Да бъдеш дула – между страданието и радостта


Не мога да кажа, че съм си избрала професията дула, по-скоро тя ме намери. Това, което исках да направя, беше да се сертифицирам за инструктор за подготовка за раждането. Тогава, преди около две години, в България много малко се знаеше за това какво е дула. Когато видях, че има комбинирани курсове за инструктор и дула си помислих “Голяма екзотика е за България! Едва ли някога ще практикувам като дула, но пък е много интересно какво включва обучението”. Любопитството надделя и се записах. В точния момент, когато завършвах обучението, съдбата ме срещна с майки, които искаха да имат такъв човек до себе си по време на раждането. А пък след като усетих на практика какво е да бъдеш дула, вече нямаше мърдане! Влюбих се безвъзвратно в тази професия (по-точно призвание) и ще се опитам да обясня защо. Ето ги моите причини да искам да съм дула:

 

Привилегията да си свидетел на чудото

Ако някой може да се сети за по-съвършен, по-уникален и по-сложен процес от появата на ново бебе на бял свят, нека да се обади, аз не мога!

Времето сякаш започва да тече по друг начин, енергията на раждането се усеща навсякъде, а останалият свят навън вече няма никакво значение. Раждащите жени са различни – естествени, спонтанни и красиви. Може предния ден да сте си говорили с нея на всякакви теми и изведнъж виждаш пред себе си съвсем различна жена. Рационалното в нея се изключва и тя минава в другото измерение, на интуитивна вълна. Не крие чувствата си и се изразява свободно. Може би това е моментът, когато жената разкрива най-пълно своята женска същност и определено е момент на пълна трансформация. Раждащите жени са уникални създания – толкова уязвими и силни едновременно. Може да търси твоята подкрепа и тогава усещането е същото, като да прегърнеш и успокоиш едно плачещо малко дете. В следващия момент виждаш как преборва страховете и болката си и напълно контролира нещата. Става ясно, че тя без всякакво съмнение знае какво трябва да направи и какво трябва да се случи.

Вълшебно е да наблюдаваш как една жена се превръща в майка. Как след едно естествено раждане очите й блестят от радост и гордост – нима на света има нещо по-велико от това, което токущо е направила? Дори когато раждането е било трудно и не е завършило по желания начин – това не прави момента по-малко трогателен и прекрасен – въпреки цялата болка, през която е преминала, тя излъчва толкова щастие, любов, нежност към детето си. Тя не се е провалила, тя е преминала своето изпитание и вече е майка.

Докато бременната пред очите ти се превръща в майка, докато мъжът изпълнен с умиление се превръща в баща, наблюдаваш и най-голямото чудо – появата на новия човек. Новородените бебета са невероятно чувствителни към всичко, което ги заобикаля. Още докато са в утробата реагират на говора и докосването ти, а след като се родят се изненадваш от погледа на това малко и крехко същество – толкова осъзнат, сякаш носи в себе си цялата мъдрост на вселената. Да бъдеш там и да станеш свидетел на всичко това наистина е чест и привилегия. Сърцето ми започва да бие при мисълта, че скоро ще ми се случи отново!

 

Личната мотивация – моите раждания

Сега, когато имам зад гърба си две раждания, със сигурност мога да кажа от какво точно имах нужда и ще се радвам да разкажете как е било при вас. Първият път, когато все още не знаех какво предстои, имах нужда от някой, който да отговори на въпросите ми, без да се притеснявам, че ще му досадя, който да ми обясни това, което се случва във всеки един момент, който да ми представи обективно моите алтернативи. Беше важно да съм спокойна и да имам контрол над това, което се случва, а не просто някой да ме вмъкне в графика си. Уви, персоналът на болницата нямаше времето и желанието да отговори на моите нужди. Аз и бебето ми бяхме поредните на конвейра. Бях оставена сама да се справям със своята болка и с хилядите въпроси и притеснения, които вълнуват всяка млада майка. През това време бебето ми плачеше някъде там в метално креватче на колелца сред десетки подобни креватчета.

С втората ми бременност вече знаех какво предстои, но това по никакъв начин не ме караше да се чувствам по-спокойна, вярата ми в медицинската система беше сериозно подкопана. Тогава имах огромна нужда да имам до себе си човек, който да вярва, че ще се справя, да ме подкрепя и да разбира желанията ми. Беше важно да мога да се доверя на някого, за да се отпусна, да знам, че някой друг ще поеме комуникацията с медицинския персонал, ще се погрижи за моя комфорт и за малките, но толкова важни подробности, за да мога аз изцяло да се съсредоточа върху раждането. С други думи и този път отново, без да го осъзнавам дори, имах нужда от някой, който да бъде моята дула. Но този човек отново не беше до мен. Отидох в болницата притеснена, готова за борба с персонала, в която за съжаление нямаше как да победя. След раждането отново бях сама, отделена от бебето си без някой да се интересува от това как се чувствам. Бях срината и физически и емоционално, а усещането ми за празнота и провал тогава трудно може да се опише с думи.

По време на някой от всичките онези моменти, в които си спомнях за случилото се, си помислих, че ако успея да помогна дори на една жена да си спести тази болка и разочарование, всичко ще е имало смисъл. Тогава дори не предполагах, че един ден ще стана дула.

 

Необходимостта да следваш каузата си

Да бъда дула за мен е още един начин да подкрепям естественото раждане – каузата на сърцето ми. Естественото раждане е най-добрият вариант за повечето здрави майки и бебета и е изключително важно по много причини (писала съм по-подробно по темата тук).  Не става дума за това естественото раждане да е на всяка цена или да се натрапва на всяка жена. Дулата може подкрепя естественото раждане по много начини без да е крайна или агресивна, без да налага своя избор на другите и без да влиза в конфликт с лекарите. Тя може да бъде мостът на комуникацията между медицинския персонал и бъдещите майки, да им помогне да изгладят спорните моменти и да стигнат до компромиси, които да удовлетворяват всички. Със самото си присъствие, което действа успокояващо на майката, или с някои естествени методи за обезболяване и за подпомагане на прогреса на раждането, дулата може да допринесе изключително много за успешния финал. Опитвам се с натрупването на познания за различните аспекти на раждането да не загубя вярата си в естествения процес, и се радвам, че нямам медицинско образование за да не се фиксирам върху патологиите. Разбира се, бих подкрепяла и майките, които не държат да имат непременно естествено раждане, ще раждат с упойка или със секцио, нооо… каузата си е кауза 🙂

 

Предизвикателството да си първопроходец

Много е интересно и вълнуващо да работиш в област, която е напълно нова и непозната за държавата, в която живееш. Винаги съм обичала предизвикателствата, а тук възможностите за развитие са безкрайни. Особено в България, където по принцип има много накъде да се работи в посока хуманизиране на процеса на раждането. Отделно от това професията дула ти позволява да откриваш в себе си и да развиваш много ценни човешки качества като търпение, спокойствие, умение да изслушваш, чувствителност и всеотдайност, които са много важни не само за тази професия, но и по принцип в живота, особено за една майка. Да, разбира се, има го и добре познатия на лекарите и акушерките стрес от постоянното очакване да ти се обадят посред нощ, невъзможността на си правиш планове и вероятността да останеш в болницата дълги часове. Налага се да се примириш с огромното физическо и емоционално натоварване в името на всичко, което тази професия ти дава.

Минаха близо две години откакто взех решението да се обучавам и шест месеца откакто съм сертифицирана дула. Понякога дори не мога да повярвам, че интересът към тази нова услуга е толкова голям – че толкова много бременни се интересуват, че толкова много лекари вече знаят какво е дула и че с някои от тях успяваме успешно да сътрудничим, че толкова много жени искат да се обучат и да станат дули. Щастлива съм, че намерих пътя си и всеки ден виждам ефекта от това, което правя.

А вие защо искате да родите с дула? Защо искате да станете дула? Какво е мястото на дулата в системата за майчино и детско здравеопазване в България според вас?

 

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *