Визия за промяна: Миглена Делчева


 

Продължавам поредицата от интервюта „Визия за промяна“. Днешното интервю е с Миглена Делчева. Със сигурност много от вас я познават – лично, виртуално или са гледали едно от многото й телевизионни участия. Меги е изключително интелигентна и харизматична жена, която през последните години се е посветила на каузата на естественото активно раждане и направи невероятно много, за да го популяризира.

 

1. Моля те да се представиш. Кога и защо реши да станеш активист в подкрепа на естественото раждане и дула? На колко жени си помогнала? Разкажи за своите раждания. И всичко друго, което би искала да споделиш тук.

 

Казвам се Миглена Делчева, майка съм на две момчета. Темата за раждането започна да ме вълнува много преди тяхната поява. Първоначално, идеята ми беше да се подготвя за това, което ми предстои някой ден, но колкото повече четях толкова повече разбирах, че има нещо сбъркано в модела на грижа за раждането, за който знаех – моделът в България.

 

Поспенно, след много изчетени изследвания, истории, мнения на специалисти и родители, стигнах до виждането, което отразяваше моите лични потребности. След раждането на първия ми син осъзнах вече напълно какво лисва на жените при раждане, какво липсва на бебетата. Тогава се породи и желанието ми да помогна всячески и на други да не изпитат тези липси, да преживеят раждането като вдъхновяващо и силно начало, така, както аз го преживях, а не като страдание, през което трябва да преминат, ако искат да имат деца.

 

Преди 3 години преминах обучение за дули към DONA International. Исках да мога да оказвам подкрепа и съвсем професионално – със знания, умения и спазвайки етични правила. Жените, на които лично съм помогнала не са много, като активист обаче се надявам да съм помогнала за подобряване на обстоятелствата за много жени, за осъзнаването на желанията и възможностите им, и как да ги осъществят.

 

От своите бременности и раждания научих колко е важно майката да се довери на себе си, тялото си, бебето, да бъде подкрепяна на всеки един етап, независимо какво се случва, да има кой да й каже с увереност „Ти можеш!“ да уважи желанията й, да се отнася с нужното уважение и да пази достойнстовото й. Съдбата ме срещна с една невероятна акушерка, която по-­късно стана и мой учител.

 

2. Би ли описала с няколко изречения кои са основните проблеми на родилната помощ в България?

 

Мисля, че основният ни проблем е поставяне на системата в центъра, а не на мама­бебе (пиша думите така нарочно, за да подчертая цялостта на тази връзка, майката и бебето са в едно за 9 месеца и продължават да бъдат една единица седмици след раждането. Случващото се на едния пряко се отразява на другия). Ако в центъра са жената и бебето й, а не клиничните пътеки на НЗОК, болничните протоколи и личности неразбирателства или наредбите на Министерство на здравеопазването, нещата биха могли да се подобрят много бързо! Ако ни е грижа за тази конкретно жена, която стои днес в кабинета и споделя, ако имаме време да я изслушаме, да помислим за нея, да й предложим ресурсите, от които тя има нужда, да подкрепим раждащата жена не според часовника, протоколите и връзката с колегите, а според нейните лични нужди и тези на бебето й, вярвам, че ще имаме много по-­добри показатели и по­-малко загубени животи.

 

Преди години в разговор с тогавашен шеф на една от 3­-те големи столични АГ болници, той сравни болницата със завод – влизат бременни – излизат майки с бебета. Сравнението беше ужасяващо за мен, защото показва именно, че бременните, майките и бебета се третират от системата като обекти, а не като субекти, че на жената се гледа като на система от  части, все едно е механичен инкубатор. Тази гледна точка обаче е напълно реалистична – отразява реалността в България, показва именно какъв е най-­големят проблем на родилната помощ в у нас – тя е центрирана около системата, а не около майките и бебетата. Особено липсва разбиране и грижа за емоционалните нужди на двойката. А те са не по-­малки от физическите и са пряко свързани с тях. Изходът от едно раждане зависи много от подкрепата, оказана на майката, от това как се чувства  тя. Нейните емоции имат пряко отражение върху бебето. Бебетата също имат емоционални нужди и незадоволяването им е в техен ущърб. Разделянето на бебето от майка му, храненето му с шише, когато това не е наложително от обективна невъзможност да суче от майка си, а е следствие на болнични протоколи и практики, недопускането на родители при бебетата в неонатологиите или само няколко минутни посещения – всичко това се отразява неблагоприятно на бебето, а съм сигурна, че всички искаме най-­добрия възможен старт за майката и бебето, независимо от обстоятелствата.

 

3. Какво мислиш за домашното раждане? Защо все повече жени избират да родят неасистирано вкъщи? Какво пречи да бъде законово регламентирано асистираното домашно раждане и ще се случи ли това скоро в България?

 

Домашното раждане е един от много изобири, които една жена би следвало да има. Това е нейно човешко право. Така както има право да избере планово цезарово сечение. Би трябвало да може също да избере да роди в родилна къща, където работят само акушерки, да роди в акушерско крило на болница, или с лекар и акушерка в специализирана болница. У нас за момента съществува само последната опция и цезарово сечение по избор. Или да остане сама с мъжа си вкъщи.. А жени, желаещи домашно раждане винаги ще има и не заради неразбориите и проблемите на болничната ни система, а заради личните нужди и усещания на жената. Увелачаващият се брой на неасистираните домашни раждания у нас за мен е израз на огромните проблеми в болничната родилна помощ. Но дори те да бъдат решени, винаги ще има жени, които ще се чувстват най-­добре и сигурни у дома си и техният избор трябва да бъде уважен в една система поставяща в центъра майката и бебето, не собствено си съществуване.

 

В момента на регламентирането на домашното раждане пречи основно желанието! Желанието на законодателните органи да разширят възможностите. Често в тази дискусия се подвига и аргумента, че нямаме обучени специалисти да асистират, че няма линейки или те биха стигнали бавно. Сигурна съм, че и в момента има акушерки, желаещи да асистират домашни раждания, стига законът да не им го забранява. Относно спешните случаи, обикновенно те се отчитат от акушерките много преди да станат спешни, когато има достатъчно време за транспортиране до болница.

 

Друг много сериозен проблем е отношението на болничните специалисти към избралите домашно раждане, на които се е наложило да потърсят болнична помощ. Важно е да има екипност и добро разбирателство между акушерката, която асистира домашно раждане и болничния екип, когато се наложи транспорт. Отново, ако поставим в центъра майката и бебето, а не личните си виждания, вярвания, нагласи, такъв пробем не би имало, но го има днес. Има много работа, която трябва да се свърши за разбирането и приемането на изборите на другите и техните права, за уважението към другите хора, уважението към себе си. Все неща, които не струват пари, но които у нас ще отнемат време.

 

4. Как виждаш ролята на акушерката? Разбрах, че се обучаваш за акушерка към международна програма ­ може ли да разкажеш повече? Има ли разлика в ролята на акушерката в България и в другите страни?

 

Акушерката е специалистът, който се грижи за женското здраве, за проследяването на бременността, раждането и грижите за бебето непоследствено след това, при здрави жени с нормални и ниско­рискови бременности. Акушерството е самостоятелна професия, която работи в тясно сътрудничество с други специалисти, но не им е подчинена по никакъв начин. За съжаление у нас това не е така в момента и ще трябва да положим още усилия, за да го постигнем.  У нас акушерките нямат свобода на професията си – не могат да практикуват самостоятелно нито в болничата, нито в доболничната помощ, не могат да изпълняват самостоятелно основните си функции. У нас акушерките работят предимно под ръководството на лекар и подпомагат изпълнението на лекарските дейности. Това е много важна функция, но тя не е единствената. Липсва ни най-­основна – самостоятелността на акушерската професия.

 

Аз избрах обучение в традиционно акушерство, защото за мен то дава цялостен подход  в грижата за майките и бебета, на всяко едно ниво – физическо, емоционално, психическо. Това е холистичен подход чрез грижа за цялостното здраве на бременната жена,  се грижим за оптимален изход от бременноста и раждането, здраво бебе. Рабира се, такъв подход е огромно предизвикателство, защото изисква познания в много области – хранене, движение, психология, билки и приложението им, чисто акушерски практики, масажни техники. Колкото повече уча, толкова по­=необятна ми се струва материята. От друга страна изискванията за взимането на сертификат са точно определени и могат да бъдат изпълнени за сравнително кратко време – обикновенно 3 г. – зависи колко отдаден е човек на учението. Имам колежка, която го направи за 2 г.  На този етап аз лично не бързам със сертифицирането, искам да посветя повече време на ученето, на задълбочаването и развитието на знанията в различните области, до които се докосваме или пък трябва да познаваме добре. Понякога се чудя дали не е твърде късно, предвид възрастта ми, но в такива моменти винаги се сещам за своя колежка в обучението, която е към 60 г., има 4 отдавна пораснали деца – тя е една от най-­отдадените сред нас, напредна много бързо и вече има собствена практика (в Канада).

 

5. Според теб ще се наложи ли професията дула в България или това е временно явление, докато акушерките си извоюват повече права?

 

…докато акушерките си върнат правата и свободата да упражняват една самостоятелна професия. Така бих преправила въпроса ти. Иначе професията дула за мен има своето място независимо от автономността на акушерската професия. Това ни показва дългогодишният опит на дулите в САЩ, например. Зависи и от системата на грижа. Ако една акушерка работи с клиентката си през цялата бременност и се грижи за емоционалните й нужди, така както и за физическото й здраве, най­вероятно жената няма да има нужда от дула и акушерката й ще върши тази работа като част от своята комплексна грижа за бременната и раждащата жена. Обикновено такава акушерка не работи сама, има технически помощник или втора акушерка, защото работа е много и понякога не е по силите на сам човек (особено, ако раждането е по­-продължително).

 

В България още дълго ще има нужда от дули, тъй като системата няма да се промени нито за 5, нито за 10 години. Медицинските лица ще продължават да се прекалено натоварени и ангажирани със своята част от грижата, за да могат да предоставят толкова необходимата емоционална подкрепа. Вярвам, че все повече медицински лица ще виждат и оценяват подкрепата на дулата, която прави и тяхната работа по-­лека, а може би дори и по-­приятна, и все повече болници ще започнат да работят с дули, дори да предоставят списъци с координати на работещи в района дули като част от подготовката и грижата за своите бременни пациентки.

 

6. Каква е твоята визия за промяна? Какво според теб трябва да се промени, за да има повече доволни от раждането си майки?

 

В една дума: отношението! В едно изречение: трябва да продължим да работим всички заедно и да го правим по-­добре! Промяната вече се случва, с личните усилия на различни хора – активисти, акушерки, дули, лекари, майки, бащи, както и на организации. Всички се учим – учим се да виждаме и разбираме гледните точки на другите, учим се да разбираме нуждите и правата на раждащите жени – понякога е много трудно човек да излезе от личната си парадигма и да приеме, че неговите виждания нямат значение – важното е от какво има нужда раждащата жена и как да й се предостави най­-добрата възможна грижа според нейните нужди, а не според моите вжидания, или според протокола, правилника за вътрешния ред или програмата на телевизията.

 

7. Разкажи ни как планираш да работиш за тази промяна, какви са проектите, върху които работиш ти лично или организациите, в които членуваш?

 

Личният си принос се старая да дам по много начини, защото има толкова много работа за вършене. Като активист споделям информация за добри практики, участвам в дискусии и подпомагам работата на неправителствени организации, насочени към подобряване грижата за бременните и раждащите жени; като обучаваща се в акушерство, се старая да взема възможно най-­много от обучението си и се надявам някой ден да мога да предложа знанията и опита си за благото на жените и бебета им.

 

В момента работя по продължението на кампанията „Допустимо ли е насилието“ на сдружение Родилница, като се надявам, че в следващите месеци ще можем да представиме една интересна нова гледна точка; участвам в ораганизационната работа на Асоциацията на българските дули; управител съм на фондация „Родители за родители“, чрез която се надявам в близко бъдеще да можем да предложим възможности за продължаващо професионално обучение, обмяна на опит. Превеждам статии или части от такива, други материали, за да бъдат достъпни за повече хора в България.

 

8. Членуваш в няколко НПО. ­ Кои са те и какви са основните им цели?

 

Вече споменах за тях по-­горе. В сдружение Родилница от 5 г. работим за налагането на добри практики чрез спазването на правата на бременните, родилките и новородените. Оказа се, че в България има голямо неразбиране за човешките права, за това какво е насилие и как се проявява. Първата ни кампания беше „НЕ на насилието“, каквато е и темата на последната ни кампания „Допустимо ли е насилието над раждащи жени“. Междувременно работихме по разясняване на правата на бременните и раждащи жени, правото им на подкрепа от близки хора при раждане. В резултат се появи брошурата „Правата на раждащата жена“, където всеки може да види какви са тези права и каква нормативна база ги урежда (брошурата е достъпна и през сайта www.rodilnitza.com).

 

„Дула за всяка раждаща жена“ е мотото на Асоциацията на българските дули, което подчертава, че всяка раждаща жена, независимо от избора си на метод или място на раждане, или пък финансовите си възможности, трябва да има право на подкрепа. От самото си създаване работи за признаване правото на раждащата жена да бъде подкрепена от свои близки. Терминът „близки“ не включва само роднини. Той обхваща всички хора от обкръжението на жената, на които тя има доверие и е в близки отношения – това са приятели, колеги, дули. Тази работа продължава и към настоящия момент с една нова визуална кампания, която скоро ще бъде представена.

 

Фондация Родители за родители си постави много амбициозни и широки цели още при създаването си. Те включват обучения за специалисти и родители по отношение на правата на жените и бебетата, организиране на обучения за добри професионални практики, курсове за родители за грижа през бременността, раждането, за новороденото, за порастващото дете. Изобщо, всичко което може да допринесе за по­-добра грижа за бременните, раждащите жени, бебетата и децата. Започнахме първо с организирането на един различен тип курсове за бъдещи родители, където акцентът беше върху емоционалното им преживяване и изразяване на емоциите и чувствата като метод за работа с нагласите и очакванията. Следващата стъпка ще бъде подготовката на обучения.

 

9. Кои са постиженията ви, с които най-­много се гордееш? А кои са най-­големите трудности?

 

По темата за правата на раждащите жени и подобряване на практиките у нас работим вече от 5 г. За това време много малко се промени, и не защото усилията ни са малко, а защото тръгваме от едно много, много тежко положение – тук насилието е прието за нормално, дори не се забелязва, жената е считана за безправна, когато е обект на лекарска грижа – нейното мнение не се зачита, дори не се изслушва. Преди 5 г. обаче имаше много по-­малко възможности за удовлетворяващо раждане. Днес, все по­-често се допускат бащи, няколко болници работят с дули. А за гордост от свършената работа ще мога да говоря едва когато раждането за повечето жени се превърне в удовлетворяващо изживяване, без насилие, с уважение към техните нужди и тези на децата им, т.е. когато от работата на активистите няма да има нужда..

 

Най-­голямата трудност, с която се сблъскваме е неразбирането за правата и нуждите на жените, разделянето на физическото тяло от емоциите, принизяването на емоционалните изживявания на майката и бебето до незначителни. Това възприемане води след себе си насилието, отношението към майките и бебетата като към обекти на работата, а не като субекти и център на грижата, основна и едниствена причина за съществуването на акушерските грижи! Работата с представите и нагласите на специалистите и най-­трудна, изисква много терпение, отдаденост, приемане и разбиране.

 

10. Какво би искала всички бременни жени да знаят?

 

Че са прекрасни майки, че са силни, смели и могат!

 

11. Най-­голямата ти мечта за раждането в България?

 

Жените да имат истинско право на избор, да бъдат уважавани от грижещите за тях, за да могат да преживеят раждането като съкровено и уникално събитие, вдъхновяващо начало на новият им живот с детето.

 

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *