Визия за промяна: Емилия Казълова 2


 

Когато говорим за родилната помощ в България несъмнено има много неща, които трябва да се променят. Много хора са съгласни с това, осъзнават го жените, акушерките, дулите и активистите. Но изглежда, че различните участници в този процес, са на различно мнение какво точно и как трябва да се промени. Често има конфликти и взаимни обвинения – виждам го постоянно – по време на дискусиите в интернет, както и по време на ражданията, на които присъствам. И въпреки че вероятно всички осъзнаваме, че без съвместните целенасочени усилия на всички ни, нещата трудно се променят към по-добро, все още не можем да намерим консенсус по много важни въпроси и да разберем гледната точка на другата страна.

 

Бих искала да поговорим за промяната, да си я представим, да помислим от какво зависи тази промяна и какво всеки от нас би могъл да направи, за да се случи тя. Много се надявам, че един ден жените, медицинските специалисти, активистите и дулите, да разберем, че имаме допирни точки и обща цел. Затова реших да интервюирам няколко забележителни жени, които работят за подобряването на родилната помощ в България. Попитах ги каква е тяхната визия за промяна. Представям ви първото интервю – с Емилия Казълова, акушерка, председател на Алиянса на Българските Акушерки.

 

1. Разкажи ни за себе си и своята работа 🙂

 

Аз съм Емилия Казълова и съм акушерка.

 

Честно казано никога не съм мислила, че това ще е моето призвание! Желанието ми беше да уча химия, но в последния момент след разговор с баща ми промених решението си и кандидатствах медицина. За съжаление или късмет /зависи от гледната точка/ балът не стигна и тогава записах акушерство в Полувисш медицински институт. Завърших с пълно отличие като първенец на випуска през 1978 г. и оттогава до днес работя без прекъсване вече 36 години.

 

Не съм си водила статистика за броя на ражданията, но през последните 27 години работя в родилна зала и сигурно вече около 6000 бебета са проплакали в ръцете ми. С някои от родителите продължавам да имам контакти и е много приятно когато виждаш тези малки човечета, как растат и се развиват. Малко акушерки в големия град могат да се похвалят, че са акушерки на пет деца в едно семейство или са фамилната акушерка.

 

Когато обичаш това, което правиш, то те кара да вървиш напред, да откриваш красивото в професията, да се развиваш. През 2000 г открих първото Училище за бъдещи родители „АЗ ТИ ТО“ в София. Идеята се роди някъде през 1994 г, но все още нямаше такава нагласа в обществото. Промените в здравеопазването, които заличиха женските консултации и подготовката на жените, които ще стават за първи път майки, остана в историята.

 

Всяко начало е трудно и така беше и с Училището. Жените не знаеха какво е това, колегите гледаха с насмешка на това, което правех и не срещах подкрепа от никой. Но аз се зареждам от трудностите и това ме кара още по-упорито да работя. И сега 14 години след старта виждам как моята идея става все по-популярна и се развива в различни направления. Моето мнение обаче е, че най-добре може да се подготви една двойка за раждането и последващите предизвикателства на родителството в по-малък кръг, от професионалисти в тази област, които непрекъснато се квалифицират и въвеждат новите практики в тази подготовка.

 

Не знам точният брой на бременните, които са били в моето училище, но ако грубо сметнем, че около 200-250 жени годишно са посетили училището за тези 14 година бройката е внушителна, нали?

 

2. Би ли описала с няколко изречения кои са основните проблеми на родилната помощ в България?

 

Проблемите на родилната помощ в България са много и ми е трудно да ги класифицирам по важност. На първо място бих поставила човешкия ресурс, т.е. хората, които са ангажирани с родилната помощ. Функцията на акушерката е доведена до асистент на лекаря и все по-малка възможност за самостоятелност. Тъй като професия акушерка не е популяризирана в обществото така, както трябва, бременните се обръщат за всичко към акушер-гинеколозите.нЗа съжаление в големите болници жената не е поставена в центъра, не се приема като цяло мама-бебе, не се мисли, че раждането и принадлежи и когато всичко върви нормално и без проблеми, раждането няма нужда да се ръководи, а да се наблюдава!

 

3. Каква е ролята на акушерката в България? Различна ли е от ролята на акушерката в другите европейски страни?

 

Разликата в ролята на акушерката в България е света е много голяма. Ако направим няколко сравнения, всеки може да си направи своите изводи. Не само в Европа, но и в света, акушерката има право на самостоятелна практика. Какво означава това – водене на женска консултация, пренатална подготовка на двойката, асистиране на раждането както в болницата, така и в домашни условия, проследяване възстановяването на жената след раждането поне в първите два месеца.

 

4. Според теб ще се наложи ли професията дула в България или това е временно явление, докато акушерките си извоюват повече права? Има ли конкуренция между акушерки и дули?

 

Не мога да кажа дали ще се наложи присъствието на дула по време на раждането. Това зависи много и от самите дули. Защото в момента се запълва една ниша, която е продиктувана от липсата на персонал в болниците, липсата на желание и възможност от страна на акушерката. За съжаление отношението към дулите в болниците по-скоро е негативно, отколкото позитивно. Защо? Много са причините и една от тях е, че жените се доверяват повече на непрофесионалисти, които трябва да имат основна задача да дават емоционална подкрепа на жената по време на раждането, но не и да консултират по медицински проблеми. Когато се изчистят противоречията, тогава може да се работи в екип.

 

5. Какво мислиш за домашното раждане? Защо все повече жени избират да родят неасистирано вкъщи? Какво пречи да бъде законово регламентирано асистираното домашно раждане и ще се случи ли това скоро в България?

 

България не готова за това предизвикателство. Причините са липса на логистика, липса на обучени акушерки, липса на нормативна уредба даваща правото на автономност на акушерката, липса на адекватна подготовка на жените за домашно раждане. Дали ще стане реалност? Сигурно, но след като се извърви този път дълъг път на изчистване на всички пречки за домашно раждане. И сега се случват такива раждания, които не винаги завършват с добър край. Не бива да се рискува!

 

Някои от жените избират неасистираното домашно раждане провокирани от много негативни разкази за практиките в болниците. Липсата на доверие в лекарите и акушерките. Незачитане на техните желания.

 

6. Каква е твоята визия за промяна? Какво според теб трябва да се промени, за да има повече доволни от раждането си майки?

 

През последните години много мисля какво трябва да се промени и виждам къде има пробойни. Както и по-рано го казах липсата на желание за промяна от страна на персонала и визирам най-много акушерките. Липсата на контакти с жените преди раждането. Липсата на желание от страна на ръководството на болниците за промяна, липса на добро следдипломно обучение и квалификация. Липса на млади хора в родилните зали.

 

7. Разкажи ни как планираш да работиш за тази промяна, какви са проектите, върху които работиш ти лично или организация, в която членуваш?

 

Промяната ще дойде тогава, когато акушерката и жената станат екип. Когато акушерката си даде ясна оценка за това, че тя е много важна за доброто протичане на раждането, не само като професионалист, но и като емоционална подкрепа на жена към жена! Идеите, които имам за подобряване на условията за раждане в нашите болници ще се реализират само когато има желание за промяна. Работим по един проект, които може да се осъществи с много малко средства и голямо сърце и желание. Дано да открия такива хора! А е толкова лесно и удоволетворяващо!

 

8. Как и защо възникна Алиянсът на Българските акушерки? Какви са основните цели на тази организация?

 

Промяната в мен настъпи шеметно след срещата ми с акушерки от Европа и САЩ . Като моя „муза“ мога да посоча Елизабет Дейвис!

 

2010 г.-това моята е повратна година. На Международната конференция „Раждане с любов и мъдрост“ много емоционално подходих и отправих апел към колегите, че е време да направим своя акушерска организация, която да се ангажира с чисто акушерските проблеми. Тази идея слава богу стана реалност през 2012 год. с подкрепата на 13 „луди глави“. На 11.02.2012 г Учредихме Алианс на българските акушерки. Основната ни цел е да повишим авторитета на Българската акушерка, да запознаем обществото с добрите световни практики, да въведем акушерските грижи според световните стандарти, да работим за по-голяма самостоятелност на акушерската професия, да повишаваме квалификацията на акушерките, за да бъдат добре запознати с всички добри практики и да могат да се приложат на практика в болниците. Работа, която изисква много време, желание, ресурс  и много учене!

 

9. Какво би искала всички бременни жени да знаят?

 

Бременността е един прекрасен момент от живота ни. Раждането е акт, който никога няма да забравим!

 

Нека заедно жени, акушерки, лекари и дули да го направим незабравим. Да се подготвите предварително за всички трънливи пътеки, за да няма наранени души, защото физическата травма може и да се забрави, но наранената душа трудно се лекува!

 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 thoughts on “Визия за промяна: Емилия Казълова

  • Tania

    Това, че дулите консултирали по медицински проблеми, съм го чувала/чела като впечатления само на медицински персонал. По-скоро майките, които раждат с дули, търсят повече информация, понякога – алтернативни решения, имат собствено мнение, което отстояват – все неща, които дразнят. Не всички здравни специалисти си правят труда да продължат да се самообразоват и след завършването на образованието си. Например, те няма как да приемат, когато дойде една майка при тях и им цитира някое ново изследване, преобръщащо представите им, добито от учебници отпреди десетки години. Разбира се, има и майки, които искат абсурдни неща, понеже са чели някой форум с мнения. Но всичко това значи ли, че медиците трябва да бъдат оставяни да вземат сами решенията, когато става дума за нашето здраве? Мисля, че разковничето е в опита за проява на повече толерантност и от двете страни. И да, дули ще има, докато продължават майките да имат нужда от тях. Естествени процеси на еволюцията.

  • Nevyana Valeva

    Поздравления от цялото ми сърце за работата на Емилия и останалите акушерки от Алианса! Толкова е хубаво да срещнеш хора като нея!Тя ни оказа незаменима помощ при раждането на моята внучка – вниманието и грижите, които получихме от нея бяха безценни. Чудесно е, когато има медицински лица, които освен професионалисти, са и хора с огромни сърца и емоционално съпричастни към пациентите! В нейното училище АЗТИТО получих ценни съвети и напътствия, които много ми помогнаха. Благодаря от сърце!