Емоциите около моето раждане – част 1 23


Само след няколко дни се навършва една година, откакто присъствах на първото си раждане като дула – едно толкова важно и красиво събитие в моя живот. И докато първото бебе, малката Ема растеше и всеки ден усвояваше нови умения, за мен тази година мина в това да се уча да бъда дула – да научавам  разни хитринки, да срещам предизвикателства и да усещам емоцията. Близо година споделях радостите и тревогите, щастливите и трудните моменти с майките и бащите, които ми се довериха. За много от тях писах в този блог, а много неща трудно могат да бъдат разказани и описани. Видях различните страни на раждането – и красивата и плашещата, разбрах, че всяко едно е уникално, научих наистина много. А колко още има!

 

В същото време вътре в мен растеше едно малко същество и може би сега дойде моментът да споделя и още една история – моята лична. Ще я публикувам в няколко части, за да не съкращавам неща, които сега ми се струват важни, а и за да поддържам интригата 🙂

 

Новината за третата ми бременност дойде като гръм от ясно небе. Тъкмо вече бях присъствала на две раждания, завърших сертификацията си и очаквах да срещна следващата бъдеща майка, която да подкрепям като дула. След двете си майчинства, които се бяха сляли едно с друго (цели 5 години!), най-накрая децата ми бяха тръгнали на детска градина и имах малко повече време, за да работя. След години търсене и лутане най-накрая бях намерила и какво искам да работя. Работата в новия център за родители, който бяхме открили и всичките неща около професията дула са ми много интересни и определено се чувствах удовлетворена от мястото, където съм и нещата, които правя. Понякога с мъжа ми на шега обсъждахме идеята за трето дете (и за четвърто и за пето :-)), но беше по-скоро „един ден в далечното бъдеще“ (а за мен клонеше към „ако някога изобщо“)…

 

Без коментар доколко е правилно, но нямам навика да си записвам дните, в които ми идва менструацията – това го правя само, когато се опитвам да забременея. Така че нямаше как да разбера, че ми закъснява.  В един момент се усетих по характерното гадене, което се появяваше всеки път, когато влизах в кухнята. Чувствах се отпаднала, помислих, че се разболявам. Бях станала чувствителна към миризмите. Но не, не можеше да е това. Когато подозренията ми станаха твърде силни, с мъжа ми решихме да вземем тест за бременност, за да се уверя, че не е това. Е, да, ама не… Бременната бях аз!

 

Бях в пълен шок. Изобщо не се чувствах готова да стана майка отново и то вече майка на три деца, многодетна. Винаги съм си мислила, че многодетните родители са особен вид хора – много отдадени, много търпеливи. Възхищавам им се отстрани, но аз не съм такава. Животът, който водим е много напрегнат. Нашите момчета на 6 и на 3,6 години са покрай нас, но често си задавам въпроса дали им обръщаме достатъчно внимание, дали ги възпитаваме добре, дали им даваме всичко необходимо… Много хора ми казват „Какво се притесняваш, вече имаш толкова много опит?“, но аз далеч не се чувствам така. Тяхната момчешка енергия, непрекъснатите бели и пакости, конфликтите между тях, разхвърляните навсякъде вещи и лудите им игри ми идват в повече и често избухвам. Отделно от това е „дядовата ръкавичка“, в която живеем и известната нестабилност в една (сетете се коя ;-)) далеч немаловажна област от живота ни.

 

Често питах бебето си как така му е хрумнало да дойде точно в това семейство точно в този момент, но явно за всичко си има причина и трябваше постепенно да свикна с мисълта за неговото идване. На мен не ми беше много ясно кога точно ми е термина, по време на ултразвуков преглед ми го определиха за 25 ноември – Международният ден за защита на жените от насилие – много символично 🙂

 

Крепеше ме мисълта, че може би този път ще имам момиченце, така че вторият шок дойде с новината, че бебето отново е момче. Втория път не исках да знам пола предварително, но този път реших да разбера, за да съм подготвена и аз и цялото семейство. Може на някой да му прозвучи смешно, но дори си поплаках малко първата вечер след като разбрах. По време на онзи преглед лекарката ми направи тази много странна, почти извънземна снимка, на която изглежда все едно бебето се усмихва, маха ми с ръка и ми казва „Не се притеснявай, всичко ще бъде наред!“. Всъщност много малко време ми трябваше, за да се почувствам щастлива и благословена с това, което имам и да започна с нетърпение да очаквам появата на следващия много важен мъж в живота ми.

 

Обречена  да раждам със секцио?

 

Започнах да мисля за това как ще раждам още от самото начало. Защото едно е да разбираш ползите от естественото раждане и да вярваш, че то е най-доброто за повечето здрави майки и бебета. Друго е да имаш вече две раждания със секцио и болезнен и травмиращ опит за VBAC. Може да се чуят различни мнения относно това дали е безопасно да се ражда естествено след две цезарови сечения – повечето от тях са категорично против. Човек може безкрайно да се рови в резултатите от изследвания, например тук има много подробна информация – резултатите не са еднозначни, но като цяло рискът от руптура на матката не е голям – от 0 до 3%.  Всъщност не знам колко хора си дават сметка, че рисковете от едно трето секцио са много сериозни. Чела съм в книгите и съм виждала по филмите успешни естествени раждания след две и повече операции,  в България познавам лично две такива майки. Но чуждият опит, си е чужд опит, по-важно е да усещаш какво е правилно за теб.

 

За мен нямаше никакво съмнение, че трябва да направя всичко възможно, за да опитам. Сигурна съм, че по време на първите ми две раждания проблемът не беше във физиологията (или поне не само), а в това, че процесът не беше оставен да се развие естествено. Първия път от самото начало, а втория път, макар и съвсем накрая, намесата беше твърде агресивна. След всичко, което преживях, не изпитвам никакъв страх нито от секцио, нито от нормално раждане, но държа да имам контрол и подкрепа от хората около мен.

 

Не, не, не, определено не исках да се боря с болничната система и този път! Не исках и да го правя сама срещу целия свят. Не исках да крия това, което изпитвам и това, което искам. Започнах да търся варианти. Избрах внимателно (или сигурно е по-правилно да кажа „съдбата ми изпрати“) хората, които да бъдат до мен. Почувствах се сигурна в тях. Предвидих както варианта нормално раждане, така и варианта секцио. И започнах да се подготвям за този специален ден, като за един прекрасен празник, независимо от това как ще протече и как ще завърши всичко.

 

Бременността ми – физически

 

Предишните два пъти родих големи бебета – 4.500 и 4.100, така че си знаех, че ще е добре да обърна по-специално внимание на храненето си. За щастие не се наложи да се ограничавам съзнателно – вслушах се в тялото си и съвсем интуитивно изключих почти на 100% захарта и „бързите“ въглехидрати и минах на мнооого плодове и зеленчуци, ядки, пълнозърнести и бобови храни. Месо не ям отдавна, а млечните в диетата ми са доста малко. Съвсем естествено съкратих и количествата храна и се изненадах от това колко малко всъщност му е нужно на човек. Наистина ще бъде интересно да разбера доколко хранителният режим на майката се отразява върху размерите на бебето, защото по време на първата си бременност например си хапвах месо по два пъти на ден, задължително с гарнитура и десерт 😉 Не съм приемала никакви изкуствени добавки и витамини и всички изследвания са ми идеални. До деветия месец качих 9 килограма.

 

Благодарение на Благовеста по време на тази бременност преоткрих йогата – не винаги имах време да посещавам редовно часовете, но практикувах упражненията при всеки удобен случай – вкъщи, на плажа, по време на разходка с децата, докато те си играят. Йогата ми даде дълбоко усещане на това, което се случва в мен и се пристрастих към приятното чувство за раздвиженост и релаксация, което имам след нея. Започнах да ходя и на водна гимнастика – наистина уникален начин да се заредиш с енергия и да се чувстваш все така лека и подвижна, независимо от тежестта, която носиш.

 

Бях решила, че ще правя редовно упражнения за тазовото дъно и ще практикувам техники за дишане и релаксация. Е, не бях толкова сериозна колкото ми се искаше, но все пак изпробвах върху себе си всичко, което пиша и говоря на курсовете си 🙂

 

Бременността ми – емоционално

 

Очаквах, че ще си имам доста притеснения, свързани с раждането и че ще чуя много негативни забележки по повод желанието ми да родя нормално. Но не, бременността ми мина много спокойно в това отношение, поне засега. За първи път съм доволна от проследяването на бременността, въпреки че вече бях опитала и платен и безплатен вариант. И двата варианта бяха проформа – досадно чакане пред кабинета, мерене, теглене, рутинни изследвания… Този път за първи път можех да говоря открито с лекарката си за всичко, което мисля и ме вълнува, и нейното спокойствие и позитивно отношение се предаваше и на мен. Ражданията, на които присъствах, докато бях бременна, които не всички бяха лесни, но всички завършиха успешно, също ми дадоха увереност, че и аз ще мога да се справя.

 

Както вече казах, моите по-големи притеснения са свързани с това каква майка съм и как предстоящите промени ще се отразят на семейството ни. За нези неща си помагам с Бахова терапия – моята комбинация е: Орех – за да приемеш по-лесно промяната, Слабонога – за нетърпение, когато искаш всичко да ти се получва бързо и веднага и Маслина – при изтощение.

 

И така днес, 20 дни преди термина съм заета със следното:

 

– Да палпирам корема си и да проверявам къде е гръбчето на бебето, къде са краката и т.н. (много интересно и забавно).

– Да обяснявам на момчетата от къде ще излезе бебето и че коремът ми няма да се спука като голяма топка 🙂

– Да се подготвям за посрещането на Мери Шварц на 10 ноември и най-мащабното обучение по традиционни акушерски умения.

Да се срещам с бъдещи майки и да планираме ражданията, на които ще присъствам като дула в началото на 2012.

– Да обзавеждам моето специално място, където смятам да родя 🙂

 

Очаквайте скоро „Емоциите около моето раждане – част 2“, където ще разкажа за това къде, с кого и как ще раждам, ще присъства ли мъжът ми, дали ще си имам дула и коя е тя 🙂



Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

23 thoughts on “Емоциите около моето раждане – част 1

  • Mina August Parcheva

    Благодаря за споделеното! Много ми бе интересно. 🙂 А щом сте си говорили за четвърто и пето (дори и хипотетично), поискай си някое от тях да е момиченце. 😉

  • Lora Hristova

    Чудих се, чудих се какво да напиша и реших: Давай, Оля! 🙂
    И относно следващите разкази. Очакам с любопитство.
    И относно раждането.
    И относно всичко, което правиш. 🙂

  • Mimi (Белгия)

    Успех, Оля!
    Какво друго да ти пожелая, освен едно прекрасно и спокойно раждане!
    Не мисли за миналото и не се притеснявай за бъдещето, а се фокусирай само в настоящия момент, това е най-важното сега. Успех!

  • Bilyana

    Успех и само положителни емоции,
    Аз те следя отдавна и сега ще продължа с още по-голям интерес.
    Ако си бях в България със сигурност щяхме вече да говорим за дула при раждането ми февруари, но за съжаление не съм.

    Много сила и търпения ти пожелавам!

  • Sylvia

    Оля, стискам ти палци всичко да мине така, както си го представяш! Използвам момента да ти благодаря за всичко, което ни научи на курса! И се надявам живот и здраве, ако забременея втори път, да приложа знанията си с повече успех!
    Очаквам най-хубавия ти разказ!:–)

  • Stanislava Legdeur

    Олечка, твоето го чакам с по-голямо нетърпение и от моето :D.
    Всички палци са стиснати! Изпращаме ти много усмивки и прегръдки (и малко лиги :D)

  • Надя

    Оля, намирам много искреност и лекота, с които отворено споделяш тази история, докосна сърцето ми :). Изпитвам все повече доверие към теб и това ме кара да се чувствам по-спокойна, знаейки, че има добри хора, които се грижат за родилките у нас, че болничната среда ще се развива към уют и доверие. Щях да се радвам да си с мен, но ще сме заедно явно по друг начин, всяка със своето раждане :).
    Пожелавам ти все повече щастливи майки и удовлетвореност от работата! И нека това раждане ти донесе всички мечтани емоции, подкрепа, лекота, изобщо всичко, за което си се трудила и искаш да преживееш! 🙂

  • Krisi

    Много мило, че споделяш всичко това с нас наистина 🙂 Честно казано, и аз не си те преставям да избухваш – толкова спокоен човек изглеждаш (и си, сигурна съм) и също така – майка по призвание. Може би затова и третото ти момче е решило да дойде при теб и семейството ти, макар и неочаквано за вас.. 🙂 Стискам палци всичко да мине добре и както го желаеш в сърцето си! И аз се присъединявам към казаното по-горе от Надя: „Щях да се радвам да си с мен, но ще сме заедно явно по друг начин, всяка със своето раждане :)“ Дано всички сме щастливи след ражданията си, гушнали невинните създания в обятията си с безкрайно много любов!

  • Вери

    Оля, аз те сънувах на 5-ти срещу 6-ти. Оттогава само се каня да ти пиша.
    По принцип сънувам разхвърляно и после рядко помня с точност съня. Но този път беше толкова ясно, че чак се събудих. 🙂
    Бяхме само двете. Ти беше щастлива и усмихната. Аз те питах и сега доволна ли си? Ти отвърна: О, да изобщо няма база за сравнение. Много се радвам и съм доволна. Всичко мина очудващо добре. Разбира се, държеше бебе- оформено и спокойно. Даде ми го да го погушкам. И име сънувах. Но тази подробност ще прескоча сега.

    Аз не знаех, че си с две секцио (като мен). Останала съм с впечатлението, че не е било така, както ти си искала.

    Желая ти всичко най-хубаво! 🙂

  • Ива

    Оля,
    толкова увлекателно и позитивно умееш да пишеш и разказваш! на човек чак му се присква трето дето (имайки две момчета 🙂

  • Надя Йовчева

    Отдавна чета материалите ти Оля, още докато бях бременна това лято и ми действаха много успокояващо и много се радвам че има хора като теб, които помагат на бременните в Бг да имат по-позитивно мислене за раждането. Пожелавам ти успех, надявам се да успееш да родиш нормално и да се възстановиш бързо. Аз също имам 2 момчета второто го родих преди 2 мес. Да си пожелаем и по едно момиченце някой ден 🙂 Чакам 2 част на разказа ти с нетърпение