Раждането на Йоана – едно истинско приключение 5


 

Автор: Живка Георгиева

 

Появата на Йоана в живота ни беше дългоочаквана – не само в рамките на деветте месеца преди раждането й, а през годините преди това, когато мисълта за дете неминуемо пораждаше в мен не само копнежа на жената, която е готова да стане майка, но и представата за идеалното раждане.

 

Четях различни вдъхновяващи разкази, разчувствах се с проплакването на всяко малко същество в края им и лека-полека си изграждах идеята как да посрещна детето си на този свят. Част от подготовката ми включваше и посещаването на курса за раждане в центъра Естествени идеи и то точно при Олга, чийто блог следях от почти две години :-).

 

На теория сякаш всичко ми беше ясно, исках просто да се убедя допълнително, че постъпвам правилно, избирайки да родя активно и естествено. Съпругът ми ме придружаваше и курсът ни беше незаменим помощник в обясненията и техниките за справяне с процеса на раждането. Бяхме заедно през цялата бременност и решението ни беше да сме заедно по време на раждането. Теорията и упражненията ни дадоха увереност, че можем да се справим, когато дойде моментът.

 

В началото на 8-мия месец още нямах представа къде и с кого ще раждам, тогава благодарение на Олга се свързахме с д-р Киров, който подкрепи желанието ми да раждам необезпокоявано.

 

Терминът ми беше определен на 23-ти септември, но Йоана реши да се появи малко по-рано. В петък – 13-ти сутринта забелязах, че започва изтичането на слузестата запушалка – това иначе не особено красиво събитие, ме зарадва неимоверно и започнах с трепет да чакам първата контракция. Знаех, че може да отнеме много време – две седмици или два дни, затова се захванах да свърша, колкото мога повече работа през този ден – уших един слинг, подготвих друг за масаж и упражнения в родилна зала и зачаках контракциите.

 

Те не закъсняха и започнаха от обяд като предменструално неразположение. Засичах спорадични контракции през 15-20 минути. В петък през нощта контракциите зачестиха – през 10-тина минути, но по мое лично усмотрение не бяха силни – не по-болезнени от тези по време на цикъл. Водите не изтичаха и бях спокойна, че още е рано за болницата. Моят съпруг тренираше масажите, които бяхме научили, и прочиташе скоростно книгата, която иначе се канеше да прегледа от 8 месеца 🙂

 

На следващия ден – събота – вече можех да се похваля с контракции през 7 минути и реших да се свържа с д-р Киров. Той поиска да види до къде сме я докарали и в 11 часа констатира 4 и половина см разкритие. Прекрасно! Не ме приеха в болницата. Вместо това ме изпрати да обикалям и да се върна вечерта. Затова и решихме да направим последните покупки за детето, всичко това свързано с лека разходка, от която обаче контракциите се поразредиха. Привечер отново отидохме в болницата и какво беше разочарованието ми, когато се оказа, че още стоим на заветните 4 см и половина, а от наместване на главата на плода в малкия таз или спукване на мехура нямаше и помен.

 

Отново се прибрахме и отново разходка – този път контракциите бяха през 4-5 минути и ставаха все по-болезнени. Приемах всяка следваща спокойно, а в блажените почивки между тях се усмихвах и успокоявах съпруга ми, че не боли чак толкова. Съботната нощ, обаче беше много тежка. Предварително се разбрахме, че чакаме до сутринта, а ако междувременно водите ми изтекат, тръгваме към болницата. Уверихме се един друг, че ще се справим тази нощ и няма да се панкьосваме. Така се започна – цяла нощ контракции през 3 минути, които успявах да преодолея като заставах на колене, облегната на леглото, масажирана от съпруга ми. В един момент започна да ме боли кръстът, да треперя, да ми се ходи много по голяма нужда. Към 3 часа ми мина и мисълта, че не искам да раждам, че не мога повече. Това усещане ми даде знак, че може би съм в транзиция, но не смеех да се надявам.

 

Издържахме до сутринта и в 7 и 30 потеглихме към болницата отново. След прегледа се установи – 7-8 см разкритие. Усмихвах се през цялото време – бях толкова щастлива, че раждам детето си и то точно по начина, по който искам. Болките не бяха нечовешки, а почивката между контракциите беше истинска благословия.

 

Нещата след това се развиха много бързо, поне от субективна гледна точка, иначе реално до появата на Йоана оставаха 9 часа. Добре, че не знаех това предварително 🙂

 

С пълно разкритие и позиви за напън бях в 10 часа, лекарят спука околоплодния мехур, констатира, че водите са зелени, но главичката на бебето продължаваше да стои високо и въпреки това решихме да изчакаме да продължи нормалната родова дейност. Тонове ми измериха само веднъж, през останалото време можех да се разхождам, да правя клекове, упражнения, масажи, само и само да ускорим процеса. Уви, контракциите не се усилваха, бебето отказваше да се намести в родовия канал.

 

Обдишвах всяка контракция, като не ми беше позволено да напъвам – ето това беше доста неприятно усещане, но успявах да се справя с него като вокализирах, а в почивките се усмихвах и обяснявах, че не е страшно, нищо че може да изглежда така. Наистина не беше, бях екзалтирана, щастлива, нетърпелива. Чаках всяка следваща контракция с нетърпение. Уви, към 3 часа се оказа, че нямам напредък, получих система за омекотяване шийката на матката – първа стъпка от дирижираното раждане, която ми се стори безобидна цена.

 

След като и това не даде резултат, получих и втора система – окситоцин, който уж трябваше да засили контракциите. Засили ги, но не и като интензитет, това в комбинация с лежането за запис на тоновете вече надхвърляше идеята ми за активно раждане, но виждах, че нямам друг избор, ако искам да избегна варианта, който отричах от самото начало и за който не бях изобщо подготвена.

 

И който, в крайна сметка ми се случи – в 17 и 20 извадиха Йоана по оперативен път. Не мога да опиша коктейла от емоции, които ме бяха завладели. Когато ми показаха малкото ми момиченце (а то се роди наистина мъничко – 2480 грама, 47 сантиметра), плачех едновременно от мъка, че не можех да я гушна, че не й бях дала най-доброто начало, имах усещане за провал и бях тотално стъписана, че е толкова малка (на всички прегледи, на които бях ходила, прогнозираха бебе с килограм отгоре – още един камък в градината на феталните морфологии). Едва няколко дни по-късно от детските лекари разбрах, че състоянието на бебето е било вече критично и че е трябвало да излезе час по-скоро. Това ми помогна да преодолея чувството на вина, че не съм била до дъщеря ми в най-важните за нея мигове – успях да я взема чак на следващия ден в 16 часа :-(.

 

От момента, в който се събудих на сутринта след операцията взех решение да игнорирам факта, че ми се е случила и да се възстановя бързо, за да съм на разположение на бебето, да съм здрава и силна за нея – раздвижих се още сутринта, а по обяд вече бях пред детското отделение и исках да ми я дадат. Разбира се, не ни се разминаха всички негативи, които исках да избегна, отивайки в държавна болница – биха антибиотици на бебето ми, ваксинираха я, без да ми поискат разрешение (взеха ми подписа след операцията като ми казаха, че давам съгласие да й направят кръвни изследвания), захраниха я с адаптирано мляко.

 

Всеки ден от почти 8-те прекарани в болницата беше борба за наддаване на грамчета и минаване изключително на кърма. Което и направихме чак на 4-5 ден, благодарение на това, че вярвах в бебето и себе си и упорито висяхме с часове на гърда. Сега вече вкъщи, сблъсквайки се с малките ежедневни предизвикателства, всички сме по-спокойни, а аз най-после започвам да се приемам грижите за бебето като удоволствие, а не като битка. И съм готова за следващото си естествено раждане след цезарово сечение :-).

 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5 thoughts on “Раждането на Йоана – едно истинско приключение

  • Гергана

    Живка, това е един силен разказ и те поздравявам за стоицизма, с който си приела обрата в раждането си. Искам просто да коментирам твоя избор в светлината на собственото си раждане, за да направя просто една съпоставка. Аз до края знаех, че няма да държа непременно на естествено раждане без намеса, бях подготвена, че ако ми е много неприятно, ще поискам упойка и ще приема всички свързани с нея намеси от лекарите. За мен от първостепенна важност бяха здравето на детето и след това да избегна секцио по всеки възможен начин. Исках да съм до детето си от първия му час, не можех и да си помисля за реанимация 24 часа. Реших да раждам без избор на екип и то в една болница, която се слави с най-дирижираните раждания, Майчин дом. Нито таткото беше до мен, нито можех да се разхождам (постоянно бях на монитор за тоновете). Контракциите ми продължаваха дълго време и не напредвах особено с разкритието. Понеже и аз изпитах усешане, че вече не мога, си поисках упойка. И ето тук вече всичко мина в ръцете на докторите, упойка, окситоцин, дирижиране и така нататък. Но това за мен изобщо не беше висока цена, а и не мисля, че трябва да е за която и да е майка. Защото бебето ми се роди бързо след това, с напъни само за две контракции, а беше доста голямо, 4.100 кг. Дадоха ми я половин час след като се роди, беше в мен около половин час, можех да я кърмя, да се снимаме с таткото веднага. После ми я донесоха след около 4 часа и оттам нататък беше с мен. Никой не я захрани с нищо, водихме няколкодневна борба за ваксините, педиатрите и акушерките бяха достатъчно широкоскроени да обсъждат ден след ден с мен какви са ползите от ваксините, докато накрая се съгласих, но по много тривиална причина.
    Просто апелирам към всички бъдещи майки, които си мечтаят за „активно естествено раждане“: това е много хубаво, чудесно е, но нека не непренно на 100%, нека бъдем по-гъвкави в процеса на раждането и така да избегнем по-големите неприятности.
    Живка, желая ти много прекрасни моменти с малката Йоана и нека следващото ти раждане се случи така, както го искаш!

  • Olga

    Всеки човек си е една отделна Вселена. Затова не мисля, че е удачно едно раждане да се съпоставя с друго. Всеки има своите представи и това, което за един е хубаво раждане, за друг може да е най-голямото разочарование. Аз също имам едно секцио, направено в последния момент при пълно разкритие – не съжалявам, че се опитах да бъде естествено и не бих променила нищо. Живка, поздравявам те за силата, мъдростта и куража да се бориш за мечтата си!

  • Tsvety

    Страхотен разказ, просълзи ме :)! Да сте живи и здрави с Йоана да се гледкате и да растете! Поздравления наистина за силата! Пожелавам ти хубаво активно естествено раждане следващ път и много любов!

  • Деница Денева-Бакърджиева

    Браво за куража, смелостта и трезвата преценка както на ситуацията, така и на справянето с последствията от Цезаровото сечение! Важното е, че двечките сте здрави и всичко е наред, аз обичам да вярвам, че след всяко лошо или по-скоро неприятно нещо, което ни се случва, идва прекрасен период, дано от тук нататък нещата с малката госпожица ви се получават лесно и да сте здрави и спокойни! 🙂