Напъване за първескини 3


 

Автор: Глория Лимей – акушерка от Ванкувър, Канада, http://www.glorialemay.com/

Статията беше публикувана за първи път в Списание Midwifery Today, Издание 55 (Зима, 2000). “Primips” – women having their first babies.

Статията е преведена от Гергана Божинова и е публикувана в моя блог с любезното съгласие на Глория Лимей.

Оригиналната статия на английски език: http://www.glorialemay.com/blog/?p=72

 

Изгонването на първото бебе от тялото на жената е момент от живота, в който могат да се случат много неприятности и злополуки. Това, също така е и момент, в който често се решава нейното акушерско бъдеще и когато една търпелива и спокойна акушерка може да й бъде от огромна полза. Защо правя разграничение между напъване на първескиня и на вече раждала жена? Матката на раждалата жена е по-бърза и по-ефективна при изгонването на плода от утробата и много често тази родилка може дори да заобиколи лошата акушерска грижа, просто защото тя е прекалено бърза, за да получи такава грижа.

 

Това всъщност ме удивлява, защо в телевизионните реалити раждания на вече раждалите жени им се крещи „напъвай, напъвай, напъвай“. Моят опит е, че акушерката дори трябва да направи всичко възможно да забави напъванията на раждалата вече жена, защото нейното тяло просто вече е добро в изгонването на второто, третото, четвърто бебе. В повечето случаи ако тази родилка бъде стимулирана да напъва минимално, това може да доведе до приятно непокътнат перинеум. Ако говорим за инструкции от страна на акушерката, първите бебета са съвсем друг въпрос. Аз не казвам, че трябва да се напъва насилствено или да се работи усилено върху това. По-скоро казвам, че първескините се нуждаят от повече време и търпение от страна на акушерките, плавното раждане при тях изисква танц на друга песен 🙂

 

Да вземем един типичен сценарий на едно домашно раждане без медикаменти. Майката е в родилен процес от около 12 часа. Присъстващите се редуват да седят с нея през нощта на смени. Мехурът се пука, изтичат бистри води след 8 часа в активна фаза, майката и бебето имат нормални жизнени показатели. Има тъмно червена кръв (около 2 супени лъжици) и майката казва: „Трябва да напъвам!“. С това нейно изказване животът в стаята се подновява. Присъстващите се обединяват около идеята, че най-накрая ще видят бебето. Че дългото чакане най-накрая ще се оправдае. Бебето ще изплаче и ще диша! Ще можем да почистим и да се върнем при семействата си. Обикновено, в този момент акушерката проверява за разкритие, за да установи, че е пълно и да може майката да пристъпи към напъване. Обичайното за този сценарий е, че разкритието е 8 см. Веселото настроението в стаята се превръща в разочарование.

 

Моята препоръка за този сценарий: Не проверявайте за разкритие в този момент! Европейски тип акушерка ми каза, че е била обучена да асистира при раждането, без да прави вагинални прегледи. За първите си 2 години практика, тя е трябвало да прави всичко самос наблюдение на външни признаци. Когато родилката казва за първи път: „Трябва да напъвам!“ тя започва да я наблюдава за външни белези, без да прави „вътрешен изпит“. Успокоява я, че лекото, естеството напъване е добро за майката тя трябва просто да слуша тялото си. Никоя родилка не наранява сама шийката на матката си, като внимателно напъва според указанията на собственото си тяло. Начинът, по който се получва оточна шийка на матката е с напъните, наредени отвън – от акушерка или лекар, тези напъни, които излизат извън собствените сигнали на майката. Параноя на американските акушерки е, че някой ще напъва при неизгладена шийка на матката. Спокойно, това не е голяма работа, неприятното туширане е това, което може да върне раждането с няколко часа назад.

 

Външните признаци, които трябва да следите са следните:

 

1. Когато тя напъва спонтанно, дали усещането за напън започва в самото начало на контракцията или е по време на пика на контракцията? Ако е в пика, това е индикация, че все още няма пълно разкритие. Жените обикновено влизат в състояние на дълбок транс по това време (наричаме това „отива на Марс“). Трябва да е тихо и тъмно в този момент, за да може родилката да достигне до това място в мозъка си, което отговаря за раждането. Обикновено тя ще затвори очи и не трябва да й бъде нареждано да ги отваря.

 

2. Дали тя напъва (тоест „ръмжи“ и издава звуци) при всяка контракция или само от време на време? Ако някоя контракция преминава без позив за напъване, значи все още не е достигнала до пълно разкритие. Оставете помещението тъмно и тихо.

 

3.Продължавате ли да виждате кръв? Лекото кървене е знак, че шийката на матката все още се разширява. След като изглаждането на шийката завърши, кървенето обикновено престава, за да заеме място главичката на бебето. След това матката отново може да прокърви, защото главичката разтяга перинеума.

 

4. Наблюдавайте ректума. Той ще ви покаже докъде е стигнало разкритието и къде се намира предната част на главичката на бебето. Ако ректумът не се отваря и разширява, съпроводено с пъшкане, значи все още няма пълно разкритие. При пълно разкритие се появява тъмно червена линия от ректума нагоре междуто двете бузи на дупето. За да проследите всичко това обаче, майката трябва да бъде на колене и ръце или в странично легнало положение.

 

Аз използвам малко огледалце и фенерче когато правя тези наблюдения. Майката трябва нежно да се масажира и да и се говори, но само ако е полезно и тя го поиска. Неволно изпускане на изпражнения е още един знак за пълно разкритие. Казано по-просто – ако има изпражнения, главата на бебето не е далеч.

 

Защо да ибягваме проверката на „осем-сантиметровото“ разкритие? Първо, това е мъчително за майката. Второ, така смущавате деликатен момент от раждането, в който организмът на майката се подготвя да изгони плода и се активизира най-древната част на нейния мозък. И трето, елиминира тази атмосфера – как се представям/безпокойство/разочарование, която може да размъти водите. Присъстващите на раждането трябва да имат много голямо търпение, за да могат да бъдат съпричастни с този деликатен момент между получаване на пълно разкритие и напъване.

 

Често, когато първескинята казва „Трябва да напъвам!“ тя чувства позиви ниско долу в корема, но не и натиск в ректума. Напрежението в ректалната област е много по-късно, когато има пълно разкритие, но при някои жени то е ниско долу в корема. Присъствала съм на много болнични сценарии, където това коремно усещане за напъвантези коремни позиви са третирани от акушерките като преждевремнно желание за напъване и майката бива инструктирана да диша и издиша дълбоко и шумно и така да се противопоставя на този напън. Такава акушерска подготовка е не само смешна, но и опасна. Това е чувството, че бебето се движи надолу в корема и то трябва, да бъде насърчавано, а жената насърчавана да се вслушва в тялото си. Когато за първи път започнах да помагам при раждания в болница, тичах да викам акушерката щом майката каже: „Трябва да напъвам.“ Скоро разбрах, че не трябва да правя това, заради вагиналните прегледи и заради евентуалния сценарий здрава майка и бебе да преживеят форцепс, вакуум или цезарово сечение. Научих се да омаловажавам първите молби на майката-първескиня да започне да напъва, доколото това е възможно в болница или вкъщи. Особено ако е имало дълъг първи подготвителен етап, ще имате достатъчно време да съберете екипа в стаята за раждане докато започне да се показва главата на бебето.

 

Да се чувстваш заклещен

 

Препоръчвам на акушерките да променят идеята си за това, което се случва във фазата с напъването – да си го представите не като „слизане“ на главичката на бебето, а като до нейното „оформяне“. Всеки напън оформя главата на бебето в съответствие с формата на таза на майката. Това може да отнеме много време, нужно е и много търпение, особено ако бебето е голямо. Затова това оформяне на бебешката главичка трябва да се направи с много нежност и много грижа, така както Микеланджело извайва своите статуи. Това оформяне се извършва с течение на времето, често в стеснението на таза и погрешно се интерпретира като „заклещване“ или „липса на напредък“, от тези които не ценят изкуството 🙂 В този момент казвам на майките „Нормално е да усещате, че бебето е заседнало. Главата му се удължава и се оформя с всеки следващ напън. Внезапно ще усетите, че бебето е слязло.“ Всъщност точно това се и случва.

 

Често майката може да заспи дълбоко между напъните и това е най-доброто, за да презареди батериите си и да позволи главата на бебето да се оформя леко и нежно. Обикновено чаша вода със сламка на нощното шкафче спомага за хидратацията. Бебето е активен участник и не трябва да бъде бутано и принуждавано на напусне тялото на майката, докато то само не е готово да напусне. В книгата си „Ocean Born“ (1989) акушерката Крис Гриском описва как е позоволила на сина си сам да напусне утробата й:

 

Питам шийката на матката от какъв цвят има нужда, за да се разтвори лесно, цветът се появява пред очите ми и започвам да визуализирам този цвят, че го пия директно с шийката на матката си. Усещам едва доловим, но мигновен отговор. Сега процесът се ускорява. Бебето се движи надолу, откакто започнах да визуализирам.  Представям си, че спя в морето и се събуждам по време на контракция, нося се като делфин и се гмуркам отново. Раждането идва. Благодарност за лекотата на този преход ме залива и усещам солени, бавни сълзи да се стичат по лицето ми. Като огромен камък натискът на главичката тежи на тазовото ми дъно. С цялата си сила избутвам камъка… да, аз самата съм камък. Движението ме завладява и усещам, че тласкам все по-бързо…


Експлозия на светлина

Виждам сърцето на един огромен Буда,

Аз тласкам към него

Възторг

Благословия

Екстаз

 

Не ме безпокойте

 

Всички, които са били на срещи с д-р Мишел Оден са го чули да повтаря отново и отново: „Най-важното нещо е да не се безпокои раждащата жена.“ Мислим, че знаем какво означава това. На колкото повече раждания присъствам, толкова повече осъзнавам колко много безпокоим раждащата жена. Безпокойството често идва под формата на „помощ“. Задаваме й въпроси, постоянно искаме вербален контакст с нея, опитваме се уж да я разсеем, снимаме с фотоапарати – има толкова много начини да я изкараме от нейния си личен транс, така необходим всъщност за гладкото раждане на бебето. Това трябва да избягваме.

 

Скорошна статия за домашното раждане на Синди Крауфорд описва как тримата присътващи на раждането й и съпругът й имали дискусия относно една дъвка, докато тя ражда. Синди описва случката така: „Това беше абсолютно нереално. Аз бях там, раждаща вече активно, а те дискутират една дъвка! Исках да им кажа да млъкнат, но в този момент дори не можех да говоря“. (Redbook, March 2000) И това е било в собствения й дом, а тя не е могла да контролира това безпокойство, което са и причинили по време на първото и раждане. Излишно е да казвам, че е имала дълъг, болезнен, изтощителен втори етап на раждането.

 

Човешкото раждане е раждане на бозайник. Раждащата котка е добър модел, който показва каква е оптималната среда и за едно човешко раждане: купа с вода, тъмнина, купчина стари пуловери, спокойствие, уединение, неприкосновено лично пространство и защита от хищници. Когато е осигурена такава среда, 99,7% от котките раждат добре. Харчим толкова много пари за подготовка, раждане, екипи, процедури и луксозни стаи. Да, напредък е, че жените вече не се местят от стая в стая по време на родилния процес, но все още има и много неща, които могат да нарушат процеса: осветление, смяна на персонала, наблюдение, писукащи уреди, въпроси, гривни, колани, проверки, диаграми, промени в позициите за раждане и т.н. и т.н.

 

Акушерки, върнали се от голям родилен дом в Ямайка споделят интересно наблюдение за раждането. Родилките се игнорират, дотогава докогато сами не се доберат до вратата на акушерките и не кажат: „Сестра, трябва да отида по голяма нужда.“ След това чак те се вкарват в стая за раждане и след 25 минути се ражда бебето. Не са и чували за Cervical lip (остатък от маточна шийка, който пречи на раждането на бебето). В повечето случаи, когато жената легне на масата за раждане, главата на бебето вече се вижда. През цялото време от осем-сантиметровото разкритие до момента, в който бебето се вижда, жената се оставя в компанията на другите майки-родилки и е предупредена да не приближава акушерките, докато не усети вече, че иска да изгони бебето от утробата си. Цезарови сечения и употреба на инструменти почти няма.

 

Обръщане на енергията

 

Раждането е по-добре да бъде необезпокоявано, а напъването – да бъде водено от усещането на майката. Да поговорим обаче за изключението от правилото… След часове с пълно разкритие и намаляващо чувство за напъни, какво се случва с копнежа на майката да роди? В стаята се насажда чувство на тревога и умора.Такива ситуации се случват често с първите раждания, на които майката иска да присъстват всички членове на семейството. Поради тази причина, жените които избират да родят вагинално след цезарово сечение (VBAC) биват съветвани да нямат зрители на раждането си. Най-добро е интимното раждане, лично, дори ако жената съзнателно иска да има посетители.

 

В този вид ситуации на забавяне на родовия процес, акушерката може да помогне чрез промяна посоката на раждане. Обикновено по време на раждане си представяме как бебето се придвижва, слиза анадолу. В тази ситуация оабче нищо не се движи. Колкото повече майката се опитва да избута бебето навън, толкова повече се изморява и процесът се забавя. В този момент, полезно е майката да застане на ръце и колене със седалището нагоре и да си представи, че издърпва бебето в посока към врата си с няколко напъна. Това ще й прозвучи странно, но ако ви има доверие, ще го опита. Обръщането на енергията, смяната на посоката, може да свърши чудеса. След 5-6 напъна в тази поза, с минимално усилие от майката, главата внезапно се появява на перинеума. За тези от вас, които са запознати с източните бойни изкуства, ще разберете тази концепция за обръщането на посоката, за да набереш енергия. Това е Тай–Чи акушерка!

 

Посрещнете страха си

 

Психологическите фактори при раждането са един безкраен източник на емоции в някои от присъстващите. Опитвам се да направя всичко това по-просто. Моята работа е да улесня раждането, не да практикувам психология. Когато започвам да изпитвам страх по време на някое раждане, последното нещо, което искам да чуя е страха на някой друг в допълнение към моя страх. Разбирам, че това е естествена реакция, но тя не е от полза когато в този момент бебе се появява на бял свят.

 

Научих се, когато забележа, че изпитвам някакъв страх, да му отговоря и на глас да попитам и майката: „Линда, какъв е най-големият ти страх точно сега?“ Линда обикновено ще замълчи известно време и накрая ще сподели нещо, което изобщо не съм предполага, че може да е нейн страх. Обикновено за нея е достатъчно просто да го сподели, да го изкаже на глас. Забелязала съм, че когато страхът е изразен гласно той започва да изчезва или поне да не влияе на раждането. Бъдете смели с изричането на страха и с неизречените тревоги. Когато попитах една майка, която раждаше за първи път: „Какъв е най-големият ти страх точно сега?“ тя ми отговори: „Страхувам се, че няма да мога „да се отворя“ и бебето няма да може да излезе навън.“ Веднага след като изрече тези думи, бебето я накара да напъне и главата се показа.

 

Лингвистика и концепции

 

Направени са много изледвания в подкрепа на това, акушерките да се научат да бъдат по-търпеливи във втория етап от раждането и да изчакват физиологичното изгонване на бебето. Наложително е да познаваме начините, по които ние, акушерките можем да помогнем на майката да се свърже с бебето, за да протече едно гладко раждане. Смятам, че е много полезно да има нов език и концепции, които да обясняват процеса на раждане на практикуващите. Д-р Оден ме е научил да изчаквам „рефлекса на изгонване на плода.“ Това е рефлекс също като кихането. След като е там, вече не можете да го спрете, ако пък изобщо го няма, няма как да го предизвикате. Докато аз лично чакам рефлекса на изгоневане на плода си представям как майката получва разкритие до 11 см. Тази концепция ми позволява да мисля, че може да има разкритие, което е извън обсега на ръкавиците и пръстите, но е в обсега на раждащата майка, която напъва, за да роди бебето си.

 

Намирам за ценно да се разглежда раждането и като „отделителен процес“ като другите отделителни процеси – кашляне, пишкане, акане, плач, изпотяване. Всички тези процеси са ценни (както и раждането) за поддържане здравето в организма. Всички тези процеси изискват премахване на мислещия ум, той не е нужен. Както една приятелка Лейла обича да казва: “ Раждането няма мозък.“ В края на краищата, когато „отделителните процеси“ приключат, ние се чувстваме много по-добре до следващия път. Всеки човек е достатъчно компетентен да управлява отделителните си процеси, без да е много информиран от другите. Усложненията при раждане, особено при първи раждания, често са резултат от намеса в нещо, което се нуждае просто от време и неприкосновено лично пространсво, за да се случи съвсем естествено.

 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 thoughts on “Напъване за първескини

  • Биляна

    Здравейте,

    моето раждане – първо засега – протече сравнително бързо – общо три часа,

    много ме вълнува въпросът дали можеше да протече по-различно, тъй като при положение, че изрично отхвърлих всякакви медикаменти, два часа и половина след като са започнали интензивните контракции – на всяка минута, аз вече бях сигурна че не мога да издържам повече и сама помолих акушерката за помощ, и тя пукна водите – след което напъните си почнаха сами – казваха ми само как да напъвам, а не кога – да си затворя очите и т.н. – но напъните си вървяха от само себе си – тоест тялото само напъваше и не можех да го спра, накрая – акушерката просто регистрира, че перинеума няма да издържи и приключих с три шева, които свалиха на третия ден, но все пак не мога да си представя, че щях да издържа по-дълго, например още няколко часа докато сами изтекат водите – не само болката, а просто сякаш не можех да се задържа на краката си, за да продължи естественото раждане, те трепераха неудържимо и аз казах, няма да изтрая още десет часа…
    Въпросът ми е: какво можех да направя, за да изкарам докрай активно раждане – те бяха готови да ме чакат цяла нощ – за страх и дума не може да става – тъй като от болка не можех и да се страхувам – иначе дишах и всичко…
    Благодаря ви за вниманието:
    Биляна

  • Olga

    Здравейте, Биляна! Много е нетипично първо раждане да се развие за 3 часа – затова явно болките са били толкова силни, което си е шок за майката. Искам да каза, че вероятно заради интензивността и скоростта на процеса сте се чувствала така.