Пренатално възпитание и още много в „Часът на дулата“ 33


 

 

И така, вие избрахте темата „Пренатално възпитание“ за уебинара на 31 март (събота) от 16:00 до 18:00. Темата по мой избор е „Задължително ли е задължителното „Напъвай!!!“ Кога и как да напъваме?“. Моля регистрирайте се до 30 март, петък, ако искате да се включите.

 

Уебинарът ще включва три части:

 

– Представяне на темата по мой избор (30 мин)

„Задължително ли е задължителното „Напъвай!!!“ Кога и как да напъваме?“. Вторият период на раждането е същинската част, времето, когато жената трябва да положи усилия, за да помогне на бебето си да излезе. По време на първия период трябва просто да изчакаме, докато шийката на матката постигне пълно разкритие, докато тук нещата вече зависят изцяло от нас. За съжаление много рядко едно раждане в болница минава без виковете „Напъвай!“. Често жените чуват реплики от рода „Не така, ти нищо не правиш!“ и някои дори още по-силни, които не бих искала дори да споменавам тук. Това се отразява много негативно на самооценката на жените и често го помнят години след това. Когато говорим за напъване, един от ключовите въпроси е „Кога?“. Как да не пречим на тялото да си свърши работата, как да си помогнем по време на напъните и как НЕ трябва да напъваме –  всички тези въпроси ще обсъдим по време на тази тема.

 

– Представяне на темата по ваш избор (30 мин)

„Пренатално възпитание“. Емоциите на майката оказват съществено влияние на плода в утробата. Той мисли и чувства, реагира, помни, съзнава, вижда, чува, усеща вкус. През 9-те месеца започва да се формира личността му. Изгражда се отношението му към себе си, това как се възприема. Отношението на майката и бащата към бебето и бъдещото родителство е много важно. Още в утробата бебето харесва едни неща, не харесва други, плаши се от трети. И дори може да се обучава още в утробата. Как да общуваме с него, за да поставим основите на една силна връзка още от самото начало? Какво бихме могли да направим? Кои неща се отразяват негативно върху бебето и какво да избягваме? Ще засегнем тези и други въпроси, които ви вълнуват.

– Въпроси и дискусия (в зависимост от вас – от 30 мин до 1 час)

 

Регистрация

 

Уебинарите се провеждат в сайта wiziq.com. Ще ви бъдат необходими компютър, интернет и слушалки/колонки. Моля пишете ми на е-мейл oducat@gmail.com или се обадете на телефон 0899 991 264, за да се запишете. След заплащането на цената на уебинара, ще получите е-мейл с подробни инструкции за регистрация.

 

Цената за участие в един уебинар е 10 лв., за три срещи – 20 лв., за 6 срещи – 30 лв.

 

Плащането може да се извърши по следните начини:

 

– В брой в Център „Естествени идеи“ на ул. Московска 27Б, ет.2, всеки делничен ден от 9:00 до 18:00

 

– По банка

ПроКредит Банк (България):

SWIFT код PRCBBGSF

Естествени Идеи ООД

Сметка:IBAN: BG81PRCB92301028872310 BGN

 

В основанието за плащане моля пишете: Участие във уебинар, брой срещи и двете си имена.

 

Очаквам ви! 🙂

 



Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

33 thoughts on “Пренатално възпитание и още много в „Часът на дулата“

  • Elena

    От всичко прочетено за това какво е дула и каква е ролята на дулата в родовия процес останах с впечатлението, че тази позиция изключва медицински трактовки на етапите на естественото раждане, както и не допуска коментар към съветите и изискванията за съдействие към жената от акушерките. Как точно вие ще коментирате НАПЪВАНЕТО в родилна зала и какъв е вашият опит с ражданията та можете да обобщите честотата на репликите към раждащата жена?

  • Olga Post author

    Елена, от акушерка ли е коментарът? Да, когато присъствам на раждания като дула не се меся в работата на акушерката и не командвам напъването. Тези неща обикновено ги коментираме предварително и досега не е имало конфликт. Права сте за ролята на дулата, но не сте права за мен. Освен дула съм сертифициран инструктор за подготовка за раждане и съм компетентна да говоря за етапите на раждане, за напъването и да обучавам майките какво, кога и как. Ако ви се е сторило, че целя конфронтация или нападам медицинските лица, грешите – цялата ми практика се базира на доверието между медицинските специалисти и родилката. Но някои практики и реплики, които уви твърде често си позволяват някои ваши колеги(?) са недопустими и няма да мълча за това. И да, опитът ми не е 30-40 години, както може би вашият(?), но знам за какво говоря.

  • Elena

    Олга,вие сте сертифициран инструктор за подготовка за раждане, но достатъчно ли е това, за да разбирате раждането? Това ми прилича на сертифициран инструктор по шофиране на автомобил, който никога не се е качва на кола! Как успявате да говорите за етапите на раждането, като никога не сте били от страната на акушерката? И тук точно е неразбирането на нуждата понякога да повишиш глас за да те чуят – просто не винаги жената е в състояние да го направи! Но това не е неуважение към нея, това е борба, която трябва да завърши в полза на трима души – майка, бебе и акушерка. Да, аз съм акушерка и знам какво значат 15 -те минути усилия както за жената, така и за мен!И не, нямам 30 – 40 години стаж, но ИМАМ, така че при всички положения съм опитна, за разлика от вас.
    Вярвам в силата на предродилната подготовка, но не съм убедена, че противопоставянето към „лошите“, които ще крещят в залата е в полза на някой! Това може би е добра реклама за вас, защото ще привлечете повече участници в групата си, ползвайки първичното чувство на страх от всичко, свързано с раждането, но ако наистина искате да сте полезна, не говорете за неща, които са само теория за вас!
    Уважавам новата позиция, която заема дулата в родовия процес, но с тези коментари, които правите не сте полезна за налагането на дулата като нужен специалист.
    И понеже не искам да съм голословна ще ви кажа, че в разговор с един от директорите на софийска АГ болница на тема полезни ли са дулите, той заяви, че никога няма да ги допусне в залите именно заради вас! Предвид появата на дули в България решил да проучи какво все пак е това Дула и точно тогава попаднал на интервю с вас, в което описвате някакво раждане, на което сте присъствали катое като дула и как сте погледнали НЕОДОБРИТЕЛНО акушерката в момента, в който тя си позволила да вземе ножицата за епизиотомия… Това не е ли намеса в медицински решения, което вие като дула не би трябвало изобщо да правите, камо ли после да го коментирате в интервю?
    Явно знанията ви като инструктор и възможностите ви като дула трябва да се подредят, защото въпреки добрите каузи, в които се хвърляте, вие по-скоро им пречите , отколкото да ги налагате!

  • Olga Post author

    Елена, видях по е-мейла, че се познаваме. Не ми е приятен тонът, но благодаря за споделеното мнение, вероятно формулировката на темата на този уебинар и описанието звучи по-остро. Със или без мен и моето „хвърляне“ в добрите каузи, дулите съществуват в развитите държави по света и все повече се разпространяват и в България, защото майките го искат. По-прогресивните болници усетиха тенденцията и започнаха да работят с дули, а на по-консервативните явно им е трудно да го приемат. Мисля, че те могат само да загубят от това, но за всеки влак си има пътници.

    • Elena

      Да, Олга, познаваме се! Реагирам остро не срещу нуждата от дули. Напротив, аз смятам, че е въпрос на време българските болници да ги допуснат като специалисти.
      Но не смятам, че трябва да се компрометира ролята и поведението на акушерката в родилната зала – нещо, което за съжаление звучи от анонса на вашия уебинар. Не е редно да се плашат жените, както и е добре когато правите обучения все пак да сте наясно каква е действителността днес в родилните звена. С настройване на жените няма да промените системата. Ще я промените с ясното съзнаване за роли, професионализъм и нуждата от много търпение.
      Защото здравеопазването ни гъмжи от тумори, които няма да оздравеят лесно, но не може и да се оставя впечатление у жените, че са жертвен агнец в ден толкова велик от живота им, какъвто е денят на раждането.

      • Eкатерина

        Ролята на акушерката в родилната зала е отдавна компрометирана, за съжаление от самите акушерки! Не може преди 40 год. в българските родилни отделения да са раждали жени само с акушерка като главно действащо лице, а в един момент това познание и тези способности да са изчезнали и всичко да е преминало в ръцете на докторите, които дори не познават процеса на раждането, както това го може една акушерка.
        Затова вместо да нападате Олга, се вземете в ръце най-накрая и си поискайте обратно властта, която ви беше отнета от лекарите и водете вие ражданията, както навсякъде по света!
        От крещене няма нужда! Затова също искам да напиша. Защото една родилка е способна да чуе повече едно прошепнато в ухото:“Справяш се отлично, давай още мъничко остана“, отколкото вряскането, което не води до нищо друго освен до стягане и напрежение в самата родилка и забавяне на процеса на раждането.
        Съжалявам, ако звуча остра, но не мога да понеса, че една жена с претенции да помага при появата на живот носи толкова негативизъм и се заяжда с Олга, която толкова много направи за подобряване на родилните практики в българските болници!

        • Elena

          Екатерина, властта за която говорите не се взе, а се подари на лекарите от ПАЦИЕНТИТЕ, които години наред поддържат стандарта, че ако не си с избор на лекар или екип, то нещо ужасно ще ти се случи докато бременееш, а после и раждаш. Нали се сещате, че скоро нещата няма да се променят откъм ренесанс на тази професия.
          Колкото до спора с Олга, има нещо, което ви убягва. Аз я обвинявам за това, че използва този модел като клише – акушерките крещят. Ами не е точно така. А тези, които говорят спокойно къде са в анонса на нейния уебинар? Ами хайде кажете ми как точно да говориш спокойно на жена, която крещи като обезумяла, а момента наистина е драматичен? Може би със субтитри?
          Ако Олга има опит с родилна зала ще е наясно, че се говори високо на неподготвените за раждане жени. Предродилната подготовка е наистина много важен етап!Тогава има отговорно съдействие, вземане на решения и адекватно участие. Тогава наистина се оформя един страхотен екип, водеща роля в който има пациента.

  • Olga Post author

    Относно анонса – ОК, звучи остро, но има защо.

    Относно интервюто и епизиотомията – това е пълна измислица, не е имало такъв случай, изобщо не съм имала конфликти с медицинските лица. Ако не съм съгласна с нещо, не гледам неодобрително, а говоря открито, но след раждането и не пред женатата. Обикновено реакцията е нормална и работим по-добре след това.

    Относно моя опит – нямам намерение да ставам акушерка, а за нещата, които правя, имам достатъчно знания и опит, напълно спокойна съм в това отношение.

    Относно това, че само медицинските лица разбират от раждането… без коментар. За мен акушерка, която крещи „Напъвай, ще си убиеш детето!“ не разбира раждането. Мисля, че времето, когато можехте да ни убедите, че само вие разбирате отдавна отмина. Хората разбират, и още как. И искат те да решават.

    Има добри и лоши практики. Има добри и лоши специалисти. Аз не настройвам жените против системата като цяло, а ги информирам и им помагам да направят своя избор.

    • Elena

      Олга, разочаровахте ме много! Но това е най-големият проблем на България и на времето ни – всеки разбира от всичко и е компетентен въпреки образованието си… Какъв точно е опитът ви не знам, но факта, че се опитвате да настроите пациенти срещу акушерки, при все че вие първа заговорихте за нуждата от акушерките в родното здравеопазване, аз просто не мога да разбера наистина ли вярвате в значението на този специалист или сте имали други , може би користни цели…
      Аз няма да ви спра да говорите и да споделяте „опита“ си. Вие винаги ще имате публика, защото използвате нещо първично и предсказуемо у жените – техния страх за да ви слушат. Но така не ги учите на избора, за който говорите. Дори нещо повече – не му давате изобщо шанс да се случи.
      Впечатли ме критерия ви за това коя акушерка разбира от раждане… Да и аз не одобрявам изпуснатите нерви и липсата на тих тон, но ако имахте наистина опит, щяхте да се научите да прощавате тези емоции и да работите с колегите за промяна, а не да настройвате жените по този начин.

  • Stanislava Legdeur

    Здравейте,

    Бих искала да коментирам. Не съм квалифициран специалист по раждането, за сметка на това съм майка, която е раждала.

    Коментарът ми се отнася до долния цитат:

    „И тук точно е неразбирането на нуждата понякога да повишиш глас за да те чуят – просто не винаги жената е в състояние да го направи!“

    а именно – виждам сериозна разлика между „нуждата да се повиши глас“ и крещенето и/или квалификациите, които може да „отнесе“ една раждаща. Крещенето не ми е чуждо.

    Изненадващо, гласовете, които слушах, не бяха силните, а тихите. Елена, можете да бъдете сигурна, че за поне четирима от седмината, които присъстваха на моето раждане, е изглеждало крайно наложително да ми се крещи, защото са били убедени, че не съм в състояние да чуя.

    Не съм представителна извадка, но ми се струва, че много жени са на моето мнение…

  • Diliana

    Елена, човек като ви слуша ще си помисли, че и от лекари няма нужда в родилния процес. Цитирам:“Как успявате да говорите за етапите на раждането, като никога не сте били от страната на акушерката?“
    Странна „смелост“ проявявате, Елена. Нима човек може да се квалифицира единствено и само по начина, който на вас ви е познат???
    И един път да роди жена вече може да „успее да говори за етапите на раждането“. Да не говорим, че някои от нас си позволяват да четат. Да. Представяте ли си каква наглост? Четем извън „вашето“ учебно заведение.
    А що е то крясък и обида и има ли то почва у нас е напълно излишно да се коментира. Всеки е чувал/преживявал какви ли не чудеса в тази Европейска България в 21 век. За съжаление.

  • Misho

    Цитирам:“И един път да роди жена вече може да „успее да говори за етапите на раждането““.
    Да, точно тези, които които знаят и вече МОГАТ от един път, благодарение на тях вече 90 процента от жените отиват със страх и паника да преживеят един от най-важните мигове в живота си!
    Или имаше една поговорка :Мъдрият се учи да може, умният – да знае. Само на глупака всичко му е ясно.
    Случайно да ви е ясно, че един човек след като вземе книжка, първият един месец изговаря толкова съвети за шофирането, колкото няма да изкаже в останалия до края на живота си шофьорски стаж!
    Диляна, … .. Нищо не знаете за раждането. Нищо в сравнение, с това което все още може, да се научи. И за да се приключи с тая мъка с „виковете“ само ще ви кажа следното!
    Когато спасител спасява удавник(а това обикновено са хората които ЗНАЯТ да плуват), ако давещият се не направи точно това което му се казва спасителят не му вика. В повечето случаи дори го удря с цел да го зашемети. Този удар представлява цената, която „знаещият да плува“ плаща, за живота си.И не ми казвайте, че няма да повишите тон, да викнете или дори да ударите някой, животът на когото зависи от това, да чуе вашето напътсвие. Животът на когото зависи от ВАС.Сигурен съм че нито Вие, Диляна,нито Олга „знаете“какво е, животът на някого да зависи от Вас.Ако го знаехте щяхте да „знаете“ с една думичка повече. И тази думичка се казва – ПРИОРИТЕТ.

  • Ксения

    Misho, с примера ви има един проблем: много рядко жената и бебето се намират в позицията на удавника, а викове и дори шамари, както се вижда от раскази на жените, се случват в българските болници твърде често за да бъдат оправдани. В други държави лекари и акушерки някак успяват да не викат, а да окуражават жената, или ще кажете че там о тях не зависят животите?

  • Виолета

    Може и да има жени, за които истеричните (буквално!) викове: „Напъвай! Нищо не правиш! Ама не ме ли чуваш?“ да са полезни… за мен бяха отвратително стресиращи и демотивиращи. Заедно с останалите коментари на медицинския персонал, които не искам да споменавам, някои от които бяха меко казано подигравателни. Аз съм първо ЧОВЕК и след това пациент, и очаквам човешко отношение!!! Това ми беше първо раждане и първите дни след него не исках и да чуя за второ. Останах много разочарована от уж добра и реномирана софийска болница. Няма да стъпя повече там, и определено бих разубедила колкото мога жените от раждане там… макар че от това, което чувам, картинката е еднаква почти навсякъде.

  • Misho

    Ксения, много хубав отговор(казвам го без никаква двусмисленост).
    Но имайте предвид, че без съвременната медицина, смъртните случаи при раждане са били в пъти повече(и в стотици пъти повече от удавниците).
    Но не за това искам да говоря.
    Разберете, че Елена и Олга се борят за една и съща кауза, която и двете изместиха от фокуса с този „разговор“. А тя е, че жените трябва да отидат с радост и въодушевление да посрещнат своето дете. Докато те спорят, акушерките ще викат, а родилките ще се страхуват.
    Няма война приключила със спечелена битка, Ксения. Всички войни завършват с мирен договор.(За да не коментираме това ще ви изпреваря и ще кажа, че ако мирният договор идва след славно спечелена битка – това означава че жертвите са много).
    И имайте предвид, че докато „лидерите“(Олга и Елена) воюват, жертвите ще бъдат предимно…. „цивилните“(акушерки и родилки).
    Това което ние можем да направим, е да ги обединим в общата кауза.
    Да. Изглежда странно. Аз съм Мишо. Мъж. Аз съм мъж на Елена.Именно заради това съм наясно с темата. Но мога да ви кажа, че Олга има амбицията, която Елена няма, а Елена има опита и подхода, който Олга няма. И докато двете спорят, ще печелят единствено докторите и педиатрите, възползвайки се от страха на хората, за да продават секцио и адаптирано мляко….
    Нека ги вразумим, защото те могат……….

  • Olga Post author

    Мишо, мерси, за последния постинг.

    Вчера когато се успокоих си мислих, че ако се абстрахирам от своето огорчение и обида от думите на Елена за моята некомпетентност, ще получа ценната информация, че с анонса си явно наранявам акушерките, а определено не ми е това целта. Не го бях погледнала по този начин, когато го писах.

    А пък Елена от своя страна, ако за момент се абстрахира от чувствата си и не го приема лично, може би ще разбере, че всъщност с анонса си съм искала да кажа единствено и само, че често изобщо не е необходимо да се дирижират напъните, че е важно да се изчака напънът да започне естествено и тогава тялото само знае какво да прави.

    Естествено, че когато има проблеми, бебето е застрашено се налага да се действа на момента. Естествено, че работата е толкова напрегната, че човек може да си изпусне нервите и не винаги може да е перфектен. Естествено, че с някои жени се работи невероятно трудно и да, понякога са паникьосани, неподготвени, викат, не чуват, отказват да съдействат и т.н. Всичко това го знам.

    Елена, почти съм сигурна, че ако чуете записа от уебинара без предубеждения, ще видите, че едва ли има нещо кой знае колко по-различно във възгледите ни – обяснявам как се усеща напънът, как да напъват с корема и дупето, а не с лицето и врата, какво да правят, когато акушерката каже „Не напъвай, дишай“… Точно за да са подготвени и да знаят какво да правят, за да не минават през този стрес, когато дойде моментът.

    Мисля, че ако за момент оставим емоциите настрана, разговорът би могъл да бъде по-конструктивен.

    • Милена

      Олга, извинявай, ама добре че беше ти да обясниш на Елена кое как трябва да се дирижира и нужно ли е. Направо смешно.
      Кога реши, че от икономист е по-добре да се преквалифицираш на „дула“? Защото сме завършили заедно УНСС.
      Това не е „специалист по всичко“ твоето, ами пълен абсурд!Ако си мислиш, че с курсовете, които си изкарала и присъствието ти в залата на броени раждания в часта болница, където за пари ще разрешат какво ли не, знаеш всичко за раждането, много грешиш.Не зная кой ви измисли като професия, но да вземате пари от уплашени жени, при положение, че стане ли напечено нищо, ама нищо не можете да направите и нищо не зависи от вас е просто цинично!!! Хубаво, че не ви допускат в големите болници, че става много пренаселено в залата от „специалисти“.
      Вярвай ми, това на което Елене учи момичетата е в пъти по-полезно и смислено от това, което вероятно си говорят с вас дулите. Защото предава знания от позицията на видял, можещ, бил и пребил човек….а не завършил курсове.

      • Malina

        Здравейте, този коментар е грозен, защото училище по човещина и съпричастност няма, нито курсове, нито дипломи. Това е най-голямата дупка в системата, и дулите я запълват.
        Не знам Вие, Милена, дали, къде и как сте раждали, но явно не ви се е случило да се сменят екипи по време на вашето раждане, да те подминават акушерки и никой да не ти обръща внимание (освен измерването на тонове), никой да няма мила дума и да не усещаш подкрепа и съпричастност в това изпитание на цялото ти същество. Или може би акушерката ви е била близка или роднина – да, в тези случаи те много успешно стават дули, но за колко от родилките?
        Страхът от раждането е напълно нормален за всички, и 100% от жените го изпитват, по-силно или по-слабо, защото застраховани от усложнения просто няма. Но в случаите, когато всичко мине нормално, понякога преживяването е излишно травмиращо, защото не е имало близък човек, подкрепа, добро отношение. Присъствието на човек, когото усещаш близък, до теб по време на ЦЯЛОТО раждане, ангажиран с твоя комфорт и спокойствие е нещо, за което трябва да се изкажат тези, които са го ползвали. Милена, вашия коментар е злобен и си личи яда, че тази услуга се заплаща. Но не Вие преценяте дали си струва. Щом не желаете, не се обръщайте към дула. Но ние, уплашените жени, които искаме дула до себе си,имаме право да я получим, и това оправдава съществуването на тази дейност.

        Според мен родилките имат нуждата от всяка подкрепа, която могат да получат и противопоставянето на Олга и Елена като представители на акушерките и дулите е напълно излишно. Аз искам да се уча и от Олга, и от Елена, и от всеки, който се е посветил да направи това свещено и неверояно преживяване по-леко и по-приятно за жените.
        Моля, споделете- къде и кога Елена учи другите, как мога да се запиша? Предполагам, че Олга не би имала нищо против да остави тази информация на сайта си, тъй като от всичко, което пише, личи желанието за диалог и разбиране.

        • Милена

          Аз бих го окачествила не като грозен, а като емоционален,породен от възмущението ми първо от провокативното заглавие на лекцията, и второ като следствие от първото – от тънкия начин, по който на жените се насажда в съзнанието, че отивайки да раждат, не ги чака нищо добро.
          Няма да правя подробен разбор на коментара ви, Малина, защото вие имате ваше мнение и сте права за себе си, аз имам свое. В никакъв случай не държа да стигнем до консенсус. Относно заплащането не сте ме разбрали, предвид факта, че не ме познавате. Аз не съм против заплащането, но на НУЖНИ неща.Бременната жена не е най-трезво мислещия потребител на стоки и услуги в този си период и е добре да не се спекулира с най-първичния й страх. Ако съм искала да платя, за да имам душеприказчик в залата и човек, който ме разбира, щях да поискам съпругът ми да присъства. Личното ми мнение е, че просто там няма място за други, освен за мед.специалисти и те са единствените, на които всъщност трябва да вярваме. Ако системата наистина се промени, то нуждата от това звено „дула“ автоматично ще отпадне. А до тогава…всеки ще преценява от какво има нужда, без да се създава негативно отношение към хората, които реално са отговорни и наясно с раждането!
          А къде Елена провежда часовете си, ако тя прецени и желае, ще ви даде координати. Като участник в разговора не мисля, че е редно вместо нея да го правя.

  • Olga Post author

    Това е коментар на Елена, който не излиза, въпреки, че го одобрих:

    Екатерина, властта за която говорите не се взе, а се подари на лекарите от ПАЦИЕНТИТЕ, които години наред поддържат стандарта, че ако не си с избор на лекар или екип, то нещо ужасно ще ти се случи докато бременееш, а после и раждаш. Нали се сещате, че скоро нещата няма да се променят откъм ренесанс на тази професия.
    Колкото до спора с Олга, има нещо, което ви убягва. Аз я обвинявам за това, че използва този модел като клише – акушерките крещят. Ами не е точно така. А тези, които говорят спокойно къде са в анонса на нейния уебинар? Ами хайде кажете ми как точно да говориш спокойно на жена, която крещи като обезумяла, а момента наистина е драматичен? Може би със субтитри?
    Ако Олга има опит с родилна зала ще е наясно, че се говори високо на неподготвените за раждане жени. Предродилната подготовка е наистина много важен етап!Тогава има отговорно съдействие, вземане на решения и адекватно участие. Тогава наистина се оформя един страхотен екип, водеща роля в който има пациента.

  • Stanislava Legdeur

    Мишо, съгласна съм с последното ви мнение, в частта му за битката и войната. Без да искам да бъда адвокат на Оля (разбирайте лично чуто, видяно и преживяно с нея), не мисля че има по-толерантен човек от нея по отношение на диалог с акушерките. По тази точно тема има разкази, организират се срещи с акушерки и се говори, говори, говори до посиняване, че дулата и акушерката не са противопоставени и че никоя от тях не трябва да се чувства застрашена от ролята на другата. Не знам за подхода на Елена. Знам за подхода на Оля.

    Изобщо не съм съгласна с това:
    „Докато те спорят, акушерките ще викат, а родилките ще се страхуват.“ Не мисля, че акушерките трябва да чакат някой да им спори (или да не им спори), за да не викат. Родилките (или поне една много сериозна част от тях) няма да се страхуват, ако са спокойни. За да се спокойни, трябват малко знания за собственото им положение и очаквания, и окуражаване.

  • Malina

    Олга, самокритиката ти за името на уебинара е излишна, защото отразява действителността. Именно името ме накара да поискам да чуя какво ще кажеш. Защото ако няма хора, които да наричат нещата с истинските им имена, промяна към по-добро няма да има.
    Добре е, че има съвестни и добри акушерки, но понякога дори и те не осъзнават какво ужасно преживяване е имала родилката, защото за тях е важно успешното раждане, душевните травми никой не ги брои. Ако дулата успее да намали и тушира ужаса, страха, болката на раждащата жена, то е меко казано гадно акушерките да й се противопоставят, когато поради заетост (и разбирания, и характер) не могат да запълнят тази дупка.
    Посоката за всяка акушерка трябва (по моето скромно мнение) да бъде – да стане и дула, да води само 1 раждане, в което да осигурява комфорт, спокойствие и медицински грижи. Ако наистина българските акушерки постигнат това, ще имат достойно заплащане, уважавана професия и благодарността на пациентките си.
    Дотогава – нека се запознаят и приемат дулите, за да не ни лишават от подкрепата, от която ние, родилките, се нуждаем.

  • Елена Кръстева, психолог, дула

    В моите представи за раждането и майчинството акушерките и дулите работят в синхрон: едните разбират нуждата от другите, а майката има нужда и от двете.
    Акушерките и дулите всъщност се борят за едно и също нещо – персонална грижа за жената, разбиране на нуждите й, уважение към момента и процеса, зачитане на правата й. Акушерката има и отговорността за здравето на майката и бебето, и заслужава особено уважение за това. Заслужава и правото да води нормално раждане, за което право дулите изцяло и официално подкрепят акушерките. Дулата не се пречка на акушерката, екип са, помагат си. В името на здравето и комфорта на жената. Така е във всички работещи системи на майчино и детско здравеопазване в Европа.
    Като дули, ходим там където ни приемат и разбират нуждата от нас.
    За съжаление, ние на Балканите сме много чувствителни към това да не ти се бърка някой в работата и към другото, кой колко взима.
    Майката още стои на заден план, докато изясняваме и отстояваме позиции.
    Иска ми се да вярвам в добрите намерения на всички спорещи тук. Дребнавите заяждания на лична основа нямат място там, където се борим да се случи нещо по-добро.
    Споровете за добрите практики при нормално раждане също са излишни. Има изследвания, има световни препоръки, има ръководства от същите тези европейски държави с прекрасни показатели за майчино и детско здравеопазване. Трябва обаче да сме отворени и да търсим информацията.
    Успех на всички, които искат да подобрят качеството на грижата за раждащата жена в България. Имаме опции.

    • Elena

      Елена Кръстева, много точно казано каква е целта на дулите и акушерките! Вие сте абсолютно права и аз ИСКАМ дули в родилните зали! Няма по-важно нещо от комфорта на жената – тя трябва да го има, защото това е НЕЙНИЯТ ден. Трябва и да е подготвена за този ден. Трябва да е наясно за всичко, което предстои да се случва,но не като конфликти, а като процес. Това на първо място! Защото когато една жена съдейства, всичко върви без проблем…
      Ето това точно ме запали – защо се използва като заглавие за среща с бременни нещо, което разединява екипа? Редно ли е да се провокира страха, за да привлечеш? А защо не повокираш оптимизма? В курсовете, които аз водя тази тема има такова описание:
      „Тази тема ви дава указания как да се справите с физическото предизвикателство на втория период на раждането, когато ВИЕ вече сте част от екипа. ВИЕ и хората около вас ще помогнете на раждащото се дете да премине бързо и безопасно през родовия канал само ако добре разпределите усилията си.“
      Виждате ри разликата?
      Аз не противопоставям дулите и жените – защо дула ще противопоставя акушерки и раждащи? А дали го е направила – личи си от коментарите, които са пред вас. Къде е екипността, за която говорите?
      Аз знам силата и въздействието на предродилната подготовка и на срещите, които провеждам.И знам, че жените ни вярват, което ни прави ОТГОВОРНИ за всичко, което ще кажем.
      Ето защо няма да се примиря да се говори с неуважение за акушерките от човек, който не е акушерка и не може да разбере какво се случва реално в залата. Ще ви дам един пример от кариерата ми за да разберете, че двете страни на един и същи процес понякога го помнят различно:
      Идвайки на нощно дежурство в реанимация на родилна зала, заварвам жена, родила през деня с операция. От прегледа на документите и от обективното състояние на родилката стигам до извода, че може би има кървящ съд в корема. Жената е абсолютно неконтактна в популярния смисъл на думата и по никакъв начин не иска да влезе в разговор с мен повече от едносрично отговаряне.
      Почти цяла нощ тормозих екипа да бъде около жената, въпреки многото раждания по същото време. Направиха се всякакви изследвания, които няма как да са били приятно изживяване в 2 – 3 ч. през нощта. Накрая отвориха корема отново и се оказа, че съм права – има кървящ съд и ако не се бях преборила за пациентката, може би до сутринта тя щеше да почине от кръвозагуба…
      Два дена по-късно отново отидох на дежурство и заварих същата тази дама, но вече на път да бъде преведена в послеродова клиника. Изпратих я с думите“Довиждане, госпожо, елате пак за бебе при нас и бъдете жива и здрава!“ (Това е точен цитат, защото всички жени изпращах така.) А жената ме погледна и просто си завъртя главата на другата страна – за нея аз съм изрода, заради който я боля през нощта… и така ще ме помни! Не е ли забавно?!?
      Разбирате ли сега за какво говоря? Не можеш да си наясно защо понякога се изпускат нерви, ако това не са твоите нерви – просто залогът е отгомен. Колкото до удари и шамари – това вече е направо потресаващо, защото за всичкото време, в което съм работила в зала не съм видяла колега да удря жена, нито пък аз съм си го позволила!
      Хората, които ме познават и са били на мои лекции ще потвърдят, че самата аз имам сериозни критики към системата. Много бих искала и в България да се приложат модели, които видях по света! Поздравявам дулите, че се появиха и отстояват позицията си, въпреки родната болнична действителност. Но си мисля, че ако искаме и акушерките да променят значимостта си, не трябва да им се отнема самочувствието, откоето и без това не е останало много с настройване на раждащите към тях, тяхната компетентност и човещина. Мисля, че не е редно!

      • Милена

        Това вече е много тъжно. :((
        Тази случка показва единствено какво означава да отидеш предварително облъчен и дори да не си дадеш сметка, че трябва да си благодарен…

        • Милена

          Всъщност се замислям, дали ако имаше И дула в залата този инцидент щеше да бъде избегнат. Не….
          Кой е важният тогава, с какво щеше дулата да помогне на тази жена да премине по-безболезнено през това? Щеше ли поне да й обясни, че акушерката й е спасила живота?

  • Ксения

    За шамарите, както и за други гадости, никой не обвинява точно вас. Но това, че не се е случвало в вашата практика не значи, че не се е случвало никъде и никога ( http://nenanasilieto.wordpress.com/ ) И не само акушерките говорят гадости на жените, и не само по време на раждането… и не само в държавните болници. Но това не е темата на уебинара, и няма да я коментирам повече.

  • Елена Кръстева, психолог, дула

    Елена, разбирам напълно гледната ви точка.
    Не съм съгласна, обаче, че която и да е дула, която разбира същността на ролята си, би могла да разединява екипа вместо да го обединява. Не вярвам, че дула може да настройва жената срещу акушерката. Това противоречи на разбирането на ролята на дулата, която трябва да осигури максимален емоционален комфорт на майката. Дулите подкрепят водещата роля на акушерката.
    Явно неразбирателството идва от същността на темата. Знаете, че втората фаза в България протича по един определен начин, в определена поза, с диктуване на напъните, честа епизиотомия и наистина чести викове към родилката с цел да напъва по-успешно (не говоря за всички акушерки, всеки път и във всяка болница, но просто има такава тенденция). Не се наемам да коментирам удачността на този подход, затова споменах за световно признатите добри практики за водене на нормално раждане.
    Като дула, обаче, мога да кажа, че майките, които се опират на нас емоционално, имат най-много трудности и проблеми именно с тази фаза. Често раждането е оставено на своя ход, майката се чувства комфортно, движи се, спокойна е, обаче стигне ли се до диктуването на напъните, става неспокойна, тревожна, паникьосана. Чувства се некомфортно да лежи по гръб, а след това често майките са ми споделяли (нямам много раждания като дула, но достатъчно консултации като психолог), че усещат, че не са се справили и че са застрашили бебето си. Други са „травмирани“ от епизиотомията. Ще се съгласите, че самочувствието на една жена, която става майка, е също важно, и че не е много трудно да се намери по-щадящ подход без да се подлага на риск здравето на бебето и майката.
    Вярвам, че можем да намерим общ език и да подкрепим майката по най-добрия начин.
    И не вярвам, че дулите вървят в посока разединяване и противопоставяне на майки и акушерки. Идеята е точно обратната. Трябва да се говори за нещата, които представляват проблем, и темата е именно такава, проблемна. Идеята едва ли е да се насажда страх и противопоставяне, а да се намери начин нещата да са по-добри за майката, без това да означава непременно риск. Вярвам, че има такъв начин. Все пак, и аз съм родила две деца и като майка мога също да говоря за раждането.
    Силно се надявам усилията на всички ни да са за нещо по-добро. Въпреки всичко, обгрижващите професии по същността си са хуманитарни.

    • Elena

      Елена, вие сте много права – дулата и акушерката работят в екип и точно така го разбирам и аз. Но ме смущава следното: проблемите се обсъждат с третия участник във веригата – жената, на която предстои да ражда!!! Нали се сещате, че освен да се паникьоса , нищо повече няма да се случи. Точно тази жена и точно в този момент от живота си не може да решава проблеми, които изискват много по – различен диалог и енергия.
      Дори си мисля, че ако трябва да се намеси пациента, то това трябва да се случи след раждането, за да има реален опит и своя критика, а не преди тогава, когато има нужда от подкрепа и помощ в разбирането на предстоящото раждане.
      А най-добре е да се говори за нещата, които смятате за неправилни директно с акушерките. Да, знам, че ще ме репликирате, че не е лесно да ги откриеш за подобен диалог. Но все пак не е невъзможно. Ежегодно се провежда конференция, накоято може да се срещнете с тях и да дискутирате гледната си точка.
      Дори е повече от важно да се случи такава дискусия, за да може всеки да има възможност да сподели мнението си, но и да чуе останали такива. Мисля си, че част от вашите тези може би не са съвсем правилни, но съм готова да променям себе си, надявам се и вие да не приемате позициите си в императив!Корекциите ще дойдат от такива срещи, не от уебинари, които ти говорят за раждането изкривено на страха. Защото вие като психолог може би най-добре може да определите от всичко, което жената ще чуе кое е най-вероятно да запомни.
      Ще ви дам един пример:
      В Майчин дом се организира училище за бременни. Аз съм много щастлива от факта, защото точно в това у-ще са вложени личните ми усилия и амбиция Мастодонта да започне да се променя в общуването с бъдещите си пациенти. На една от лекциите за обезболяване, колега каза, че раждането боляло толкова, колкото да си отрежеш пръст без упойка (за всички бъдещи родители, които четат този пост – това е огромна НЕИСТИНА :)!!! Раждането е най-прекрасното нещо, което ще се случи на тялото ви!) След лекцията й обясних, че така не се прави, защото от всичко, което жените ще запомнят, това ще е най-добре запечатано в съзнанието им. (Тук ще напиша в скобите, че колегата държеше на правотата си заради текст от книгата на проф. Смилов – „Раждане без болка“. Ето това, Елена, е големият проблеми на съсловието ни: мисли и действия, тотално лишени от собствена мозъчна дейност, защото във всичките много години на търговия с раждането така ни промиха мозъците и ни вмениха чувство за непълноценност, че трябва да минат години и поколения, та да може да се коригира стила!)
      Именно това ме възмути в заглавието на Олга! Защото не бива да се провокира страх по никакъв повод у бременната! ПО НИКАКЪВ!!! Напротив- подкрепата е в извличането на този страх от съзнанието на жените.

  • Людмила

    Имам коментар към Елена(акушерката).
    Аз съм една обикновена майка, имам двама сина, родени секцио, така че нямам емоционални преживявания с вагинално раждане, не съм обвързана с дулите, нямах и пряк контакт с акушерките при раждане, т.е., чета някак отстрани това което пишете и двете и се смятам за малко по-неутрална. С първия си син имах над 24-часов опит да го родя и през това време в предродилната зала се изредиха сума ти родилки, родилна зала беше в съседство и всичко се чуваше, смениха се 3 смени лекари и акушерки докато бях там и имам все пак поглед над нещата.
    Казвам го, защото усещам вашето усилие да защитите акушерките, като представяте Олга като човек който напада една прекрасно работеща система, все едно Олга иска да я разруши като влее страх у раждащите…
    Нямате нужда от такава защита. Никой не отрича нуждата и вашия професионализъм. Вие сте тези, които чисто медицински имат поглед над раждането и без вас ще има много случаи на лошо развитие на раждането, осъзнаваме го всички. Въпросът е в това, че трябва във всеки един момент да се поставяте на мястото на родилката, а не да гледате на нея като някакво неадекватно същество по време на раждането, което като робот трябва само да слуша какво казвате и да изпълнява заповеди без да й бъде дадена възможност да си следва собствения ход, когато го желае. И, ако някоя жена иска да роди по начин, различаващ се от някакви измислени „болнични правила“ да бъде охулван като неадекватен, неконтролируем и сам пречещ на себе си.
    Въпросът е в това, че ако можехте да възприемате и да се държите с ВСЯКА раждаща жена като с ВАША ДЪЩЕРЯ, ето,тогава нямаше да има нужда от дули. Сега, обаче, има нужда! (понеже съм учителка и в началото на трудовия си стаж си бях поставила за цел да се отнасям с всяко дете все едно е моето когато го изпитвах, разбрах, че просто това е невъзможно, емоционално и психически не издържах на това) Мисля, че с леки корекции по интонацията, подбора на думи и обръщенията към родилките сте си напълно прекрасни акушерки.
    Обаче, липсва във вас грижата за родилката, за нейните чувства, за емоционалното й състояние, тази, която би показала майката към дъщеря си. Тя и не влиза в длъжностите сигурно, не знам.
    Казвате, че понякога жените се държели шумно, че не съдействали…давате ли си сметка защо е така?
    Представете си, че вашата дъщеря лежи там, че казва:-Няма да напъвам повече, не мога! или крещи:-Не ме пипайте, искам да напъвам сама!…как ще реагирате? Дали ще й крещите? Ще се замислите ли как се чувства тя? Ще се запитате ли ЗАЩО прави така? И бихте ли я разбрали? ако беше ваша дъщеря съм сигурна, че няма да й викнете колкото и тя да крещи, по-скоро бихте й говорили успокояващо и окуражаващо може би, когато ви каже, че няма да напъва (и на вас коя-да-е жена ви изглежда, че се лигави или инати, а ако беше вашата дъщеря може би бихте си помислили, че просто е толкова уплашена, че иска да затвори очи и всичко това да не е истина и просто има нужда от кураж, а не от още повече напрежение) Тук е ролята на дулата!
    Поне аз това разбрах от всичко прочетено по въпроса за дулите.
    Те не искат да изземват ваши функции, а си имат свои. Такива, които никой до скоро не е изпълнявал(по-точно изпълняват се само на „свой човек“, ако трябва да сме точни). А, именно емоционална подкрепа.
    Може на вас да ви се струва ненужна, но за майките е безценна, безценна.
    Истината е, че здравната система и в частност практиките в родилните отделения в България са на светлинни години от прекрасното работене спрямо родилките. За персонала в болниците системата е идеално пригодена, за техния работен комфорт. Но за майките не е. (лично мнение)
    Да, помагате да излезе бебето, да, понякога спасявате животи… Никой, никой не отрича това, никой не принизява акушерката. Разликата е в начина по който може да бъде направено всичко това
    Това, че дулите говорят открито за това какво е нужно да се промени в системата, не значи, че ви нападат. Просто вие в момента сте част от системата и сигурно е много трудно да се промени рутината, това с което си свикнал, да се възприеме нещо ново, което не ви е познато…

    Това, че искате да обсъждате страха от раждането на ниво акушерка-дула, без да включвате майката е още един минус в разсъжденията ви, лично според мен.
    Знаещия човек е силен, спокоен и уверен. Знае как трябва да се случи, знае и какво е възможно да се случи, на мен ми е ужасяващо когато постоянно се сблъсквам с мнения на лекари, че е по-добре жената да не знае, да не чете, да не се интересува какво лошо може да се случи за да не се страхувала…
    Точно незнанието, неразбирането води до страх!
    Моят гинеколог, който водеше ЖК ми, първото нещо, което ми каза беше:-И да не вземеш да четеш сега в интернет разни ужасии. Забранявам ти да четеш там!

  • Людмила

    Още нещо исках да разкажа.
    Първото раждане протече много тежко за мен, представете си 24 часа без вода(само 2 пъти допряха мокро тампонче до устните ми), без нито дума успокоение, беше ужасно горещо, 5 часа имах раждащо-болезнени контракции на 3 минути и никакво разкритие. Биха ми диазепам по някое време, спешното секцио ми се губи, както и интервали от тези часове не помня… На следващия ден видях, че имам общо 4 убождания на хълбока, а не си спомням за тях…
    Питах и разпитвах какво се случи, какво стана, защо се стигна до тук… Нищо, всеки измрънкваше нещо от сорта, че я, всичко завършило добре, да съм бъдела благодарна. У мен си остана една обида, първо обвинявах всички, че са правили с мен неща, които е нямало как да предотвратя… Тогава бях сърдита на всички в болницата. После, като осъзнах, че са ни спасили с бебчо бях благодарна, започнах да обвинявам себе си и да се чувствам дефектна, че не съм успяла да родя нормално…
    Минах през много емоционални състояния, както виждате. Просто не получих отговорите на въпросите си. Толкова бях сърдита тогава, че не си направих труда да запомня името на докторката, която е извадила бебето… Бурята от емоции, които връхлитат родилката са нещо невероятно силно.
    Описвам това, защото трябва да знаете, че ако една жена е сърдита от това, че сте й спасили живота, може причината да е съвсем друга, а не неблагодарност. Някой обясни ли на тази жена защо се е наложило да я спасявате? Защо е имало кървящ съд в тялото й? На кого е била вината да има такъв кървящ съд?
    Предполагам -не. Искате просто да ви е благодарна. Сигурна съм, че в момента ви е, когато е осъзнала какво е можело да стане и с какво се е разминала, а това не става в началото, в началото всичко е толкова объркано, жената се чувства толкова сама и притеснена в болницата.

    Наложи се второ секцио с второто ми дете, защото имах следоперативна херния от първото, не беше желателно да напъвам…
    Бях се заклела да нямам капка емоция вече при изваждането на бебето, бях решила да отида все едно на някаква рутинна операцийка и да не влагам емоция, а просто да се зарадвам на появата на детето.
    До момента в който ме сложиха на операционната маса нямаше проблем. Но, ме осатвиха сама за известно време, беше ми неудобно, много ме болеше гърба и корема лежейки по гръб, имах нужда да ми пъхне някой нещо под кръста… И бях сама, съвсем сама. Връхлетя ме една силна нужда мъжа ми да можеше да е тук и да види на какво съм подложена, как се чувствам за да види дали е толкова лесно, както го приказва. Дойдоха акушерки, анестезиолози, разни хора… Едни слагаха системи на ръцете ми, други подрънкваха инструменти, всеки нещо правеше, даже пуснаха радио, говореха си разни неща за това какво са правили вчера… Абе, хора на работа, а аз се чувствах още по-сама.Чувдствах се като парче месо там на масата, никой не разбираше колко ми беше трудно, все едно за тях не бях аз там, а някакво нещо.
    Като ми вляха успокоителните и епидуралната и изчезна болката, неудобството от позата и се затоплих и спрях да треперя от студ ми мина това усещане за безкрайна самота и неразбраност, остана ми само усещането за отчужденост, усещането, че си в ръцете на хора, които са просто на работа, но бях спокойна.
    Сега като чета за дулите, си представям как щеше да е просто невероятно добре ако съм имала една приятелка-дула до мен в този момент, някой, който много добре знае какво ми е, който ПРИСЪСТВА и изживява с мен всичко и ме успокоява.(пиша приятелка-дула, защото не си представям някакви служебни отношения, а направо приятелски).
    Държането на ръката на родилката не е просто лиготия!
    Това е огромна подкрепа и успокоение, огромна помощ! Емоционална!
    Това НЕ ОТРИЧА акушерската помощ и подкрепа, само я ДОПЪЛВА!

    Осъзнавам напълно, че в този си вид в момента, акушерската помощ по време на раждане е чисто физически невъзможно хем да следи как напредва излизането на бебето, хем да успокоява, хем да окуражава родилката като й държи ръката…
    Осъзнавам, че в момента основното, което е важно за болничния персонал е бебето и майката да са живи и здрави. За емоционалното състояние на родилката за съжаление няма ресурс.
    Осъзнавам, че присъствието на дула или на съпруг на раждането смущават рутинния ход с който сте свикнали да протича едно раждане, ще се налага да се съобразявате какво казвате, как реагирате… точно както би се случило с мен ако в класната стая присъства друг човек-наблюдател. И със сигурност в началото ще е трудно. Но ще е към по-добро за майката (и за децата в класната стая, ако вземем моя пример), а това е целта, те да се чувстват добре – майките и децата!!!
    Ето защо дулите са и ще бъдат само от помощ за вас, акушерки!
    Те ще се занимават с това майката да не ви „създава проблеми“ с изрази от типа „-Няма да напъвам!“ и за вас ще е много по-лесно да следите за правилния ход на раждането, с по-лесното съдействие на майката.

    Надявам се, забелязвате, че нямам нито една критика конкретно към акушерките. Знам, че дават най-доброто от себе си в съществуващите условия. Точно затова се чудя защо не се обединят с дулите и да си извоюват по-добри условия, по-голяма помощ и по-лесни раждания в екип, вместо да настръхват срещу тях?

    Критики от дули чета само към лошите и неправилни практики, а не към личността на акушерката. Ще е заравяне на главата в пясъка, ако твърдите, че практиките са си много добри в момента в Бг.
    Според вас, Елена, има ли нужда от някаква промяна?
    Родилките не могат да раждат в поза която им е удобна, не са своевременно информирани какви вещества им се вливат и какви са ползите и рисковете от тях, изобщо, не се обяснява защо се прави това, а там където някой нещо реши да обясни е доста поизкривено… Персонала си позволява масово лошо държание и неуважителни изрази, ненужни интервенции, пак без съгласието на родилката… бебетата се разделят за дълги часове от майката вместо да бъдат плътно до нея през цялото време, не се оставя пъпната връв да спре да пулсира докато бебето е поставено върху майката за да засуче коластра и да се „посее“ с майчините кожни „добри“ бактерии кожа до кожа веднага след раждането…
    Все практики, които са в ущърб на майката и бебето и в голямо улеснение на рутината на болничния персонал. Уви!

    По-добре се обединете, а не така да се обвинявате взаимно!

    • Elena

      Людмила, къде точно прочетохте, че аз съм против дулите като участници в раждането? Във всеки един пост повтарям, че всяко едно нещо, което прави жената спокойна трябва да се използва.
      Това, за което не съм съгласна с Олга е начинът, по който привлича в заглавието си. Смисълът на този уебинар е бил да направи предродилна подготовка – което е важно за всяка жена. Тя трябва да е запозната с всичко, което предстои да й се случи, за да го разбира. Но си мисля, че когато говориш за раждането, трябва да го направиш така, че жената да остане спокойна, а не да я привличаш с неща, които биха я уплашили! Това е моята критика.
      Аз самата от 10 години правя курсове в училище за родители – мое училище. Именно, защото осъзнах, колко е важно майката да се зареди с позитивизъм и спокойствие. Да, имам критики към системата, но тя – системата няма да се оправи с противопоставяне, а с диалог. И мисля, че този диалог има различни нива. Нивото, на което Олга го подхваща не бива да е насочено към бъдещите родилки, а към акушерките – към колегите, с които самата Олга трябва да работи в екип за да се осигури най-доброто на раждащата жена.
      Колкото до това дали имам нужда от благодарност или не за случая, който разказах. Аз съм благодарна на всички, които ме научиха да разпозная проблема и да не допусна фатален край. Защото със сигурност и до ден днешен нямаше да съм си простила, ако се беше случило другото. Това ми е достатъчно, защото съвестта ми е спокойна и чувството за това, че съм си била на мястото също. В конкретност на случая – да, на жената се обясняваше от всеки, който разрешаваше проблема й, че има вероятност да се отвори корема отново, че трябва да изтърпи диагностиките, за да сме сигурни какво се случва. Тук не става дума за това кой е виновен – да, случило се е и нали се сещате, че този, който е оперирал не е искал да се случи. Важното е, че е имало добър екип, който да намери проблема навреме и да го реши!
      Още нещо във връзка с по-резкия тон: пак явно не сте ме разбрали. Но за да ви го обясня, ще използвам следният пример, който се мултиплицира непрекъснато в една друга житейска ситуация и съм сигурна, че всички сме се сблъсквали с него: Дете на около 2 – 3 години тича след топката си право към улицата. Майката какво прави в този момент, ако не може да го хване и да го спре? Тогава ще е оправдано да извика, защото така ще привлече вниманието му – то не разбира опасността. А сега приложете примера към раждането във втория период, когато майката няма възможност да чуе забавените тонове на детето, но екипът знае какво ще последва, ако не се възстановят.
      Тук съм далеч от мисълта за безмозъчно и безсмислено повишаване на глас, с което жените да бъдат обиждани. И хората, които са минали през курсовете, които водя знаят, че е така. Разберете, пътят към промяна няма да е лесен. Но добрият модел е хората да се обединяват, ако искат да се случи нещо добро, а не да се противопоставят. И отново с големи букви ще напиша АЗ ВЯРВАМ, ЧЕ ДУЛИТЕ СА ДОБРИ ПАРТНЬОРИ ЗА РАЖДАЩАТА И ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ЕКИПИ. Така че, много моля, когато коментирате спора, вижте откъде и защо започва той, а не просто да се хвърляте в критики, голяма част откоито са неуместни.

  • Цвете

    Акушерката е права! И дулата е права!
    Здравната система е създадена за лекарите. Трудът и ролята на останалите не намира съществено значение и приложение. В резултат от такава здравна политика, най-големият конфликт се поражда в областта на акушерството. Лекарите не могат да заместят акушерките. Здравната система отрежда роля на акушерката като на изпълнител. Обаче, работата със здрави жени не се ограничава в раздаване на лекарства, поставяне на абокати и смяна на бельото. Някой трябва да СЕ ГРИЖИ здравите жени да останат живи и здрави и да не се налага намеса на лекари, които да лекуват.
    Мечтая за здравна система, в която всички дули да имат образованието на акушерки и всички акушерки да имат знанията на дули. Защото в превод думата ? couch? означава „до леглото“, човек, който е до леглото на раждащата и се грижи за нея. Дейност, която сега се налага да вършат дули.