутинна аспирация. Много рядко се прави инжекция с витамин К за профилактика на вътрешни кръвоизливи. Акушерките не го препоръчват за всички бебета, само ако има наследствена предразположеност или други проблеми.

 

Ако раждането е станало вкъщи, акушерките си тръгват около 2-3 часа след раждането. Ако е станало в клиниката, тогава семейството си тръгва след няколко часа. Ако желаят, могат да останат и повече, разбира се. На 3 ден след раждането се прави домашно посещение. А на 2 седмици и на 40 дни майката и бебето идват за прегледи в клиниката. Води се много подробна и изрядна медицинска документация за всяка жена, всяко раждане, всяко новородено.

 

Много трудно могат да се опишат всичките ми емоции по време на тази практика, всичките раждания, преживяванията и опита, който натрупах там. Имаше много безсънни нощи, много често се налагаше посред нощ да скачам от леглото и да бързаме за раждане. Беше изтощително физически, но безкрайно зареждащо емоционално. Ще разкажа само за няколко раждания, някои ярки спомени….

 

За първи път

 

В 4 сутринта изпитах някакво усещане и изведнъж се събудих. Минути след това ми казаха, че имам 5 минути да се оправя, отиваме на раждане. Тръгнахме и по пътя прегледах медицинската карта на жената – това беше 7 бебе – семейство на амиши. Имала е и 2-3 спонтанни аборта. Жената беше родена същата година като мен. При предишното й раждане е имала пролапс на матката и кръвоизлив. Раждала е деца по 4 килограма. Живеят в къща и имат голяма ферма. Пристигнахме, влязохме, измихме си ръцете, сложихме престилки. Аз бях тиха като мишка – все пак бях за първи път, не знаех кое как се прави и ме беше страх да не притесня жената с нещо.

 

А тя беше много спокойна и не си личеше, че е в напреднало раждане. Мъжът беше наоколо. Тя беше мъничка и слаба с голям доста преразтегнат корем. Акушерката чу тоновете на бебето и провери разкритието – 8 см. Каза че главичката е асинклитична и предложи на жената да прави Lunge. Намаза едната страна на корема (дясно – там, където я болеше повече) с лавандулово масло за отпускане. Няколко контракции жената постоя така. Беше много тиха и концентрирана. Акушерката й помасажира кръста и я насърчи да люлее таза, докато е права. Малко след това жената усети напън. Акушерката я помоли да застане на четири крака (предишната акушерка беше написала в документацията, че това е по-добра поза). Провери разкритието – вече беше пълно и главичката се беше наместила както трябва. На следващия напън изтекоха водите. След още два напъна се роди главичката. Акушерката беше приготвила топъл компрес за перинеума, но не успя да го използва. Акушерката усети, че има пъпна връв около врата и я разхлаби, за да може бебето да се плъзне през нея. Бебето се роди и акушерката го сложи между краката на майката, за да може тя да го вземе. Майката просто се завъртя на една страна и бебето беше до нея. Засука. Плацентата се роди след около 30 минути. Ние с бащата направихме чай и крекери с фъстъчено масло. Забравих да спомена, че през цялото време майката пиеше доста вода. Бащата преряза пъпната връв. Акушерката помогна на майката да стане и да отиде да се изпишка. След това имаше подробен преглед на бебето. Направихме отпечатъци на петичките на бебето – акушерките го правят за всяко бебе, за да им остане спомен, защото амишите не правят снимки. След това сложихме бебето на другата гърда. Поговорихме си малко с майката – беше много сладка и усмихната. Почистихме, събрахме багажа, и си тръгнахме.

 

***

 

Най-дългото раждане

 

Вече понавлязох в работата на акушерките и станах много по-уверена. Сутринта бяхме в клиниката и трябваше да правим прегледи и консултации на бременни жени цял ден. По обяд обаче ни извикаха на раждане. Отидохме там в 12:15 на обяд – същата опитна акушерка, аз и още една студентка от нашата група. Майката беше на 19 години, първо раждане. Този път аз проверих разкритието – беше 7 см, запазен мехур, бебе в добра позиция, всички показатели в норма. Зачакахме. Честно казано очаквахме нещата да се развият бързо, заради голямото разкритие. Ние отидохме да се разходим малко и се снимахме на фермата с животните. Слушахме тоновете от време на време, майката се разхождаше из стаята с таткото, той й разтриваше кръста при всяка контракция, беше плътно до нея през цялото време. Бяха тихи и спокойни.

 

Разкритието беше 9 см в 14:15. Акушерката предложи на майката да измие пода (позата на четири крака помага) и тя го изми два пъти. Нашата акушерка спеше, а ние говорихме тихичко с другата студентка. Нещата започнаха някак да се проточват – в 18 часа още нямаше напъни. Вече беше с пълно разкритие, бебето беше много ниско, а мехура все още беше запазен. Започнахме да обимисляме дали да не се отвори мехура, но акушерката изчакваше засега. Препоръча на майката lunge и поза на четири крака с един свит крак. Опитвахме това известно време.

 

Между 19:30 и 20:00 ги оставихме сами. Казахме им да вземат душ и да пеят. В 20:00 бащата ни извика – водите са изтекли спонтанно бяха бистри и прилично количество. В 20:15 усети напън за първи път. Закачихме въже с дръжки на тавана – напъваше права известно време и дърпаше това въже. В паузите аз или другата студентка я люлеехме с ребозо. Подавахме вода, опитвахме се да й помогнем. Тя издържаше стоически – нямаше и за миг колебание дали ще се справи, нито за миг израз на страдание на лицето й. Таткото продължаваше да разтрива кръста. От 9:40 напъваше на 4 крака на леглото в спалнята. Имаше известен период, в който акушерката я насочваше как да напъва, но в момента, в който започна да се получава, спря да дава инструкции. След това пак се премести на въжето, пак го дърпаше, но вече седна на клекнало столче.

 

Когато главичката вече се виждаше започнахме да слагаме топли компреси и зехтин на перинеума. Акушерката първо го правеше сама, а след това предаде на мен. Аз поех бебето, когато се роди и го сложих върху майката. Изтекоха зелени задни води. Роди в 00:15 след 4 часа напъни и 6 часа с пълно разкритие. Акушерката чу сърцето на бебето със слушалка – всичко беше наред. Покрихме бебето с пелена. Главичката му беше много издължена. Преместихме майката на леглото, там се роди плацентата след около 40 минути. Бащата преряза пъпната връв, а аз сложих гуменото ластиче, което се слага вместо клампа. Изкъпахме бебето, защото се беше омазало много. Майката закърми бебето. Огледахме за разкъсвания – имаше, но беше съвсем мъничко. Акушерката реши да не се шие, каза че би могло да се сложат 1-2 шева, но няма смисъл да се травмират допълнително тъканите. Прегледахме бебето, тежеше 3 и 200 Майката беше много нисичка и слаба и това бебе беше едричко за нея. Тръгнахме си от къщата два часа след раждането – изтощени (прекарахме там около 15 часа), но удовлетворени.

 

Изпуснати раждания

 

Многораждалите жени често раждат много бързо, така че имаше раждания, които за малко да изпуснем, имаше и такива, които изпуснахме 🙂 Например…

 

…Легнах си рано и имах усещане, че ще има повикване. Така и стана, успях да поспя само 30 минути. Раждаше жена със 7-мо раждане. Пристигнахме там и бащата излезе навън, за да ни каже, че върви бързо – имаше ръкавици на ръцете. Изтичахме в стаята – жената лежеше на леглото. Имаше доста варикозни вени – това е често срещан проблем при амишите. Изтекоха обилни бистри води, показа се главата на бебето, роди се буквално с 1-2 напъна. Таткото стоеше с ръкавици и акушерката го подкани да поеме бебето. Бебето не се завъртя, а направо така си излезе и наддаде силен плач. Това беше едно темпераментно момиче! Сложиха я кожа в кожа, и покриха с пелени. Плацентата се роди след няколко минути. Бащата преряза пъпната връв. Аз обработих пъпчето и прегледах бебето – беше 4200 гр. На акушерката й звъняха постоянно, защото една студентка отиде на друго бързо раждане, загуби се по пътя и го изпусна. 🙂 Сложихме бебето на гърда – това дете беше гладно още преди да се роди! Засука и чак тогава се успокои…..

 

***

…Вечерта около 8 часа се обади акушерката и каза бързо да се приготвям за раждане. Тръгнахме, но когато дойдохме бебето вече беше родено преди половин час. Беше 10-то бебе. Роди се плацентата и останахме там около два часа – преглед на бебе, попълване на документация, ставане на майката до банята, кърмене…

 

***

 

Имаше седалищно раждане във водата с крачетата напред. Трето дете. Бебето се роди 4 минути преди да дойдем. По пътя ни спряха полицаи и изпуснахме раждането. Имаше опитна акушерка при нея. Семейството беше прекрасно и атмосферата след раждането беше вълшебна. Само аз бях много разстроена, че не успях да видя седалищно раждане 🙂

 

***

 

Някои раждания бяха дълги и трудни…

 

Вечерта тръгнахме на раждане. Легнах да поспя за малко, докато друга студентка беше при жената. Извикаха ме по някое време. Жената напъваше на четири крака. Главата се виждаше, но излизаше много бавно, все едно нещо пречи. Оказа се, че бебето е с ръка напред и увита пъпна връв. Ръката и главата излязоха, но не помръдваше повече. Не знам колко време продължи, сигурно няколко минути, но ми се стори дълго време. Студентката, която асистираше не успя да се справи сама. Опитна акушерка помагаше, свали пъпната през главата. Накрая бебето се роди доста отпуснато и дълго време издаваше звуци при дишане като от мокри бели дробове. Акушерката остана спокойна обаче, не раздели бебето от майката, не го аспирира. Постепенно то се адаптира и всичко беше наред. За плацентата и всичко останало нямаше особености.

 

А някои лесни като по вода…

 

Веднага след курса за бременни акушерката ме извика да дойда с нея на раждане. Жената се оказа много приятна, а домът – чист и хубав. Това беше четвърто дете. Жената беше в клиниката сутринта заради изтекли води, вече се познавахме с нея. Сега бяха започнали контракции. Прегледах я имаше към 6 см – шийката беше много мека и отстъпчива, сякаш се отваряше под моите пръсти. Беше много приятна вечер, а времето навън много хубаво. Акушерката ги прати да се разходят, а ние си поговорихме. Върнаха се след около 15-20 минути и контракциите вече бяха една след друга. Сложихме клекнало столче, майката седна на него, бащата застана зад нея за подкрепа. Изведнъж водите изтекоха с поток. (Това бяха предните води, а преди това имаше пукване поназад, затова изтичаха по малко от сутринта). Веднага след тях тръгна и бебето. Акушерката ми извика Catch! Catch! и тръгнах да хващам бебето без ръкавици. Главата вече се роди, пъпната връв беше увита, разхлабих я и бебето се плъзна в ръцете ми, беше много хлъзгаво и беше малко неудобно да развия омотаната пъпната връв. Сложих го върху майката. Бях с дълга пола, боса, целият под беше е в околоплодни води – бях картинка! Този път направих сама всичко – изродих плацентата малко по-късно, прегледах бебето, огледах майката за разкъсвания (нямаше), вдигнах я до банята, направих отпечатъци на петички. Бебето засука без проблем. Беше 3800 момче. Когато всичко беше готово, казах на акушерката, която си беше полегнала, че вече можем да си тръгваме. Бях много горда от себе си 🙂  По време на след родилния преглед си поговорихме много мило с майката и ми беше много приятно, когато ми каза, че се надява да ме види, когато дойде в клиниката на 40 ден. Уви, скоро трябваше да заминаваме…

 

Последна вечер

 

Последната ни вечер – вечеряхме всички заедно, говорихме за това как е минала практиката и нашите преживявания. Точно след като казах моите впечатления и огроманата ми благодарност към нашите учителки, телефонът на едната от тях звънна. Тръгнахме веднага. Когато пристигнахме, майката имаше 3-4 см разкритие. Лежеше на леглото, дишаше, видимо имаше силни контракции.  Отидохме в другата стая. Преди това я окуражихме да се разхожда, разходи се малко, взимаше и душ, но като цяло предпочиташе да лежи. Въпреки, че беше многораждала жена, раждането вървеше бавно. Телефонът на акушерката звънна отново. Раждаше някаква друга жена и се наложи да ни остави за известно време – върна се по-късно за самото раждане. Слушахме тоновете от време на време. Напъните наближаваха, но майката ги продишваше до последно. Изведнъж както си седях в края на леглото – се пукнаха води и за малко да ме окъпят. Главичката се роди веднага, отново се наложи да разхлабя пъпната връв преди да сложа бебето върху майката. Плацентата и всичко останало беше наред, нямаше разкъсвания и бебето засука без проблем.

 

След дълга безсънна нощ си хванах автобуса на Ню Йорк. По пътя сънувах хлъзгави, топли бебета в ръцете ми…

 

Предишните ми публикации за акушерската практика в САЩ можете да прочетете тук:

Моята акушерска практика в САЩ – част 1 – за практиката и ситуацията в САЩ като цяло

Моята акушерска практика в САЩ – част 2 – за амишите

Моята акушерска практика в САЩ – част 3 – за родилния център

Моята акушерска практика в САЩ – част 4 – за женската консултация и курсовете за бременни

 

 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

One thought on “САЩ – част 5. Раждането

  • miss G

    Много вълнуващо, просълзих се от разказа ви, защото си припомних прекрасното си второ раждане вкъщи 🙂 Няма по-прекрасно и удовлетворяващо чувство да се справиш „почти“ сама с тази най- възвишена и най-естествена роля на жената – да стане Майка и да даде Живот!