Три години, 64 раждания и какво научих от тях 11


 

Този месец се навършват три години, откакто работя като дула. На 19 ноември 2010 изплака „моето” първо бебе – Ема (на снимката с майка си Мария). За тези три години присъствах на 64 раждания. Това разбира се не е толкова много. Но преживях дълбоко всяко едно и се чувствах емоционално свързана с всяка една майка. Всяко едно беше безценен опит и урок за мен. И затова ще си позволя да споделя някои неща, които научих за раждането за тези три години.

 

От първите ми 64 раждания научих, че

 

1. Всяко раждане е различно, уникално и свещено

 

2. Раждането разкрива вътрешната същност на жената

 

3. Когато си на раждане понякога времето тече безкрайно, а понякога трябва да вземеш важно решение за секунди

 

4. Възможно е да родиш една година след цезарово сечение

 

5. Възможно е да родиш нормално след две цезарови сечения

 

6. Възможно е да родиш седалищно бебе след цезарово сечение

 

7. Възможно е второто раждане да е по-дълго от първото

 

8. Раждането може да продължи 1 час

 

9. Раждането може да продължи N часа

 

10. Възможно е хората да дойдат в София от Бургас, Сливен, Трявна и други само и само, за да родят нормално

 

11. Възможно е да родиш в състояние на дълбока релаксация, като на сън

 

12. Възможно е да не се разкъсаш, когато те убеждават в обратното

 

13. Епидуралната упойка може да направи раждането леко и красиво

 

14. Епидуралната упойка може тотално да обърка раждането

 

15. Понякога най-добрата помощ е да не правиш нищо

 

16. По време на раждане жената може да медитира, да псува, да вика, да плаче, да се смее

 

17. Една дума може да бъде решаваща за това как жената ще оценява раждането си

 

18. Безспорно, най-важното нещо е да има живи и здрави майка и бебе на финала

 

19. Живо и здраво бебе не винаги е достатъчно, за да е щастлива жената

 

20. Системата с окситоцин може да бъде най-добрият помошник понякога

 

21. Често поведението на жената показва колко е напреднала с раждането

 

22. Често поведението на жената заблуждава за нейния напредък

 

23. Възможно е каката да гушне братчето си веднага след раждането и това е прекрасно

 

24. Не е страшно ако и аз като дула се разплача по време на раждането

 

25. Понякога почти припадаш от умора след дълго раждане и знаеш, че всяка минута си е струвала

 

26. Жените от САЩ, Русия, Австрия, Холандия, Полша, Франция, Израел, Индия… имат същите емоционални нужди като българките

 

27. Бащите могат да помагат ужасно много и да пречат ужасно много по време на раждането

 

28. Лекарите и акушерките също са хора и изпитват същите емоции

 

29. Системата с окситоцин понякога води директно до цезарово сечение

 

30. Таксиметровите шофьори също могат да бъдат част от процеса на раждането 🙂

 

31. Когато болката се приема правилно, тя се превръща в радост и любов

 

32. С първо раждане жените често отиват много рано в болницата и това води до много излишни интервенции

 

33. Почти невъзможно е да отидеш толкова късно в болницата, че да родиш вкъщи или по пътя (особено с първо раждане)

 

34. Късното отиване в болница крие сериозни рискове

 

35. Много е важно да планираш добре раждането си

 

36. Събитията около раждането се подреждат като пъзел, независимо от нашите планове

 

37. Когато раждаш може да си заобиколена от 15 студентки (за да избегнеш това, раждай през нощта или в събота и неделя 🙂 )

 

38. Изглежда повечето раждания започват през нощта

 

39. Възможно е лекар, акушерка и дула да работят като екип

 

40. Напълно естественото раждане много рядко се случва в днешно време

 

41. Когато избираш естественото раждане, всъщност избираш по-трудния път

 

42. Раждането може да бъде най-трудното и най-прекрасното нещо, което си правила

 

43. Често проблемите трябва да се предотвратяват през бременността, по време на раждане вече е късно

 

44. Болките се забравят бързо, когато си гушнеш бебето

 

45. Има моменти, когато си благодарен, че го има цезаровото сечение, епизиотомията, окситоцина и т.н.

 

46. Емоциите, които най-много пречат на раждането са нетърпението и страхът

 

47. Обикновено, ако жената каже, че ще роди по-рано, тя ражда след термина 🙂

 

48. Никога не е късно да смениш болницата и лекаря, дори 10 дни след термина

 

49. Всички жени имат нужда от акушерка, само някои жени имат нужда от лекар

 

50. Ако по-принцип имаш висок праг на болка, не винаги означава, че ще имаш лесно раждане (то просто е друг вид болка)

 

51. Не съм вярвала, че водно раждане може да се съчетава с окситоцин, епизиотомия и Кристелер, но уви видях и това 🙁

 

52. Влизането във воден басейн може да забави раждането, особено ако то по принцип върви бавно

 

53. Влизането във воден басейн облекчава болката значително, наистина!

 

54. Не винаги можеш да си осигуриш добра грижа с много пари

 

55. Бременността и раждането не са болести

 

56. Раждащата жена е вменяема и може да се комуникира нормално с нея

 

57. Понякога е изключително трудно да се комуникира с раждаща жена

 

58. Дали ще изкачвате стълбите, ще скачате или ще правите секс, бебето ще се роди, когато е готово

 

59. Първият контакт с бебето веднага след раждането е вълшебен момент и при естествено раждане и при секцио

 

60. Щастливата майка се възстановява по-бързо

 

61. Има и такива жени, които раждането ги боли не повече от месечен цикъл (но са рядкост)

 

62. На някои жени им е удобно да родят клекнали, прави, на четири крака, на колене, легнали на една страна, а на много жени и по гръб

 

63. Смехът и хуморът помагат безкрайно много по време на раждането

 

64. Независимо от възрастта, теглото, расата, религията, размера на таза, размера на доходите и т.н. всяка жена е изключително уязвима по време на раждането, има нужда от подкрепа и да се отнасят с нея преди всичко като с човек!

 

Момичета, знам, че много от вас ще се познаят в тези малки „открития”. Благодаря ви за тази възможност да бъда до вас и да се уча. И всеки път да осъзнавам колко много неща не знам… Благодаря ви за радостта, която ми носи тази работа!

 

 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

11 thoughts on “Три години, 64 раждания и какво научих от тях

  • Елена

    Браво, Олга! Много мъдро звучи всичко!!! Вярвам, че един ден ще си страхотна акушерка!!!
    Ако не възразяваш, ще публикувам линк към твоите прозрения на стената на Училище Ма-Ма.
    Поздравления още веднъж!!!

  • Саша Александрова-Йончева

    Каквото и да знаем за раждането, винаги има разнообразие от ситуации, които да ни изненадат! Винаги съм се отнасяла към работата си с доза страхопочитание! Колкото и пъти да съм си мислила, че всичко знам, една невидима ръка неизменно ме е приземявала! Благодаря ти, Олга!https://www.youtube.com/watch?v=WPjNphbbla0

  • Емилия Казълова

    Оля, изводите ,които си направила са толкова важни за всички ,бъдещи майки,за всички нас акушерките и за всички дули! В някои и аз познах момичетата!
    Бъди така всеотдайна и кагато станеш акушерща!
    Еми

  • Gradskata Samodiva

    Абе ти благодари на всички богове, че не си разбрала от първа ръка, че „раждане в хотелска стая с холандска акушерка може да се развие много, много, много зле…“.

    Това дулите сте неописуемо арогантни. Всички тия неща ги знае и най-редовата акушерка, още в първите месеци на обучението си, да не говорим за лекарите. Да пристигнеш с претенции да си някаква жрица, която открива топлата вода при водно раждане…абе всеки с претенциите си.

    Надявам се мижавите 64 раждания (сигурно някои хора виждат по толкова на седмица) да не са те направили уверена, а напротив: адски неуверена и изпълнена със страхопочитание.

    Също така е неприятно да чета лееекинкият уклон към „все пак естественото е най-добро“. Защото тук не говорим за красота, ритуали и жрици, а на първо място за безопасност, нали?

    То вярно, че само здраво бебе не е най-важното, за да е щастлива майката, но е conditio sine qua non. Щото нали- ако експириънсът е зен-екстаз, ама накрая няма бебе…

    Изобщо, това гонене на експириънс посредством раждане ми е странно. За тази цел си има добре известни на човечеството субстанции- псилоцибин, мескалин, ЛСД и други. Пък и не боли толкова и не застрашаваш други хора.

    Може би трябва да стана психеделична дула…да пазя хората от bad trip. Макар че bad trip винаги може да се случи.

    Но гарантирано по-малко хора са умрели от психеделици, отколкото от опити за „родилно каскадьорство“.

  • Елица

    Поздравления, Олга. За тези три години си свършила много ценна работа и съм сигурна, че жените, до които си била в тези скъпи за тях моменти, никога няма да те забравят. Успех в бъдеще!

  • Olga Post author

    Градската Самодива, моето раждане в хотелската стая беше планирано да е в болница, но стана неочаквано бързо и по-рано. Само аз си знам какво преживях и е много лесно да съдиш от страни. Да, всеки ден благодаря на Бог, че всичко завърши добре.

    Моето раждане не е пример за безопасно раждане + добър експиририънс, но по принцип тези две неща не са взаимоизключващи се, напротив.

    Моите 64 раждания си бяха точно такива – обикновени, болнични, безопасни раждания, без ритуали и жрици, с медицински екип и апаратура, някои естествени, някои със секцио, живи и здрави бебета и майки накрая. По-голямата част от майките са имали много позитивен опит, някои майки имат забележки.

    Мижави или не, това е работа и опит да опознаеш 64 жени и да бъдеш с тях от началото до края. Ако имаш 64 раждания на седмица това няма как да стане. Не е въпроса в количеството.

    Уча за акушерка втора година и не, тези неща една обучаваща се акушерка няма как да ги научи, практиката й просто не е достатъчно.

    За водното раждане нямам никакви претенции, подразбира се, че то е естествено раждане, а ако се налага намеса се излиза от водата.

    Тези раждания са ме направили уверена в моята си роля на дула, в това че мога да подкрепям емоционално раждащите жени, дотам докъдето се простират моите задължения. Не претендирам да знам всичко или да съм някой, който не съм. Но не съм изпълнена със страх, а с вяра.

    Никой не ви пречи да станете и вие дула и да прилагате нов подход различен от моя. Успех!

    Благодаря на всички за думите! 🙂

  • Tsvety

    Оля, направо не знам как имаш търпение, присъствие на духа и такт да отговаряш на подобни коментари :)! Ама сигурно за това си такава невероятна, готина, мила, прекрасна и добра дула 🙂 🙂 :)! Благодаря ти и дерзай!

  • Станислава

    Към Gradskata Samodiva:Не съм сигурна как трябва да се обърна към вас – застанала ли сте с името, професията, позицията си зад тези думи? Както и да е… Ще се постарая да бъда кратка и да спазвам добрия тон, защото неспазването му само би ме принизило към твари, от които държа да се дистанцирам… Но понеже пишете коментар към жена, човек, майка, която ми е невероятно близка, си заслужихте моето внимание. И така: винаги ми е било чудно как е възможно човек, мислещ себе си за професионалист да изразява мнението си по такъв начин – бих го нарекла далеч от доброто възпитание. Да се дават квалификации и да се говори на ти, тонът да е пренебрежителен, обиждащ… могат да ми хрумнат и други прилагателни, изобщо – ако това е професионалното ви мнение за работата на дулите като цяло и на Оля в частност – може би не е зле да попрочетете малко повече за работата им, а ако не схващате текста от първия път, да обвините учителите си… Толкова злобно звучите, че започвам да се чудя има ли или няма личен мотив да пишете по подобен начин. Знаете ли за какъв тип човек пишете такива думи? Шестдесет и четири раждания били мижави? Имала била претенции? Дулите – жрици? Що за детинско поведение?! „Дай си ми куклите, на си ти парцалките?! Аз знам по-добре от тебе, щото…“ Защо всъщност? Коя сте вие, че да говорите на Оля за родилно каскадьорство… И сега – бъдете така добра да си насочвате избълваните небивалици в правилната посока – а тя е – майките, които „дръзват“ да имат изисквания. Майките, които искат да бъдат третирани като човешки същества, да искат подкрепа, да искат нормални и красиви раждания, да нямат доживотни травми от деня, който е трябвало да бъде най-щастливият им. Елате и ми кажете на мен в очите как Оля и дулите, и обучаващите се акушерки, които имат наглостта да мислят за доброто на жената и да им пука за „експириънса“ им (защо „експириънса“ трябва да се противопоставя на безопасността аз не мога да разбера, ама сигурно ще ми се намекне, че както и всичко останало и този проблем си е в моя телевизор) не знаят за к’во иде реч и как смеят изобщо да си показват носа навън и да имат наглостта да пишат за това. Кажете ми на мен точно колко ЛСД ми е нужно, за да се избавя от собствените ми травми, ненужно нанесени от така преславените медицински лица. Имайте наглостта да ми държите такъв тон в лицето – на мен – една родилка, която е благодарила за присъствието на дула през всяка една секунда от раждането си! На мен и на тези като мен – ние сме тези, които имат нужда от дулите, от промяната – от разбирането и на АГ-та и на акушерки, че на меренето на атрибутите не му е мястото в родилната зала… Аман, отече и добрият ми тон, ма то ще ме разберете ли иначе… Любопитна съм да прочета квалификацията ви за мен – простата родилка… Дръзналата да си иска написаните права…