Един курс, седем различни раждания. Раждане 5. Марина


 

Това е петият разказ от поредицата „Един курс, седем различни раждания“. Седем майки, които са посетили курса в Естествени идеи, споделят своите истории. Тези истории според мен са много ценни с това, че доста добре описват различните варианти, както и възможностите в болниците към момента. Днешният разказ е от Токуда.

 

Нашето попълнение

Автор: Марина

 

На 16 май в 10:57 и на нас със Сергей ни се случи най-прекрасното нещо, появата на сина ни Андрей! Той се роди 3330 гр, 50 см. Всичко мина прекрасно. Аз до последно се тревожих дали ще е естествено както ми се искаше или ще се наложи секцио, но последните два прегледа показаха, че няма как да стане, а и ако стане или започне естествено, ще доведе най-вероятно до страдание за бебето и умора за мен, а в крайна сметка ще се наложи да правят секцио така или иначе.

 

Лекарят – д-р Бойко Димитров от Токуда много дълго ме преглеждаше, обясняваше всички свои действия, наистина подкрепяше желанието ми да родя естествено, което много ми хареса, но след последния преглед, понеже бебето нито е влязло в таза, нито дори се спусна в тазовата област 4 дни преди термина (най-вероятно това има някакво друго медицинско определение, не си го спомням), решихме, че ще е секцио.

 

Операцията мина много лесно и бързо, след 7 минути от началото бебето се е появи вече и оттук нататък само го слушах как плаче до мен, докато приключи всичко. Веднага ми го дадоха, само че няма как да ти го сложат на гърдите при секцио понеже има параван и двете ръце са настрани за евентуални действия при кръвозагуба, а и постоянно следят кръвното, но са го сложили отстрани върху лявото ми рамо, да го целуна. Възстановяването отне повече време отколкото предполагах, понеже никога не съм имала операции и нямах никаква представа как минава рехабилитацията.

 

Бебето не беше кърмено докато не стана от леглото (станах същата вечер и беше ужасно трудно, едва не припаднах, така ми прилоша), но оттук нататък ни караха да ставаме постоянно и вече на третия ден беше значително по-лесно, а сега почти нямам оплаквания от шева, правя всичко без да се напрягам впрочем и без да вдигам тежко (с вдигането на бебето нямах проблем дори след 2 часа след операцията като го дадоха да подържа) и дори коремчето почти изчезна (първите дни беше силно изразено) и не личи толкова.

 

Така че сега след изписването се грижим за малкото ни съкровище – това, което сме научили на курса лично на мен ми помага като ме успокоява и ми дава сигурност, понеже като знаеш какво е коликите (започнаха съвсем рано) и че е нормално нещо при бебета или за загубата на теглото в първите дни след раждането и други прочетени или научени в рамките на курса ни неща – не се тревожиш толкова, щом е нормално за почти всички.

 

Пожелавам на всички много спокойствие, и нека трудностите, които възникват да не пречат да се наслаждаваме на щастието да гледаш желаното бебе 🙂

 

Вижте още:

Един курс, седем различни раждания. Раждане 1. Гергана

Един курс, седем различни раждания. Раждане 2. Милена

Един курс, седем различни раждания. Раждане 3. Велислава

Един курс, седем различни раждания. Раждане 4. Рая


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *