Раждането на Аглика – като в сънищата 2


Представете си една стая, в която свири нежна релаксираща музика, горят свещи, а във въздуха се носи аромат на лавандула. В стаята са три жени – млада бъдеща майка, която всеки момент ще посрещне на бял свят своето бебе, нейната дула и акушерка. От време на време в стаята дискретно влиза лекар, за да се увери, че нещата вървят добре и отново излиза. Вратата е затворена. Няма никакви излишни хора, странични разговори и резки звуци, не се чуват викове. Майката изглежда много спокойна, със затворени очи е, сякаш е заспала или е в лек транс. Прилага техниките за дишане и релаксация по време на контракциите и се отпуска максимално. Най-накрая бебето се появява и акушерката го поставя директно на гърдите на майката, още голичко, без да бърза да пререже пъпната връв. Тя се прерязва след като се роди плацентата, което се случва съвсем естествено няколко минути след това.

 

Можете ли да повярвате, че описаното по-горе е родилна зала на българска болница? И аз трудно бих повярвала, ако лично не бях свидетел на раждането на Аглика в 10:35 на 11 юли, в понеделник в АГ болница Свети Лазар.

 

Ето какво казва Аглика:



Естественото раждане на първото ни дете Дамян е най-разтърсващото емоционално събитие в живота ми. По време на бременността се подготвях физически и психически с йога за бременни, която много ми помогна да дишам правилно по време на контракциите и да изпадам в състояние на транс, сякаш чувам какво става около мен, но аз самата съм в друго сурреалистично измерение.

 

Присъствието на Олга по време на раждането ми вдъхна увереност, че се справям и скоро ще прегърна детето си в пълно съзнание. Когато при силните контракции изпадах в транс, усещах присъствието й. Движеше се безшумно, беше пуснала релаксираща музика, държеше ръката ми и масажираше болезнената опашна кост. Тя беше тази, която ми  вдъхна сила „Още малко остава, справяш се чудесно“. Погрижи се в родилната зала обстановката да е такава, каквато очаквах и непрестанно беше до мен.

 

Екипът на клиника „Свети Лазар“ изпълни безпрекословно всички мои изисквания, упоменати в Плана за раждане. В родилната зала постоянно присъстваха акушерката и дулата, а докторката следеше непредъка от време на време. Единствената ми забележка е, че ме караха да напъвам допълнително без да имам напън. Служителите в болницата непрестанно бдяха над нас след раждането и ни обгрижваха денонощно. Почуствахме се много специални и благодарим за грижите на всички! Съветвам ръководството на клиниката да си сътрудничи с консултанти по кърмене на доброволни начала, за да съдействат на майките в един толкова труден възстановителен период след раждането с полезни съвети за правилно кърмене.

 

Раждането на Аглика през моите очи


С Аглика се запознахме, когато вече беше в напреднала бременност. Направи ми впечатление, че тя подхожда много сериозно към подготовката си – беше чела много и ходеше на йога за бременни почти всеки ден. Посети болницата Свети Лазар и остана с добри впечатления, така че беше решено, че ще ражда там. Направихме си няколко срещи, на които да обсъдим етапите и физиологията на раждането, за да може да си структурира информацията в главата, нещата, които може да се наложат, и как ще действаме. Изпрати ми плана си за раждане, който гордо мога да кажа, че в последствие успяхме да осъществим на около 99% 🙂 Имаше някои по-специфични изисквания в плана, например пъпната връв да се пререже след като се роди плацентата, а плацентата да си я вземе вкъщи. Оказа се, че и тези неща не са проблем. Срещнахме се с д-р Николова за уточняване на последните подробности и зачакахме.

 

Терминът на Аглика беше на 15 юли, очаквахме дори, че може да е по-късно, защото има по-дълъг цикъл, но раждането започна с изтичането на водите около 5 часа сутринта на 10 юли. Беше забавен момент, защото предната вечер друга бременна, която подкрепях, получи редовни контракции и се бях настроила, че ще ми се обади да идвам тази нощ. Каква беше моята изненада, когато телефонът ме събуди и видях името на Аглика на телефона си 🙂 Явно това са рисковете на професията на дулата и имаше малка вероятност да се случат две раждания едновременно, но за щастие другото бебе реши да изчака.

 

Водите бяха бистри и с Аглика се разбрахме, че няма да предприемаме нищо засега. Тя нямаше никакво желание да влиза в болницата прекалено рано. Чувахме се често през целия ден. Водите продължаваха да изтичат по малко, а около обяд се появиха редовни контракции – все още неболезнени и на големи интервали. Бях поканена на една сватба извън София и се колебаех дали да ходя или не. Изглеждаше, че Аглика още няма нужда от мен, така че отидохме с готовност да се върнем бързо. Прекарахме чудесен следобед, през което време се чувахме с Аглика – контракциите вече бяха станали през 10 минути, но не много продължителни, нито болезнени. Отидох при нея около 8 часа вечерта – тя беше много весела, говореше и се движеше много. Не спираше да говори и по време на контракция и обикаляше стаята. Поприказвахме и послушахме музика известно време. Усещах, че раждането е още доста далеч. Тя също нямаше никакво желание да ходим в болницата, само мъжът й се чудеше защо толкова дълго време не се обаждаме на никой. Към 11 часа вечерта решихме да звъннем на д-р Николова, за да я предупредим, че е много вероятно да дойдем тази нощ, а и защото беше минало много време от изтичането на водите. Тя препоръча да отидем в болницата, за да се чуят тоновете на бебето с уговорката, че нищо няма да се прави, ако всичко е наред.

 

Съгласихме се и отидохме около 12 часа през нощта. В нощното небе летяха красиви огнени фенери, които някой беше запалил и Аглика много се впечатли от тази вдъхновяваща гледка, сякаш специално режисирана за нея. Определено беше добър знак! На смяна беше д-р Банчева и като видя колко спокойна и усмихната е Аглика каза: «Ооо, още си далеч от истината!». Прегледът показа 1 см. разкритие, така че най-важното в този момент беше всички да си починем, за да имаме сили за важния момент. Нямаше основание за притеснение или бързане. Помолих Аглика да се опита да поспи, въпреки, че тя беше убедена, че няма да успее и ще обикаля. Със сигурност нямаше да се получи да се отпусне, ако бяхме останали всички в стаята, така че и аз се прибрах за малко да си подремна (живея на 5 мин от болницата), както и съпругът й. Казах й да ми се обади, когато вече няма да може да говори по време на контракция 🙂

 

Звънна ми след около 5 часа и отидох веднага. Контракциите продължиха цяла нощ, но тогава вече бяха станали много чести, интензивни и болезнени, беше успяла да дремва за малко между тях. Никой от медицинския персонал не беше влизал при нея през това време. Когато видях Аглика се изумих колко много се беше променило поведението й. Изглеждаше сякаш не е там. По време на контракциите дишаше дълбоко и издаваше тихи звуци, между контракциите беше напълно отпусната. Само за миг си отвори очите и каза «А, ти си вече тук!». За мен нямаше съмнение, че раждането вече е напреднало много. Пуснах музика и започнах да й помагам с масажи и компреси.

 

Д-р Николова дойде около 7 часа сутринта. Направи втория преглед от приемането на Аглика с думите «Дано вече да сме минали поне 3 см!» и с огромна изненада установи пълно разкритие. Дойде и Емилия Казълова, която беше на смяна, и мъжът на Аглика. Всички се радвахме, че нещата протичат толкова добре. Не след дълго Аглика започна да усеща напъни. Подготвих родилната зала – занесох там музиката, свещите и ароматите, както тя искаше.

 

Втората фаза мина доста спокойно, макар и да не беше кратка – около час и половина. Доста от това време Аглика беше изправена, правеше кръгови движения с таза и напъваше, както усеща. Самото раждане обаче стана в легнала по гръб поза, защото в други позиции тоновете на бебето започваха да падат. Накрая вече Емилия започна да я напътства по време на напъните – да напъва продължително със задържане на дъха, по два пъти на всяка контракция. Това „дирижиране“ на напъните или насочване определено беше доста деликатно в сравнение с това, както се случва обикновено в болниците, но все пак го имаше. Явно доста трудно ще се отървем от този начин за напъване – на лекарите и акушерките все им се струва, че по този начин нещата вървят по-ефективно.

 

За съжаление се получиха разкъсвания, въпреки, че бебето беше малко (2600 г) и правихме топли компреси на перинеума, имам само някои догадки защо стана така. Контактът с бебето мина чудесно и беше много трогателен. Изчака се да се роди и плацентата, опаковаха им я за вкъщи и чак след това се преряза пъпната връв. Единствено докато зашият разкъсването, отделиха бебето от майката, през което време го държеше бащата.

 

Не знам дали раждането може да мине без болка, но знам със сигурност, че може да може мине без бързане, без паника, без крясъци и истерии. Беше почти хипно-раждане – бяхме смаяни от това колко подготвена беше Аглика и колко добре се справяше с болката. Знам, че за майката и за таткото преживяването беше изключително емоционално и вълнуващо, но за мен като дула мина много релаксирано и без напрежение. Дано повече бебета идват на бял свят по този начин!

 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 thoughts on “Раждането на Аглика – като в сънищата