Как да се предпазим от разкъсвания при раждането 11


 

Забелязвам, че повечето бъдещи майки се притесняват дали няма да получат разкъсвания по време на раждането. И е разбираемо, предвид колко е чувствително мястото и всичките ужасни разкази от познати и непознати, които постоянно чуваме и четем. Това дали ще имате разкъсване или не до голяма степен зависи от вашите индивидуални особености, но все пак има някои неща, които можете да правите като предварителна подготовка и по време на самото раждане, за да сведете риска до минимум.

 

Разкъсванията се срещат сравнително често, особено при първо раждане. В практиката на Мери Шварц, независима акушерка от Холандия около 40% от първескините имат разкъсвания, при останалите перинеумът остава незасегнат, а епизиотомия прави изключително рядко. За съжаление не мога да се похваля със същите резултати – в болниците рядко има жена без разкъсвания, а мерките, които изброявам в тази статия, рядко се прилагат у нас.

 

Добрата новина е, че по-голямата част от разкъсванията са безобидни. Повечето от тях са първа степен, което означава, че е разкъсана само кожа, често може да заздравеят и без шиене, причиняват лек дискомфорт, заздравяват бързо, в рамките на няколко дни. Втора степен разкъсвания засягат освен кожата и мускул, изискват шиене и заздравяват за 2-3 седмици. Трета и четвърта степен са вече сериозни разкъсвания, които засягат сфинктера на ануса и се срещат много рядко. Повечето разкъсвания се получават на перинеума в посока надолу, защото точно тази част се разтяга най-много, когато се ражда главичката на бебето. По-рядко се среща разкъсване на шийката на матката.

 

Епизиотомия или перинеотомия е разрез на влагалището и се прави от лекаря или акушерката. Причините могат да са различни, а преценката дали е необходима е субективна. Често се прави, за да се предотвратят по-големи разкъсвания, но всъщност тази практика е доказала своята неефективност. Изследванията доказват, че спонтанно разкъсване почти винаги е за предпочитане пред епизиотомията. Епизиотомията причинява по-голям дискомфорт, повече инфекции, по-голяма кръвозагуба, по-дълго възстановяване, и крие риск от по-сериозни разкъсвания. Извършването на епизиотомия е оправдано, когато бебето страда и раждането трябва да стане много бързо, но не и за предотвратяване на разкъсвания, по-лесно шиене, при голямо бебе и първо раждане.

 

Какво да направим, за да предотвратим разкъсванията и епизиотомията?

 

През бременността:

 

1. Храненето. Хормоналните промени през бременността правят тъканите на перинеума и шийката на матката много еластични, но и храненето е от голямо значение. Много е важен адекватният прием на протеини, витамин Е, омега 3 и омега 6 мастни киселини. Мастните киселини може да се набавят от ядките и семената, ленено масло, рибено масло, сьомгата. Други добри източници на мазнини са авокадото, кокосово масло и зехтин. За да си набавите достатъчно витамин Е консумирайте пшеничен зародиш, слънчогледови семки, бадеми, орехи. Консумирайте повече храни богати на Витамин С, зеленолистни и жълти зеленчуци, а също биофлаваноиди (съдържат се в портокалите, боровинките, черешите, крушите, гроздето, зелето, сливите, бобовите. Важно е също да поемате достатъчно течности – около 2 литра на ден. Тук ще намерите една много добра статия по темата.

 

2. Упражнения за тазовото дъно или упражненията на Кегел – поддържат тъканите тонизирани и еластични. Тук ще намерите повече информация за това как се правят. С изненада открих, че дори съществува специално устройство за трениране и разтягане на тазовото дъно EPI-NO.

 

3. Масаж на перинеума. Започва се от 34-36 седмица. Тук ще намерите повече информация за това как се прави. Изследванията обаче показват, че подобен масаж по време на самото раждане не помага, напротив, може да накара жената да се стегне още повече. Полезен може да е сексът, особено оргазмът, защото води до увеличено кръвоснабдяване в тази област.

 

4. Можете да се консултирате с вашия хомеопат относно евентуалния прием на Хомеопатия Calcarea Fluorica – за еластичност на тъканите.

 

По време на раждането:

 

1. Раждането да се води от акушерка, а не от акушер-гинеколог – акушерките правят по-малко медицински интервенции. Присъствието на дула намалява с 60% използването на епидурална упойка, с 40% форцепс, а и двете увеличават риска от сериозни разкъсвания и епизиотомия.

 

2. Важна е предварителната уговорка с лекаря, че не желаете епизиотомия, освен при изрични медицински показания и да го посочите във вашия план за раждане.

 

3. Поза при раждането. Клекналата поза съкращава родовия канал и увеличава диаметъра на таза. Легнала на лявата страна също е благоприятна от гледна точка на разкъсванията. Позите, които увеличават риска от разкъсване са легналата по гръб и полуседналата.

 

4. Да не се напъва, докато няма спонтанни напъни. Истинските напъни възникват, когато главата дразни нервите на тазовото дъно. Понякога те не започват веднага след като получите пълно разкритие, а малко по-късно и е важно да не се напъва все още. Когато главичката започне да разтяга перинеума, оставете матката сама да изтласка бебето, без да полагате волеви усилия да напъвате. В момента, в който главата спре да се връща и да изчезва след контракция, е време да се спре с напъването, за да се разтегнете без да се разкъсате. Целта е бавно прорязване и раждане на главата. Вашата акушерка ще ви даде напътствия кога да спрете да напъвате и да дишате.

 

5. Дишане. Гърлото да бъде отворено и максимално отпуснато. Вокализации – ниски звуци, пеене. Усмивка. Целувки.

 

6. Визуализации как се отваряте (представете си разтварящ се лотос), как кислородът прави тъканите по-еластични.

 

7. Топли компреси на перинеума по време на втората фаза отпускат тъканите. Не горещи, защото може да доведат до оток.

 

8. Масла върху перинеума. Топли компреси със студено пресовано рициново масло. Рициновото масло облекчава болките, има целебен ефект, а топлината подобрява циркулацията. Кърпа се накисва в маслото, изтисква се, слага се върху перинеума, а после нещо топло се слага отгоре. Да се държи най-малко 30 мин.

 

9. Раждането във вода помага за предотвратяването на разкъсвания, защото майката е по-отпусната, топлата вода помага тъканите да се разтегнат по-лесно, не се усеща паренето при прорязването на главичката.

 

Фактори, които увеличават риска от разкъсване:

 

– Форцепс, вакуум, епидурална упойка, епизиотомия, лицево предлежание, голямо бебе, ускоряване на раждането, честите вагинални прегледи, използването на бетадин, масаж на перинеума по време на раждане, Кристелер (избутване на бебето от лекаря чрез натиск на корема).

 

Как да подпомогнем възстановяването и да облекчим болките след разкъсвания и епизиотомия:

 

– Лед на перинеума
– Промивки със смрадлика и лайка
– Крем от календула
– Rescue remedy капки
– Хомеопатия: ARNICA, BELLIS PERENNIS, STAPHISAGRIA (Консултирайте се с хомеопат)
– Сядане върху надуваем пояс
– Разхлабващи храни
– Памучни превръзки, да се сменят често
– Поливане на топла вода, докато уринирате
– Компреси с хамамелис или етерично масло от лавандула
– Кегелови упражнения
– Проветряване на раната
– Мед

 

Източници:


http://www.gentlebirth.org/archives/perinealProtection.html

http://www.ehow.com/video_6086827_natural-midwives-preventing-perineal-tears.html

http://birthfaith.org/nutrition/protecting-your-perineum-from-the-inside-out

http://suite101.com/article/how-to-reduce-tears-during-birth-a55314

http://www.comadresinstitute.com/articles/tearprevention.html

http://www.webmd.com/baby/news/20010524/massage-not-effective-for-preventing-tearing-during-labor

http://www.babycenter.com/0_perineal-tears_1451354.bc

http://www.modernpregnancytips.com/pelvic-health/5-ways-to-avoid-vaginal-tearing-in-childbirth/

 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

11 thoughts on “Как да се предпазим от разкъсвания при раждането

  • Елена

    „Епизиотомия или перинеотомия е разрез на влагалището и се прави от лекаря или акушерката“
    Това не е вярно! „Томия“ значи „режа“, „ектомия“ значи „режа и вадя“, например „апендектомия“ означава режа и вадя апендикс, „тонзилектомия“ – режа и вадя сливици.
    Перинеотомия означава разрез на перинеума, т.е. режа кожа, подкожие, фасция, мускул. Да, при нея се засяга и влагалището,защото то също е част от пътя на бебето но всичко е в права линия, лесно за възстановяване и бързо за зарастване. В рамките на 2 дена зарастването вече е факт, а на 5-тия конците се свалят.
    Епизиотомия или още перинеотомия латералис означава разрез върху перинеума настрани. Обстоятелствата по зарастването са идентични като тези при перинеотомия медиана.
    Разкъсванията не бива да се свързват само с перинеума. Те могат да засегнат и по -деликатни структури като малки лабии, уретра и клитор. Зарастването там вече е проблем и болката при уриниране е сигурна. Перинеотомията може да профилактира тези неприятни като посока и локация разкъсвания.
    Колкото до това дали трябва да се остави раждането да протече със спонтанни руптури или с хирургична намеса, аз искам да си отговорите само на един въпрос. Кой предизвиква разкъсването? Лошо водещата акушерка, спонтанно напъващата раждаща или главата на бебето?
    Правилният отговор е главата на бебето
    И сега си представете какво му се налага да преживее като опозиция от тъкани това бебе за да успее да излезе навън. А за да си го представите още по-нагледно, опитайте се да разкъсате с пръсти кожата между палеца си и показалеца. със сигурност няма да можете, но това е нежен опит да се представите какво преодолява малката главичка като бариера, когато тя е неотстъпчива!
    Е, не е ли по-добре да се помогне с перинеотомия, вместо да се допусне разкъсване, което е същото, но в абсолютно непредсказуема посока? А тя, посоката на разкъсване може да се окаже не само към ануса, Олга, а да тръгне и по дебело черво, инвалидизирайки жената. Диагнозата е комплетна руптура и отговаря на степен 4. Комплетна не може да се постигне с епизиотомия.

    • Виолета

      „В рамките на 2 дена зарастването вече е факт, а на 5-тия конците се свалят.“
      Мдааа, уж имах едно шевче (незнайно къде). Вярно, извадиха ми някакви конци след 6 дена, но болката въобще не ми приличаше да е на зарастнала на втория ден рана дори и след 1 месец. Да не говорим за фистулата, която остана от един вътрешен конец висящ до отвън, който мъжът ми се съгласих да издърпа на 6-я ??? месец. После зашиването се оказа, че ме е направило не с обикновено каналче, а с „торбички“(не знам как по-образно да го обясня) и стеснявания на толкова места, че 5 ????!!!! години по-късно съм правила секс най-много 5 пъти, защото това е просто мисия невероятно неприятна, защото усещам тези местенца на стеснявания, които болят и имам чувството, че всеки момент ще се разкъсат. Едва успях да забременея от един сексуален контакт. Сега идея нямам как ще излезе главичката на бебето, но знам със сигурност, че ще съм много далеч от всякакви „разбирачи – помагачи-учени“ от Вашия калибър, „драга“ Елена.
      До тук със „зарастването за 2 дена и ваденето на конци на 5-я.“
      П.С. Чудя се дали ще е коректно да спомена, за третото раждане на едно момиче, чието първо раждане е почти идентично с моето(от което аз споменах само един проблем, за другите въобще не говоря), с изключение на това, че тя има по-тежка епизиотомия, второ раждане – пак в болница доста отвратително и трето раждане – вкъщи. Правила е секс след 2 ??????!!!!!!! седмици. Не че е толкова важен този секс, ако някой ми каже, какво съм се хванала за него. Ама просто не се чувствам нормална жена. Пък и детето ми иска братчета и сестричета. Да си осиновя циганчета ли?

    • нанду

      Мила Елена, като човек, който се довери на медицинските лица и се съгласих да ми направят епизиотомия, защото „предпазва от разкъсвания“, мога да кажа, че въпреки епизиотомията имах разкъсвания 3-та степен. Не бебето не излезна по-лесно, не епизиотомията не зарастна по-лесно. Шевовете от спонтанните руптури зарастнаха много по-бързо и почти без следа, за разлика от белега от епизиотомия, който поне година след раждането усещах като нещо дискомфортно и леко придърпващо.

  • agarthi

    Чудесна статия Оля! Ако може да бъде разлепена из АГ-отделенията на болниците и да се проведе курс по обучение на акушерките как да бъдат търпеливи в „помощта“ си към раждащата жена, а не за свое улеснение.
    Мога да споделя детайли от своето раждане в Св. Лазар, но знам за още няколко подобни случай само от тази година.
    – Раждането се водеше от акушерката Е. Казълова, а др. Николова присъстваше просто тялом (и може би за да ме зашие накрая)
    – Предварително обсъден план за раждане, където пишеше: Предпочитам естествени разкъсвания пред епизиотомия.
    – Упражнения на Кегел и подготовка. Цялата фаза с контракциите в басейн вкъщи.
    – Постъпване в болницата след 36 часа раждане и с 10 см разкритие (2 часа след постъпването ми държах момчето ми в ръце)
    – Присъствие на баща и дула.
    – Отказаха ми друга поза за раждане, освен по гръб (поне вдигнаха малко облегалката)
    – Воденето на раждането от акушерката Казълова беше далече от моите представи за нормално, естествено раждане, през цялото време имах чувството, че е бръкнала в мен до лакти. Най-големият ужас изживях, когато я видях да посяга за ножиците и се разкрещях „Не ме режете“, а тя се стресна, погледна Николова и аз усетих как на два пъти тя сряза жива плът от мен.
    – В залата присъстваше и анестезиолог (др. Плосков), който през цялото време кръжеше около мен като лешояд и повтаряше: Нищо не правиш!
    – В крайна сметка родих с 3 напъна, а се чувствах като изнасилена както физически, така и психически. Няма да споменавам за възстановяването нищо…

    Опитах се да разговарям както с Николова, така и Казълова, за да си изясня за себе си, защо беше нужно това насилие против волята ми.
    – Отговорът на др. Николова беше: Ти знаеш ли колко шиене щеше да има, а сега имаш 2-3 шева (а всъщност това е единственото нещо, което тя направи за мен като лекар – заши ме )
    Шевовете далеч не бяха 2-3, а 9-10 болезнени и дълбоки…
    – Отговорът на акушерката Казълова беше: Така ми каза др. Николова (Факт- след като аз се развиках да не ме режат, тя се спря, погледна Николова, която само й кимна с глава в знак на съгласие)

    Силно се надявам нещата в бъдеще да се променят, да има повече вяра в естествения процес на раждане и самата родилка, така ще има по-щастливи раждания и един по-добър свят!

  • Мария

    @Елена Личи си че сте от добрата школа свикнала да „помага“ но ще Ви кажа едно вземете прочете малко международни стандарти за практика и се информирайте как се работи в по-развитите държави. И моля, спрете да четете избирателно, говори се просто, че епизиотомията (била тя медианна, медио-латерална или по Шухард) да не се извършва на всяка раждаща, а само при определени индикации, а не защото така сме свикнали и ни е рутина! А относно това за колко време зараства явно ви липсват някоя и друга лекция по патофизиология и патоанатомия.

    Статията според мен е прекрасна!

  • Златико

    Статията наистина е много хубава! Важно е да знаят жените, особено тези, на които им предстои първо раждане, че епизиотомията далеч не е задължителна манипулация. В българските болници раждането обикновено се води от акушерка, но решението дали да се направи епизиотомия, е на лекаря. Това решение лекарят взима в зависимост основно от опита си и обичайната си практика. Има лекари, за които това е едва ли не задължително. Има такива, които действат според случая. Скоро един акушер гинеколог обясняваше, че избягва да прави епизиотомии на жени, които видимо са с лоша хигиена, защото не поддържат добре след това мястото и раната често се възпалява. А това – “ Нищо не правиш, детето ти е на тясно и го задушаваш“ е такава невъобразима глупост, и е може би едно от най-ужасните неща, които жената има най-малко нужда да слуша, докато ражда. Главата на детето е направена да си мине оттам, то си има запас от механизми да оцелее, независимо че главата му изглежда, като да е в менгеме.

  • Десислава

    Здравейте, от месеци следя блога и съм щастлива, че има хора като Олга, които правят всичко възможно да променят нещата към добро! Статията е изпълнена с полезна информация и то по тема, която дълбоко ме вълнува. Може би затова и за пръв път се осмелявам на коментар.
    Не съм раждала, със съпруга ми от скоро сме женени и нещото, което най-много искаме е да имаме деца. Но и от друга страна съм ужасена от раждането в болница, отношението на лекарския екип и последвалите усложнения.
    Горните коментари ме разплакаха!
    Не мога да повярвам, че най-хубавото нещо на света може да бъде съпътствано с такава саможертва.

  • Olga Post author

    Благодаря ви за коментарите. Относно епизиотомията бих искала да допълня какво е становището на СЗО.

    От класификацията на практиките при нормално раждане:

    КАТЕГОРИЯ Г:
    6.4 Практики, които често са използвани неуместно:
    Произволно или рутинно използване на епизиотомия

    От ръководството на СЗО Normal Birth Care: Practical Guide, 1996:

    Разкъсване на перинеума и епизиотомия
    Разкъсването на перинеума се среща често, особено при първескини. Разкъсванията първа степен няма нужда дори да бъдат зашивани, разкъсванията втора степен обикновено се шият с местна упойка и по правило се възстановяват без усложнения. Разкъсванията трета степен биха могли да имат по-сериозни последствия и трябва, когато е възможно, да бъдат зашивани от гинеколог в добре оборудвана болница, за да се предотврати фекална инконтиненция и/или фистули.
    Епизиотомията се прави често, но честотата е различна. В САЩ на 50 до 90% от жените, раждащи за пръв път, им е направена епизиотомия, което я прави най-често прилаганата хирургическа интервенция в страната (Thacker and Banta 1983, Cunningham et al 1989, Woolley 1995).
    В много центрове съществува “групова” политика, която препоръчва на всички първескини да бъде прилагана епизиотомия. В Холандия акушерките правят епизиотомии на 24,5% от жените, 23,3% от които са медиолатерални и 1,2% централни (Pel and Heres 1995).

    Централните епизиотомии се шият по-лесно и имат предимството, че остават
    по-малко белези, докато медиолатералните по-ефективно предпазват сфинктера и ректума. Основателни причини да се направи епизиотомия при нормално протичащо раждане могат да бъдат: признаци за фетално страдание; недостатъчно прогресиране на раждането; предпоставки за разкъсване трета степен /включително разкъсване трета степен при предишно раждане/.
    И трите индикации са валидни, макар че предсказването на разкъсвания от трета степен е много трудно. Честотата на разкъсвания от трета степен е 0,4% и диагнозата “предпоставки за разкъсване трета степен” би следвало да се поставя рядко, иначе би била безсмислена.
    В литературата се срещат няколко причини за рутинно използване на епизиотомия, освен горепосочените. Те включват аргумета, че епизиотомията е чист и правилен разрез, който за разлика от разкъсването, се възстановява по-добре (Cunningham et al 1989); че рутинното използване на епизиотомията предотвратява сериозни травми на перинеума; че епизиотомиите предотвратяват травми на главата на бебето; че епизиотомиите предотвратяват травми на мускулите на тазовото дъно и така предотвратяват инконтиненция на урина.
    Данни за тези предполагаеми благоприятни ефекти от епизиотомията са изследвани в няколко рандомизирани проучвания (Sleep et al 1984, 1987, Harrison et al 1984, House et al 1986, Argentine episiotomy trial 1993). Данните от тези проучвания не дават основание за подкрепа на подобна политика. Рутинната употреба на епизиотомия се асоциира с по-високи нива на перинеална травма и по- нисък брой жени с незасегнат перинеум. Групите жени с рутинна и с рестриктирана употреба на епизиотомия изпитват сравнително еднаква болка в перинеума, оценявана на всеки 10 дни в продължение на 3 месеца след раждането. Няма доказателства за предпазващ ефект на епизиотомията върху състоянието на бебето. В последващо проучване до 3 години след раждането не се забелазва влияние на рутинно използваната епизиотомия върху инконтиненцията на урина. В обзорно изследване на 56.471 раждания, проведени от акушерки, честотата на разкъсвания от трета степен е била 0,4%, ако не се прилага епизиотомия и същата, при прилагане на медиолатерална епизиотомия; честотата на централна епизиотомия е била 1,2% (Pel and Heres 1995).
    Медицинското лице, което извършва епизиотомията трябва да е квалифизирано да зашие разкъсванията и епизиотомията по съответен начин. Той/тя трябва да бъдат обучени правилно. Епизиотомия трябва да бъде правена и зашивана с местна аналгезия, със съответните предпазни мерки срещу инфекции от HIV и хепатит (виж 2.8).
    В заключение, няма надеждни доказателства, че рутинната употреба на епизиотомия има благоприятен ефект, но има ясни доказателства, че може да причини вреда. При едно нормално протичащо раждане може да се появят индикации за епизиотомия, но се препоръчва ограничената употреба на тази процедура. Резултатът от едно английско изследване – 10% приложени епизиотомии, без вреда за майката и за бебето (Sleep et al 1984) – може да бъде една добра цел.

  • МАРС

    Страхотна статия. Хубаво е да се срещат такива четива на роден език, за да са по-достъпни до повече бъдещи майки. През бременността си силно се вълнувах как мога да избегна разкъсванията и попаднах на доста от горепосочените техники. Резултата беше на лице. Родих нормално първото си дете и не претърпях нито един шев.

  • Диана

    Чудесна статия, но наистина – зависи страхотно много от индивидуалния тип организъм. А може би и от размера на бебето 🙂 При мен – хем родих във вода, хем правих упражнения и масажи със олио (който също не са особенно приятни), и пак усетих разкъсването при излизането на главичката и съответно – имах разкъсвания. Честно казано обаче, нямам идея кога си и паднаха конците, защото се възстанових доста бързо и безпроблемно. Но наистина е добре жените да се информират и да опитат някои техники.. 🙂