Раждането на Станислава – как невъзможното стана възможно 17


Когато лекарите са категорични, че имате нужда от секцио или друга сериозна интервенция, не бързайте – потърсете второ, дори и трето мнение! Никога не е късно да смените лекаря и болницата, ако усещате, че има съществени разминавания във вашите разбирания за раждането. Решението е във ваши ръце! Физическото ви състояние, разбира се, има значение, но най-често подходът и отношението на хората, които са до жената в този момент, оказват решаващо влияние върху това как ще мине раждането. Убедена съм, че с нужната подкрепа повечето жени могат да родят нормално и историята на Станислава го доказва за пореден път.

 

Малко предистория. Със Станислава се познаваме още от преди за забременее, а ме помоли да бъда нейната дула в началните седмици на бременността си. Така че се получи, че това бебе за мен беше най-дългоочакваното от всички досега 🙂 Терминът й беше 5 юли (в последствие се оказа, че е 7 юли), но Станислава си беше харесала датата 1 юли и много се надяваше да роди точно тогава. Само че бебето имаше друго мнение и реши да се появи чак на 17 юли! Както може би вече се досещате, планът на Станислава беше за максимално естествено раждане с минимум медицински интервенции.

 

Ето какво споделя Станислава:

 

Фактът, че държах толкова много на естествено раждане се дължи на това, че претърпях една коремна операция преди две години, след която се чувствах като парцал. Другото нещо, с което тази операция много повлия на моите решения и по-нататъшното образоване по въпросите на бременността, раждането и майчинството, беше това че опериращият лекар успя буквално за 10 минути да ме уплаши така, че да изпадна в паника. После се оказа, че нещата не са били толкова страшни и че с едно обяснение на нормален човешки език е можело да се спести цялата тази голяма драма на мен, мъжа ми и цялото ни семейство. След това започнах по-премерено да се вслушвам в това, какво ми говорят медицински лица и да не вземам всичко за 100% чиста монета, а да проверявам.

 

Моята подготовка за раждането започна доста преди да забременея, а когато разбрахме че ще си имаме бебе, още повече се затвърди моето вътрешно усещане за това, че начинът за раждане е даден. Ако има нужда – може да се помогне, но само ако наистина има нужда. 100 милиона жени са раждали по един и същи начин, а аз съм толкова обикновен човек, че не можех да си представя, че ще се наложи точно при мен нещо да не е наред. С изключение на високото кръвно налягане, което се поддържаше с лекарства, аз изкарах една спокойна бременност и не съм имала никакви притеснения нито за себе си, нито за бебето.

 

Идеята да раждам с дула дойде след като се запознах с Оля. Тя е много грабващ човек, а гласът й е невероятно успокоителен. След като посетихме курсовете й за бременни (даже 2 пъти – веднъж преди да забременея и още веднъж вече бременна), се уверих до крайна степен, че ако нещо има смисъл, то това е човек да бъде спокоен, когато не знае какво ще се случи и когато нещо му се случва за първи път. Колкото и да носи вътрешна увереност, че нещата ще бъдат добре, съвсем друго е да има някой, който ще те държи за ръчичка и ще казва, че всичко ще бъде наред. Или дори ако няма да бъде наред, да ти го поднесе по начин, който да не те изплаши. Имайки предвид колко бързо ми допадна Оля като човек, защо пък не – това е едно улеснение за мен в крайна сметка. Още повече с татко чужденец щеше да е много трудно в такъв момент аз да превеждам за него какво се случва, а не е нужно да вкарваме и него в паника, защото просто не разбира какво се случва, а може всичко да е съвсем нормално.

 

Започнах да се проследявам при гинеколога, при който ходех вече доста години – много приятна жена, спокойна, разбирали сме се винаги много добре. След като посетихме курсовете на Оля започнахме да проучваме болници и възможности за естествено раждане, без ненужни интервенции. Първата болница, която посетихме и разгледахме беше Св.Лазар – според мен няма човек, който да влезе в тази болница и да намери кусур. Запознахме се с д-р Николова – тя ми направи страхотно впечатление още тогава – жена, която те грабва. Но колкото ни се искаше да я изберем, финансовият ни въпрос тогава беше трудно разрешим, както си остана почти до финала. Но в крайна сметка има по-важни неща от парите.

 

Решихме да се опитаме да намерим вариант, който да отговаря на по-скромните ни възможности в този смисъл. Проведох разговор с моята гинеколожка, обясних й какво искам да се случи, стига всичко да е наред. Предоставих й моя план за раждане, а тя го представи на шефа на една частна болница в София, с която има сключен договор. Шефът го одобри, каза, че вече са имали такова раждане и че няма пречки да се отговори на нашите изисквания, които не бяха толкова много – естествен процес без система, без бързане, без прекалено много прегледи, присъствие на бащата и дула и бебето неотлъчно до майката. Пишейки този план, съм била далеч от мисълта да се запъвам, ако нещо се наложи да се направи. Просто исках да съм сигурна, че ще мога да се доверя на медицинското лице, ако ми каже, че нещо се налага – да знам, че наистина е необходимо, а не се прави за нечие улеснение. Моята гинеколожка се съгласи да води раждането, като предупреди, че няма опит с такъв вид раждания, което не беше проблем за мен.

 

Последните седмици на бременността бяха доста изнервящи, защото в момента, в който започнах да преносвам (а преносих 10 дни), се започна една офанзива за влизане в болница за наблюдение. Дори имах приемане за една нощ в болницата, което не мисля, че беше необходимо, но ми даде добър поглед върху нещата от кухнята. Кръвното ми налягане започна да скача доста повече, като аз го отдавам на стреса от непрекъснатото следене. Моето вътрешно усещане беше, че всичко е наред, но признавам, че е много трудно човек (особено една преносваща бременна) да запази спокойствие, когато медицинско лице с лека паника в очите започне да обяснява как нещо може да се обърка и сътветно подробно да описва какво точно може да се обърка. Повтаряше ми, че отговорността за това решение да си остана вкъщи е изцяло моя, с което съм съгласна – тя така или иначе е  само моя, каквото и решение да взема. Усещах че нейното притеснение много нарасна, което се отразяваше и на мен.

 

Една вечер след един по-лош запис на тонове отидох в една от държавните болници за лично успокоение, за да видя дали все още тоновете са лоши. Те излязоха перфектни, кръвното също беше в нормални граници. Дамата, която измери тоновете каза, че гледайки фигурата ми и големината на корема ми, смята, че бебето е много голямо и няма как аз да родя нормално. Обожавам да ме диагностицират с поглед, особено по отношение на фигурата ми!

 

На следващия ден (7 ден след термина) събрах багажа и с мъжа ми отидохме в частната болница. Бях приета и прегледана, като при приемането казах, че ако се налага операция, няма да е в тази болница, защото разходът, който бяхме готови да платим, беше за нормално раждане при определен доктор. За мен нямаше значение кой и къде ще ме оперира, ако щеше да се налага, а усещах, че натам вървят нещата.  Прегледът показа, че плацентата е зряла, че има достатъчно околоплодни води, че нямам никакво разкритие, кръвното беше леко високо, защото бях и доста нервна. Лекарката, която ме прегледа, каза, че нормално раждане е абсолютно извън въпроса, дори заяви, че не вижда условия за предизвикване на раждането. Диагнозата беше диспропорция на главата на бебето и размера на малкия таз, бебето не беше слязло в таза все още. Предложи да ме приемат за операция. След което аз благодарих за грижите и за мнението, но казах, че моето решение е тази операция да не се състои в тази болница. Обясних още веднъж мотивите ми, на което тя с усмивка ме попита колко съм готова да платя. Направо онемях, не знаех какво да отговоря, казах, че не съм готова да плащам за операция и че ще се отправя към държавна болница. На което тя вече не можа да се овладее и изсъска, че това решение си е мое (което си е така :-). Платих си направените прегледи, излязох от болницата и се почувствах като нов човек. Почувствах се по-лека доколкото това изобщо беше възможно! 🙂 Преди имах чувството че съм тръгнала на заколение към тази болница, но в момента, в който разбрах, че не се налага да влизам там се почувствах несравнимо по-добре!

 

След това мъжът ми предложи да отидем в Св.Лазар за един преглед и да видим дали нещата наистина са така, защото аз имам вяра в собствения си таз! Обадих се на Оля, тя ми записа час при д-р Николова, където дойдохме всички заедно. И д-р Николова просто… нямам думи… изключително успокояващо присъствие има. Така хубаво ми се усмихна след прегледа и ми каза, че тазът не е тесен – не че имах съмнения, но друго е да ти каже някой, който токущо е проверил дали е така! Направи преглед за разкритие, при което малко го подгомогна, за да тръгне някаква родова дейност, която и тръгна. Д-р Николова без никакво съмнение каза, че едно естествено раждане е напълно възможно, че няма никакви физиологични пречки пред това, което искаме.

 

След това започнах да идвам всеки ден на преглед в Св.Лазар и направихме всичко възможно, за да се погрижим за финансовата част на въпроса, за да мога аз да съм спокойна, че когато ми казват нещо, то не е свързно с календар или финанси. И трябва да кажа, че последните дни от бременността ми преминаха без високо кръвно, без лоши тонове, без никакви притеснения – точно така както трябваше да завършат нещата. Страхотно облекчение беше след последната седмица, която беше много напрегната и съм благодарна, че преживях тези тревоги преди, а не по време на раждането.

 

След два дни леки контракции, на 16 юли вечерта ми изтекоха водите, които бяха зелени. Обадихме се на Оля и тръгнахме веднага към болницата. Моята голяма изненада по отношение на раждането беше колко изключително бързо протече то. Аз се шашнах! Нямаше нищо общо, с това което очаквах. Нещата се развиха толкова бързо и толкова болезнено, че в един момент се примолих за упойка. За съжаление обаче, или може би за щастие (съдбата си знае работата), въпреки голямото желание на анестезиолога и опити в продължение на 30 минути да се спогодим с упойката, просто не се получи. И накрая се отказах, защото започна да ми става лошо от позицията, в която трябваше да бъда, за да се постави упойката. Може би ако болките не бяха толкова начесто и толкова продължителни, щях да се справя по-добре аз самата със себе си.

 

В процеса на раждането, който продължи 6 часа, имаше подмятания, че не бива да се губи много време в чакане и оставяне на естествени процеси заради сигурността на бебето. Въпреки че и двамата са се чувствали не много потребни точно в този момент, и таткото на бебето и Оля ми помогнаха много. Нямаше да се справя без тях изобщо, ако не бяха те, щях да се съм се отказала буквално на втория час. Защото накрая вече се молех за каквото и да е – някой нещо да направи, защото аз повече не мога! Разкритието вървеше много бързо, много се изненадах от този факт и Оля каза “Още малко! Още малко! Няма какво друго да направим – всичко върви толкова бързо!”

 

Дежурната лекарка д-р Бранкова помогна за разкритието на финала, което беше тежко за изтърпяване и може би се пренесохме в родилна зала една идея по-бързо от необходимото. Там вече мога да кажа, че нямах никакъв контрол – изпитвах паника, имаше много хора около мен, всички даваха инструкции на висок глас. За съжаление хич не ме бива, когато ми дават инструкции на висок глас – тогава нормалната ми реакция е да се опъвам. Имаше момент, в който нещата поспряха, сложи ми се система с окситоцин, от което аз честно казано не видях да имаше резултат. Спрях да разпознавам коя болка е контракция и коя е междинна, не бях сигурна какво изпитвам отвътре и ми беше трудно да следвам инструкциите за напъване. Единственият човек, който исках да слушам, беше акушерката Емилия, нейните ръце усещах по себе си, тя ме окуражаваше, даваше точни и кратки изречения кога и какво да се прави, гласът и изпъкваше във врявата, която ми беше в този момент на главата. В един момент бях доста груба към хората около мен, за което им се извинявам за втори път, не е било умишлено! Имаше доста болезнен момент, защото приложиха метода на Кристелер (натискане по корема). Д-р Корсачки – изключително приятен доктор, който дойде по едно време, ме хвана за ръката и ме успокои много! Той също подпомогна изтласкването на бебето с Кристелер, но далеч по-безболезнено. Бебето излезе след около час напъни. Погрижиха се за него веднага, нямаше време за чакане, защото се беше нагълтал с зелените околоплодни води. Таткото отиде с него, когато го отнесоха към кувиоза, където постоя на антибиотик през следващите 20 часа.

 

От днешна гледна точка, мисля, че нещата протекоха така, както е могло, с идеални резултати на финала. С изключение на леката паника в последните час-два на раждането, която се предаде и на мен, всичко мина страхотно! Лекарите бяха по-притеснени, заради десетте дни преносване и зелените води, за което наистина трудно би се намерил доктор, който да не се притесни. Мисля, че следващото ми раждане ще е още по-леко, но за всеки случай следващия път ще се опозная с анестезиолога предварително 🙂  Аз съм доволна, че дойдох в тази болница. Раждането мина бързо, по-трудно отколкото очаквах, но напълно естествено в крайна сметка. Щастлива съм и си отивам вкъщи с кеф!

 

Раждането на Станислава през моите очи

 

В последните дни преди раждането на Станислава се чувахме често – тя беше изнервена не толкова от чакането, колкото от паниката на всички около нея и имаше нужда от подкрепа.  Аз също съм преносвала и много добре разбирах как се чувства. Опитахме някои немедикаментозни методи за стабилизиране на кръвното налягане и емоционалното й състояние, които мислим, че имаха много добър ефект – хомеопатия, Шуслерови соли и Бахови капки. След тези неща кръвното й влезе в норма, а след разговора с д-р Николова, тя беше вече съвсем спокойна и готова за раждане. В деня преди да роди се разбрахме с нея, че понеже вече ще е 10 ден след термина, ще пробваме всички възможни начини, за да подпомогнем процеса, за да се избегне индуциране или секцио.  Бях преровила всичките си книги и й изпратих списък с най-различни естествени методи на индукция – билки, ароматерапия, хомеопатия, акупресура, стимулация на зърната и секс, коктейл с рициново масло, упражнения и други. За щастие не се наложи да прибягваме до каквито и да е мерки – раждането започна спонтанно същата вечер.

 

По време на самото раждане предизвикателствата бяха няколко. Първо, от интензивните болки поведението на Станислава се промени много – като жена с горещ темперамент, тя изразяваше бурно своите усещания и емоции 🙂 Не желаеше да бъде докосвана, да има хора около нея, дразнеше се от всичко, и често повтаряше, че не може повече.  Не ми се беше случвало преди, но съм чела, че това е напълно нормално. Не го приех лично и знаех, че по принцип си пасваме много добре и че ще мога да й помогна, в момента, в който има нужда от мен. Така че в тази ситуация моята стратегия беше следната – гледах да й осигурим усамотение, колкото се може по-малко да й говорим (защото даже в един момент ми каза „Млъкни!“ 🙂 и да не се навъртаме около нея. Може би един или два пъти й дадох Бахови капки и й казах, че е силна и със сигурност ще се справи. През останалото време си говорихме в коридора с мъжа й и му превеждах всичко, което казваха лекарите. Това докато траеше фазата на разкритието. По време на напъните в родилна зала ни искаше и двамата до себе си и бяхме през цялото време до главата й.

 

Вторият малко по-труден момент беше това, че д-р Николова не успя да дойде, а дежурната лекарка д-р Бранкова, с която не сме работили заедно преди и не е свикнала с подобни раждания, беше видимо много притеснена за бебето, заради преносването и зелените води. Също и размерите на бебето и високото кръвно. Тя повтаряше, че нямаме време за губене, говореше за секцио на няколко пъти и накрая настоя за система с окситоцин в края на втората фаза, легнала по гръб поза (която хич не беше удобна за Станислава) и дирижирани напъни. Не знам дали с друг лекар нещата щяха да са по-различни, защото основания за притеснение наистина имаше – бебето не изплака веднага, наложи се да стои в кувиоз и раждането очевидно е било тежко за него.

 

Втората фаза наистина мина малко драматично, защото Станислава на моменти беше отчаяна, викаше, плачеше и молеше някой да направи каквото и да е. Аз само й повтарях, че това са последни усилия и че ще успее, Емилия също я окуражаваше много. Мъжът на Станислава й беше наистина страхотна подкрепа през цялото време – след това ми сподели, че му е било много трудно да е там и да гледа, че това не е за мъже и че е искал да убие някой доктор, но изглеждаше спокоен и намираше точните думи за нея, възхищавам му се искрено! Освен нас в залата беше д-р Бранкова, анестезиологът и неонатологът, извикаха и д-р Корсачки да направи Кристелер и най-накрая бебето се роди. Какво облекчение! Страхотно голямо бебе с руса косичка! Пъпната връв прерязаха веднага, реанимираха бебето, дадоха го на майката за малко и го отнесоха в кувьоза. Станислава се върна в нормалното си състояние – беше много сладка, когато благодари на всички и се извини за поведението си 🙂 След това понатиснаха корема й за плацентата и възстановиха разкъсването, което беше получила.

 

И ето че след всичките лоши прогнози и след като толкова много пъти каза „Не мога!“ Станислава успя да роди това голямо бебе 3930 гр., 53 см. за по-малко от 6 часа 🙂

 

Това беше третото ми раждане само за този месец и се чувствам удовлетворена, защото всички майки родиха нормално и сега те и бебетата са добре и се кърмят. Екипът на Св.Лазар е отворен за нови неща и като цяло са много търпеливи, особено в случаите, когато няма усложнения. Въпреки че все още има някои неща, които ми е трудно да приема (например дирижираните напъни и по-активното подпомагане на бебето в момента на изгонването), съм много доволна от всичко постигнато дотук. Направила съм си списък с материали, които да им преведа и теми, които да обсъдим, така че процесът върви 🙂

 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

17 thoughts on “Раждането на Станислава – как невъзможното стана възможно

  • Stanislava Legdeur

    Направо ми е нереално, като чета :). Особено през твоите очи… Благодаря на теб и на болницата, че направихте това раждане възможно и абсолютно незабравимо (и то вероятно за всички, понеже съм си гласовита дама :D).

  • Olga Post author

    Стани, за мен със сигурност ще е незабравимо раждане, но не заради твоята гласовитост, а заради мощната енергия на процеса, любовта между вас и красивото бебе, което посрещнахме 🙂 Вашето семейство ми напълни душата 🙂 Мисля също, че и д-р Бранкова с нейния 40-годишен опит няма да забрави това раждане скоро 😀

    Тони, сигурна съм, че и ти съвсем скоро ще намериш хората, с които ще можеш да работиш!

  • Ива Петкова

    Чудесен разказ, поздравления за силата на всички участници в това събитие. Станислава, честито, познаваме се от две от кърмаческите срещи в София, още тогава ми направи впечатление на силна и темпераментна жена. Чудесно е, че заедно сте постигнали това раждане, което си искала.

  • Мери

    Много хубаво!:) Благодаря че споделихте с нас!
    Добре дошъл и много здраве и късмет на новия човек!

  • tin4e

    Съжалявам, аз наистина съм за естествено раждане – когато майката има силата и волята, но не виждате ли в случая и майката и детето са били подложени на риск и излишен стрес. Нужно ли е това, а не е ли най важно в този момент здравето на бебето

  • Olga Post author

    Не, не смятам така. Майката и детето си бяха през цялото време под наблюдение и имаше готовност да се реагира веднага при нужда. Но не се наложи. Разпространеното схващане е, че рисковете и стресът от едно цезарово сечение са по-малки, но това е много далеч от истината.

  • Е

    Честито бебче и браво на всички! Но малко ме разочарова този разказ – от тези които досега съм чела за Св Лазар бях останала с много хубаво впечатление, а в този се прокрадват термини като система окситоцин, лекарката „подпомогна“ разкритието, Кристелер.. – мислех че при естествените раждания с дула в тази болница това го няма. Оля, според теб бяха ли наистина наложителни тези мерки в случая, щом така или иначе е раждането е вървяло бързо?

  • Olga Post author

    Да, добър коментар е това. Моето мнение е, че част от интервенциите можеше да бъдат избегнати. В другите разкази, които съм писала за Свети Лазар, лекарят беше д-р Николова. Тя е много отворена, водили сме много разговори по тези теми и имам доверие, че няма да се хвърли да се намесва, ако няма наистина медицинска необходимост. Докато с д-р Бранкова, която беше на раждането на Станислава, не сме работили и не сме говорили преди, нито сме обсъждали планове за раждане. Тя е лекар с над 40 години опит, обикновено дирижира раждането и трудно ще си промени начина на работа ей така заради нас. Системата с окситоцин не помогна много, а Емилия каза, че Станислава е напъвала по-ефективно без да я натискат по корема. Може би отидохме в родилна зала и започнахме с напъването малко рано, може би обстановката и многото хора оказаха негативно влияние, може би можеше да протече различно. Но понеже имаше реални рискове за бебето, трудно може да се спори с лекарите в такава ситуация. Няма гаранция, че ако бяхме чакали, то щеше да е добре – все пак са наложи кувиоз и т.н. Няма идеални неща за съжаление 🙂