Емоциите около моето раждане – част 2 8


Екстремизъм? Безумие? Безотговорност? Стечение на обстоятелствата? Или подарък от съдбата? Още преди да разкажа, чух най-различни коментари относно третото си раждане и със сигурност ще чуя още много. Нормално е, не всеки ден се случва жена да роди в хотелска стая. 🙂 Е, случи се, и макар да имах по-различни планове, не съжалявам за нищо, нито имам какво да крия. Дори напротив, мисля че има смисъл повече хора да прочетат тази история, защото тя нагледно показва какво огромно значение има подкрепата по време на раждане. Вярвам, че много от вас ще ме разберат и че ще има хора, за които моят опит ще бъде полезен. Затова ще се опитам да разкажа за раждането си максимално откровено и подробно.

 

Напомням накратко за моята история – първото ми цезарово сечение беше през 2005 г. направено на термина преди да започне родова дейност, защото лекарите прецениха, че бебето е много голямо за моя таз. Второто ми раждане през 2008 г. беше неуспешен опит да родя нормално – много болезнено, продължи 12 часа и отново завърши със секцио, отново голямо бебе. Подробно за моите раждания можете да прочетете тук а за третата ми бременност и защо исках да родя естествено тук.

 

Знаех, че ще имам нужда от подкрепата на някой, който наистина да вярва в това, че естественото раждане е най-доброто в моя случай. Затова още в началото на бременността си писах на Мери Шварц. Мери е акушерка, работила е дълги години в Холандия, в момента живее в Португалия. Асистирала е при повече от 4000 естествени раждания, основно в домашни условия. Има голям опит с естествени раждания след секцио, включително и такива след две операции. Познаваме се от една акушерска конференция в Германия през 2008 г., засякохме се и на една среща за активисти в Испания през 2009 г. А през 2010 г., когато тя дойде на международната конференция за раждането в България, я попитах шеговито „Мери, когато забременея с третото си дете, ще те повикам да асистираш при раждането, нали ще дойдеш?” и тя отговори „Да!”

 

Защо избрах нея? Тя ме спечели с огромната си вяра в естественото раждане и в това, че то е нормален процес. С богатия си опит. С чувството си за хумор и способността си да не го изгуби в напрегнати ситуации (впрочем, за това нейно качество научих по-късно 🙂 ). Не че се съмнявам в уменията на българските специалисти да водят естествено раждане, изобщо не. Безкрайно много уважавам лекарите и акушерките, с които имах възможността да работя през последната година и им имам много голямо доверие. Но за моя случай специално знаех, че имам нужда от някой, който наистина да бъде до мен, да вярва в мен. Не да ми „позволи да пробвам”, не да поеме „това голямо предизвикателство”, а наистина да разбере защо го правя, да ме подкрепи и да бъде до мен, да ме успокои, вместо да ми прехвърля собствените си страхове.

 

След като писах на Мери, че съм бременна и тя ме увери, че ще си изпълни обещанието и ще дойде, започнахме да обсъждаме как да го направим. Изобщо не сме обсъждали варианта домашно раждане. Не че не ми се искаше, но от една страна в моя случай смятах, че е рисковано – дори в Холандия жените след две цезарови сечения раждат в болница. От друга страна, признавам си съвсем честно, ме притесняваше общественото мнение. Домашното раждане в България не е законово регламентирано и присъствието на компетентно медицинско лице от чужбина нямаше да го направи по-легално. А пък аз планирам и занапред да си сътруднича с болници и лекари и много добре си давам сметка, че през последните години съм се превърнала в „публична личност“, която се опитва да прокара определени идеи в обществото. И тези идеи не са нещо екстремно, всъщност през цялото време повтарям, че когато има взаимно уважение между жените и медицинските лица, прекрасно естествено раждане е възможно и в болница. И така планирах раждането ми да бъде в болница. Мъжът ми също беше категорично против да раждам вкъщи.

 

Изобщо не се колебаех относно избора на болница и лекар – избрах д-р Николова и АГ болница Св.Лазар. Защото сме работили заедно и вече се познаваме достатъчно добре. Защото харесвам и уважавам д-р Николова като лекар и като човек – ведра, усмихната, тя зачита избора на своите клиенти, има достатъчно търпение и не те плаши излишно с възможните усложнения. Тази болница е от малкото в София, където е възможно бебето да не бъде отделяно от майката дори при секцио – това беше много важно за мен, защото исках да съм подготвена и за този вариант. Освен това едва ли в другите болници щяха да приемат възторжено моя план за раждане ;-), така че се ориентирах към Св.Лазар от самото начало. Д-р Николова беше съгласна да опитаме нормално раждане.

 

Знаех, че няма да има проблем Мери да присъства на раждането ми поне като дула, а по-късно се разбрахме с д-р Николова, че ако всичко върви нормално, тя ще може да влезе в ролята си на акушерка. Другият човек, който исках да присъства на раждането ми, беше Емилия Казълова – също акушерка, защото с нея се разбираме много добре и определено ми се искаше двете с Мери да обменят опит.

 

Разчитах на Благовеста, с която работим заедно в център „Естествени идеи”, да ми бъде дула, защото тя беше до мен по време на цялата ми бременност и знаеше най-добре от всички какво точно искам. Относно присъствието на мъжа ми – така и не се разбрахме до последно дали ще присъства през цялото време или ще дойде накрая. Понеже и двамата имаме не много щастливи спомени от второто ми раждане, не бях сигурна дали е добре да присъства този път и се надявах решението да дойде само, когато раждането започне.

 

А кога щеше да започне то, не беше много ясно, затова с Мери се разбрахме, че тя ще дойде две седмици преди термина ми и ще замине една седмица след него. Аз бях напълно убедена, че ще родя след термина (защото преносих втората си бременност 6 дни) и най-много се притеснявах, че тя ще трябва да замине преди да съм родила. Понеже три седмици, които Мери щеше да прекара в България, никак не са малко време, решихме да го използваме максимално и да организираме различни обучения за акушерки, за дули и за майки. Така че се захванах да правя програмата на посещението на Мери, много други хора се ентусиазираха и тя се получи доста мащабна – със събития в четири града.

 

По време на моята бременност с мен се свърза екипът на предаването „Такъв е животът” по БТВ. Молбата им беше да им помогна да намерят герои за новия сезон на предаването. Героите трябваше да бъдат бременни жени и техни партньори, като в предаването се проследява бременността, снима се самото раждане, изписването, началото на живота с бебето. Така и не успях да им намеря герои сред нашите курсисти, но решиха да снимат първо центъра и работата ми като дула и активист, а после се разбрахме да снимат и раждането ми.

 

Разбира се, притесняваше ме това, че ще има камери около мен в един толкова интимен момент. Много добре знам, колко е важно усамотението за всяка раждаща жена. Но от друга страна си мислих, че ще бъде добре за каузата. Имах силното усещане, че всичко, което ми се случва в този период си има някаква причина и че трябва просто да оставя нещата да се случат. Те ме увериха, че няма да снимат през цялото време, а само момента, в който ще се появи бебето и че ще го направят максимално дискретно. Съгласих се.

 

През това време в Св.Лазар течеше голям ремонт. Минавам често покрай болницата и всеки път си представях как за моето раждане всичко ще е готово и как ще родя там. И преди сме обсъждали с д-р Николова в болницата да има стая за естествено активно раждане и след ремонта това вече беше възможно. Заедно разглеждахме снимките на родилните зали от Европа и накрая тя ми гласува доверие сама да избера нещата за новата зала. Бях толкова щастлива! Заедно с Благовеста поръчахме столче за раждане в клекнало положение, въжета, топки, избрахме арома лампи и свещи и дори поръчах надуваем басейн с плахата надежда да родя в него. В деня, в който Мери пристигна в България, залата беше готова и обявихме откриването й на пресконференция.

 

И така аз се подготвях усилено за своето голямо събитие – вече имах опитна акушерка, която да ми асистира, лекар, който да реагира при евентуално усложнение, дула, която да ме подкрепя и да помага за комуникацията между всички, мъж, който да ми бъде опора във всяка една ситуация, болница, в която да уважат максимално моите желания, родилна зала, обзаведена по мой вкус и телевизионен екип, който да заснеме как всичко това ще се случи…

 

Е, мога да кажа само едно – животът е това, което ни се случва, докато си правим планове! 🙂

 

Следва продължение…

 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

8 thoughts on “Емоциите около моето раждане – част 2

  • milena

    чух малко от историята от самата Мери на една от срещите,невероятно преживяване и невероятна акушерка,надявам се скоро да я видим отново в БГ

  • Ели

    Супер си, Олга! Бъди сигурна, че всичко това, което правиш, има значение!! Честито бебче и чакам с нетърпение продължението!!

  • Синьора

    Олга, възхищавам се на начина, по който постигаш целите си! Първата зала за естествено раждане в БГ да бъде изцяло по твой вкус във връзка с предстоящето ти раждане – шапка ти свалям за това! Калкото и да са се променили плановете след това, те са следствие на твоята активност и намерения да получиш това, което искаш!

  • Вера

    Оля, научих за това как се е родил вашият трети син и много много се зарадвах! Много се радвам, че твоята мечта се осъществи, че едно хубаво и „свободно“ раждане е възможно, дори след две „секция“ – за мен историята, макар че не я знам в подробности, е много вдъхновяваща и окуражаваща, дано нещата да продължат да вървят в добрата посока в нашата страна (и за тук има още много какво да се желае!), и също, честито на теб и Даниил, да расте здрав, радостен и силен вашият трети син, да ви носи много радост и Бог да го пази! Сърдечен поздрав, Вера

  • Olga Post author

    Благодаря ви много, момичета! „Същинската част“ е готова, ще я публикувам, само трябва да оправя някои технически проблеми по сайта. Вера, досега не съм мислила за раждането си като „свободно“, но наистина думата го описва точно 🙂

  • Нели Мутафова

    Оля, няколко неща бих искала да ти напиша: 1) честит ти трети юнак! да расте здрав, щастлив и добър Светослав! 2) имаш талант в писането, знаеш ли? 😉 хем интригуващо, хем емоционално 3) „взаимно уважение“ и „усещане, че всичко, което ми се случва в този период си има някаква причина и че трябва просто да оставя нещата да се случат“ това е най-запомнящото се за мен.
    благодаря за споделянето!