За едно хубаво раждане, пък макар и не по план 1


 

Разказът на Ангелина

 

Хубаво е да имаш дете, още по-хубаво е да имаш две, а за три ще каже Оля ;). Моето второ раждане е предмет на този разказ, като искам да благодаря за поканата да споделя във форума на моята дула съкровения си опит. Малко предистория: през януари 2010 г. родих дъщеря си след сравнително лека бременност, една седмица по-рано от предполагаемия термин. Родих я с операция. Това не беше планирано, може да се каже, че не съм имала и такива опасения, изобщо изненада… Неизбежно след това си зададох въпроса: как стана така, че ме оперираха? И неизбежно някой трябваше да бъде виновен за така стеклите сe обстоятелства, като вината си поделихме аз и лекарят ми. Аз заради наивността си и недостатъчно активната позиция по време на подготовката за раждането, а лекарят, заради предполагаем стремеж да “мине лесно”.

 

Така две години по-късно, два месеца преди да родя сина си, много по-амбицирана да се образовам по всички въпроси, свързани с раждането, се запознах с Оля на курсовете, които тя провежда.Започнах да претеглям шансовете си да се “класирам” за естествено раждане и те не изглеждаха големи. Имах едно раждане със секцио, което автоматично караше наблюдаващия ме лекар да ме съветва да си “харесам” дата за ново такова и голямо бебе, докато самата аз съм дребна. Имаше конфликт между желанието ми да направя най-доброто за двете си деца – да родя естествено и да се възстановя бързо и най-вероятния сценарий за раждане. Емоционалната ми стабилност на бременна и липсата на увереност поради миналия негативен опит ме правеха особено черногледа в тези дни. Трябваше ми помощ. Така помолих Оля да ми бъде в помощ, като стане моя Дула и за щастие тя прие.

 

Започнахме подготовката за раждането с посещения при доктор Киров в Първа АГ болница “Света София”. Той отговори на очакванията ми за въздържане от “прогноза” за евентуалното “родоразрешение”, като сподели възгледите си, че само в хода на раждането ще се разбере. Това, както и първоначалното му съгласие да раждам във вода (с уговорката, че има ситуации, в които може да не е препоръчително) беше повече от достатъчно, за да ме направи щастлива и да ми позволи спокойно да изчакам бебчо да тръгне сам да се ражда. Така и стана – два дни след определения термин, навръх женския празник, подготвителните контракции от последните няколко дни престанаха да отминават след почивка. Имах уговорка за посещение при доктора привечер, към която се запътих с трепет. Знаех, че раждането е близо, но бях решена да не оставам в болницата (въпреки все по-болезнените контракции), освен ако не ми кажат, че имам напреднало разкритие. Нямах такова, чухме се с Оля и тя ме успокои, че мога да и звъня по всяко време, тя е в готовност и се уговорихме, че като напреднат нещата ще се чуем, за да дойде до вкъщи и тримата с таткото да тръгнем към болницата. За да се разсея и да не мисля за контракциите отидохме на ресторант (и да отбележим 8 март), а аз си позволих малко червено вино, което ме отпусна. Вкъщи си запалих свещи и си пуснах тиха музика, чувствах се добре, опитвах да поспя. Към 3 часа през нощта вече трябваше да вървя в кръг из стаята, за да туширам контракциите и реших, че е време да повикаме Оля. Бяхме в болницата след 4 сутринта, аз – с прилични контракции, за запис, на които ме “вързаха” (заради Здравната каса! – как човек да не “обича” здравната ни система).

 

След това от сегашна позиция ми се струва, че нещата се случиха бързо – свалиха ни в отделната зала с ваната тримцата, за да изчакаме до необходимото разкритие. Имахме спокойствие, д-р Киров беше отзивчив за желанията ми (заръча да напълнят ваната скоро; “спаси” ме от следене на контракциите по гръб). Влязох във ваната изачакахме. Слушахме музика и Оля ми правеше много приятен масаж с ароматно масло на слепоочията. На един етап ми се стори, че контракциите се променят и стават напъни, но прегледа показа, че нямам още пълно разкритие. Оля ми помагаше с капки на Бах за изтощението. Имаше дори забавен момент с “ловене на рибки”. След още известно време (на този етап представата ми за време беше далеч от реалността) вече усещах само една продължителна контракция, без начало и край.

 

И така в някакъв момент в главата ми се избистри мисълта, че това бебе се е запънало напречно и няма да мога да го родя и помолих за секцио. След това си “поисках” секцио, а после нареждах да ми се направи секцио “веднага”! Всички бяха много подкрепящи в този момент – таткото и Оля ме уверяваха, че се справям много добре и почти не остава, доктор Киров ми каза, че толкова много съм напреднала, дори акушерката, която идваше от време на време при нас, казваше, че почти съм родила… Да, но аз някак си не им вярвах, а тази безкрайна контракция, която ме беше парализирала, не ми помагаше…

 

Влади се роди със секцио, малко след 11 ч., едно голямо бебе (52 см, 3,850 кг). По време на операцията, след като упойката беше попрояснила съзнанието ми казвах на докторКиров: “Докторе, благодаря Ви, ако щях да родя естествено, щеше да е при вас! Вие вярвахте, че ще родя!”, а той ми каза: „Ако беше родила, щеше да е с цената на разкъсвания за теб и възможна травма за бебето”, като с това за пореден път ме подкрепи, този път в решението ми да поискам секцио, което беше противното и на неговите убеждения, че естественото раждане е най-добро…

 

В обобщение ще кажа, че равносметката ми е, че съм направила най-доброто и съответно съм щастлива от цялото преживяване, макар да не свърши според първоначалните ми планове и стремежи. И както надявам, се се чете между редовете съм много благодарна на всички, които бяха до мен!

 

Раждането на Ангелина през моите очи:

 

Нищо не трябва да е на всяка цена. Ангелина беше разочарована от първото си раждане, защото усещаше, че не са й дали шанс. В нея беше останало съмнението, че може би операцията не е била наложителна. А този път, въпреки, че отново роди със секцио, разликата е голяма, защото решението беше нейно и имаше подкрепата на хората около себе си. И този път виновни няма.

 

Това, което ме радва, е че раждането започна спонтанно, което със сигурност означава, че бебето беше готово да се роди, както и тялото на майката. Заедно те преминаха през целия процес почти до края, само че, както казва една позната, бебето излезе през „другата врата“. Тя се справи чудесно. Но на 9 см. разкритие болките вече бяха твърде силни, а бебето си стоеше високо. Никога няма да можем да кажем със сигурност какво щеше да стане, ако бяхме изчакали още, но това бебе близо 4 кг. със сигурност беше предизвикателство за нея – Ангелина е нисичка и миниатюрна.

 

Другото нещо, което ми дава спокойствието, че направихме най-доброто, е отношението на д-р Киров. Нито веднъж от началото до самия край, той не изрази съмнения, че бебето няма да мине. Беше си спокоен и подкрепящ, както винаги, до края. Когато тя помоли за секцио, не се съгласи лесно и веднага, само когато се увери, че тя е сигурна в решението си.

 

Този момент беше предизвикателство и за мен. Много често на 8-9 см. жените се чувстват така, че не могат да издържат повече. Надявах, се че това ще премине, че ще започнат напъните, опитах се да я окуража да издържи още малко и питах лекаря дали няма някаква друга алтернатива освен секциото. Но в един момент, усетих, че това е нейният избор – това е нейното раждане и тя знае най-добре кое е най-доброто за нея. Подкрепих я и в мен също не остана съмнение или разочарование.

 

Това, за което малко съжалявам е, че бяхме в болница, където нямаше как да влезем при нея по време на секцио, а бебетата се дават около 24 часа след операция. Когато всичко свърши, ни донесоха бебето за малко, за да може таткото да го прегърне и имах възможност да честитя на Ангелина и да поговоря малко с нея. Това беше. Но тази болница беше избрана главно заради възможността за раждане във вода и заради лекаря, а той определено оправда всички очаквания.

 

Заглавието на разказа е измислено от Ангелина – Хубаво раждане, пък макар и не по план… Е не всичко в живота се случва по план. Радвам се, че тя е останала с хубави спомени и оценява раждането си позитивно, въпреки, че завърши със секцио.  В крайна сметка това е моята цел! 🙂

 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

One thought on “За едно хубаво раждане, пък макар и не по план

  • Мария Иванова-Джамбова

    Много ми хареса разказа! И аз съм твърдо за естественото раждане, което точно означава че най-важното е какво иска майката!!! Затова има болници, затова има лекари, затова има дули и не на последно място ТАТКОВЦИ! Остава да се сетят че и бебетата имат права – да се надяваме че ще е скоро!