Най-щастливият момент или филм на ужасите? 2


 

Днес мислих да публикувам някой от хубавите разкази, които майките са ми изпратили по случай Световната седмица за уважение към раждането, но ще изчакам малко с това. В главата ми се въртят мисли, които не ми дават мира и може би ще стане малко по-леко, ако ги облека в думи…

 

В рамките само на един месец се случи цяла поредица от трагедии свързани с раждането – първо случаят с акушерката от Софиямед, след това починалата родилка в болница Щерев и още една в Добрич… А сега и покъртителната история от Тетевен. Една майка загуби своето бебе по един брутален начин и то точно когато в цял свят се отбелязваше седмицата за УВАЖЕНИЕ към раждането. Не знам накъде върви този свят, но сякаш цялата вселена ни показва, че не може повече да продължава така.

 

Всичките проблеми в майчиното и детското здравеопазване, на които се опитваме да обърнем внимание от години, лъснаха изведнъж. Ако в едно общество майките и децата не са ценни, то кое е ценното, какво бъдеще очаква това общество? Необходимо е спешно и веднага да се преразгледа отношението към раждането и условията, в които то се случва, самата дефиниция на „нормално“ раждане.

 

За щастие повечето раждания, на които присъствам напоследък, са нормални. Не винаги са леки, но са красиви и трогателни. Голяма част от тях протичат в атмосфера на спокойствие и взаимно уважение. Постигаме това с много усилия – предварителна подготовка, внимателен изор на болница и екип и да, плащане на сериозни суми. За щастие познавам лекари и акушерки, с които работя и от които се уча с радост. Давам си сметка каква щастливка съм!

 

И все пак дори по време на тези раждания колко много неща ми се иска да се променят! Виждам колко крехък е този процес, колко уязвима е жената и колко лесно може да се обърка всичко от уж дребни неща като влизане на непознати хора, неподходящи изказвания, въпроси, формуляри, безкрайни болнични правила…. Преди два дни станах свидетел на това как когато взеха бебето от майката, отделянето на плацентата се забави, а кървенето се усили. Наложи се да се сложат медикаменти, за да не се стигне до сериозен кръвоизлив. А дали това е случайно съвпадение или нещата са свързани и когато майката отделя адреналин, нормалният механизъм на раждането се обърква?

 

А какво да очакваме когато майката попада в напълно непозната среда, хората около нея са груби и припряни, позволяват си да викат, да ругаят, да извършват медицински манипулации без обяснение и без да получат съгласие? Тогава нещата отиват на зле. И предвид това колко често се случва този сценарий в българските болници е цяло ЧУДО, че повечето майки и бебета излизат от там относително ОК, поне физически.

 

Историята на майката от Тетевен ми напомни за моето второ раждане – викове „Напъвай, ще си убиеш детето!“, „Тоновете падат!“, „Какво искаш, със форцепс ли да го извадим?“, натискане по корема и т.н. И въпреки, че при мен всичко завърши благополучно, просто ми направиха секцио и детето ми е живо и здраво, това остави дълбоки емоционални травми.

 

И повярвайте ми – не съм напъвала ефективно не защото съм безотговорна майка, на която не й пука за детето си и не защото „не съм се научила как да раждам“. А защото имах нужда от повече време, търпение и подкрепа на медицинския екип. И уви, това не са изолирани случаи – десетки майки преживяват подобно отношение всеки ден. (за справка можете да прегледате кампанията на Родилница „Допустимо ли е насилието?). Дори в ситуация на голяма спешност, когато става дума за човешки живот, крясъците и заплахите със сигурност не помагат и това поведение по никакъв начин не може да бъде оправдано.

 

Скърбя заедно с тази майка. Желая й много сили и много подкрепа от нейните близки, за да може да преживее случилото се. Изисква се огромна смелост, за да споделиш всичко това пред камера. Надявам се историята й да не бъде забравена и да се вземат необходимите мерки това да не се случва на други.

 

Не знам какво още трябва да се случи, за да се промени системата – тя изглежда толкова огромна и плашеща, толкова непоклатима. Опитите тя да се промени изискват толкова много усилия, а резултатите изглеждат толкова малки и незначителни. Но всяко раждане отново и отново ми показва какъв огромен потенциал е заложен в нас, жените. Ние дори не подозираме какви огромни възможности имаме, можем да постигнем дори невъзможното. А нашите мъже ще застанат до нас. Трябва да се борим за това децата ни да имат възможно най-добър старт в живота си.

 

Какво точно може да се направи? Сигурна съм, че всеки от нас може да намери своя собствен начин.

 

Виждам, че много хора съпреживяват, пишат и говорят по темата. Може би ще се организира протест или друго гражданско действие, сайт, фейсбук група и най-вероятно ще има смислени статии и предавания по темата. И всичко това е добре. И нито една такава история не трябва да бъде подмината.

 

Ако ви предстои раждане, се сещам за няколко неща, с помощта на които можете да се предпазите:

 

– Информирайте се добре за правата си и за наличните възможности.

 

– Ако избирате екип за раждането, избирайте внимателно, бъдете наясно защо избирате точно този екип.

 

– Настоявайте да ви бъде предоставена цялата информация за състоянието ви и да участвате във всички решения, свързани с вас и с детето ви.

 

– Ако някой се държи неуважително към вас, попитайте как се казва и каква е неговата длъжност. В много случаи, дори да не подадете жалба срещу този човек, самият въпрос действа отрезвяващо.

 

– Присъствието на придружител до голяма степен гарантира спазването на правата ви. Можете да носите видеокамера за още по-голям респект.

 

– Направете всичко възможно, за да не се разделя детето ви от вас или това разделяне да бъде минимално.

 

– Понеже основно работя с жени, които си плащат за раждането, съм забелязала, че може да подействат думите „Ние избрахме Вашата болница, защото знаехме, че тук нашите предпочитания ще бъдат удовлетворени / защото се насърчава естственото раждане / защото бебето не се отделя от майката и т.н.“ Особено ако шефът на болницата е твърдял това по телевизията или ако го пише на техния сайт.

 

Ако вече сте родила:

 

– Не си премълчавайте. Ако правата ви са били нарушени, подайте оплакване, защото тези хора не бива да се чувстват недосегаеми. В България има организации, които могат да ви подкрепят в такава ситуация. Знам, че е трудно да водиш битки с бебе на ръце, но явно ситуацията в момента е такава, защото сме допуснали това.

 

– Ако сте доволни от болницата и екипа си – разпространете информацията. Кажете на своите познати, напишете отзиви във форумите. Нека пазарният принцип работи и тук – добрите специалисти да имат повече клиенти и да печелят повече. А защо не и да напишете писмо до ръководството на болницата? Нека хората, които си вършат съвестно работата, да бъдат уважавани и насърчавани.

 

– Говорете с вашите бременни приятелки. Опитайте се да ги информирате за ситуацията, без да им всявате излишни страхове. Окуражете ги, помогнете им да повярват в себе си, да разберат колко важен е този процес. Може би да избегнат някои ваши грешки? Със сигурност има неща, които ви се иска някой да ви беше казал, когато бяхте бременна.

 

Всяка раждаща жена заслужава уважение, сигурност, подкрепа, а раждането би трябвало да е най-щастливият, вълнуващ и незабравим момент. Колко още трагедии трябват, за да проумеем това?

 

Още по темата:

 

Престъпна медицинска арогантност – предаването за трагедията в Тетевен

 

Много е страшно да ти предстои раждане в момента в …

 

Трагедията на едно дете

 

Манифест на раждащата жена… в България

 

Лекарите и акушерките полудяха


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 thoughts on “Най-щастливият момент или филм на ужасите?

  • Албена

    В общество, в което почти 60% от родителите упражняват някакво физическо насилие върху децата си какво да очакваме? Това насилие се пренася в годините и по-слабите биват тормозени – без значение дали са родилки, жени, деца или инвалиди. Когато се стигне до самозабравяне научаваме за такива трагични събития. Преди време един политик се беше изтървал, че „материала е лош“. Ами май наистина е така.

  • Милена

    Да, действително ненормалността е дълбоко вкоренена и лошото е,че дори млади лекари се държат отвратително. Лошо е ,че масово на жените не им прави впечатление лошото отношение, те го намират за … обичайно. Много хора нямат възможност за избор на екип, други , потресени от ужаса в болниците, решават да раждат вкъщи, бидейки след това унижавани за избора си. Положението не е никак розово, проблемите са много, и винаги са в нас хората, и от двете страни на бойното поле.