Раждане с дула в държавна болница вече е факт! 28


От началото на годината имаме уговорка с ръководството на Първа АГ болница ‘Света София’ да могат да присъстват дули по време на раждания. Както бях писала и тук обаче, по различни причини все не ставаше и осъществяването на този проект се забави във времето. Но ето че най-накрая мога да се похваля с първото си раждане в Първа АГ болница, раждането с дула в държавна болница вече е възможно!

 

Ще започна от начало. За Елена това беше второ раждане. Първото си дете е родила в Токуда – всичко е минало добре, останала е много доволна от раждането и от лекарката си, но е имала доста предизвикателствата с кърменето след това. Нашите деца са приятели и се познаваме още от преди бременността. Ели избра Първа АГ болница Света София най-вече заради възможността за раждане във вода. Тя нямаше много подробен план за раждането – каза, че предпочита да не е крайна за процедурите, а и колкото по-малко изисквания имаме, толкова по-голяма е вероятността, че ще бъдат изпълнени. Нещата на които действително държеше бяха следните:

 

– Присъствие на дула и на бащата на бебето

– Пъпната връв да бъде прерязана след като спре да пулсира

– Бебето да бъде поставено на гърдите й веднага след раждането

– Бебето да бъде при нея през цялото време

– Да не му се дава вода или адаптирано мляко

 

Отидохме да се срещнем с д-р Киров, защото за него съм чувала най-много положителни отзиви от познати майки, а и вече бях говорила с него преди това. Разговорът беше кратък, разбрахме се за всичко, единственото притеснение, което изказа той беше, че ще станем много хора в родилна зала, като присъстваме и аз и таткото. Говорихме и с д-р Григорова, началник на родилното отделение, за да се уверим, че имаме нейното съдействие, защото всичките ми уговорки преди това бяха с нея. Тя ни увери, че всичко ще бъде наред и че можем да й се обаждаме, ако има нужда от нещо.

 

На 27 август, 2 седмици преди термина, около 18 часа Ели ми се обади, че има леко кървене – разбрахме се да отиде в болницата, за да я прегледа д-р Киров. При кървене винаги се препоръчва да се отиде в болницата, за да се изключи вероятността от преждевременно отлепване на плацентата (сериозно усложнение) въпреки, че понякога когато то не е обилно и ярко червено, лекото кървене е просто признак за начално разкритие. Така се оказа и при Ели.

 

Постъпи в болница  около 19 часа, а прегледът установи разкритие 4 см. По телефона ми каза, че е малко притеснена, защото д-р Киров пак е казал, че ще станем много хора и да не ми се обажда да идвам. Споменал е също, че има някакъв проблем с налягането във ваната т.е. едва ли не не е ясно дали ще е водно раждане. Ели по принцип е човек, който ясно си изразява позицията, и отново му е подчертала, че това са нещата, на които наистина държи. След това ми сподели, че дори й е минала мисъл да си тръгнат от болницата, ако излезе, че изискванията й не могат да бъдат изпълнени. Звъннах на д-р Григорова и тя обеща да ни съдейства – след 10 минути ми се обади да каже, че д-р Киров ме чака и да побързам, защото пълнят ваната, а разкритието е 5 см.

 

По пътя спрях да купя някои неща и пристигнах в болницата около 20:30. Понеже за първи път отивах в толкова голяма болница, имаше леко притеснение – как ще ме приеме персоналът, дали ще ми позволят да внеса нещата, които винаги си нося и т.н. Понеже беше събота вечер, в болницата беше много спокойно. Д-р Киров ме посрещна много топло и ме заведе във ВИП родилна зала с ваната, където бяха Ели и мъжът й Косьо. Ели беше много спокойна, разхождаше се в залата и говореше, въпреки че вече имаше редовни контракции.

 

Попитах д-р Киров дали може да пуснем музика и той каза, че дори ще се радва. Приглушихме осветлението и запалих аромалапма с лавандула. Бяхме само тримата – Ели, мъжът й и аз. Беше много спокойно и приятно. В началото дойде акушерка, за да ни наглежда – разпита ме малко за това какво правят дулите, какво обучение съм преминала, колко дули има в България и т.н. Личеше, че й е любопитно, но и като на човек с 40 години стаж са й много странни тези нови идеи. Остави ни сами.

 

Елена си имаше чести и силни контракции, но ги понасяше много добре. Около 21 часа помолихме вече да влезе във ваната, което много я облекчи. Не са правили никакви процедури преди това – прегледи или пукане на мехура, само лекарят чу тоновете на бебето за кратко с портативно апаратче. От там нататък ритуалът ни беше такъв – по време на контракция мъжът на Ели или аз й поливахме гърба, след контракция тя обикновено се усмихваше и казваше «Прекрасна е тази вода!». Движеше се и заемаше удобни за нея пози, най-много на колене, наведена напред, облегната на малка надуваема възглавничка на ръба на ваната. В паузите се смеехме и си говорихме за раждането, за бебета, за децата ни и какво ли още не. Тя беше много спокойна, лицето й светеше. Бяхме си все така сами в тъмната родилна зала с музика и свещи. Чак не беше за вярване, че сме в толкова голяма болница – пълна идилия! Само от време на време чувахме гласовете на жените, които раждаха в съседните зали.

 

Трудно ми е да кажа точно в колко часа, може би вече около 22:00 д-р Киров провери разкритието – 6 см, главичката слиза, напредваме добре. Продължихме с нашия ритуал, но много скоро след това звуците, които Ели издаваше, се промениха и тя каза „Напъва ме!“ А на следващата контракция извика, погледна ме право в очите и каза „Оля, ще излезе!“ Беше минало много малко време след прегледа и не беше за вярване, че напредваме толкова бързо, но от друга стана беше невeроятно убедителна! Извиках доктора и той каза «Да, разкритието вече е пълно, можеш да напъваш. Поеми дълбоко въздух, задръж и напъни ниско долу». Дойде и акушерката.

 

Атмосферата беше същата, само пуснаха по-силно лампите. Нямаше излишен персонал, само д-р Киров и акушерка. Ели зае полулегнала поза във ваната, стисна силно ръката ми, а Косьо беше до нея от другата страна. Напъна наистина много ефективно, почти веднага се чу гласът на акушерата «Не напъвай, дишай!» и буквално след броени секунди бебето излезе цялото! Беше 10:55. Роди се във водата. Сложиха малкото и абсолютно съвършено бебче момиченце веднага на гърдите на Ели и акушерката сама ни попита дали искаме да изчака да спрат пулсациите на пъпната връв. Беше много разтърсващ момент, уникален! Наистина е трудно да се опишат с думи емоциите на всички нас – радостта, облекчението, възхищението, еуфорията!

 

Взеха бебето, за да го подсушат, завият и обработят пъпчето и изпразниха водата от ваната почти изцяло. Плацентата се роди пак там, съвсем естествено и много бързо. Не са слагали никакви медикаменти, дори нямаше венозен път. След това вече на леглото д-р Киров възстанови малкото разкъсване, което се е получило – само един конец. Донесоха бебка около 20 минути след раждането, оказа се, че тежи 2 920 г. Веднага прояви интерес да суче и я сложихме на гърда. Казаха ни, че щастливите мама и татко ще останат заедно с бебето във ВИП родилна зала до сутринта.

 

Мисля, че няма нужда да казвам, че сме много доволни и приятно изненадани. Всичко мина чудесно и всички бяха много мили и внимателни към нас. Д-р Киров е от малкото лекари, които вдъхват доверие и спокойствие само със самото си присъствие. Нямаше нужда да обясняваме на персонала каквото и да било – те направиха всичко точно така, както го искахме. Със сигурност и д-р Григорова се беше погрижила това да бъде така и съм благодарна на всички тях за разбирането и доверието. Ние от своя страна питахме за всичко, бяхме готови да се съобразим и вярвам, че това, че бяхме повече хора, в крайна сметка не беше проблем.

 

И така, възможностите за раждане с дула в България стават все повече. Наистина в големите държавни болници е малко по-трудно, иска се малко търпение, но не е невъзможно!

 

Напомням, че на 7 септември от 20:00 ще се проведе безплатен уебинар «Подкрепа от дула за прекрасно раждане». На него ще разкажа повече за това какво правят дулите и как вървят преговорите ни с другите болници в София. Повече подробности ще намерите тук. Очаквам ви!

 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

28 thoughts on “Раждане с дула в държавна болница вече е факт!