Истината за раждането от акушер-гинеколог – част 2


 

Удивителната история на д-р Рикардо Джоунс продължава. След прозрението си, той преосмисля своята практика и започва да работи по напълно нов начин. Въвежда протокол от 4 стъпки и започва да го прилага:

 

1. Всяко показание за цезарово сечение трябва да бъде обсъдено с колега.

2. Жените трябва да бъдат окуражавани да раждат в изправени позиции.

3. Жените трябва да имат прраво на придружител по техен избор.

4. Всички практики трябва да се базират на научни доказателства.

 

Чрез тези стъпки само за два месеца успява да намали процента цезарови сечения в болницата, където работи от 45% до 22% и то при условие, че не всички негови колеги прилагат този подход. Постепенно разширява и допълва тези принципи и през 1990 г. създава подробен Протокол за хуманна акушеро-гинекологична помощ, на който се базира неговата практика. През периода 1990-1998 неговият процент цезарови сечения е само 15,7%.

 

Рикардо Джоунс открива книгата A Good Birth, a Safe Birth на Робърта Скаер и Диана Корте и осъзнава скритата сексуална природа на раждането, че раждането и сексът са свързани събития, но обикновено се интерпретират като абсолютно различни и независими едно от друго. Вече не може да гледа на раждането като на механичен процес, който може да се контролира с различни изкуствени средства, на които са го научили в медицинския университет. Пред него се открива ново разбиране за раждането – невъзможността да се отделят чувствата и емоциите от познатите физиологични аспекти на раждането. Осъзнава, че тялото и умът са свързани и че някои жени не могат да родят естествено, защото нещо извън физиологията ги спира. Разбира също, че нивото на болка, което жените изпитват е тясно свързано с това как възприемат преживяването си.

 

МИСТЕРИЯТА НА СТР.130

 

Д-р Джоунс случайно открива книгата на Мишел Оден „Възраждане на раждането“ (Birth Reborn 1984, Michel Odent):

 

„Разлистих страниците на книгата. Нямах търпение да покажа на всички, това, което бях открил. Беше ясно, че хуманизирането на раждането е тема, която вълнува хора от различни краища на света. Визията на д-р Оден беше толкова близо до моята, че това ми даде надежда, че моите идеи както акушер-гинеколог може би също ще бъдат разбрани някой ден. Но освен, че потвърди философията и практиките, които прилагах в самотна изолация от години, тази книга ми показа нещо, което не очаквах: граница, преграда, задънена улица. На 130 стр. имаше снимка, която ме шокира повече от всяка друга снимка в тази книга. В нея имаше сила и въздействие, която караше другите снимки да изглеждат като обикновени картинки. Седалищно раждане, водно раждане, раждане в клекнала поза, раждане асистирано от бащата вече ми бяха познати от моя скромен опит, но тази снимка завинаги ще остане сред най-топлите ми спомени. Това беше снимка на интимност, хармония, близост и съчувствие.

 

На тази снимка Доминик, акушерка от клиниката на Мишел Оден в Питивиер прегръща гола жена на пода на родилна зала. Телата има са свързани, ръцете сплетени, главите наведени и се докосват – връзка на емпатия и съпричастност, единство на тела и души – по начин, по който никога не съм виждал между пациент и медицинско лице и който никога не съм успял да постигна. Това беше границата и шок за мен. Тази картина хвърли светлина върху моята лична загадка: защо моят процент цезарови сечения достигна определена точка и след това спря да намалява? Защо не успявам да преодолея някакви необясними препятствия при воденето на раждане? Защо, дори когато работя толкова хуманистично, колкото е възможно, продължавам да правя повече интервенции, отколкото бих искал? Отговорът дойде при мен синтезиран в тази снимка – в докосването, близостта и интимността, на която станах свидетел.

 

Нещата бавно започнаха да придобиват смисъл и това ново откритие беше придружено от тъгата на моята непреодолима бариера. Беше безполезно да отричам, че като мъж в нашата култура, не мога да проявявам подобна интимност като на снимката. Контактът, който Доминик е дала на нейната пациентка за мен беше недостижим. Реших да посрещна снимката на стр.130 като предизвикателство към моята креативност, а не като бариера  и новo, стимулиращо измерение се отвори пред очите ми. Осъзнах, че присъствието на женски компонент може да подпомогне свободния поток от сексуална енергия по време на раждането. Жени, които да присъстват на раждането като жени, а не като медицински лица, които да се крият зад технологията, могат да добавят това, което ми липсва в моята самотна работа на акушер-гинеколог. Как да направя тази промяна?“


Продължение следва…

 

Биографията на д-р Рикардо Джоунс

 

Д-р Джоунс е завършил медицина във Федералния Университет в Рио Гранде до Сул през 1985 г. След това е резидент по Акушерство и Гинекология в болница в Рио Гранде до Сул (1986-87). През 1994 г. завършва следдипломно обучение по Хомеопатия.

Член на борда на ReHuNa (Мрежа за хуманизиране на раждането в Бразилия)

Медицински консултант на Humpar – Асоциация за хуманизиране на раждането в Португалия

Представител на IMBFO (International MotherBaby Friendly Organization) в Бразилия

Вицепрезидент на Хомеопатичната лига в Рио Гранде до Сул.

 

Международен лектор и адвокат на естественото раждане, автор на книгите „Мемоари на човек от стъкло“, 2004 г. и „Между ушите – истории за раждането“. В книгите си д-р Джоунс разказва за своето трансформиращо пътуване към хуманния подход към раждането и споделя дългогодишния си опит като акушер-гинеколог.

 

Рикардо Джоунс ще дойде в България през ноември 2012 г. Аз нямам търпение. А вие?

 

 

 

 

В публикацията са използвани откъси от книгата на Роби Дейвис Флойд „Модели на родилната помощ, които работят“, снимката е от книгата на Мишел Оден „Възраждане на раждането“.

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *