Истината за раждането… от акушер-гинеколог 7


 

Намерих тази история в книгата на Роби Дейвис Флойд „Модели на родилната помощ, които работят“ (Birth Models That Work). Написана е от д-р Рикардо Джоунс, акушер-гинеколог от Порто Алегре, Бразилия. Той разказва за това как неговите възгледи за раждането се преобръщат изцяло и как стига до един семпъл, но много ефективен модел на грижа за раждащите жени – лекар, акушерка и дула, които асистират раждането там, където жената е избрала – в болница или вкъщи. Тази история ме впечатли невероятно много и смятам, че непременно трябва да бъде споделена с българските лекари, акушерки, дули и родители. Нещо повече, съвсем скоро д-р Рикардо Джоунс лично ще сподели опита си с нас.

 

СЪБУЖДАНЕТО

 

„Моята инициация в хуманизирането на раждането се случи през 1986 г. Едно събитие в спешния кабинет на болницата, където работих като резидент, насочи моето внимание (а след това и целия ми живот) към критичното поставяне под въпрос медицинската помощ при раждането. По време на моята смяна бях повикан в спешния кабинет, за да помогна на пациентка в активен етап на раждането, която току що е постъпила в болницата. Когато отворих вратата не видях никой на родилното легло и се скарах на сестрата, че ме е извикала без нужда. „Докторе, моля отворете вратата по-широко“ – и тогава видях жената, която беше клекнала на пода в ъгъла на стаята. Моята първосигнална реакция беше ярост. Разкрещях се: „Ти, глупава жена, какво правиш? Не можеш да родиш на пода! Не разбираш ли колко е мръсно? Веднага се качвай на родилното легло!“ Но тя не ми обърна внимание. Погледна, но не мен, а през мен, все едно бях от стъкло. Вдигнах полата й и видях, как главата на бебето излезе. Нямах време дори да сложа ръкавици и за първи път в живота си усетих особеното чувство от допира на мокрото телце в голите ми ръце. Колкото се може по-бързо подадох бебето на медицинската сестра и продължавах да викам на майката, която продължаваше да замърсява пода сега вече с плацентата.

 

Санитарите сложиха майката на носилка и я откараха. Бебето разбира се беше изпратено в интензивното детско отделение, защото беше „заразено“. След това сестрата ми каза „Докторе, Слава Богу, че бяхте там! Какво ли щеше да се случи без Вас?“ Прекарах остатъка от деня ядосан на жената и питайки себе си „Да, какво щеше да се случи без мен?“ И тогава, няколко часа по-късно ужасният отговор дойде при мен: Без мен, раждането щеше да си мине съвсем добре. Всъщност без мен щеше да е много по-добре! Аз направих всичко възможно, за да проваля това раждане, и след това се поздравих, че съм помогнал. Чувствах се опустошен.

 

Моето поведение по време на този „спешен случай“ беше продиктувано от философията и идеологията, която ми беше предадена по време на моето медицинско образование, което не ме беше научило да имам предвид човешкото измерение на медицинската помощ. Това раждане ми показа колко далеч бях от медицина, която поставя личността на пациента в центъра. По-късно открих, че има научни доказателства, че е изключително важно да се уважава субективното усещане на пациента.

 

Срамът, който изпитах тогава, ме накара и изучавам и практикувам алтернативни начини за асистиране на раждането. Запознах да окуражавам жените да заемат вертикални пози както жената в спешния кабинет, защото беше очевидно, че това е най-физиологичната и ефективна позиция, която най-много отговаря на нуждите на жената. Започнах бавно да се отървавам от стандартните акушерски интервенции, които благодарение на работата на антроположката Роби Дейвис Флойд разбрах, че са по-скоро ритуали, отколкото практики, подкрепени от научни доказателства. В следващите години изоставих клизмите, обръсването, изкуственото спукване на околоплодния мехур за ускоряване на раждането, електронния мониторинг на плода, рутинните системи с окситоцин, разделянето на жената от нейното семейство, епизиотомията, въздържането от храна и течности и другите ригидни, стандартизирани форми за помощ при раждане. Тази обикновена жена в спешния кабинет на университетска болница ми даде един от най-важните уроци в целия ми живот, и го направи без да каже нито една дума.“

 

Години наред д-р Джоунс работи за хуманизирането на раждането и се опитва да намали своя процент цезарови сечения, докато осъзнава важността на женската подкрепа и започва да работи в екип с дула и акушерка. Днес той е известен адвокат на естественото раждане, участник в международни конференции и обучения за медицински специалисти. Очаквайте скоро продължението на неговата вълнуваща история!

 

Със сигурност истината за раждането не е само една – има много различни гледни точки. Аз съм убедена в ползите от естественото раждане и се опитвам да популяризирам тези идеи от много време, но все още много малко медицински специалисти мислят и работят по този начин. Затова е направо невероятно да чуеш тези неща от лекар акушер-гинеколог. Започнах да си представям как д-р Джоунс ще дойде в България, за да сподели опита си и с българските лекари и акушерки. А след това той ми сподели, че отдавна мечтае да посети страните от Източна Европа, в частност България 🙂 Мечтите се сбъдват! Тази есен той и неговата съпруга, която е акушерка, ще дойдат тук, за да ни учат и вдъхновяват. Следете сайта за повече информация!

 

Снимка: www.orgasmicbirth.com


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

7 thoughts on “Истината за раждането… от акушер-гинеколог

  • Валентина

    Това ще е едно изключително интересно и полезно посещение. Надявам се повече родни медицински лица да проявят интерес. Очаквам с нетърпение! 🙂

  • Данаил

    Интересно е колко много хора ще прочетат тази история, но поради предубежденията си (а не поради факти или знания) ще я отхвърлят. Хареса ми това, което докторът каза, че много от мед. интервенции са по-скоро ритуали, отколкото научно-доказани практики. Трябва да спрем да се водим от предубеждения и непроверени „вярвания“ и да започнем да се водим от факти и независимите (а не платени от организации с бизнес интереси) научни изследвания.

  • Мила

    Надявам се да направите плакати, които да разпространите в Майчин Дом, Шейново, Тина Киркова и другите ритуални болници 🙂 Може да направим група за лепенето им – там има най-много нужда.

  • Olga Post author

    Тони, докторът ще дойде в София с жена си акушерка за 3 дни през ноември. Няма да обикаляме градовете, така че планирайте да идвате. Конференция ще има и практически семинари.