Усилието и удоволствието на едно раждане 3


 

Автор: Недялка Иванова-Кларк

 

8 септември – термин.

 

До последно си говорихме и спорехме с Гари дали това е вярно изчисление на термина. Не си спомняхме датата на зачеване, а аз не си спомням първия ден на цикъла ми и казах на доктора нещо ориентировъчно. Така или иначе 8-ми мина и аз бях в очакване всеки един ден след това. На 9-ти ходихме с Гари да запишат тоновете на Невенка до Тина Киркова, където бях решила да раждам и се върнахме пеша от Красна поляна до Лозенец. Отне ни един час беше топло и доста се изморих, но освен няколко безболезнени стягания ниско долу нищо друго не се случи.

 

И така минаха няколко дена. На 13-ти сутринта случайно попаднах на едно видео в youtube, на което бременно момиче танцуваше бясно, все едно нямаше корем отпреде си – всякакви чупки и друсания. Стори ми се доста смело. Но тя го правеше в деня на термина си и твърдеше, че след 24 часа отишла да ражда. Казах си, че и аз ще опитам, няма какво лошо да стане, освен да ида да раждам и аз. Вече нямах търпение, бях в очакване всеки ден :-). Съответно всеки път като трябваше да излизам не ползвах асансьора, а слизах по стълбите с подскачане от стълба на стълба! За мое учудване не беше неприятно. После пеша до горе. Навън ходех с доста бодра крачка. Мърдах из къщи много.

 

Нощта на 13-ти се събудих от болки ниско долу в корема, които бяха точно като болките по време на цикъл, но се появяваха и изчезваха. Мина малко време, докато разбера какво точно е това, което усещам в съня си, но в един момент си казах – уоу това трябва да са контракции! Около два часа след това отшумяха и можах да спя в остатъка от нощта. На сутринта бях много горда, че нещо е почнало да се случва :-).

 

На 14-ти имах уговорка да отида на преглед при д-р Дончева, която бях избрала да води раждането и сутринта се запътих към частния й кабинет. Прегледа ме и за моя огромна радост каза, че имам 4 см разкритие. Каза, че болките, които съм имала са подготвителни контракции и че това е добър знак за началото на процеса. Като според мен тя не очакваше, че нещата ще се случат буквално на следващият ден. На тръгване ми каза, че силно се надява бебето да се роди преди 25 септ, тък като тя излиза в отпуска от тогава и така ме изпрати. Аз се запътих щастлива към къщи и по телефона съобщих на Гари хубавата новина. За мен 4см. разкритие си беше небивал успех след само няколко часа контракции, половината от които проспах. Четох, че първите няколко сантиметра се получавали най-бавно и т.н. Вероятно разкритието си е вървяло докато аз съм подскачала по стълбите без да разбера?! Прибрах се.

 

По пътя, в автобуса усетих няколко болезнени стягания отново. Незнам как реших, че ми се яде бисквитена торта. Вероятно за да отпразнувам успеха с разкритието. Накупих няколко пакета бисквити и прясно мляко. Майка – вече изчистила всички възможни мръсни ъгълчета изкъщи предишните дни бездействаше и се захвана да прави моята бисквитена торта.

 

Оставих я да го направи, аз обядвах. Отидох до тоалетната и видях, че имам малко кръв по бельото – “тапата”, казах си. След това си почивах. Минаха няколко часа и контракциите започнаха отново. Гари ги отбелязваше в тетрадка – първата, която сме записали е в 19:45. И така до 24 ч, когато си легнахме. Спах 2 часа без болки и в 2 ч. точно започнаха отново. Гари спеше, а аз ги записвах старателно и следях през колко минути се повтарят и колко траят. Докторката ми беше казала, че трябва да станат през 5 мин. и да траят по 1 мин., за да се запътим към болницата. Моите бяха доста произволно дълги (но по-къси от минута) преди да си легнем и произволно отдалечени една от друга. Същото продължи и през нощта с тази разлика, че ставаха по-дълги и по-силни. Въртях се наляво, данясно, записвах ги като си светех с телефона и така изтраях до 4:30, когато събудих Гари, не нарочно, ама явно вече не можеше да се спи покрай мене. Продължаваше да тече по малко кръв и аз се притесних дали е нормално. Обадих се на Дончева – каза, че вероятно е от самите контракции и разкритието, а и гинекологичния преглед е допринесъл за падането на тапата – няма нищо страшно. Разбрахме се да отидем в болницата да ме прегледат и да й се обадим от там.

 

Така и направихме, въпреки, че не бяхме влезли в нормата (през 5мин., дълги по 1мин.). Добре, че я имаше бисквитената торта в този момент – изядохме по едно, две парчета, аз не бях спала почти и бях прегладняла и друго освен сладко не ми се ядеше. Извикахме такси. Той човека не разбрал от диспечерката, че отиваме в Тина Киркова и караше просто в посока Красна полята – така генерално. В тъмното не беше видял, че съм с корем 🙂 Добре, че стана някакси въпрос и се уточнихме. В колата контракциите поутихнаха. Пристигнахме в болницата. Имаше спешен случай с едно момиче, а пред приемния кабинет освен нас чакаше една жена с мъжа си. Та трябваше да се чака. Контракциите ми съвсем спряха.

 

Аз негодувах, мислейки си, че напразно сме дошли в болницата без контракции. Беше студено в коридора. Бяхме недоспали и гладни. Дойде и моят ред. Отне векове, докато попълнят всичките си формуляри. Прегледаха ме – 8см разкритие!!! Отново изненада. Много се зарадвах. Качиха ни в подготвителна зала за цезарово сечение, да изчакаме и аз не разбрах какво. Вероятно не знаеха че докторката ни е дошла и нямаха други свободни помещения. Но защо не ни качиха директно при ваната не знам. От тази въпросната зала чувах виковете и стенанията на две други жени, които раждаха в момента на етажа. Полазиха ме тръпки и ми се доплака от техните звуци, но положих усилия да не им се давам и си повтарях „Спокойно, спокойно, при мен няма да е така, аз ще съм във водата…”

 

Обадихме се на докторката, тя вече беше дошла и сама се чудеше къде сме и се поизуми, че са ни оставили да я чакаме във въпросната зала. Лоша организация. И така най-накрая се качихме в залата с ваната! Там освен вана има родилно и обикновено легло, също и малко кътче за манипулации на бебето, кантар и т.н. Тази зала бидейки ВИП е и предродилна и родилна зала. Запалихме си 3 свещи за атмосфера, пуснахме си Бийтълс и зачакахме. Беше малко неловко да се опитваме да вкараме уют в болничната обстановка, беше и леко студено – 7ч. сутринта. Докторката идваше да ни проверява от време на време и ни пусна радиатор. Аз стоях във ваната на топло.

 

Постепенно контракциите започнаха отново, но не бяха силни. Докторката предложи да пукнем околоплодния мехур за да изтекат водите и да се ускори процеса. Не се съгласих веднага, исках да изчакаме още. Може би мина още един час по същия начин, тогава се съгласих и излязох от ваната за да се преместя на леглото, където трябваше да се извърши манипулацията. Не болеше, водите бяха чисти, но след това дойде най-силната контракция за цялото ми раждане! Бях все още на леглото и ме свари неподготвена, много силна, не можех да поема въздух и ми се стори цяла вечност. Усетих я с цялото си тяло, не само ниско долу, а все едно ме сграбчи за гърлото и ставаше все по-силна и по-силна. Д-р Дончева и Гери – акушерката изкоментираха, че е наистина много силна, щом толкова ми е трудно да дишам. Аз ги попитах такива ли трябва да са всички контракции към края, те потвърдиха, което не ми хареса, но не ме разколеба и не ме накара да мисля за упойки и т.н. Би било доста мъчително ако всички следващи контракции бяха такива, но не бяха! 🙂

 

Следващата не беше чак толкова силна, а аз се запътих към ваната – със сигурност на легло не беше моята поза за раждане. Сега разбирах защо всички казват, че на гръб се ражда най-трудно и болезнено. Коремът притиска кръста и болката е много по-голяма. Във ваната беше топло и приятно, без усещане за тежест. Пак си боли, но с дишане преминавах през контракциите.

 

Все си повтарях, че трябва да издържа само 1 мин, докато премине пика на контракцията и си вдъхвах кураж. В периода между две контракции се чувствах нормално, все едно не раждам. Гари беше до мен и се шегуваше както обикновено. Опитваше се да ме развесели и отпусне. Често не ми беше до смях и сигурно съм изглеждала сериозна и далечна, но само по време на контракция. Като цяло се чувствах добре. Изгубихме представа за време. Навън валеше и беше сиво и нямаше как да разбереш колко е часът по никакъв начин. Малко ми беше странно да съм на толкова чуждо място точно в този толкова интимен момент, и всеки път като идваше д-р Дончева да ни провери се чувстах леко неловко. Чакахме си, времето минаваше, контракция след контракция.

 

Гери дойде да ни види, каза на шега да си пусна косата като крайна мярка за ускоряване на нещата. Пуснах я. Поредната визита от д-р Дончева, този път да провери до къде сме стигнали с разкритието. Е, бяхме на заветните 10см! Нямах напъни за напъване, поне не ми беше ясно, че това са те. Малко ми беше непонятно какво става. Контракциите се нижеха, но сега вече имах разрешение да напъвам. Др. Дончева и Гери останаха при нас и ме държаха за колената. С тяхна помощ и на анестезиоложката мисля и на Гари, който стоеше до главата ми напъвах използвайки всяка контракция. Не мислех, че толкова трябва да се напъва. Мислех си, че то ще стане малко от само себе си и аз не трябва да напъвам с всичка сила, но се оказа, че точно напротив, даже не ми стигаха силите като че ли. Успявах да напъна по два пъти на контракция най-много, понякога и веднъж. Не ми стигаше дъха да напъвам, много е странно, исках, но тялото си иска друго. Е, малко по малко схващах какво се иска от мен. Д-р Дончева беше много търпелива, казваше, че малко по малко ще стане. И не спираше да ме държи и подкрепя по време на напъване.

 

Малко ми е мътно, мисля, че ги питах така ли трябва и добре ли се справям, защото не очаквах, въпреки че ме бяха предупредили приятелки, че ще е като едно голямо „акане”. Аз буквално имах чувсвото, че бебето ще се изака, а не както си му е реда ще мине през родовия канал…. Както и да е. Явно че това беше усещането 🙂 Странна работа :-). Не мога да кажа колко пъти напънах, не бяха два или три, а повече. Но преломен момент за мен беше, когато Гари ми каза: „Виждам главата вече.” Аз не можах да повярвам, нотова ме окрили много!

 

Значи нещата се случваха, защото имах чувството, че бебето отива напред докато напъвам, но после като си почивам все едно пак си се връщаше назад. Все едно не напредваме. А тази глава дето се показва, така ме окрил! И така, представях си нещата със затворени очи, визуализирах и се концентрирах само върху напъването. Доста се уморих. Някакъв момент на уединение с тялото ми се получи. Все едно аз бях само една мисъл и визуализация вътре в тялото си, другите наоколо бяха доста на заден план. Но те само ме подкрепяха, за което съм много благодарна на целия екип. И така, доста се задържах да описвам тези моменти, но те пък са толкова уникални! Такова физическо усилие не бях полагала никога през живота си до сега 🙂 Това е като да бягаш бягаш, и в последните метри преди финала да дадеш максимума, който имаш, въпреки, че си останал без сили.

 

Малко след като Гари ми каза, че вижда главата след поредното напъване Д-р Дончева и Гери ми казаха да не спирам, че сега бебето е в най-уязвима позиция и да напъвам сега вече със всичка сила! 🙂 и , че още съвсем малко и сме готови. И наистина. Виждах как Гери държи главата между краката ми и напъвах с всичка сила и тъкмо като си мислех, че не мога повече и нямам сили вече, в един момент си помислих:” абе няма какво да се плашиш от напъването, то е мой приятел и този момент, го поисках, поисках да напъвам. И усетих удоволствие, дори физическо.

 

В този момент цялото тяло се измуши наведнъж. Веднага я сложиха на гърдите ми, леко посиняла, тя изграчи нещо, аз и казах нещо като :”Хей маме, здравей, Невенка, мама е тук!” тя се успокои и така си постояхме известно време. После я взеха да я претеглят и поизбъшат и я връчиха на таткото. Аз бях цялата отмаляла. Плацентата я поиздърпаха, но нямах сили да ги спра, пък и не болеше. В един момент както я дърпаше Гери, д-р Дончева й каза: „Остави го това, аз ще го оправя после.” В последствие разбрах, че част от ципите са останали – това е, което трябвало да се оправи.

 

Казаха ми да изляза от ваната (много ми беше трудно да дишам изправена, гърдите ми бяха сковани от умора от сгъване и напъване, а без корем имах чувството, че съм 100м. висока) и да седна на стола, където ми биха кратка пълна упойка за 15 мин., докато зашият един малък хематом и почистят остатъците от плацентата. Сега съжалявам, че не уточнихме предварително с д-р Дончева, за плацентата – да си я изчакаме да се роди сама, с контракции. Може би нямаше да се наложи кюретаж.

 

И така. всичко свърши, събудих се на леглото вместо на стола, до мен беше Гари, държейки дъщеря ни в едно малко зелено вързопче. Имах чувството, че съм спала цял ден, бях много свежа, но въпреки това поспахме около час на това легло тримата. Гери дойде по едно време усмихната, похвали ни и ни отведе към стаята. За съжаление Невена пренощува в бебешкото отделение, въпреки, че исках да си е с мене. Предтекстът им беше, че нямам сили да се грижа за бебето сега и имам нужда да почина първата нощ. Уви това не се случи, заради бебето на жената до мен (бяхме 2 в стая), не можах да спя кой знае колко, а и аз съм много зле първата нощ на ново място, а сега пък и пълна с вълнения и нови преживявания, къде ти сън!

 

На сутринта към 10 ч. разпитах за Невена и неохотно ми я донесоха в едно малко легълце на колелца, което издаваше нечовешки шум, бидейки бутано в коридора по мраморния под. Как спяха в тия легълца бебчовците докато ги разкарваха насам натам и какво ли си мислеха, че става, не ми е понятно. И така… държаха ни 3 нощи в болницата, те пък бяха изпълнени с други нови вълнения за мен – кърмене, разранени зърна, много болезнени. Отговора на дежурния мамолог, че няма да мога да си кърмя детето защото едното ми зърно е плоско, и как трябвало да изцеждам и да й давам с шише. Което ме хвърли буквално в отчаяние и тотална депресия. Добре, че имаше наоколо сестри възрастни, които ми вдъхнаха кураж. Като се прибрахме вкъщи си купих силиконови зърна и с тях изкарахме първия месец и нещо, докато заздравяха моите. Слава на на силиконовите зърна, че ги има! Невена сучеше като за световно и не се впечатляваше, че са изкуствени.

 

И така, накратко. Невена се роди на 15 септ. 2012, в 13:27ч. Тежеше 3, 550кг, висока 50см. Получи се раждането, за което си мечтаех и което си представях в месеците преди да се случи. Смятам, че съм изключителна късметлийка да имам лека бременност, леко раждане, с бързо възстановяване и едно прекрасно усмихнато и спокойно бебе. Просто повече, не мога и да искам!!! Много съм благодарна на Гари, че беше до мен, много е важно да имаш близък човек в такъм момент като този. Това да ти кажат, че се справяш добре и че наистина има напредък и да ти дадат обратна връзка в онзи важен момент беше катализатор за моя кураж и успех!

 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 thoughts on “Усилието и удоволствието на едно раждане

  • Dimi Kyuchukova

    Поздравления! Прекрасен разказ за едно прекрасно раждане:) Въпреки че поради определени причини се налага да родя със секцио, а не както си мечтаех – във вана, безкрайно се радвам на подобни разкази, които ми дават още повече сила и кураж:)
    Да ви е здраво и щастливо ангелчето и заедно да изживеете дълъг и пълноценен живот!
    Успех 🙂