Раждането като любов от пръв поглед 6


 

 

Това е разказ за едно раждане, което се случи през януари 2012 г. в АГ болница Свети Лазар и на което съм присъствала. Разказът е написан от майката.


Не знам дали да съжалявам, че първото ми раждане мина толкова бързо или точно обратното! Честно казано, по малко и от двете! Съжалявам, защото беше прекрасно, а всичко се случи толкова набързо (само за два часа), че не ми остана време да осъзная истински какво преживявам. Не съжалявам обаче, защото наистина беше вълшебно хубаво и някак си леко въпреки болката, въпреки страха от случващото се, въпреки моето несбъднато желание да родя във вода!

 

Написах тези редове по молба на Олга, на която аз и приятелят ми сме бекрайно благодарни и защото, както нейните думи ме накараха да се замисля, историята ни може някой ден, на някоя бъдеща майка да помогне!

 

Подготвях се за моето раждане отдавна и сериозно. Запознах се Олга месец преди тя да роди. Болницата беше избрана, лекарят и акушерката също, планът за раждане беше предаден и разписан… и т.н. Желанието ми беше да родя съвсем естествено, без медикаменти и упойки, но във вода, като това трябваше да бъде първото водно раждане за болницата и имаше известни притеснения. А басейна, който Олга беше осигурила за тях най-накрая щеше да бъде използван.

 

И така, моето раждане започна като на шега! Всички ме чакаха да родя по Коледа, после по Нова година, после веднага след Нова година… и така до средата на януари, когато имах рутинен преглед в болницата и на който Д-р Банчева ми каза „Момиче, ти имаш контракции, не ги ли усещаш? Я по добре остани тук, за да не се връщаш после пак…!“ Бях в страхотно настроение, денят беше прекрасен и нямах никакво усещане, че точно днес ще е онзи специален ден, за който се подготвям от толкова отдавна! Видях се с близки, които вече бяха обърнали на майтап и залагания деня на раждането! А два часа преди да отидем в болницата срещнах случайно приятелка, която ми каза „Ееее, жалко! Бях заложила на днешния ден!“ И понеже беше 18.00 ч. и нямаше и най-малък признак (от тези, за които се подготвях и знаех все пак), че нещо вече се случва с тялото ми и според двете ни, шансът тя да спечели бе почти нулев :-).

 

Но към 19.00 нещо ми прилоша и даже се ядосах мислейки си, че съм хванала някой вирус точно сега! Обадих се на Олга, за да й кажа как е минал прегледът, и че се чувствам някак различно и не особено добре. Тя ме посъветва да си взема топъл душ, да изпия чаша чай и да си легна, ако мине – добре, ако не – значи раждането е започнало. Така и направих, само че не мина, а даже болките станаха по-силни. Все още не мислех, че раждам, но за всеки случай решихме да тръгнем за болницата, като по пътя се обадих на Олга, тя пък на Еми Казълова, тя на д-р Банчева и така трябваше да се съберем малко по- късно всички в Свети Лазар.

 

По пътя се опитах да засека на колко време са болките, а те бяха през по-малко от минута, си казах, че няма как, вече раждам, защото все пак не може да ме боли толкова често. Та нали раждането започва с контракции през доста по голям периодот време. По скоро се притесних, че с тези силни болки нещо се случва на бебето. Да, ама не! При пристигането в болницата казах на Еми Казълова колко на често са болките и че имам известно съмнение, че ми изтичат водите. Тя ми отговори че няма как, това са контракции, или не през толкова кратък период отвреме, и че мехура е още цял. На смяна беше Д-р Лачев, който ме прегледа и установи 5-6 см разкритие, а малко след това ми изтекоха водите.

 

Започнаха да мерят тоновете на бебето. Дойде и Олга и трябваше вече да взяза в басейна. Болките станаха още по-начесто и по-силни. Изведнъж започна някакво суетене и притеснение на лекари. Тоновете на бебето не им харесваха. Лягах по гръб, на страни, ставах и какво ли още не, но тоновете на бебето падаха значително по време на всяка контракция. Това особено много явно ги притесни и докато двете чакахме да ни пуснат в залата, където беше басейна, чух притеснения глас на д-р Банчева да казва на приятеля ми, който чакаше в коридора, че преустановява раждането във вода и предлага да направи спешно секцио заради падащите тонове на бебето. Обясни му, или поне толкова успях да чуя, колко опасно е положението за бебето и как незабавно трябва да се реагира.

 

Влязоха в стаята при нас и историята се повтори с настояване, спешно да вземем решение. Олга ги помоли за малко да ни оставят насаме тримата, за да го обсъдим. Уплаших се! Беше ни обяснено колко опасна е ситуацията и че дума не може да става за нормално раждане, пък камоли във вода, че бебето страда много, че няма кислород, че може да има сериозни мозъчни увреждания, как ще го гледаме после и още, и още стряскащи неща! Горещо настояваха за секцио веднага, толкова, че дори не искаха да ми дават да пийна малко вода! А мен ме болеше все повече и честно казано не знаех дали боли, защото разкритието ставаше все по-голямо или защото наистина нещо лошо се случваше на бебето. А трябваше веднага да вземем някакво решение. Признавам –какво ли не ми мина през главата. Решението не трябваше да бъде само мое. Бяхме спокойни, но бяхме притиснати!

 

Олга предложи да звънне на Мери Шварц за съвет какво да правим! Разказа й за казуса, в който участвахме. Нейното мнение бе, че ако тоновете на бебето се връщат в нормалните си граници до една минута след контракция, значи всичко е наред, и че наистина вече е лошо ако това не се случва. Засякохме времето. Тоновете наистина падаха до около 90 удара по време на контракция, но се връщаха на 140-150, секунди след това. Това беше. Съвсем просто и ясно! Успокоихме се и вече знаехме, че продължаваме по план. Е, разбира се без вода. Съобщихме им решението си, което не беше посрещнато радушно! Казаха ни, че продължаваме с естественото раждане само ако им подпиша някаква декларация.

 

Дадоха ми я в ръцете, като държаха да я попълня и подпиша. А ръцете ми така безконтролно трепереха, че не можах да го направя. Недоумявам, защо беше необходимо точно в онзи момент това да се случи! Олга ме посъветва да дишам коремно и по-дълбоко при всяка контракция. Направих го и тоновете започнаха да падат все по-малко и по-малко. Стоях права през цялото време, само така ми беше добре, а и тоновете падаха по-малко. Някъде там в суматохата провериха разкритието – беше 8 см. Малко след това усетих, че бебето напъва да излива. Казах им, не ми повярваха! Но разкритието вече беше пълно! Решиха веднага да слизаме в родилна зала, като буквално някой ми напъха с ръката химикал и настоя за подпис на онази декларация, а и идея си нямах какво пишеше в нея! Последната контракция беше в асансьора.

 

Болката спря, все едно някой я изключи! И бебето вече нямаше търпение, а аз не трябваше да напъвам, а да стискам. Беше ми много забавно, някак вече спокойно и сигурно. Бях по-уверена в тялото си от всякога. Спомям си за аромата на лавандула и звуците на щурчета в родилната зала. Чувствах се страхотно, въпреки напъните!Дано не съм стискала много силно ръката на Олга :-)! Изведнъж, чух как тя и д-р Банчева си говорят нещо и Олга ме предупреди тихичко, че искат да ми слагат някаква инжекция против разкъсване! Отказах! Мисля, че беше редно първо да ме уведомят и попитат дали искам, както и за някои други дребни интервенции, които ми направиха. Но, може би тези ситуации са още в реда на нещата и контрола в родилните зали. Не след дълго, след няколко напъна, под песента на щурците на бял свят се появи нашият син! Прекрасен, спокоен и напълно здрав!

 

И тогава природата те надарява с нещо магически силно като чувство, с непознато до сега за теб щастие, с някаква особена магия! И се влюбваш! Толкова силно! А то, малкото човече, то те познава! Поглежда те в очите и разбираш, че то знае много точно кой си! Момента беше удивителен! Неподозирано вълшебен!

 

Докато се взирахме един в друг и вече всички бяха спокойни и усмихнати, се роди и плацентата, а щастливият ни татко преряза пъпната връв! Аз се чувствах физически много добре, нямаше болка, нямаше вътрешни разкъсвания и други усложнения! А спомена за щурците и погледа на онова малко същество, няма как някога да забравя!

 

Е, не родих във вода, но пък сякаш мина като по вода! Или поне от силата на времето и обстоятелствата мисля така! Благодарна съм на целия екип на болницата, за всичко, което направиха и ненаправиха за нас :-)! За грижите и вниманието докато бяхме там!

 

Няма начин да не се замисля обаче колко лесно лекарите взимат решение за секцио в случаи като този и колко ненужни операции се правят! Колко малко е необходимо да уплашиш или успокоиш някого, било то родилка или неин близък в такъв момент. Аз имах късмет, че Оля беше с мен и се обади на Мери, чиито думи бяха ключът към решението, но искам да кажа на всички бъдещи майки, да не бързат, да не се страхуват, да искат повече информация, да вярват в силата на природата, да слушат телата си! Вярвам, че всеки като мен в подобна ситуация би взел най-доброто решение за себе си, но не съм сигурна обаче дали всички лекари реагират така от загриженост, като при нас или просто по съвсем други причини.

 

Благодаря от цялото си сърце на Олга! За вниманието и отношението, за всичко, което сподели с нас, за подкрепата и помощта при решенията, които трябваше да вземем! За това, че беше спокойна, усмихната и сигурна в мен по време на раждането!

 

Безкрайно много съм благодарна и признателна и на мъжа в живота ми, че беше до мен, че се подкрепяхме и безрезервно вярваше на моите усещания и възможности! Без него нямаше да е такава историята, без него нямаше да сме такива, каквито сме!

 

…И на малкия принц, че точно той влезе в живота ни!

 

От Олга. Много се радвам, че историята имаше щастлив край – беше наистина много красиво раждане. Някак си бях убедена, че всичко ще е наред. Тоновете на бебето се оправиха и по време на втория период на раждането нямаше никакви проблеми с тях. Д-р Банчева вече беше спокойна и дори се пошегува „А бебето казва – Майната ви, доктори, както искам ще си изляза!“ 🙂 Нямаше никакво бързане по време на напъните – чуваше се само музиката и тихи окуражаващи гласове. Д-р Банчева мислеше, че ще има разкъсвания, които искаше да предотврати с локална упойка, но за щастие това не се случи. За първи път работихме заедно с нея и е възможно да съм я подразнила с някои неща, които направих по време на това раждане, но исках да съм сигурна, че майката е напълно информирана за всичко, което й се случва – всичките предимства и рискове. Истината както винаги е някъде по средата и всичко е добре, когато свършва добре. Това беше и първото ми раждане като дула, откакто имам бебе. За щастие таткото се справи добре с децата и бебето ме посрещна с доволна усмивка 🙂 Благодаря на това семейство, че споделиха този прекрасен момент с мен!



Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6 thoughts on “Раждането като любов от пръв поглед

  • Stanislava Legdeur

    Както винаги, изключително вдъхновяващ и показателен разказ. Желая на бебето и родителите му спокойни и щастливи мигове заедно :).

    Олечка, ти си една от най-силните жени, които познавам!
    До скоро 🙂

  • Валерия

    И аз се просълзих 🙂 Благодаря за споделянето и браво за смелостта и вярата!

  • Мария Иванова-Джамбова

    Благодаря за така ценното споделяне на тези толкова важни моменти! Ние тук ще продължим да сме си дълбока провинция, докато не се сдобием с нашите си Олги..