Моята акушерска практика в САЩ – част 2 2


 

Продължавам разказа за моето пътешествие в Пенсилвания. В тази публикация няма да става въпрос за акушерство. Но си заслужава си да се отдели един пост само за амишите, защото те са много специфична общност, която се е отказала от голяма част от постиженията на съвременната цивилизация. А ценностната им система и начина им на живот имат значение за начина им за раждане

И така акушерките, при които се обучавах в Америка, работят основно с амиши. Амишите не са секта, те следват една от разновидностите на христианството. Кръщаването при тях е когато са възрастни. Нямат църкви, а се събират всяка неделя в дома на едно от семействата – пеят песни и обсъждат религиозни теми. Езика, на който разговарят е пенсилвански датски (смесица между английски, немски и датски). Посещават училище до 8 клас, където учат английски. Не притежават и не карат коли, не използват компютри, мобилни телефони и електричество. Не се снимат и не позволяват да бъдат снимани, за тях това е грях. Нямат застраховки и медицински осигуровки.

Повечето семейства имат ферми, където мъжете обработват земята и се грижат за животните, а жените се грижат за децата и къщата. Произвеждат най-различни органични плодове и зеленчуци и млечни продукти, които след това продават. Децата от малки помагат на родителите си и се учат на работа. Цялото семейство задължително се събира на масата по едно и също време. Преди и след хранене има мълчалива молитва.

Обличат се с традиционни за общността дрехи, като само за сватбата си жените носят бели престилки, иначе дрехите им са тъмни. Мъжете задължително пускат брада след като се оженят. Жените си правят много специфична прическа, която е задължителна. Не използват козметика и не се обезкосмяват. Традиционните дрехи се слагат и на бебетата от най-ранна възраст. Най-малките момченца носят роклички. Много са консервативни, що се касае до външния вид, затова и ние трябваше да сме подобаващо облечени – само с дълга пола, без деколте и т.н.

Когато станат на 18 години, младежите имат право да напуснат общността, да поживеят известно време в модерното общество и да преценят дали да се върнат или не към предишния си начин на живот. Ако не се върнат, това означава да се откажат от общността, в която са израснали и да живеят в свят, който не им е познат, затова почти всички се връщат.

Женят се на около 18-22 години. Избират партньорите си свободно и се женят по любов. Запознават се на младежки срещи, които се организират редовно. Амишите напълно отричат контрацепцията и абортите. Семействата са големи – не е необичайно да имат по 10-15 деца. След като се оженят, младото семейство живее в отделна къща, макар че може да са близо до родителите си и те активно да им помагат.

Не си правят ултразвук по време на бременността. Проследяват бременността при акушерка и правят стандартни изследвания (очаквайте отделен пост за женската консултация). Традиционно раждат вкъщи. В болница се отива при много сериозни проблеми. Раждането в болница е много скъпо за тях, защото нямат медицински застраховки. Но разбира се не е това основната причина да раждат вкъщи. (За раждането очаквайте отделен пост).

Бебетата спят в стаята на родителите, но в отделно креватче. По-глемите деца спят в отделна стая. Кърмят децата, но не продължително, заради честотата на бременностите. Използват биберон-залъгалки и еднократни памперси. Това много ме впечатли, но не съм видяла нито едно бебе без памперс. Шият многократни пелени и слингове, но за продажба, не съм видяла те самите да ги използват. Не ваксинират децата си. Задължително обрязват момченцата – най-често това се прави от лекар, който идва вкъщи на 2рия ден.

Те не казват на децата си, че жената е бременна, крият факта на раждането, често дори не искат децата да виждат акушерките. Представят така нещата, че бебето е донесено от Бог.

Запитахме се как разбират откъде се взимат бебетата? Акушерката ни разказа, че някои жени разбират чак когато се омъжат. Други жени виждат как става при животните. На трети родителите им разказват някои неща, когато пораснат, но без да навлизат в подробности.

Отхвърлят съвременната медицина, но не изцяло. Предпочитат природни методи – билки и други. Много от тях обаче пият хранителни добавки и витамини. Те живеят близо до природата, но е грешно да смятаме, че са задължително в перфектно здраве. Учудващо е, но много от тях не се хранят здравословно, въпреки че отглеждат органични плодове и зеленчуци. Многото раждания и тежкия физически труд също дават своето отражение. Например масов е проблемът с разширените вени (толкова страшни разширени вени и то при млади жени не бях виждала никога), често имат проблеми с косата, със зъбите и много други. Може да не са в перфектно здраве, но това че са много физически издръжливи не подлежи на съмнение.

Впечатленията ми са, че амишите са много сърдечни, усминати и спокойни хора. Връзката с общността им е много здрава и се подкрепят помежду си. Имат много силна вяра, затова и не ги е страх от възможните усложнения. Не може да се генерализира, но изглежда, че повечето от тях живеят в хармония с избора, който са направили за живота си. А защо трябва да се поучим от тях, когато става въпрос за раждане и акушерство, ще разкажа в следващите си публикации.

Следва продължение….

Вижте още Моята акушерска практика в САЩ – част 1.

 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 thoughts on “Моята акушерска практика в САЩ – част 2