Раждането на Матеа – едно непланирано бебе с едно дълго планирано, прекрасно раждане 9


 

Автор: Янита Миланова

 

Написването на този разказ ми отне времето, необходимо за износването на едно бебе, или иначе казано, почти 9 месеца 🙂

 

Покрай тази хубава символика реших да се мобилизирам и да го завърша, понеже нашата страхотна дула Оля скоро празнува 2 години от създаването на сайта си, а и наближава Световната седмица на дулата, която пък покрива деня, в който ще навърша 35, а си обещах до тогава да нямам никакви несвършени обещания. Въобще всички планети се подредиха правилно и най-после историята на моето бебе е факт 🙂

 

Целта на този разказ не е фактологична, нито пък чрез него се опитвам да убеждавам някого в моето разбиране за нещата, той е просто комплимент към хората, които се появиха в точния момент в живота ми и ми помогнаха да изпитам най-необикновеното и красиво изживяване – да стана майка по един разтърсващ и красив начин.

 

А и смятам, че човек трябва да прави добро. Не защото му се пише и не защото някъде ще му се отблагодарят 🙂

 

На някои може да им се стори странно, но винаги съм си мислила, че бебетата са нещо, което се случва на другите. Години наред приоритетите ми в живота са били много заобиколни спрямо бебе-темата и честно казано, не съм планирала да ставам майка и не съм мислила в тази посока въобще. Не знам дали поради факта, че винаги съм била много самовглъбена и в известна степен самоизолираща се от околните (дори като дете), или просто не вярвах, че мога да срещна подходящия човек до себе си, но темата за „възпроизводството“ откровено ме плашеше и все я отклонявах от плановост в „дневния ред“ и гледах на нея като на нещо, за което младите с ужас казват често “ Не дай Боже!“.

 

С навършването на Христовата възраст в живота ми започнаха да се случват серия от неща, които сякаш подготвяха идването на Големия ден. Както ми обясни моя приятелка-астроложка „ Планетите са налице и ти предстоят генерални промени в живота!“ Е хайде сега, планетите… Какви ще да са тия промени и как така някакви планети ще се месят в моите дела!? “ Следвай знаците и скоро ще разбереш!“ ми отговори мистично и многозначително тя 🙂

 

Около два месеца след този разговор, пътувайки по магистралата за кратка лятна почивка, се замислих за „знаците“, когато един след друг през няколко метра те започнаха да ме „удрят“ по челото от двете страни на платното.

 

От всеки втори билборд ме гледаше бебе: „Кредит Искам бебе“, „Инвитро клиника…“ , „Фондация „Бебе и …“, „Бебе аспиратор за нос…“ , „Открийте 5-звездната защита за Вашето бебе“ …

 

Същата „картинка“ с отвсякъде изкачащи розови бебета ме чакаше и по обратния път. Реших да не им отдавам никакво значение и така, докато след 3 седмици видях страховитите „две черти“. Разходих се 3 пъти до аптеката, за да потвърдя резултата.

 

Явно Венера успя да ме излъже и се намърда в 8-ми дом без мое знание и още по-малко, без мое одобрение 🙂

 

Да си призная, в мига в който разбрах, че съм бременна, изпитах смесени чувства…

 

За мен беше абсолютно неочаквано и пърите ми мисли бяха абсолютна класика и в посоката „Ах, сега какво ще правим?!“ Едно предстоящо бебе щеше да промени генерално живота ми, щеше да измести фокуса, устоите, целите, плановете, мечтите и всичките там „жизнено важни“ неща, които са били обект на стремежите ми.

 

Все пак имах смътна идея, че тестът може да е жертва на производствен дефект и едва дочаках следващата сутрин, когато и личната ми гинеколожка ме поздрави с „Честито!“

 

Все пак друго си е да ти го каже авторитет от човешки вид, а не някакво си листче, облицовано в пластмаса 🙂

 

„Апокалиптичните“ мисли за свършека на света разклатиха равновесието ми само до мига, когато на ехографа видях малко упорито тупкащо сърчице, което ме накара да забравя да мигам и стана повод цялото ми, строено дълги години защитно снаряжение да рухне в един миг.

 

Тази малка форма на живот с размера на покълнало лещено зърно ме накара да изпитам някаква непозната за мен емоция, преминаваща отвъд ограничението на възприятията ми.

 

От този момент нататък се заех да мисля в посока как да опазя това малко създание, как да му създам най-добра среда за развитие, как да пренастроя живота си така, че да му дам условия да се „случи“ по най-добрия начин.

 

Като за начало реших да ревизирам храненето си и да нанеса някои подобрителни корекции, а няколко седмици по-късно след срещата ми с моята приятелка Мария и нейния вдъхновяващ разказ за раждането на дъщеричката й, вече имах бегла идея как бих искала да се случат нещата и при мен.

 

Определено исках да родя с дула, да имам естествено случващо се раждане, да избера екип и условия, съответсващи на моите ценности и разбирания.

 

Добро начало на тази „мисия“ беше срещата ми с Оля, след която твърдо знаех, че държа тя да бъде до мен на раждането. С напредването на времето и след всяка поредна наша среща в главата ми започнаха да се избистрят и останалите детайли като избор на болница, акушерка, лекар.

 

Междувременно започнах да посещавам и йогата за бременни в „Естествени идеи“, където срещнах прекрасни бъдещи мами и заедно с тях и водещата на групата ни Галя, обменяхме информация и се подготвяхме за Голямия ден. В тази група се научих да контактувам с бебето си още докато то растеше в корема ми. Там започнаха и първите ми опити да визуализирам точно как то ще се роди и как ще изживея мига, в който ще го посрещна в нашия свят.

 

Вече имах план за раждане, който подготвих с помощта на Оля.

 

Имах термин за раждане и дула.

 

След задълбочено проучване на софийските болници избрах да родя в „Св. Лазар“ с акушерката Емилия Казълова, с която се запознах лично на миналогодишното Дула-парти, организирано от Оля. Знаех за нея от разказа на Мария, но исках да преценя дали е добър избор и за мен, затова се записах на няколко лекции в нейното училище за бъдещи родители, след които нямах никакво съмнение, че това е моята акушерка.

 

На Дула партито се запознах и с д-р Марта Дончева, която направи с мен дебюта си в „Св. Лазар“, но до последно не беше ясно дали планетите ще й позволят да бъде мой лекар на раждането 🙂

 

Бременността ми протече идеално, нямах никакви проблеми и дискомфорт. Хранех се здравословно, с органична растителна храна, основно с почти сурово веган меню. Нямах никакви отклонения в изследванията, преливах от енергия, въпреки, че работех интензивно до деня, в който отидох да раждам.

 

По препоръка на моя приятелка в този период започнах да приемам комбинация от Баховите есенции, които ми помогнаха да пристъпя лесно, с пълна увереност в силите си и без страхове към раждането. В месецът на очакването приемах всеки ден Mimulus, Aspen, Walnut, Cherry Plum, Impatience, Rock Rose, a в деня на раждането през половин час Rescue Remedy.

 

Месец преди термина всичко беше решено, но имаше някои препятствия. Бебето ми трябваше да се роди на 17 юли, дулата ми щеше да се върне от летен отпуск 3 седмици преди това, но дали раждането щеше да започне точно на термин, а не седмици преди това? Имах нагласа, че ще родя малко преди указаната дата, тъй като аз самата съм родена така.

 

Акушерката Емилия ми поднесе новината, че и нейния отпуск съвпада с този критичен период, през който можеше да започне раждането. И за да е пълно напрежението се оказа, че до последно не беше ясно дали д-р Дончева ще подпише навреме договор със „Св. Лазар“, за да бъде част от моя екип.

 

Междувременно започнах да ходя всяка седмица на тонове и проследяващата ме лекарка ме уведоми, че бебето е с по-ниско тегло от нужното и е в позиция, която не е особено благоприятна за естествено раждане ( беше застанало леко по диагонал). Аз обаче се заинатих и реших, че хапчета няма да пия, нито пък е задължително бебето ми да покрива критерии по БДС 🙂

 

В края на юни Оля се завърна от отпуск, аз си отдъхнах, че поне дула ще имам със сигурност и ако не друго, то с повече късмет и с нея мога да родя и на дивана вкъщи 🙂 Това да си призная, не ми изглеждаше много абсурдно, особено след посещението на лекцията на холандската акушерка Мери Шварц.

 

Съвсем навреме 3 седмици преди раждането и д-р Дончева ми звънна с новината, че договора й вече е факт и тя ще бъде до мен (освен ако раждането ми не съвпада с дежурството й в болница „Св. София“, където тя е щатен лекар). еших да уговоря майка й ( също акушер-гинеколог) да я замести, в случай, че нещата се объркат.

 

Остана само да разчитам на късмет Емилия да е тук и да родя преди тя да е заминала в отпуск.

 

Точно 3 седмици преди термин се събудих с предвестник 🙂 Имах сигнал, че тапата ми е в движение и е възможно раждането да започне скоро. Обадих се на Оля да я предупредя, тя ме успокои, че това все още не значи нищо конкретно и може да се наложи да почакам няколко дни, а може да родя и съвсем скоро. Същата сутрин имах да довърша важна поръчка и изпитах страхотно облекчение, когато предадох файловете си навреме, вече можех спокойно да се отдам на мисли за бебето и предстоящото раждане. За обяд имах уговорка да се видя с Мария и й споделих за моя предвестник, тя ми разказа как са се случили много бързо нещата при нея след падането на тапата и двете много се смяхме, а аз бях много спокойна и вече в очакване, че няма да ми се размине 🙂

 

Същата вечер към 18 часа започнаха и контракциите. Нямаше как да ги сбъркам с подготвителните, тези бяха съвсем истински и въобще не се шегуваха с мен 🙂

 

Вечерта прекрах в циркулация между 2-те стаи, като ми беше комфортно да бъда седнала по време на контракция. Обядих се на Оля, за да й кажа актуалното положение, тя ме успокои и ми каза да й се обадя в момента, в който искам да дойде при мен. Това се случи, когато контракциите ми бяха на 5-6 минути.

 

Вече не ми беше възможно да обикалям из апартамента, а предпочитах да седя на дивана в хола като по време на контракция и особено по време на нейния пик някакси се успокоявах като потропвах с петата на левия крак в паркета, междувременно положението започна да ми изглежда все по-сюрреалистично.

 

Оля се опита да ми направи масаж, но аз се възпротивих и тя ме разбра само по погледа ми. Почувствах се малко неловко, че жената искаше всячески да ми облекчи положението, а аз се противях и не й дадох да ме докосне.

 

Решихме да се обадим на д-р Дончева, за да проверим на какво ниво е разкритието ми, тъй като времето между контракциите се скъсяваше все повече, а аз все по-често почуквах паркета с лява пета и започвах да губя връзка с действителността.

 

Междувременно се усилваха и звуците, които издавах, макар че се опитвах заради съседите да се владея, все пак часът беше към 2 след полунощ.

 

Малко преди да тръгнем към кабинета на д-р Дочнева за проверка на маточната шийка, ми се спука мехура и цялото му съдържание се озова върху роклята ми 🙂 Видяхме, че водите са бистри и понеже вече контралкциите станаха на минута се отказахме от проверката, а направо помолихме д-р Дончева да тръгва към „Св. Лазар“. За щастие тя нямаше дежурство тази нощ и щеше да бъде с мен на раждането. Хубав знак и добро начало!

 

Оля се обади и на Емилия, че раждането ми е започнало и когато след минути по-късно я видях да ме посреща в болницата се разплаках от радост. И двете много се смяхме по-късно когато си повтаряхме, че планетите очевидно са се подредили правилно, понеже това беше последното й дежурство преди на другия ден да излезе в отпуск.

 

Бях занесла 2 седмици преди това документите си в болницата и веднага след качването ми в стаята, д-р Дончева установи, че имам пълно разкритие и трябва да ме преместят в родилна зала, за да започна да напъвам.

 

„Какво се случва в родилна зала?“- вече знаех, нали бях посетила едноименната лекция на акушерката Емилия и с нея бяхме репетирали дишането и напъването 🙂

 

Е, не успях да владея много викането, но то ми действаше много освобождаващо. И с напъните се справих по-добре на курса, отколкото в реалната ситуация, но всичко се случваше толкова бързо, че в един момент просто усетих как Оля ми казваше „Още малко, главата се вижда!“. „Още малко, но колко точно, искам да знам колко точно още остава“- питах я аз 🙂

 

Знаех, че бебето ми ще е без коса, Емилия го беше разконспирирала минути преди това и ми беше казала с нейното остроумно чувство за хумор, че за жалост няма да мога да й правя плитки, понеже е гологлава 🙂

 

През цялото време докато раждах, си мислех за упражненията по визуализация, които правихме на курса по йога. Представях си как бебето преминава плавно през родовия канал и се опитвах всячески да не смущавам пътя му, за да се роди максимално естествено и необезпокоявано и да се чувства уверено, че ще се справи. Мислех си и как ще изглежда, как ще го гушна, когато се роди.

 

През цялото време на раждането тоновете бяха отлични, нямах дори венозен път, всичко се случи толкова бързо и спонтанно, че в един момент, в който вече си мислех, че умирам със сигурност, Матеа се роди 🙂

 

Пикът на контракциите ми по време на целия родилен процес намираше освобождаване в същия ляв крак, като се оказа, че съм успяла от много зор да си изкълча един от пръстите без дори да разбера. На няколко пъти си припомнях думите на моя колежка, която ми обясняваше раждането с култовата мисъл “Ами какво да ти кажа, раждането е следното: Представи си, че имаш в себе си чадър, разтварят го и се опитват да го извадят“ 🙂 Това ме разсмиваше и ме караше да се усмихвам, въпреки физическата болка.

 

Гушнах бебето, което изглеждаше точно както си го представях и за щастие наистина не беше по БДС 🙂

Спомням си и първите ми думи веднага след като родих „ Искам второ!“ 🙂

 

Раждането за мен беше абсолютно приключение, нещо като тест, през който жената преминава, преди да установи, че целият й свят се е променил, дори самата тя.

 

Оля ми каза в същия момент, че ако можеш да родиш, значи можеш да постигнеш всичко и след раждането се чувстваш като свръх човек 🙂 Има много истина в тези думи.

 

Подготвях се много дълго за това събитие – най-вълнуващата среща в живота ми.

 

Опитвах се през цялото време да запазя спокойствие и самообладание, да се потопя в случващото се и да го приема като нещо неизбежно, нещо, което не е задължително да изживявам като болка, понеже раждането е съвсем естествен процес, за който е добре да приема стратегията за бърз и позитивен финал и да го подкрепя с възторг и въодушевление, с отпускане и усмивка. Изчетох и доста книги с гол бременен корем на корицата, докато бремеността ми напредваше седмица след седмица и се опитвах да се наслаждавам максимално на тези безценни мигове.

 

Междувременно продължих и да работя с пълна пара 🙂

 

Оля ме подкрепяше през цялото време с детайлни обяснения на процеса, в който се намирам. На нея дължа и най-добрия за мен избор на лекар и болница. Тя се погрижи и всичките ми желания, свързани с раждането да бъдат удовлетворени.

 

Емилия посрещна детето ми с невероятната си присъща духовитост и ме насърчаваше през цялото време. Обещах й да родя с нея и следващото си дете. 🙂

 

Д-р Дончева беше невероятно мила, внимателна и разбираща. Е, наложи се да ми направи малък шев, но на фона на изкълчения ми пръст на левия крак той не заслужава да му отделям внимание 🙂

 

Целият екип на „ Св. Лазар“ се отнесе към мен с нужното уважение и зачитане на моите нужди и изисквания по отношение на всички грижи за бебето, които бях упоменала изрично в плана за раждане, детските акушерки се отнасяха към Матеа с огромно внимание като се допитваха за всяка подробност до мен. Всички много й се радваха, а аз дори получавах веганска храна през целия си престой в болницата.

 

До колко е вярна астрологичната прогноза няма да коментирам 🙂

 

И как става така, че в живота на жената в точния момент планетите се подреждат така, че някак си Венера се оказва във фаталния 8-ми дом 🙂

 

И в момента на съзиране на малкото пулсиращо създание с размер на покълнало лещено зърно ти става ясно, че започваш да изпитваш неща, за които не си подозирала че съществуват. Научаваш какво означава изразът „ безусловна любов“ и как поводът за него е едно малко беззъбо и плешиво същество, което прави безпокойството, безсънието, тревогите и пристъпите на плач твоя втора природа. Това малко създание, което от жена те превръща в майка и което те кара да се променяш, усъвършенстваш и издигаш духовно. И става причина да познаваш любов, каквато не си виждала никога преди и за която не ти трябват никакви доказателства, понеже тя просто блика от теб всеки път, когато очите на детето ти те погледнат.

 

Винаги съм мислила, че бебетата са нещо, което се случва на другите хора.

 

Сега когато съм вече майка и придобих този „статут“ по един удивителен, прекрасен и разтърсващ начин, благодарение на невероятните хора, които ми помогнаха в това, знам че бебетата идват от един вълшебен свят, за който не е съдено да знаем.

 

Понякога ми се струва забавен фактът, че никой не вярва в приказки и когато реално се сблъска с тях е много изненадан 🙂

 

И все си мисля, че най-важното в краткия ни път е да станем родители, да бъдем човечни, да правим добро и да запазим свежо чувството си за хумор! 🙂

 

И да се научим да живеем с факта, че нашата същност вече ще живее извън нас, ще се смее и плаче пред очите ни всеки ден, ще е повод за страховете и тревогите ни, но и за най- прекрасните, смислени и безценни мигове в живота ни!

 

––––––––––––––––––––––––––––-

 

Матеа се роди на 03.07.2012, 45 см, 2370 г, едно здраво, слънчево дете 🙂

 

 

Снимки: Тихомир Илиев, Олга Дукат

 


 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

9 thoughts on “Раждането на Матеа – едно непланирано бебе с едно дълго планирано, прекрасно раждане

  • Атанас

    Доста сложни изречения без съдържателен смисъл – по скоро прилича на откриването на непорочното зачатие

    • Янита

      Атанас, благодаря Ви за вниманието и отделеното време. Както ясно съм упоменала в началото на моя пост, историята на моето раждане няма никакви литературни претенции, не възнамерявам с нея да кандидатствам за наградата „Пулицър“ нито пък да се кандидатирам за Нобелов лауреат. Нямам амбиции да убеждавам никого в нищо. Зад „сложните изречения без съдържателен смисъл“ стои една много простичка история и нейната цел е по своему да благодари на хората, които бяха главни герои в нея. А ако се окаже, че някоя бъдеща майка се припознае в нея и я направи своя бъдеща история, то това ще е бонус за мен и ще е още един повод да се почувствам добре 🙂

  • Толиана

    Много ми беше приятно да прочета историята за раждането на Матеа. Радвам се, че така добре са се подредили планетите за вас двете 🙂

  • Антоанета

    Здравейте! Искам да Ви благодаря за това, че сте описали, доста подробно и най-вече точно, това, което трудно се описва. Познавам Олга и ак. Казълова и се радвам заради тях на хубавите Ви думи за подкрепата им. Ще запозная бъдещите майки от Пловдив, с които се срещам,с Вашия разказ и вярвам, че ще им е от голяма полза. Благодаря Ви още веднаж и искрено Ви желая много радост занапред!

  • Вени

    Прекрасен разказ Янита! Да е жива и здрава малката Матеа и много да ви радва!

  • Катя

    ПРЕКРАСЕН РАЗКАЗ! Прости изречения, изпълнени със смисъл и с чувство! Давам моя Пулицър 😉 Благодарна съм на Янита, че ни дава възможност да съпреживеем „сюрреалистичното“ й раждане, наистина! С пожелание за втори и трети разкази :)! Оставаме в очакване 😉

  • Kalina

    и моите очи са насълзени… а последното изречение е толкова истинско и красиво, че Пулицър му е малко …късмет и още по-красиви раждания!!!