Защо домашно раждане в 21 век? 10


 

 

Наскоро участвах в две предавания за домашното раждане и понеже размишлявах много по тази тема, а времето при подобни участия е ограничено и не успяваш да кажеш всичко, реших да напиша тази статия. Едното предаване беше по Нова телевизия и можете да го гледате тук, а другото беше участие в Часът на мама по БТВ Лейди и ще бъде излъчено на 21 март.

 

Както много често се случва, в едното предаване хората, които избират да родят вкъщи, бяха заклеймени като безотговорни екстремисти, които мислят само за себе си и рискуват здравето и живота на детето си. Хванаха се за случая на краваря, който е изродил детето си и представиха нещата така, че сякаш вкъщи раждат само необразовани хора, които не разбират колко е опасно. Но това не е така.

 

Да, наистина, в България, където раждането вкъщи не е законово регламентирано, няма акушерки, които да го практикуват и готовност на болниците да поемат тези раждания при усложнения, това е една изключително рискована стъпка. Но въпреки това има все повече хора, които го правят. Правят го съвсем сами, без да разчитат на помощта на медицинско лице. В повечето случаи се подготвят за събитието месеци наред и изчитат огромно количество литература. И вместо да се шокираме, нападаме, обвиняваме и лепим етикети за мен е по-важно да се запитаме защо го правят.

 

Защо домашно раждане в 21 век, когато има болници? Връщане назад ли е това? Какви са причините?

 

Когато говорим за България, това са хора, които са изгубили вяра в системата. Достатъчно е да прочетеш поне малко за процеса на естественото раждане и ключовите потребности на раждащата жена, за да разбереш, че в болниците средата е всичко друго, но не и благоприятна за раждане. Много е важно раждащата жена да се чувства сигурна и в безопасност – вкъщи може най-лесно да се отпусне, може да е с близките си хора, няма непознати, не й се поставят времеви ограничения, в които трябва да роди, може да яде, да пие, да си почива, да се движи. Не трябва да пътува до болницата със силни контракции. Не трябва да се бори с медицинския персонал по време на раждането, никой няма да се държи грубо с нея. Няма да направят нищо на нея и на бебето без нейното съгласие. Всичко това се отразява благоприятно на прогреса на раждането.

 

Раждането вкъщи е начин то да се запази нормално и да се предотвратят усложнения. Защото това е нормален физиологичен процес, а не животозастрашаващо ситуация в по-големия процент от случаите. Повечето хора са убедени, че болницата е най-безопасното място за раждане, но всъщност технологията и намесата, която не е необходима, може да доведе до усложнения при естественото раждане. При раждане вкъщи се прилагат по-малко медицински интервенции като предизвикване на раждането, епизиотомия, форцепс и цезарово сечение. Използването на медикаментозно обезболяване също е в пъти по-малко.

 

В САЩ е направено голямо изследване, което включва 5418 домашни раждания:

 

При 12% от жените се е наложило транспортиране в болница

 

Използването на епидурална упойка е 4% (в болниците често е над 50%)

 

Епизиотомия – 2% (в болниците е поне 20%, а често много повече)

 

Цезарово сечение – 3,7% (в болниците е 30-40%)

 

Нито една майка не е починала

 

1,7 от 1000 бебета са починали – същият риск както при други проучвания за нискорискови раждания в болница или вкъщи.

 

Изводът е, че при домашното раждане (става дума само за ниско рискови бременности, с помощта на акушерка) има по-малко медицински интервенции, а майчината и неонаталната смъртност е същата, както при болничното раждане.

 

 

Снимките в тази статия са ми предоставени от позната българка, която живее и е родила в САЩ. Погледнете лицето на тази майка. Няма нужда да казвам нищо повече. Раждането е много лично, интимно, социално, а не медицинско събитие. Това е момент на трансформация. И този съкровен момент трябва да се изживее, а не да бъде прекъсван от излишно суетене, куп процедури, непознати хора и неуместни изказвания. Раждането вкъщи е начин да имаш контрол над ситуацията. Едно такова раждане носи огромно емоционално удовлетворение. И за съжаление това усещане за контрол над нещата много трудно може да се постигне в болница. 🙁

 

Контактът с бебето не се прекъсва нито за миг, никой не бърза да го вземе с какви ли не оправдания, а кърменето започва при първо поискване от страна на бебето. Всички знаем колко важно е това за успешния му старт и връзката между двамата. Изследванията показват, че домашното раждане е по-безопасно и от гледна точка на инфекциите, защото домашните бактерии са познати за майката и тя има антитела срещу тях. Процентът инфекции в болница е 25%, в домашни условия – 4%.

 

Не искам да бъда разбрана погрешно – не агитирам за домашно раждане в сегашните условия в България. Аз съм против неасистираното домашно раждане, но разбирам защо някои жени правят този избор. Домашното раждане не е за всеки. Трябва да се работи за подобряване на условията в болниците, така че жените да имат повече възможности. Но колкото и да се промени ситуацията в болниците, винаги ще има жени, които ще изпитват вътрешна необходимост да родят вкъщи. И тези жени трябва да имат възможност да го направят безопасно. Всяка жена трябва да получава грижи, изпълнени с уважение, така че тя да бъде в центъра. Тя трябва да може да направи най-добрия избор за нея, без да бъде „наказвана” за своето решение.

 

Изследванията доказват, че домашното раждане е безопасен избор при ниско рисковите бременности и с присъствието на квалифициран специалист. Акушерките притежават знанията и уменията за да предотвратят усложнения и да се справят с много от тях, ако все пак нещо се случи.

 

Много хора свързват домашното раждане и раждането с дула. За пореден път подчертавам – не, дулата не е медицинско лице и не е компетентна да оказва помощ при раждане вкъщи. Да, в държавите където домашното раждане е узаконено, дулата може да присъства и да оказва емоционална подкрепа на майката, но задължително трябва да има и медицински специалист.

 

В развитите държави домашното раждане е законово уредено. Най-разпространено е в Холандия – около 30% от ражданията протичат в домашни условия. Домашното раждане във Великобритания е около 2% (от 2009 г. се покрива от здравната застраховка), в САЩ – 0,72%, но има тенденция към нарастване.

 

Смятам да пиша и други по-подробни статии за холандската система, защото е много интересна, но с няколко думи какво е характерно за там и какви са условията за безопасно домашно раждане:

 

– Има прецизна селекция на риска – високо рисковите раждания се осъществяват в болница.

 

– Акушерките имат право на независима практика

 

– Има много добра комуникация и сътрудничество между медицинските специалисти – акушерките и акушер-гинеколозите

 

– В малък процент от случаите се налага транспортиране в болница – заради кръвоизлив, лошо състояние на бебето, бавен прогрес или необходимост от упойка. Времето, в което може да се стигне до болницата е не повече от 15 минути.

 

В много държави домашното раждане е нещо съвсем нормално, а не екстремизъм и екзотика, както е все още тук. Дори известни личности като Синди Кроуфорд, Деми Мур, Жизел Бюндхел и Памела Андерсън избират да родят у дома. Така, че кой знае, може пък домашното раждане в 21 век да стане популярно и модерно? 🙂

 

Не знам дали домашното раждане в България ще бъде узаконено в близките години. Положителните фактори са, че има силно движение в тази насока, напоследък се говори много по темата, и освен това България вече е част от Европейския съюз. В другите източно-европейски държави също има подобни движения, но там акушерките са по-активни в борбата си да могат да водят домашни раждания, докато в България инициативата идва от жените. Присъствала съм на разговори в Министерството на здравеопазването и много пъти съм виждала как лекарите подскачат, когато чуят за домашно раждане. Така, че знам със сигурност, че битката на хората, решили да се посветят на тази кауза, няма да е лесна.

 

А вие какво мислите за домашното раждане в България?

 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 thoughts on “Защо домашно раждане в 21 век?

  • Мина

    Считам го за напълно постижимо, да не говорим колко жени вече го търсят. Извинения от рода за линейките, необученост на лекарите и т.н. са несериозни и проява на мързел.

  • мария

    Раждах в Холандия и съм много добре запозната със системата им. И ако не се беше оказало, че съм бременна с близнаци сигурно щях да родя вкъщи както повечето холандки, даже се готвех да си купувам басейн за раждането 🙂
    Една много важна особеност, която е трудно да се знае ако човек не е живял ня масто там е, че Холандия е много гъстонаселена, с много добра инфраструктура и наистина до най-близката болница се стига за 15 мин.
    Що се отнася до България, е много жалко, че раждането в домашни условия не е законово уредено. Раждането вкъщи при тези условия си е риск и не е редно да се подминава този въпрос и отговорността за подобно решение, което е въпрос и на личен избор и свобода, да пада изцяло върху родителите.

  • Elizabeth

    „Акушерките притежават знанията и уменията за да предотвратят усложнения и да се справят с много от тях, ако все пак нещо се случи.“
    А дали? Да не би липсата на подобна увереност у тях да е причината те да не са толкова активни колкото ни се иска до сега в извоюването на свои права в професията?

  • Дани

    Домашното раждане в България няма как да започне да се случва, ако не се реабилитира акушерството.В момента акушерките масово са неспособни да водят естествен процес на раждане, а за емоционална подкрепа на раждащата жена и дума не може да става. Ужасното по време на моето раждане бяха именно акушерките – груби, бездушни, надменни. Затова и не бих се престрашила на домашно раждане – страх ме от акушерките!

  • Катерина

    Напоследък за втори път се сблъсквам с проблема за неотзивчивостта и липсата на гъвкавост на държавата относно нуждите на населението. И то поднесени разумно от интелигентните и образовани хора на България, които се срещат със здравни министри, министри на образованието, за да потърсят възможност за законово решение и регламентиране на вече практикувани от много хора в България дейности.
    Раждането в домашни условия е наследството ни от миналото и няма нищо неестествено в стремежа на жената да бъде здрава и да изпълнява жизнената роля на тялото си, а именно да ражда деца. Лекарите започнаха в последно време да изземват тази функция, с което правят жените неспособни на естествено раждане. Те, лекарите са за да лекуват възникнали проблеми, а не за да предотвратяват възможностите за възникване на проблеми. Ако имаше във всяка среда по някой, който да ни пречи да грешим, щяхме ли да имаме изобщо възможност да израстваме и да се превръщаме в зрели хора? Нали опитът и грешката е основния метод за развитие на човека. В какво искаме да се превърнем, ако се отказваме от избора и желанията си – в крави ли? Ако се страхуваме да желаем да родим естествено, какво ни остава – да желаем силиконови цици и липосукция ли? Сякаш божията природна потребителска кошница е иззета от бога на парите и бога на науката, за да предаде възможността за вземане на решения относно собствения ни живот в чужди ръце, които да ни управляват. Това изглежда е най-страшното – ами ако стане нещо? Но в последно време много жени пострадаха именно в ръцете на лекари. Всяка от нас е запозната с ужасни болнични истории за шамари, лошо отношение, нечистотии, демонстрация на власт, липса на упойка при шиене, след принудително включване на система окситоцин, причинила тежки разкъсвания, инфекции и какво ли още не. В тази обстановка, когато избор за естествено раждане не е наличен, действително е разбираемо, че все повече хора искат да се справят сами удомана спокойствие. Разбира се, необходимо е да присъства медицински персонал и българската държава е нужно да си отвори очите за тази възникнала потребност у хората. Както и за другия назрял наскоро проблем за родителските кооперативи, които са същата по форма нужда, възникнала у човеците да покажат на държавата какво в системата има нужда да се промени, какви са новите поколения интелигентни хора в България, какви са вижданията ни и потребностите ни. Когато държавата дърпа назад към комунизма, а младите хора имат все по-широк поглед върху глобалната обстановка – обществото е нужно да бъде прието за естествен регулатор на законовата практика, тъй като е видно че държавата не успява да смогне на назряващите промени.

  • Вери

    Aз ще се въздържа от много разсъждения по темата домашно раждане в България…смятам, че всяка жена има право на избор къде и как да роди, стига изборът и да е осъзнат и информиран; въпрос на лично усещане и къде ще се чувства най-сигурна. Накратко: ЗА съм да се регламентира домашното раждане в България. В тази връзка не ми се ще много да се ползват думите мода и модерно. Твърде съм чувствителна в тази насока. 🙂
    Коя бременност се счита за високо рискова? Малко ми е риторичен въпроса. 😉 Това е отново поставяне в разни рамки…
    Откровено ме дразни жена с 1 или 2 секцио да спада към тази група…особено ако е „работила“ в насока успешно следващо естествено раждане и то в много аспекти…
    🙂

  • Мария

    Аз също разбирам защо жените искат да раждат в къщи, но изобщо не ги подкрепям при тази обстановка в България, защото при евентуално усложнение (това се случва и при ниско рискова бременност) няма как родилката и детето да получат адекватна спешна помощ. Според мен в момента много по-лесна би била трансформацията в болниците, а тя вече се случва. На колкото повече лекари и акушерки помогнем да си отворят очите за „естествено раждане“ толкова повече прекрасни раждания ще има. Би било прекрасно всяка жена да може да роди естествено, да не се среже веднага пъпната връв, детето да не се отделя от нея (всички прегледи могат да се случат и в/у корема на майката), да има едно дълго и успешно кърмене… според мен борбата трябва да е първо в тази насока. Най-важното от всичко е че всяка от тези каузи е прекрасна, но не на всяка цена, все пак живота и здравето трябва да са на първо място. Ако имаше повече зали за естествено раждане, на достъпни цени и повече медицински специалисти които да приветстват и разпространяват идеята всичко щеше да е различно… А относно „рамките“ колко рискова е една бременност това е нещо което се прави в цял свят, но тук е побългарено и изкривено.

  • Силвия

    Здравейте!
    Силно съм изкушена от възможността да родя в къщи, но си признавам, че ме е страх. Но ако можех да разчитам 100% на подкрепата на съпруга си и да има медицинско лице, то не мих мислила и секунда повече.
    Всички положителни аспекти на раждането в домашни условия ме изкушават.
    Аз смятам, че раждането в България има „спешна нужда от помощ“. Ако поне имах възможността да родя във вода, да не се притеснявам, че ще ме върната когато съм с болки от болницата под предлога, че разкритието ми е малко.., да не плащам за избор на лекар, да присъства поне едни роднина, без това да се заплаща и Не на Последно место: да се ражда в пози различни от наложилата – се по гръб и с краката нагоре.
    Всичко добро на всички и много щастливи и здрави бебета и майки!

  • Анна

    Привет!Докато някой не осъди нашата държава в Страсбург,безобразията и безхаберието ще продължат.А ние само си пишем по форумите.Бихме могли например да подкрепим момичето от Търговище,което роди в къщи на 05.04.,защото го изтормозиха всякакви лекари и лекарчета.И продължават да го тормозят разни социални служби.

  • Петя

    Аз съм с две ръце за домашното раждане, но против това да се случва в България, докато нямаме прогрес в инфраструктурата на пътищата и в броя и оборудването на линейките. Има хора, които живеят в квартали в София, в които, докато стигне линейка в пиков час през всички задръствания в центъра, човекът може да не я дочака. Затова не бива да се подхожда към въпроса само с емоции, а да има и добра организация. Един път може да се наложи да се извози родилка до болницата, но трябва да е възможно това да стане за минути.