Един курс, седем различни раждания. Раждане 7. Мелинда 3


 

Това е последният разказ от поредицата Един курс, седем различни раждания. Неочакваното развитие по време на раждането на Мелинда уплаши всички ни и даде много материал за размисли и преосмисляне на нещата. Но вярвам, че трябва да се споделят и такива истории, а не само леките и безпроблемни раждания. Радвам се, че в крайна сметка всичко завърши добре и че преминахме заедно през това изпитание. Благодаря на Мелинда и Ники, затова че се съгласиха да споделят!

 

Раждането на Лана

Автор: Мелинда, ветеринарен лекар от Холандия

Превод на разказа от английски: Олга Дукат

 

На 28 юни 2013, няколко седмици по-рано от очакваното в живота ни се появи малко момиченце – Лана, 2,800 kg, 50 cm.

 

След 37 седмици на много активна, безпроблемна бременност (за което съм много благодарна) Лана се изправи пред първото голямо предизвикателство в живота си: да се роди.

 

На 27 юни в 18 часа вечерта отидох на рутинен преглед в Св.Лазар. Първо беше записът на тоновете, който беше перфектен. Същото показа и прегледът с ултразвук. Д-р Николова предложи да направи вагинален преглед, за да провери дали контракциите, които имах са ефективни. Тези контракции дотогава бяха редки, аз не ги усещах, само виждах как коремът ми става на твърда топка.

 

Бяха ме предупредили за вагиналния преглед близо до термина, защото някои жени са започнали да раждат непосредствено след такъв преглед. Аз се колебаех, но предвид това, че бях в 37 седмица и досега нямах никакви признаци на започващо раждане, помислих, че няма да попадна в тази категория – колко се заблуждавах…

 

Вагиналният преглед показа 2 см разкритие, мека и изгладена шийка! Така че явно нещо беше започнало.

 

Изобщо не се притесних, защото знаех, че е възможно да се разхождаш с 2 см дори две седмици преди да родиш. Освен това досега бебето се чувстваше добре, а аз нямах болки нито в корема, нито в кръста. Д-р Николова беше много спокойна и на моя въпрос за следващата консултация отговори „Нека да е другата сряда, ако не си родила дотогава”. Така че никакви притеснения, само вълнение, защото това, което лекарката ми каза, беше много неочаквано – аз не бях забелязала никаква промяна в моите усещания и активността на бебето. Досега. Защото докато стигна до спирката на автобуса (100 м от болницата) коремът ми беше все на топка и кръстът започна да ме боли. Обадих се на Олга, за да й кажа какво се случва и се разбрахме да се чуем по-късно същата вечер.

 

Към 10 вечерта започнах да се чувствам много неспокойна, треперих, беше ми студено. Взех си душ, за да се отпусна малко. Обадих се на Олга за втори път. Не бях сигурна дали вече да идва у нас. Реших да изчакам – засега усещах, че мога да се справя сама. Събрах багажа си за болницата за всеки случай.

 

Продължавах да бъда неспокойна, имах болка в кръста и най-притеснителното за мен беше тази твърда топка, в която се беше превърнал коремът ми. Стана ясно, че с тези болки в кръста няма да мога да спя и се приготвих за нощна смяна 🙂

 

Ники легна да спи, докато аз се разхождах из апартамента в опити да се почувствам по-добре. Люлеех се на топката, опитах се да легна (лоша идея, защото болката в гърба се усили), опитах да седна по някакъв удобен начин и ходех много пъти до тоалетната (сигурен знак, че раждането е започнало). Отвличах си вниманието с четене, гледане на сериали, дишах както се научих в часовете по йога, всичко помагаше малко, времето минаваше.

 

Продължавах да се чудя 1) дали това, което усещам, е нормално 2) в кой етап на раждането се намирам. Никъде не бях чела, че постоянната болка в кръста и постоянно твърд корем без никакви паузи е част от „нормалното” раждане. Просто чаках да започнат нормалните контракции (като вълни – болка-пауза-болка). Такива, които можеш да засечеш, за да се ориентираш на кой етап се намираш. Мисълта, че болката ще си отиде в някакъв момент (поне след раждането) ми помогна да се чувствам по-спокойна и да изкарам нощта.

 

В 4:20 имах 2 вълнообразни контракции – първите нормални контракции. В 5:20 за първи път не изпитвах болка, откакто започна всичко. Веднага след безболезнения момент чух „Пук, плис” – водите ми изтекоха. Обаче бяха зелени.

 

Веднага усетих желание да напъвам, но се концентрирах върху дишането и превъзмогнах това усещане. Стомахът ми се сви на топка и повърнах. Събудих Ники, той се обади на Олга, докато аз се опитвах да не напъвам. Помислихме, че щеше да е добре тя да дойде у нас, но се разбрахме да се срещнем в болницата. Олга информира д-р Николова, че сме на път.

 

Стигнахме до болницата за 15 минути и направо влязохме в родилната зала. Не бях сигурна какво да правя по време на контракция дали да напъвам или да продишвам. Олга беше спокойна и ми повтаряше да си слушам тялото.

 

Чуха тоновете на бебето, не бяха добри (по-ниски от нормалното). Трябваше да легна и д-р Николова провери разкритието – 9 см!

 

Смених позата – клекнала беше по-добре. Д-р Николова казваше да напъвам при контракция. Най-накрая разбрах какво имаше предвид Олга, когато казваше да си следвам тялото – клекнала, със затворени очи (единственият начин да си последвам тялото), подкрепяна от Олга отляво и от Ники отдясно напънах. На първия напън Ники извика „какво е това тъмното нещо!?” – коса! 🙂

 

След още 2 напъна болката свърши и Лана беше навън! В 6:20, 12 часа след рутинния преглед.

 

Беше синя, не плачеше и не се движеше. Нямаше време за губене (нямаше време да се изчака пъпната връв да спре да пулсира, както бях посочила в моя план за раждане), така че доста късата пъпна връв беше прерязана. Взеха Лана – през стъклото виждах как лекари и акушерки работят върху нея – аспирираха зелените околоплодни води и я обдишаха с маска. Всички бяха притеснени. Беше очевидно. Аз бях облекчена, че раждането е свършило, но не бях щастлива. Преди си представях как ще я държа в ръцете си, докато плацентата излезе, а сега слушах притеснените гласове на лекарите и акушерките, които се опитваха да накарат Лана да диша сама. Д-р Николова също беше много притеснена и си го изкара върху мен – извика „Ветеринарен лекар ли си или какво?! Защо си чакала толкова дълго?!” В този момент игнорирах това непрофесионално поведение, бях шокирана достатъчно. Олга и Ники се държаха спокойно, въпреки че и двамата бяха много притеснени. Най-накрая чухме силен плач – Лана дишаше!

 

Плацентата още не се беше родила и д-р Николова реши, че е необходимо да ми сложат окситоцин и ми каза да напъвам още преди да е подействал напълно. Асистира за раждането на плацентата като издърпа пъпната връв. Провери дали плацентата е цяла и ми я показа, както бях посочила в плана за раждане. След това заши вътрешните и външните разкъсвания (не са направили епизиотомия). Преди да отнесат Лана в детското отделение ми я показаха, вече розова и докоснаха малката й главичка до бузата ми.

 

Мислих, че е свършило, но не… Имах силно кървене след раждането и прекарах 4 часа в родилната зала, където ми вливаха окситоцин. Лана спеше в кувьоз и получаваше глюкоза венозно. Също така й включиха антибиотик, поради съмнение за инфекция (имаше повишени левкоцити). Моите левкоцити също бяха повишени, но не и драматично високи и т.к се чувствах добре реших да изчакам с антибиотиците.

 

Ники остана с мен до края на деня и ходихме да виждаме Лана няколко пъти. Аз трябваше да лежа в леглото заради кървенето. На следващия ден успях да й дам така дългоочакваната прегръдка, която и двете заслужавахме и тя засука за първи път. Нейните изследвания се подобриха и ни изписаха на третия ден след раждането. 🙂

 

Лана се роди с къса юздичка на езика. Посъветваха ни да го коригираме, за да избегнем проблеми с речта и развитието на челюстта в бъдеще. Освен това наддаваше бавно и това можеше да е причината. Олга препоръча специалист, който да го направи. На Лана не й беше приятно да държи челюстта надолу, но самото срязване не беше драма за нея. Отне няколко дни на свикне с „новия” си език и да засуче ефективно. С търпение, постоянство и изцедена кърма от шише успяхме да преодолеем трудностите и Лана започна да наддава по-бързо. До 10-седмична възраст предпочиташе да спи, отколкото да яде. Трябваше да й давам изцедена кърма, защото беше по-малко уморително за нея.

 

Вследствие на кръвоизлива след раждането развих анемия. Лесно се уморявах и кървенето беше повече от нормалното. Т.к. богатата на желязо диета не помогна, започнах да приемам добавки. 3 седмици след раждането излязоха съсиреци кръв. Причината можеше да бъде задържана част от плацентата и д-р Николова няколко пъти предложи кюретаж. Аз отказах и тя ми позволи да изчакам т.к. резултатите от ултразвука бяха наред и се чувствах по-добре. Преди края на 6тата седмица излезе малко парче тъкан и след два дни кървенето престана.

 

Заключение:

 

– Бях много щастлива, че Олга присъства на раждането, помогна ми да се чувствам по-уверена по време на целия процес. Особено много ми хареса фактът, че ме посети на следващия ден. Това, че обсъдихме събитията около раждането ми помогна да вентилирам емоциите, през които бях преминала. Беше по-лесно да го направя с Олга, отколкото с някой друг, който не е присъствал на раждането.

 

– Съжалявам, че не я повиках по-рано да дойде у нас и че не й се обаждах по-често, за да й кажа какво се случва. Може би щях да отида в болницата по-рано, ако беше там и ми беше казала мнението си за това, което се случваше с мен.

 

– Педиатрите и акушерките в Св.Лазар бяха много спокойни, мили, подкрепящи и отговаряха на всичките ми въпроси

 

– Въпреки, че болница Св.Лазар вероятно беше най-добрият избор предвид моите желания, мисля, че все още има неща, които биха могли да подобрят. Много от които не се купуват с пари.

 

– Няма да избера д-р Николова за следващите си раждания. Беше непрофесионално да ми вика по време на раждането и в мен остана съмнението дали вагиналният преглед не е провокирал раждането. Въпреки, че имах възможността да споделя с нея моите впечатления за болницата и екипа, ми е трудно отново да се доверя на нейната преценка.

 

– Вероятно нямаше да откажа кюретаж ако 1) не бях ветеринарен лекар с медицински познания и възможност сама да следя кръвните си изследвания 2) ако не се чувствах добре 3) ако повече вярвах на лекаря си

 

– Лана е най-сладкото бебе на света, но бебетата на животните все пак са по-сладки от човешките бебета 🙂

 

 

Вижте още:

Един курс, седем различни раждания. Раждане 1. Гергана

Един курс, седем различни раждания. Раждане 2. Милена

Един курс, седем различни раждания. Раждане 3. Велислава

Един курс, седем различни раждания. Раждане 4. Рая

Един курс, седем различни раждания. Раждане 5. Марина

 

Един курс, седем различни раждания. Раждане 6. Мария



Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 thoughts on “Един курс, седем различни раждания. Раждане 7. Мелинда

  • Роксана

    След като прочетох всички истории, стигам отново до същия извод, до който бях стигнала и без това-в България ако искаш да родиш естествено трябва да раждаш у дома. Аз лично съм потресена от някои детаили в тези раждания, отнасящи се до намесите на лекарите. Виждам, че самите майки имат по-меко отношение към тези действия, освен в последното раждане на Лана, където жената като че има моите усещания за това какво трябва да е раждането. Също така, ако иска да избегне ненужни и травмиоращи дейжтвия една жена трябва да иде на 9 см в болница. Свети Лазар изглежда най-се доближава до нормалното. Не ме остави с хубаво чувство този пейзаж на български раждания, но пък се утешавам, че преди 5 г нещата бяха почти в средновековието и само за толкова време сме изминали огромен път. Може би след 5 г ще сме на нивото на западните страни. Благодаря за споделеното на майките и ма този блог.

  • Милена

    Благодаря ти Мелинда, че сподели с нас твоето раждане. Дори не мога да си представя какво си изпитвала, пишейки тези редове, но наистина за всички бъдещи майки е изключително интересно и полезно да се подготвят психически не само за красиви и розови раждания, които можем да чуем и прочетем често,а и за неочаквани ситуации, които винаги могат да възникнат. Лана е едно прекрасно малко създание, много се радвам за трима ви!
    Благодаря ти Оля, че правиш достъпни за всички нас тези толкова различни и истински истории, емоциални и интимни моменти.