Един курс, седем различни раждания. Раждане 6. Мария 1


 

Това е шестият разказ от поредицата „Един курс, седем различни раждания“. Седем майки, които са посетили курса в Естествени идеи, споделят своите истории. Тези истории според мен са много ценни с това, че доста добре описват различните варианти, както и възможностите в болниците към момента. Днешният разказ е от АГ болница Свети Лазар и е естествено раждане след цезарово сечение.

 

Ето как се роди нашият син Андрей

Автор: Мария

 

Нашият втори син Андрей се роди на 17 юли в 1 ч. 34 мин. през нощта, 3,880 кг, 51 см, точно на термина, а освен това е неговият имен ден. Много исках да родя на 17-ти, защото избрахме името му още в началото на бременността ми. Освен това не ми се искаше да закъснее бебето, за да не се увеличи рискът за секцио. Аз имам едно нормално раждане и едно секцио преди това.

 

Контракциите започнаха на 15-ти вечерта. Бяха регулярни, през 15-30 минути, по 30-40- секунди всяка една от тях. Бързо събрах всичко, което трябваше за болницата, тъй като бях убедена, че второто раждане ще е по-бързо, а първото ми дете се роди за около 8 часа.

 

Ние си легнахме да спим, и цяла нощ контракциите не спираха, но бяха като цяло леки, само към сутрин започнах да викам мъжа ми да ми прави масаж на кръста. Сутринта се оказа, че интервалът между контракциите не намалява и Фьодор тръгна на работа, като всеки момент беше готов да ме закара до болницата.

 

И така цял ден тренирах различни дихателни практики (в края на краищата спрях на най-простите – тези с по-бавно издишване и със издаване на звуци) между които почивах и правих различни домакински неща. Идеята ни беше да изчакаме вкъщи колкото се може по-дълго, за да избегнем медицински интервенции. Нямах противопоказания за естествено раждане, но знаех че всичко може да стане…

 

Към вечерта на 16-ти бях вече доста разочарована от това, че контракциите не прогресират, но раждането си вървеше, и към 9.30 рязко се ускори. Предварително бяхме се разбрали с Олга тя да присъства на раждането, и в крайна сметка тя ни помогна да разберем кога да тръгнем към болницата. Контракциите оставаха на 15-12 минути, около 50 секунди траеха, но станаха много по-трудно поносими. Бебчето винаги мърдаше между контракциите. В един момент като разбрах, че не мога повече решихме да тръгнем към болницата. Съпругът ми се обади на Оля, а аз коленичих и се опрях на задната седалка на колата (друг начин не си представям) но все едно пътят ми се стори ужасен.

 

В болницата ме заведоха в моята стая и след малко ми изтекоха водите. При прегледа се оказа че съм с 8 см. разкритие. На мен ми беше вече все едно дали съм гола или по коя нощница съм, само да не ми пречат и да не се намесват. Оля и Фьодор ми помогнаха да взема душ, правеха ми масаж на кръста и ми се щеше ми се да остана в банята до края… Но няма как, в един момент д-р Николова като ме попита нещо (аз не бях в състояние да отговарям на въпроси, още повече на български, така че Оля ми помогна и като преводач) реши че е време да се преместим в родилната зала.

 

Честно казано аз много се притеснявах при всяка една намеса от страната на медицинския персонал през цялото време (прослушване на тоновете на детето и т.н.) след като почти цяло денонощие се оправях вкъщи сама. Качиха ме на родилното легло (не исках, но се оказа доста удобно за напъване) и тук вече започна малко „дирижиране“. Питаха ме дали ми се иска да напъвам, аз не можех да разбера, но явно ми беше рано, и разкритието беше все още 9 см.

 

Фьодор беше до главата ми и ме окуражаваше, казваше „молодец“, „добре се справяш“, (най-хубавите думи на света!), Оля ми даваше съвети и помагаше да се разберем с медицинския персонал (защо толкова хора присъстват на толкова интимно събитие?) и като цяло с тях двамата се чувствах много по-сигурно.

 

В един момент като ми казаха „вече раждаш“, аз като че ли се събудих. Наистина ли всичко това скоро ще свърши? Не ми се вярваше, но се окуражих от тези думи, и почнах да слушам какво ми говори лекарката. Излезе, че трябваше да напъвам и то силно, много се стараех, макар че на мен ми се искаше да изчакам и да дишам често като куче. Но всички казаха „недей така!“ Е, добре, със следващия напън задържах дишането, усетих силно парене долу, и на другия напън като силно извиках се роди Андрей!

 

Тук вече не ми стигат думи да го опиша този момент. Такова щастие, такава еуфория надали съм изпитвала някога. Предложиха на бащата да пререже пъпната връв и той се съгласи. На мен ми беше все едно, че кървя (имаше спонтанни разкъсвания), дадоха ми бебето, с него всичко беше наред, (9 по скалата на Апгар) и прекарахме най-щастливите минути заедно!

 

След малко се оказа, че трябва да ме шият и се съгласих да ми направят краткотрайна упойка. Сложиха ми абокат, Фьодор с бебето отидоха при педиатър, и аз заспах. Тук искам да кажа че и с първото ми дете Иван също беше така, че се наложи да ми сложат упойка след раждането, но тогава не ми сложиха бебето на гърдата, нямах никакъв контакт с него, и ми го върнаха само в края на деня, поради което много страдах.

 

Този път обаче се събудих толкова щастлива, пак ми дадоха бебчето, и ние с Фьодор и Олга отидохме заедно в стаята ни. Поговорихме с Оля, всички бяхме много доволни, след малко като ние я благодарихме за толкова важно участие в нашето раждане, тя си тръгна. Ние с Фьодор и Андрей прекарахме остатъка на нощта щастливи и доволни, говорихме до сутринта.

 

За престоя искам да кажа, че бебето винаги беше при мен (защото го исках, иначе предлагат да е отделно поне през нощта), взимаха го само да сменят памперса (на мен с тия шевове ми беше трудно да ставам), питаха ме дали да го къпят, за ваксините и витамин К. Слагах малкия на гърдата, и на 3-я ден дойде кърмата. Освен пукнатини на зърната и шевовете нямаше от какво да се оплаквам.

 

Шевовете доста бързо зараснаха (благодарна съм на д-р Николова че по моя молба не ме сряза, защото след епизиотомията с първото ми дете се мъчех много по-дълго). Сега Андрюшка е само на кърма, наддава много добре и засега е на поискване, макар че след време бих искала да се установи някакъв режим. Вчера опитах да го сложа в слинг, той викаше и не спеше, а в слинга веднага тихо заспа.

 

Вижте още:

Един курс, седем различни раждания. Раждане 1. Гергана

Един курс, седем различни раждания. Раждане 2. Милена

Един курс, седем различни раждания. Раждане 3. Велислава

Един курс, седем различни раждания. Раждане 4. Рая

Един курс, седем различни раждания. Раждане 5. Марина

 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

One thought on “Един курс, седем различни раждания. Раждане 6. Мария

  • Силвия

    Много се радвам, че има толкова различни раждания и усещания от това незабравимо събитие! Само едно ми е малко трудно да разбера: защо на места се усеща такава неприязън към (действията на ) лекарите?! В крайна сметка, работата им е да помагат, да знаят (поне медицински) малко повече от нас и да предлагат решения. Наш избор е с кое да се съгласим и при кого да родим! Като не ни допада един лекар, има друг,а на когото му стиска, може да си поеме и отговорността за домашно неаиситирано раждане. Много се радвам, че вече допускат дули и в големите АГ-болници, но все ми се струва, че истината е някъде по средата – между медицината и незаменимата морална и емоционална подкрепа!