Един курс, седем различни раждания. Раждане 3. Велислава


 

Това е третият разказ от поредицата „Един курс, седем различни раждания“. Седем майки, които са посетили курса в Естествени идеи, споделят своите истории. Тези истории според мен са много ценни с това, че доста добре описват различните варианти, както и възможностите в болниците към момента. Това са седем раждания, в шест различни болници – Тина Киркова, Щерев, Надежда, Токуда, Св.Лазар и Майчин дом. Всеки ден тази седмица ще има по един разказ – следете сайта! 🙂 Благодаря на момичетата за това, че споделиха и позволиха да публикувам разказите им.

 

Нашето прекрасно момченце Павел

Автор: Велислава

 

Нашият прекрасен Павел се роди на 27.05, 2 седмици по-рано. Родих в Надежда и съм много доволна от болницата и от екипите. Родих без избор на екип, тъй като там е такава практиката. Раждането ме изненада, тъй като ми изтекоха водите на 26.05 в 01:30. Тъй като бяха бистри, макар и предните с Вили решихме да поспим, а и аз имах толкова неща за оправяне вкъщи. Аз се изненадах, че водите ми изтичат, спеше ми се и хич не ми се ходеше в болницата през нощта. Вили като разбра, че водите са чисти просто ми каза хайде да спим. Е, аз бях малко притеснена, но все пак си легнах, пак прочетох в книжката, че може веднага да не започне родилна дейност и така отидохме на следващия ден към 12-13 ч в Надежда. Прегледаха ме и се видя, че имам само 1 см разкритие…аз имах желание да си отида вкъщи, но доктора ми обясни, че може водите да са ми изтекли поради инфекция и не е много добра идеята, по-добре е бебето да се следи. Д-р Цветков беше много мил и внимателен надълго и нашироко си говорихме и избора беше мой.

 

Та се настаних в стаята за активно раждане с Вили, позволиха ми да ям, направо си направих угощение и общо взето започнахме да чакаме, нямаше чести прегледи, следяха бебето от време на време и идваха да ме видят. Решиха да ми сложат антибиотик, тъй като през бременността имах една инфекция, която беше излекувана, но все пак го препоръчаха заради бебето. Реалните контракции започнаха в 02:30, аз не исках окситоцин и упойка, след като започнаха силните болки само можех да взимам горещи душове и да седя на табуретки и на топки, не можех да се движа. Дойде и третия екип на работа :). Вили беше до мен, е, излизаше да пуши и пие кафе :). Дойде един момент, в който направо бях готова да ми сложат упойка или да ме срежат ;), но си говорих с доктора и той каза „Ако искате упойка само кажете, но според мен няма смисъл“. А в следващия момент ми каза „Само не ме карайте да правя секцио, на финала сме“, но аз много не го виждах този финал :).

 

И когато контракциите спряха на 9 см, ми предложиха окситоцин, за да се случат нещата по-скоро, аз бях доста изтощена след липсата на на сън почти 2 нощи. Направо не вярвах в един момент, че бебчо ще се роди и като видях как всички започнаха да се приготвят и да слагат ръкавици и шапки, казах на доктора да не бързат, тъй като още нищо не се случва, той само се шегуваше. Акушерките бяха млади и супер готини, непрекъснато  ми казваха колко добре се справям и че имам силни контракции и се радваха, че се усмихвам :). Аз исках да родя седнала и в един момент те подготвиха леглото за седнала поза, хората със стволовите клетки дойдоха в стаята, докторката от неонатология също и всички очакваха бебо да се появи. Аз предложих на Вили да излезе и наистина финалната фаза започна :).

 

Макар и много недоспала бях в кондиция. Забравих да кажа, че докато вървяха контракциите единствено качественото дишане ме спаси, като започна родилната дейност доброто дишане също много ми помогна и усмивките на акушерките и доктора. Те ми позволиха да клякам, да ставам от леглото и пия малко вода и ми даваха лед да смуча. Раждането продължи 1.5 ч. В един момент доктора ми помогна няколко пъти като ме натискаше по корема. След един от напъните главичката на бебо остана по средата на родовия канал, аз го виждах, но не можех да напъвам качествено, за да излезе и тогава малко по-настойчиво ми казаха да напъвам, тъй като не е добре за бебето дълго да стои така и тъкмо акушерката посегна към ножицата да ни направи епизотомия и аз успях да напъна и Павел се появи на бял свят. Мисля, че и д-р Христов ме натисна по корема и ми помогна. Бебчо изведнъж изскочи и беше невероятно. Павел се роди в 17:30 :).

 

Дадоха ми  го за малко и след това го прегледаха, тъй като прекалено дълго бях раждала, но всичко се случваше до мен. След това ме зашиха с локална упойка и не болеше, имах само спонтанни разкъсвания. Следващите часове прекарахме с Павел и Вили заедно. Сложих Павел на гърдата веднага, но той не засука. Бяхме супер щастливи да сме заедно, да се гушкаме, целуваме и плачем. Вечерта поспах и през следващите дни бяхме заедно с Павел без повечето вечери, тъй като се нуждаех от сън, все още бях с високо кръвно и имах нужда от почивка, за да съм адекватна през деня.

 

Имаме си прекрасно момченце и сме супер щастливи :). За раждането бях много подготвена и то прочете по най-чудесния начин, макар, че имаше изненади, но за усложненята с кърменето не бях подготвена. Само искам да кажа, че направих какво ли не, за да кърмя, много малко ми се наложи да давам добавка, но все още Павел не суче винаги достатъчно и често се буди или се налага да цедя, но важното е, че сме на кърма, макар, че е много изтощително :).

 

Предизвикателствата са много, но си струват на 1.000%.

 

Вижте също:

Един курс, седем различни раждания. Раждане 1. Гергана

Един курс, седем различни раждания. Раждане 2. Милена

 

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *