Домашно раждане – ЗА и ПРОТИВ 7


 

 

В публичното пространство тече разгорещен дебат за узаконяването на домашното раждане, провокиран от заведеното от БХК дело срещу България в Страсбург и бебето от Бургас, починало при домашно раждане този месец. Разбира се и мен темата ме вълнува и то много. Огорчена съм и скърбя заедно с това семейство. За жалост именно подобни трагични случаи провокират обществени дискусии (същото се случи преди година, когато почина бебе в София), но наистина е крайно време да се запитаме – какво може да се направи, за да се предотвратят бъдещи трагедии?

 

Доколкото се разбира от публикациите, домашното раждане в Бургас е било случайно. Но е притеснителен фактът, че през последните години все повече родители решават да родят вкъщи, въпреки, че не могат да разчитат на медицинска помощ в дома си. Нападките към тези семейства са жестоки. И за съжаление много малко хора се замислят какво ги тласка да направят тази рискована стъпка. За мен отговорът е един – не ги устройва това, което системата им предлага.

 

Раждането в болниците трябва да се промени – да се преразгледат практиките, които се прилагат, да има повече уважение към майките, бебетата и процеса на раждане. Не можем да отречем, че за последните няколко години са налице много положителни промени в болничните заведения. Но въпреки това, винаги ще има майки, които предпочитат да родят вкъщи. Да, те са малък процент, но ги има. Аз лично мога да ги разбера, а и за себе си бих избрала асисистираното домашно раждане.

 

Домашното раждане е безопасно ако:

– Присъства квалифицирано медицинско лице (акушер-гинеколог, акушерка)

– Има болница, достатъчно близко, за да окаже помощ в рамките на 30 минути;

– Има добра комуникация между екипите (във и извън болницата)

– Се касае за нискорискова нормална бременност.

 

Проблемът е, че в България за момента не е възможно да бъдат спазени тези условия. В повечето развити държави домашното раждане е законово регламентирано, нещо повече в държави като Великобритания и Канада домашното раждане при нискорискови бременности се насърчава.

 

Миналата седмица се състояха две пресконференции – едната беше организирана от неправителствени организации, които настояха да се регламентира раждането в домашни условия. Последва отговорът от медицински специалисти, които заявиха, че домашното раждане е смъртоносен риск.

 

Алиянсът на Българските Акушерки също изразиха своята доста умерена и конструктивна позиция, а именно, че зачитат правото на избор на жените и че, ситуацията в България не позволява това да се случва в момента – липсват законови и правни регламенти, липсват обучени кадри и ако се работи в посока на тази промяна би било добре да се организира кръгла маса в която да се включат всички институции – МЗ, МО, БЛС, БАПЗГ, НЗОК и неправителствени организации. Предложението, което направи Емилия Казълова, беше в болниците да се създадат условия близки до домашните, в които жените желаещи да родят децата си естествено да имат възможност да го направят.

 

Делото срещу България в Страсбург най-вероятно ще бъде спечелено, точно както беше спечелено делото на Терновски срещу Унгария. Притеснява ме следното – както каза и д-р Стeфан Константинов в това предаване – много е лесно асистираното домашно раждане да се заложи в медицинските стандарти, но да се направи така, че на практика да бъде неизпълнимо. Нещо подобно се случи в Унгария – домашното раждане е узаконено, създаден е регламент, който обаче е изключително рестриктивен, почти невъзможно е условията да бъдат изпълнени. Не знам как да избегнем това, може би решението е в работните групи, които ще изготвят регламента да се включат и неправителствени организации. Така или иначе ще отнеме много време, докато има решение по делото в Страсбург и особено докато се стигне до реални промени в България.

 

Докато това се случи, за мен най-важно е да има конструктивен диалог между медицинските специалисти, институциите, родителите и активистите. Трябва да се научим да общуваме без да се нападаме – в крайна сметка целта на всички е една и съща – живи и здрави майки и бебета и повече позитивни раждания.

 

След конференцията на 10 ноември получих писмо с обвинение, че критикувайки системата, агитираме майките да раждат вкъщи. Не мога да се съглася с това и  мисля, че фактът, че 100% от жените, които посещават моите курсове и моите клиентки за дула услуга раждат в болница, говори сам за себе си. Впрочем има и едно изключение – Емилия, която отиде да роди в Холандия, вдъхновена от срещата си Мери Шварц. Тук можете да прочете и нейното мнение по темата. Мисля, че ако не се говори за проблемите, нищо никога няма да се промени, но ще се постарая да приема обвинението като ценна обратна връзка.

 

Благодаря на всички, които ми писахте, за да споделите с мен своите мисли! Публукувам тук най-интересните мнения:

 

Ирина:

 

Раждането в домашни условия е възможно, но е хубаво да помним, че този живот ни е подарък и всеки миг от него е ценен …животът на нашите бебета също…нашите лекари не са касапи….и разбиране може да има и от двете страни – все още системата не е готова до допусне домашното раждане не толкова, защото липсва съобразяване с желанията на жената, колкото поради липса на подготовка за такова отговорно събитие ….нека не бързаме с критиките. Истинското ми желание е бъдещите мамета да успеят да разберат и положението на лекарите, на хората, които също носят отговорност за нашия живот и живота на децата ни.

 

Мелине:

 

Много ми се иска асистираното домашно раждане да стане възможно или поне да има възможност раждащата жена да има избор за място за раждане – болница, родилни центрове с акушерки или асистирано вкъщи. Колкото по-близка е средата до дома, толкова по-спокойна бих се чувствала. Освен това в болницата съзнателно или не персоналът оказва натиск върху майките, самата идея, че трябва да се боря за всеки свой избор с персонала ме обезкуражава. Независимо дали става въпрос за система, свободни позиции, първи контакт с бебето, какви манипулации да му се извършват… Там никой не иска да се съобразява с мнението на пациента, чувствам се в техните ръце, сякаш нищо не мога да направя. Ако им противореча и държа на моето решение, отношението им става по-лошо. За мен важното е там, където ще родя, да има хора, които вярват и знаят, че жената може да роди сама, без намеси и упреци. Да вярват в природата и само при истинска нужда да помогнат. Бебето да е при майка си, не да се чувстваме така, сякаш децата ни са собственост на болницата. Два пъти съм раждала в болница, вторият път беше с дула. Въпреки това ми се иска ако има трети път, да е в много по-спокойна обстановка, да не се чувствам длъжна на лекарите и зависима от тях, да не ме притискат за вземането на решения и да обясняват всички подробности около налагащи се процедури, не само тези, които са изгодни на тях, да имам неограничен достъп до бебето си. Всичко това би станало по-лесно вкъщи с акушерка, на която имам доверие и която познава процеса на естественото раждане, отколкото в болницата.

 

Стаматка:

 

Аз съм за нормално раждане. И мисля че на 90 % от жените им е писано да родят нормално без никакви проблеми. 9% от жените по статистика им е писано да имат някакви проблеми, но те да не са фатални. На 1 процента от жените им е писано да влязат в черната статистика. Предполагам никоя от нас не иска да е заема ред черната статистиката на една държава и да не види бебето си, но аз щях да бъда ако бях родила вкъщи.

 

Соня:

 

Мнението ми е, че след като според СЗО и хартата за правата на човека домашното асистирано раждане е не по-малко нормално от болничното, е напълно излишно да се спори по този въпрос… изключително негативно впечатление ми прави как в медиите въпросът „трябва ли, не трябва ли“, се експлоатира от лекарите и изтъкват абсолютно несъстоятелни доводи, след като топлата вода вече отдавна е открита и не сме ние тези, които ще решават този въпрос – той отдавна вече е изяснен на много по-висока инстанция. просто чакам съдът да се произнесе конкретно що се отнася до моята страна, за да видя тогава какви ще ги редят в медийното пространство. смешно е как лекари застават в медиите срещу дули и изобщо активисти про-настроени към домашното медицински асистирано раждане с нереални доводи като „не е хуманно“, „скъпо е“, „застрашаващо живота е“, „ами правата на детето, то няма ли право да се роди в най-добрите възможни условия“; интересно е, че вероятно част от тези лекари всъщност са родени вкъщи, или поне ми се струва че са на такава възраст, че са се родили, когато болничното раждане е било все още новост у нас в българия… както баща ми се е родил у дома на село през 1944г с помощта на „баба“ (по смисъла на опитна жена, която помага на родилката… ако и доколкото може)…  баща ми е имал и двама братя, които са починали като бебета, но не при раждането, а на няколкомесечна възраст, поради липса на методи за лечение на инфекциозни заболявания. излиза, че самият живот е доста по-труден и опасен от раждането. Ние ще обясняваме на природата как е по-безопасно и хуманно…

 

А вие какво мислите? Ще се радвам да споделите с мен 🙂

 

Още по темата от медиите:

Регламент за раждането у дома Интервю с д-р Рикардо Джоунс по БНТ, ноември 2012

По БНТ и още. И по Нова телевизия и по ТВ7.

 



Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

7 thoughts on “Домашно раждане – ЗА и ПРОТИВ

  • Миряна

    Родих в болница и не бих избрала за себе си домашното раждане. Съгласна съм, че към момента регулацията и практическото му законно осъществяване в България е по-скоро невъзможно. Подкрепям с две ръце жалбата на БХК до Съда в Страсбург, тъй като всеки опит за промяна в законодателството и практиката следва да бъде насърчаван. А дотогава, както казва и Олга в своята статия, раждането в болниците трябва да се промени! И то, предполагам, дори не толкова като регулации, колкото като механизми за прилагането им (в смисъл на enforcement, със съответни санкции за нарушенията). Също както изключителното кърмене до 6 мес, оказва се, присъства в някаква форма в инструкция на Министерството на здравеопазването (твърдя по спомен, простете, ако съм неточна), така и, почти съм убедена, никой закон, наредба или учебник по медицина не препоръчва високия процент секцио, ненужните интервенции и манипулации, да не говорим за неетичното отношение. Не медицината е виновна и не законите за това, което се случва в болниците, поне не докрай – зад всяко травматично раждане стоят поредица от грешки, нарушения, понякога и престъпления – за които има конкретни виновни, които трябва да понесат своята отговорност. Ето оттам трябва да започне промяната – чудесните на книга стандарти да получат и практическо приложение, със съответното обучение и awareness raising, и нарушенията да се санкционират строго. Каквото пък е уредено само общо, да получи конкретно разписване в наръчници, алгоритми и пр., които да се спазват, а да не потънат в нечие чекмедже. А всяка форма на корупция да бъде пресечена с цялата тежест на закона – има го, просто трябва да се прилага…

  • Таня

    Аз раждах в Майчин дом и на няколко пъти имаше риск именно там, в болницата, заради условията и отношението в болницата. Давам само няколко примера набързо, понеже се опитвам да се лекувам от психическите травми и да мисля позитивно. В реанимацията акушерката отиде да спи в съседно помещение, родилите с операция не могат да стигат бутона за спешно повикване, понеже за да го натиснеш, трябва да станеш от леглото,пулсът ми падна под критичния минимум, почнаха да светкат червени лампи, жената си спеше, на сутринта ми каза „Е, няма проблем“; на друг етаж, където преди това лежах, пада накрайникът на системата на пода и акушерката го вдига да ми го забучи в абоката, т.е.да ми вкара всички микроби директно във вената (спирала съм няколко подобни случая); когато се дотътрих да искам помощ, понеже гърдите ми щяха да се пръснат два дни след раждането и болката беше ужасна, дежурната ми каза да се оправям сама (та се наложи тайно вечер да идва в болницата моя позната, която ми помогна да се справя). Така че да, ЗА разрешаване на асистираното домашно раждане при нискорискова бременност.

  • Elena

    Този път съм абсолютно съгласна с теб, Олга! Много добър анализ на ситуацията, много честен.
    Жените трябва да имат избор! Това е точно така! Но изборът трябва да е направен само на фона на максимален брой комплекс от симптоми за предполагаемо безпроблемно раждане. Защото неусложнена бременност не означама неусложнено раждане… Или с други думи, колкото и да желае една жена да роди в домашни условия, трябва да се съобрази с мнението на медицината, ако последната намира риск. Така ще се спази и правото на избор на медицинските работници да практикуват в условия на професионална безопасност.
    За този вид раждане наистина в момента е малко раничко, въпреки, че дори диалогът за и против домашното раждане е стъпка в посока на неговото регламентиране. Аз също чух какво каза д-р Константинов и си мисля, че ако сега се натисне България да позиционира в листите на здравните услуги и тази, то критериите за това кой става за дом. раждане и кой не, ще са повече от безумни. Такива ще са и изискванията за портативно оборудване към специалистите…
    Мисля си, че малко се изпреварва момента! И то точно сега, когато акушерската професия в България е на път да се възроди и набира сили да се бори за правото си да обслужва бременните, раждащите и родилите жени така, както това се случва по света. Нека се прояви малко търпение и да се даде шанс малките стъпки, с които в момента прохождаме да се превърнат в поход, който ще даде самочувствието и на българската акушерка да поеме ангажираност към жените така, както го правят колегите ни по света.
    Ако сега се направи регламент за обслужване на раждаща у дома, повярвайте ми, този, който ще бъде до жените е акушер-гинекологът, не акушерката! Хайде помислете дали по този начин вместо да изпишем вежди, няма да извадим очи?

  • Мари

    Аз лично съм против раждането вкъщи. Смятам, че е несериозно да се рискува живота на детето и на родилката заради някакви капризи. Според мен претенции за обстановката са капризи. Това е раждане в болница, а не спа почивка в хотел. А относно отношението, в повечето случаи то е двустранен процес. Каквото повикало това се обадило. Аз съм пример как може да се обърка едно раждане. Нормална бременност, нормално протичащо раждане и на финала нещата излязоха от контрол. Ако не бях в болница да извадят детето веднага, последствията щяха да са фатални. Аз не бих могла да си го простя, ако нещо се случи с детето ми заради такова мое решение. Подкрепям идеята за условия в болниците близки до домашните, но да е болница. Понякога и 2 минути са фатални.

  • Om Ram

    А аз намирам за странно в страна, в която е позволен абортът, раждането в домашни условия да е криминализирано.

  • Olga Post author

    Анонимен коментар:
    Твърдо съм против домашното раждане!!!!!!
    Моето мнение е, че трябва да се работи в посока за достатъчно голям брой самостоятелни зали за раждане. Да се предостави възможност за по-интимна обстановка на родилката. Да може да я придружава таткото за да има по-голяма подкрепа от него. Да има повече акушерки за тази работа. Те да се занимават пресонално с раждащата, от началото на самото раждане до неговия финал. Да се промени може би самата подготовка в учебния процес на този вид персонал т.е.АКУШЕРКА = НА ДУЛА ПО ДУША, дейности и методи на работа.
    Но самото раждане е толкова интензивен и динамичен процес, че абсолютно никой не може да даде гаранция за неговия финал.Винаги едно нормално започнало раждане може да завърши със секцио. При домашно раждане се поема НЕ НУЖЕН и не оправдан риск, както за самата родилка така и за бебчо.Домашното раждане според мен е връщане в каменната ера.
    При необходимост за бързо преместване на родилката от къщи до медицинско заведение, в този трафик на гр.София – как ще стане?

  • Лора

    Никой не отчита, най-малко лекарите,че огромна част от причините, довели до нужда от спешна лекарска намеса, се дължат именно на неправилното (идват ми и други думи, като нехуманно, отвратително и пр.) държане на медицинския персонал по време на болничното раждане. Ненужното ускоряване на раждането с окситоцин е основна причина, която според мен води до т.нар. спешно секцио.
    При моето раждане ранното и крайно ненужно пукане на околоплодния мехур доведе до лавинообразно нарастване на усложнения и това, че за щастие не свърших под ножа, не се дължи на лекарите. Обаче ако слушам лекарката – ауу, добре че бях в болница…