Да раждаш с удоволствие – филмът оживява!


 

Автор: Мария Иванова

 

Здравейте, казвам се Мария и бих искала да споделя с вас моята история за една наистина прекрасна и вярвам, възможна за всички мами реалност – раждането с удоволствие!

 

Аз съм семейна от вече почти 2 години и още преди да се омъжа, от малка съм си мечтала да имам семейство и деца… Но винаги при мисълта за дете в мен се проплъзваше един страх: “ами раждането… лелееее… абе все ще оцелея…, толкова жени са раждали…“ и отклонявах мислите си в друга посока с утешението, че някой ден, живи и здрави, като дойде момента – тогава ще му мисля как ще се справям със страха от това толкова масово разпространено разбиране “болезнено и ужасяващо раждане“. Всички сме чували сигурно: “спокойно, като си хванеш детето в ръце и ще забравиш всичко“… е да… но на мен това не ми стигаше като утеха. И ето, че октомври 2014 дойде времето и разбрах, че ще си имаме бебче.

 

Тук е моментът да добавя, нещо важно и основополагащо за нашето семейство – вярата ни в Бог. Ние сме християни и чрез вярата си досега, сме видяли не веднъж Божията помощ, закрила и благословение колко са реални и как идват на точното време и място. Добре, че беше тази вяра, която ми помагаше да имам спокойствие и да си повтарям с усмивка, че “всичко ще бъде наред, ще се справя…, щом се е случило значи не е случайно…, ще бъде различно…, Бог е в контрол…“ Ще вметна, че си бяхме направили изследвания и моят мъж се оказа, че има някакъв проблем и му бяха казали: “Не се притеснявайте, ако не забременее жена ви до 1 година, ще ви изпишем да пиете “еди какво си“. Аз забременях от първия път, в който започнахме да опитваме и това чудо за нас беше знак, че явно сега е точния момент, когато е трябвало да се случи и всичко ще бъде наред. И така, зачакахме изпълнени с вяра и спокойствие заветния миг.

 

Мисля, че беше март месец на 2015, когато една приятелка ми подхвърли идеята за “дула“ и колко била доволна от помоща ?. Аз за първи път чувах тази дума и след кратко проучване реших да пробвам да видя дали и на мен ще ми допадне идеята: “раждане с дула“. Ровейки се из интернет и след препоръки на приятели попаднах на сайта на Олга Дукат и изчитайки представянето и статистиката и реших да се запиша на един от нейните курсове, наречен “Информиран избор на раждането и след това“. Избрах този курс с надеждата, че информацията и практиката, които щях да получа ще ми помогат да се справя със страха от раждането или поне ще съм по-наясно какво ми предстои. Имах познати, страхуващи се и те от мисълта: “раждане“, които ми бяха напълнили главата с идеята: “колко прекрасно е секциото – как нищо не усещаш и просто си гушкаш детето в един момент“ и честно да си призная, имах почти взетото решение, че ще раждам и аз секцио, но все пак исках да видя какво ще чуя и науча в този курс.

 

Курсът продължава 7 седмици и още към края на първия месец, получавайки толкова полезна информация за родилния процес, вече в мен нямаше и помен от желанието ми “секцио“, даже станах открита пропагандистка на естественото раждане и започнах да насърчавам всички мои бременни приятелки да осъзнаят колко неблагоприятен избор за бебето и за майката е секциото! (говоря за избор – секцио без основателна животоспасяваща причина). Единственото, за което до последно не бях сигурна дали да прибегна до тях, бяха обезболяващите упойки, които съществуват за естествено раждане – “епидурална“ или “спинална“, но в крайна метка като разбрах за вредата им върху бебето и за това, че може да доведат в крайна сметка до секцио, набързо се разделих и с тази идея.

 

Когато вече бях сто процента сигурна в избора си за раждане, това, което ми даваше допълнително спокойствие бяха “естествените техники за обезболяване“, за които научихме в курса – дишане, масажи, ароматерапия, любима музика и т.н. Бях много радостна, че имам толкова много избор за обезболяване, защото това ми даваше абсолютното спокойствие, че ще пробвам всичко и все нещо ще проработи при мен! Започнах да си подбирам любима успокоителна музика, любими аромати, да правя упражнения с голяма топка, да се разхождам максимално по възможност всеки ден (ходех почти навсякъде пеша), правех и упражнения за бременни вкъщи от интернет… Всичко това с комбинацията от вярата ми и информацията, която получих, зараждаше в мен все по-голяма сила и увереност, че ще се справя с напълно естествено раждане, без упойки, без нищо! Единтвеното, което си бях избрала като неестествена (за някои хора) добавка към раждането, беше дулата – Олга. 🙂

 

Още от втория месец на курса, бях сигурна, че ще имам нужда тя да присъства с мен на раждането, както и да бъде с мен у дома, когато започне родилния процес, докато стане време да отидем в болницата (толкова съм благодарна, че научих, че не трябва да се бърза да се ходи в болницата, защото това се оказва основен елемент, за да можеш да имаш шанс за приятно раждане).

 

Накратко да ви разкажа и за бремеността ми. Слава на Бога имах изключително лека бременност – без гадене, повръщане и вскакъв вид неразположение. Всички изследвания – кръвни, урина, ултразвук, тонове на бебето – винаги бяха в нормата и както казваха лекарите: “като по учебник“. Това допълнително ми даваше увереност, че и раждането ще е леко, нищо, че ми е първо.

 

И така…, ето, че денят дойде (или поне аз така си мислех 🙂 ) Падна ми слузестата запушалка (тапата) на 30 юни – вторник (термина ми беше 10 юли) и благодарение на информацията, която имах от курса не хукнах към болницата, обадих се на Олга и си казахме, че чакаме следващия знак – контракции, изтичане на води… На другия ден бях на запис на тоновете – и там всичко беше наред, отчело ми беше една лека контракция, която аз дори не съм усетила, но всичко в норма. През следващите две вечери започнах да усещам някакви леки контракции, но напълно се справях сама само с дишане и със смяна на позата по време на контракция.

 

В петък си се разхождахме с мъжа ми в парка и така, чак в събота (4 юли) вечерта към 18:00 часа контракциите започнаха вече да стават все по-силни и осезаеми и се наложи с мъжа ми да прибегнем към натуралните обезболяващи методи. Пуснах си любимата музика и той ми правеше силов масаж в долната част на кръста по време на контракция, докато аз седях на четири крака, което се оказа действащия обезболяващ метод при мен. Пробвахме и други, но този се оказа най-ефикасен! С него, в комбинация с коремно дишане и музика – контракциите бяха напълно поносими. Наслаждавах се на момента, като си представях, че Габи пътува към белия свят и с всяка контракция е все по-близо до това да я гушна и видя най-накрая!

 

Вярата ми продължаваше да ме насърчава все по-силно с наближаването на мига, усещах силна вътрешна подкрепа, която ми даваше все повече сила! Олга дойде към 18 часа. Който избере да я опознае, ще бъде абсолютно сигурен, че тя има цялата компетентност и всичко необходимо, за да бъдете спокойни от присъствието й с вас по време на родилния процес. По контракциите се ориентира, че явно тази вечер ще се случва голямото събитие и зачакахме… Гледахме снимки и видео от нашата сватба, смяхме се, въобще обстановката беше много по-приятна вярвам от болница. 😉 Окситоцинът – хормон на любовта, който е необходим да се отделя максимално по време на раждане се задейства в спокойна, интимна среда, в приятна за майката атмосфера и съм сигурна, че всичко това бяхме изпълнили, защото наистина неусетно се случваше всичко!

 

Реших да вляза и в нашата вана у дома, за да изпробвам и обезболяващия ефект на водата, но истината при мен беше, че да, обезболява така, че не се налага да ми се прави вече масаж по време на контракция, но и забавя контракциите. А аз бях в толкова добро настроение и така нахъсана, че предпочитах по-бързо да си видя принцесата вече и затова стоях във ваната само около 30 мин.  Към 12:30 през нощта тръгнахме към болницата с контркации през 30 секунди и тук беше най-забавната част!

 

Тъй като нямаше как да пропълзя на четири крака до болницата, за да ми прави обезболяващия масаж мъжа ми… На излизане от вкъщи си намерих поза, с която да мога да ходя и да стигнем до колата и болницата и тя беше следната: по време на контракция той си повдига единия крак леко на пръсти, така че да мога да приседна на него за да може той пак да ме масажира и пружинирам леко върху бедрото му, за да мога да оказвам и аз някакъв обезболяващ натиск с тежеста на тялото си. Представете си сега как влизаме в болницата – аз подскачаща върху крака на мъжа ми и той масажиращ ме и просто всички изпадат в шок и потрес: “ама какво става тук?!“ и аз отговарям с усмивка: “ами ще раждам“ и се смея, защото наистина започнах да изпитвам удоволствие вече накрая, когато бяха почнали напъните.

 

После всички заедно продължихме да се смеем в предродилната зала, в която ни оставиха да се приготвя за раждане, разказвайки си за физиономиите, които имаха екипа, когато влязохме по този начин в болницата. След половин час процедури – ултразвук, пукане на мехура, за да ми изтекат водите, към 1:30 започнаха по-сериозните напъни. Бях се уговорила да раждам в клекнала поза, тъй като от курса научихме и гледахме клипове колко леко и естествено се случва всичко в нея. Акушерката се опита да ме убеди, че няма да ми е удобна и ме покани да легна, но аз бях категорична и в крайна сметка ми позволиха да се кача на леглото и да клекна, подпираща се за таткото и за Олга. И така в 2:14 на 05 юли Габи излезе на бял свят със силен плач! Сложиха ми я веднага на корема и аз не можех да повярвам, че това беше всичко! Казах си на ум: “Е това ли беше всичко, дайте ми да родя още някое бебе“ 🙂

 

Когато излизаше главичката й усещах такова удоволстиве и радост, такава сила се породи в мен, че я избутах за 5 мин. Имахме малко време преди това, докато чакаме единия напън и помолихме с усмивка лекарката да ни снима и тя възкликна усмихната и удивена: “вие ще ме убието просто!“ 🙂

 

Обобщението на моята история е че “НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА, за тези, които вярват и са готови да положат усилия за да постигнат желанията си!“. Вярата трябва да върви ръка за ръка с делата – това сме научили ние дотук от живота си на вярващи хора. 🙂 От момента, в който разбрах за обезболяващите методи си казах: “ето поредното благословение, идващо в точното време!“ Вече нямаше липсващи звена за моята вяра и надежда, че едно по-различно от “общоприетото“ раждане е възможно! И съм сигурна, че всяка една жена, стига да няма медицински проблеми, може да има подобно изживяване! А добрата информираност, може само да ви даде допълнително сила да издържите без никакви изкуствени обезболяващи методи, защото съм сигурна, че нито една бъдеща майка, не би избрала метод, който има вероятност да навреди на детенцето й (било то и минимално), като има в предвид, че има възможност да се справи и без тях, разчитайки само на собствената си сила и вяра!

 

Да! Да раждаш с удоволствие и усмивка не е просто филм! Аз не съм по-специална! Само вложих по-специални усилия. Това е моята мисия от тук нататък – да насърча всички вас, мили мами, че щом при мен се случи и при вас е възможно!

 

Повече по темата:

 

Книгата „Оргазмено раждане“. Вашето ръководство за безопасно, удовлетворяващо и приятно раждане. Елизабет Дейвис и Дебра Паскали Бонаро.

 

Филмът „Да раждаш с удоволствие – най-добре скритата тайна“

 

 

 

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *