Новороденото – личност или безчувствен предмет?


 

Пред вратата на родилно отделение в държавна болница чакат няколко татковци и други развълнувани роднини. Всички те очакват всеки момент тяхната съпруга (дъщеря, сестра, майка), която в момента се намира в родилната зала, да роди тяхното дете (внуче, племенниче и т.н.). Някои от тях не са получавали информация от часове и не откъсват насълзените си очи от вратата. Всичко наред ли е? Колко време още?  Дали виковете, които се чуват, са нейните или на друга жена? От време на време забързано излиза някой лекар или акушерка. Не поглежда роднините и бърза да си върши работата. Ако някой попита, се отговаря без подробности „Не е родила още“. Времето тече бавно, а чакането изглежда няма край.

 

Изведнъж вратата се отваря и се появява акушерка с бебе на ръце. „Кой чака Мария?“ Лицето на един татко се озарява и той се хвърля към нея. „Това е вашето бебе! 3 килограма, 50 сантиметра, момиче! Снимайте го! Бързо!“ Бащата губи ума и дума, с треперещи ръце вади фотоапарата и прави снимка. Устата ми от само себе си се отваря и казва „Целуни я!“. Добре, че го казах тихо и никой не ме чу, защото разбира се, това не ми влиза в работата. „Стига толкова!“ Акушерката отнася бебето.

 

В цялата тази ситуация бащата дори не успява да се сети да докосне детето си, да го подържи, да му каже нещо. Всичко това ще почака. Няма време за емоции – родилките са много, бебетата също, трябва да се върши работата, конвейрът да върви. Да го снима? Това ли е най-важно? Защо ли? За да го постне във Фейсбука или за да го гледа през дългите часове, в които той, детето и жена му няма да са заедно… Новороденото ще бъде само, в пластмасово креватче, сред още много новородени. В най-добрия случай след два часа ще бъде дадено на майката, а може и на следващия ден. Какво пък толкова, нали цял живот ще се гледат.

 

Впрочем един друг татко се опита да докосне детето си, за да му избърше лигите преди да го снима – Не може, не е стерилен.

 

Често се смята, че новородените не виждат, не чуват и не усещат нищо, но много пъти съм се убеждавала, че това не е така. Те са много чувствителни и реагират на емоциите наоколо. Новороденото е огледало и вие можете да се огледате в него – казва Фредерик Лебуайе и съм съгласна с него.

 

Когато им заговориш със спокоен глас, се отпускат в ръцете ти, заслушват се и се взират осъзнато в теб. А колко много обичат да чуват хубави думи – че са прекрасни, че са добре дошли, че са обичани и желани. Разтапят се от удоволствие, когато чуят това! Личицето на бебето видимо става доволно. Още през бременността, когато докосвам коремите на майките, се опитвам да установя контакт и с бебето, обикновено те реагират на докосване и глас. Те общуват с нас много преди да се родят.

 

А когато сложат новороденото бебе върху майката! Ето това вече е истинското щастие! Дали този малък човек ще се чувства толкова на 100% щастлив отново  по-нататък живота си? Тя е целият му свят…

 

Искрено вярвам с цялото си сърце, че:

 

– Детето е личност още преди да се роди

 

– Още в утробата бебето усеща емоциите на майката и бащата и има нужда от любовта им

 

– Бебето само избира деня, в който да се роди

 

– Бебето активно участва в процеса на своето раждане

 

– Характерът на бебето оказва влияние върху начина, по който ще се роди. Начинът на раждане също оказва влияние върху характера на бебето

 

– Новороденото бебе може да не вижда и да не чува толкова добре, но усеща всичко

 

– Всички бебета имат нужда да бъдат посрещнати с любов и да бъдат с майка си постоянно

 

Ако имате повече време, можете да седнете пред вратата на някое родилно отделение и да наблюдавате гореописаната сцена. Всичко е наред, не се случва нищо кой знае какво, така е от години и ще продължава да е така. В днешно време ние разполагаме с много иформация и модерни технологии, които безспорно помагат да се запази здравето и живота на бебетата. Но достатъчно ли е това? Дали не сме изгубили нещо по пътя? Нещо съвсем нормално и човешко?

 

И все си мисля – ако всички ние се разберем и непременно посрещаме децата си с думите „Обичам те!“, това няма ли да направи света поне малко по-добър?

 

 

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *