Визия за промяна: Елена Василева 1


 

Продължавам поредицата от интервюта „Визия за промяна“ и ви представям гледната точка на Елена Василева – акушерка, създател на училище за родители МА-МА, медицински консултант на Philips AVENT за България. Елена е много енергичен човек, завладяващ лектор, има дар слово и умее ясно и категорично да отстоява мнението си. Нейната работа във Philips AVENT за мен е чудесен пример за това как един бизнес може успешно да подпомага благородни каузи, в случая кърменето. Тези от вас, които следят сайта ми редовно, знаят, че с Елена не веднъж сме имали дебати по различни теми, свързани с раждането и не винаги сме били съгласни една с друга. Но пък нейното мнение винаги е било ценен коректив за мен и нямаше как да не я помоля за интервю за поредицата. За моя радост тя се съгласи и ето че този път съм повече от съгласна с нея – едва ли нещата могат да се кажат по-добре. Вижте сами 🙂

 

1. Моля те да се представиш. Защо реши да станеш акушерка? На колко раждания си асистирала? Как и кога стартира училището си за родители и колко приблизително родители си обучила до този момент?

 

Станах акушерка, защото моята леля Сашка Иванова работеше като акушерка в „Шейново“. Много се гордеех с този факт – имам леля акушерка! А приятелките малко ми завиждаха…

 

Когато започнах обучението си по акушерство се влюбих в науката за жената още от самото начало. Имах страхотен преподавател – професор Богдан Налбански. Винаги ни повтаряше по време на лекциите, че акушерката е специалистът, без който родилната зала не може. Впечатлявах се от признанието му, че всяка голяма лекарска кариера започва с това „да се учиш от акушерката“ и в годините на обучение ни вмени едно добро самочувствие в правилния избор на професия и нетърпение да вземем дипломи и да се впуснем в практиката.

 

Постъпих в родилна зала две седмици след като се дипломирах. Когато проф. Налбански ме видя там ми каза следното: „Ти тук ли си вече, моето момиче? Браво! Поздравления! И внимавай да не ме изложиш, защото тук те беся – на големия прозорец (родилна зала на „Майчин дом“ в София има голям прозорец точно над централния вход.)“ 🙂

 

Направих всичко възможно да не ме „обесят“!

 

В ръцете ми са се родили много, ама много бебета за 13-те години работа в родилна зала.

 

Свидетел съм на много щастие, но и на много тъга и отчаяние, на много възторг и болка. Акушерството е разнолико. Когато се усмихва, животът грее, но намръщи ли се… лошо!

 

След раждането на моя син напуснах родилната зала и се отдадох на едно друго акушерство – предродилната подготовка. Вече 12 години провеждам курсове за родители. Семействата, споделили с мен голямото си очакване са много. Никога не съм си поставяла за цел да водя статистика, но към днешна дата около 60 бременни жени се включват в курса ежемесечно. Не е важна бройката – важен е ефектът от добрата информираност, която училище Ма-Ма има претенциите да предлага.

 

Да ходиш на курсове за бременни беше екзотика във времената, когато стартирах тази дейност. В София имаше само две училища за родители, аз станах третото. Никой от колегите не вярваше истински в това, че тази дейност ще се наложи. Дори малко ни се подиграваха…

 

А днес вече не мога да преброя колко много са училищата за родители из цялата страна. Появата им за мен не е конкуренция в класическия смисъл на думата, а осъзната необходимост и търсена услуга. Надявам се един ден тази дейност да се финансира по единствения правилен начин – здравната каса, така, както това е регламентирано в редица европейски страни.

 

2. Би ли описала с няколко изречения кои са основните проблеми на родилната помощ в България?

 

Генералният проблем на родилната помощ е нейната ригидна система (съзнателно втвърдена в последните 20 години) и лошо заплащане. Тук за да променяш трябва да чупиш.

 

Когато постъпих на работа, акушерките имаха и самочувствие, и признание. Бяха горди, че са акушерки. Учила съм се от хора като Лили Бъчварова, Надя Калоянова, Люси Анева – наистина уникални специалисти! Хора, чиято дума тежеше и не подлежеше на съмнения. Те можеха да се справят с всякаква ситуация с онази категоричност във взимане на решения, която може да си позволи само специалист със сериозни и признати професионални възможности.

 

А после се появи лошата практика да си купуваш присъствието на този или онзи лекар за да ти води раждането. Появиха се частните кабинети и се натрапи мнението, че ако не си платиш, няма да те погледнат – колко наивно!

 

Парите изкривиха всичко и господа лекарите съзнателно смазаха самочувствието на акушерките. Изтикаха ги в ъгъла, вечно недоволни, уморени и мечтаещи за някаква промяна…

 

Време е не само да се говори за промяна, а да се пристъпи към действия. Акушерките трябва да заемем позициите си – те не са в ъгъла, момичета! Лекарите трябва да престанат да се държат като амбулантни търговци. Пациентите трябва да разберат, че не бива да се възприемат като жертвен агнец, който кротко се съгласява, когато е в нужда, а после анонимно протестира.

 

Истината е, че всички звена трябва да изпитват взаимно уважение и ясно да определят както правата, така и задълженията си.

 

Част от тази верига са и новородените бебета. Тук искам да изкрещя протеста си срещу това да се възприема като ВИП услуга възможността майка и бебе да са в една стая след раждането. Това е сериозно посегателство не само срещу правото на бебето да бъде в ръцете на майка си, но и ограничаване на възможността да се задоволяват естествени биологични и психологични нужди в този крехък период.

 

3. Каква е ролята на акушерката в България? Различна ли е от ролята на акушерката в другите европейски страни?

 

Ролята на акушерката трябва да е на първа линия в контакта и обслужването на жените. Във всяко едно звено – женска консултация, проследяване на бременността, водене на нормално раждане, подкрепа на кърменето, следболнични консултации – всичко това трябва да е приоритет на акушерката.

 

За съжаление това не е така. Акушерката към днешна дата е безлично обслужваща нуждите на пациентите, не водеща. Тя е уморена и примирена и което е най-странното – като че ли се страхува от нужната промяна, за да се превърне в това, което трябва да бъде.

 

Преди няколко години имах добрия шанс да се озова на конференция на Midwifery Today в Страсбург. За първи път видях какво значи да си акушерка не само на теория, но и на практика. За мен тези жени, които организират въпросните конфереции са като бели лястовици и след като знам, че ги има, искрено се надявам, че един ден и в България ще настъпи ренесанс за акушерската професия.

 

4. Според теб ще се наложи ли професията дула в България или това е временно явление, докато акушерките си извоюват повече права? Има ли конкуренция между акушерки и дули?

 

За професията дула научих пак в Страсбург. Аз вярвам, че всичко, което може да накара раждащата жена да се почувства спокойно и уютно трябва да се използва – интимна обстановка, тишина, присъствие на хора, в които жената вярва, зачитане на правото на пациентката да участва във взимането на медицински решения… Дулата участва с  психологическа подкрепа, която е точно толкова важна, калкото и акушерската.

 

Надявам се дулите да успеят да защитят правото на жените да разчитат на тях с мъдрост и търпение. Но за целта трябва много точно да се очертаят позициите и границите. Дула и акушерка са партньори, не конкуренти!

 

5. Какво мислиш за домашното раждане? Защо все повече жени избират да родят неасистирано вкъщи? Какво пречи да бъде законово регламентирано асистираното домашно раждане и ще се случи ли това скоро в България?

 

Домашното раждане… болна тема!

 

Ще подходя към отговора на този въпрос така – лесно забременяване не гарантира нормална бременност. Трудно забременяване пък може да се последва от изключително лека бременност. Добре  протичаща бременност не означава безпроблемно раждане. И обратното – тежка бременност може да се последва от изключително лесно раждане. Това са свързани, но различно протичащи като механизъм процеси.

 

За мен раждането в домашни условия в България към момета е най-вече протест към съществуващото обслужване на раждането в болниците и мисля, че пациентите имат право да са недоволни. За съжаление тези, които трябва да чуят крясъка от този протест или са оглушали, или са с тапи в ушите!

 

Не съм потив домашното раждане по принцип. Против съм да се експериментира с това при законова липса на възможност за присъствие на медицински специалист на такъв терен.

 

Сигурна съм, че един ден това ще бъде регламентирано и добре обслужено и се надявам дотогава акушерката да е заела правилната си позиция като специалист с права такива, каквито са тези на акушерките в Европа.

 

6. Каква е твоята визия за промяна? Какво според теб трябва да се промени, за да има повече доволни от раждането си майки?

 

Ами аз вече на няколко пъти го казах – всеки на мястото си и с ясното съзнание за партньорство: пациент, акушерка, дула, лекар – всички ние трябва да сме в един отбор и да се уважаваме взаимно.

 

7. Разкажи ни как планираш да работиш за тази промяна, какви са проектите, върху които работиш?

 

Аз съм част от Алианса на Българските Акушерки. За мен появата тази формация е една голяма стъпка в посока на нужната промяна, която, надявам се,  да оформи път.

 

За жалост по-голямата част от колегите ни възприемат като анархисти и отцепници… Някак не смеят да повярват в това, че заедно сме много по-силни! Определено има и страх от това да се влеят в редиците ни, което си е направо жалко.

 

АБА, обаче разгръща възможностите си. Всеки първи уикенд на ноември се организират Академии за акушерки и все по-пълните зали са ясна оценка за дейността на алианса.

 

Училището ми за бременни пък е демонстрация как една акушерка може да има успешна частна практика в България. Надявам се повече колеги да се доверят на това, че стига да искаш да се развиваш и променяш, винаги можеш да го направиш!

 

8. Какво би искала всички бременни жени да знаят?

 

На бременните жени искам да кажа следното – българските акушерки са изключително добри специалисти, доверете им се! Вие сте огледалото, което ще върне самочувствието на тези специалисти и ще ги мотивира за промяна.

 

Не участвайте в корупционните механизми, които тровят системата на здравно обслужване. Не си мислите, че ако не изберете екип, то никой няма да ви погледне – това не е така. Да обслужваш раждаща жена е привилегия, която всяка една акушерка съзнава. Това е тръпка, заради която сънуваме раждания дори когато сме вече извън терена на родилните зали!

 

Акушерката е човека, който ще докосне рожбата ви за пръв път – помнете това! Помнете и нея и не забравяйте да й умиете ръцете на Бабин ден и да й подарите китка здравец!

 

Желая здраве и сила на колегите си, а на бременните красиво раждане и здрави бебета!

 

 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

One thought on “Визия за промяна: Елена Василева

  • Полина

    Системата няма собствен функциониращ механизъм да изхвърля неподходящото медицинско и етично поведение. Затова и жените, за които не е без значение кой и как ще докосва тялото и душата им, са принудени да избират лекар/екип, поемайки и съпътстващите негативи. Особено, ако осъзнават добре, че няколкото часа в предродилна/родилна/операционна, могат да преобърнат живота на няколко поколения семейства. Парите са най-малкото и лесното тук.