Комуникация с медицинския персонал 1


Често се оплакваме от лекарите, че не отделят достатъчно време за да отговорят на въпросите ни и да ни предоставят цялата информация за процедурите, които предлагат да ни направят. Не ни е приятно, когато лекарите смятат, че вземането на решения за извършването на медицински интервенции по време на раждането, е тяхна работа и че родилката няма думата по въпроса, защото няма медицинско образование. Е, да, ама става дума за нейното тяло и нейното дете, нали? Ядосва ни понякога ироничното отношение на лекарите, особено, когато жената има по-особени изисквания – “Четеш прекалено много в интернет!” и други подобни реакции. Но аз си мисля, че проблемът не е само в лекарите и че и ние жените също трябва да положим известни усилия, за да се научим да комуникираме ефективно с тях. Статията ми е главно за жени, които имат ясна представа за това как да протече раждането им и искат да имат контрол над нещата. И най-вече за жените, които искат да имат естествено, активно и позитивно раждане.

 

Да избираме ли екип за раждането?

Много е важно жената да се чувства спокойна и в безопасност по време на раждането. Дали ще успее да се отпусне и да се почувства сигурна до голяма степен зависи от хората, които са до нея в този момент. Дали им има доверие? Дали се чувства в сигурни ръце? Дали те уважават нейния избор и зачитат нуждите й? Изграждането на доверие изисква време и със сигурност е по-трудно да се отпуснем в присъствиетo на напълно непознати хора. Затова и продължителността на здравните грижи е много важна. Когато жената познава лекаря и акушерката си още през бременността, те имат достатъчно време да обсъдят всичките подробности около раждането предварително. Лекарят е добре запознат със състоянието на бременната, а тя добре познава неговия подход и убеждения. По време на самото раждане не се губи време в излишни обяснения и комуникацията върви по-лесно. Когато жената има доверие на лекаря, дори в случаите когато се налагат медицински интервенции, тя знае, че в нейния случай са били необходими и ги приема без драми. В този смисъл съм ЗА избора на екип. Избирайте вашия екип сред сред специалистите, от които са останали доволни жени със сходни на вашите виждания. Преди да направите окончателен избор направете среща с няколко кандидати. Спрете се на хора, чиито убеждения са най-близо до вашите и които ви вдъхват доверие.

 

Този избор за съжаление си има и обратната страна, за която съм длъжна да спомена. В държавните болници той е обвързан с определени финансови ангажименти, а по-точно плащат се 350 лв. Поне в повечето частни болници не се заплаща допълнително за избор на екип. Другият момент е, че понеже естественото раждане е непредсказуем процес, може да започне по всяко време и да продължи много часове, роля играе и чисто човешкият фактор. Не е сигурно, че няма да се обадим на лекаря си, когато той е след нощно дежурство, ще го изненадаме по време на важно събитие, ще си има неотложни планове в близките часове или пък просто няма да е на разположение в този момент. Колкото и добър специалист да е, неизбежно тези съвсем човешки неща ще се отразят на неговите решения и поведение. Когато раждаме при дежурния екип, би трябвало това да означава, че специалистите, които са на работа, са в добра кондиция и че няма да се опитват да пришпорват родовия процес само защото им свършва смяната. Но и риска да попаднем на нелюбезен персонал с възгледи коренно противоположни на нашите го има. Според мен си заслужава да си избирате лекар само ако наистина сте намерили човек, на когото имате доверие и който споделя вашите разбирания. Ако се съмнявате и не се чувствате сигурна в него, тогава по-добре да родите при дежурния екип. Нека да поговорим и за това как да разберем какви са убежденията на нашия лекар.

 

Отворени въпроси

Отворените въпроси, са тези на които човек не може да отговори с ДА или НЕ, а трябва да даде по-подробно обяснение. Това са въпроси, които започват с “При какви ситуации се налага …”, “Колко често …..”, “Как гледате на ….”, “Какво мислите за ….”, “Какви са вашите препоръки при …”, “Какви мерки взимате ако ….” Ако попитате “Има ли времеви ограничения за раждането?” (затворен въпрос) и лекарят отговори “НЕ”, това със сигурност не означава, че няма да иска да се намеси ако околоплодният мехур е спукан от няколко часа, ако напъвате по-дълго от 20 минути, или ако плацентата още не е родена на 6-тата минута. Ако формулирате същия въпрос по друг начин “Какви са времевите ограничения за всяка фаза?” определено ще научите много повече за подхода на този лекар. Ако попитаме да речем задължително ли е извършването на епизиотомия абсолютно всеки лекар ще отговори, че тя се прави само когато е наложително, само че при един специалист тя ще се налага в 5-15% от случаите, а при друг в 75-90%… По-добре пробвайте с въпроса “Колко често се налага да правите епизиотомия?” или “В какъв процент от случаите се налага?”

 

Понеже времето за разговори с лекаря често е ограничено и нямате възможност да попитате всичко, което ви вълнува, помислете предварително кои са най-важните за вас теми, които искате да обсъдите. Напишете въпросите си предварително и започнете с най-съществените. Пък ако остане време и за другите, още по-добре!

 

Childbirth International предлага модел от няколко въпроса. Това са:

  • При какви обстоятелства препоръчвате индукция за стартиране на раждането?
  • Какви са възгледите ви за времевите ограничения по време на всяка фаза на раждането?
  • Как гледате на това да се храня и да поемам течности по време на раждането?
  • Колко често се налага да правите епизиотомия?
  • Как гледате на това да бъда извън леглото по време на разкритието и самото раждане на бебето?
  • Как гледате на това да имам придружител (или дула) по време на разкритието и самото раждане?

 

Според създателите на този модел отговорите на тези въпроси са напълно достатъчни за да разберем дали този лекар практикува изчаквателен подход или се намесва активно в хода на раждането, а също и дали се чувства комфортно, ако жената участва при вземането на решения. Опитайте се сами да формулирате отворени въпроси по други теми, които ви вълнуват.

 

Друг добър начин за поставяне на въпроси, препоръчван от д-р Сиърс е да изразите вашите предпочитания, без да поставяте изисквания. Например „Бих искала бебето да се сложи на гърдите ми веднага – ще ми съдействате ли за това?“

 

Целта на всичките тези въпроси е да изясните дали убежденията на лекаря ви съвпадат с вашите собствени. Ако виждате че това не е така, тогава е голяма самозаблуда да се надявате, че той ще промени вижданията си заради вас. В такава ситуация имате няколко възможности. Едната е да приемете мнението на лекаря, ако запазването на добри отношения с него е най-важно за вас. Другата е да договаряте и да правите компромиси, така че двамата да се чувствате комфортно с избраната алтернатива. Помнете, че това често не е възможно, защото единият от двамата или и двамата ще трябва да излезете от зоната си на комфорт. И третата, която може да изглежда най-трудна, но често е единственият възможен начин е да намерите друг лекар, чиито възгледи са по-съвместими с вашите.

 

Пасивност, агресивност и настойчивост

Нито пасивното, нито агресивното поведение могат да ни помогнат за ефективната комуникация с медицинския персонал, както и в комуникацията изобщо. Затова трябва да търсим баланс и да бъдем настойчиви при отстояването на нашите интереси. Това не означава непременно да поставяме авторитета на лекарите под въпрос и да се караме с тях или пък да се съгласяваме с всичко, което ни се предлага. Да бъдем настойчиви означава да си знаем правата, да изразим гледната си точка и да бъдем чути. За много хора е лесно да бъдат настойчиви на работното си място, когато общуват с приятели, колеги и познати, както и в различните ежедневни ситуации. Но пък е доста по-трудно при комуникацията с лекарите, защото повечето сме възпитани в дух «Слушай лекаря», «Лекарят знае какво да прави» и т.н. Още повече, че по време на раждането ни боли, съблечени сме пред хора, самата легнала поза не дава много възможности човек да се чувства уверен и настойчив, притесняваме се да не «досаждаме» на персонала, защото са много заети и т.н. Или пък обратното, ако жената вече е имала травматично болнично раждане, когато нейните нужди не са били зачетени, този път тя може да изпадне в другата крайност и е настроена в духа «Ще видим дали ще успеете да ме контролирате този път!» Тя ще се държи агресивно, още преди да е влязла в стаята.

 

Можем да се опитаме да тренираме настойчиво поведение много преди раждането, да се наблюдаваме как се държим в определени ситуации. Кога се държим пасивно или агресивно и защо? Как да променим това поведение? Можем също да потренираме да използваме настойчиви фрази при написването на плана си за раждане.

 

Ето няколко примера за пасивни фрази:

  • Предпочитам вагиналните прегледи да са сведени до минимум
  • Надявам се да избегна система с окситоцин
  • Надявам се да избегна мониторинг освен ако лекарят не смята че е необходимо
  • Бих предпочела да избегна епизиотомия освен ако не е нeобходимо

 

Ето и няколко агресивни:

  • Отказвам да лежа на леглото по време на раждането
  • Настоявам да се храня и да поемам течности
  • Отказвам вагинални прегледи
  • Ако разкритието ми е под 4 см. настоявам да се върна вкъщи
  • Настоявам да не се извършва епизиотомия
  • Отказвам електронен мониторинг
  • Отказвам система с окситоцин

 

Сега разбрахте ли какво е настойчивост? Не е нито едно от тези двете. Опитайте се да измислите ваши собствени настойчиви фрази, които да защитят максимално вашите интереси без да се изпада в крайности. Ще се радвам ако ги споделите в коментарите под тази статия. 🙂

 

Разбиране на перспективата на медицинския персонал

Ако вече сте водили разговори с лекари няма начин поне веднъж да не сте чували думите “Да, добре, жената си има изисквания, но кой носи отговорността ако нещо се случи?” Познато ли е? И аз съм го чувала поне 100 пъти 🙂 Въпреки, че не смятам, че отговорната професия на лекаря му дава правото да прави каквото си иска без да се съобразява с мнението на пациента, сега все повече разбирам перспективата на медицинския персонал. Отговорността, която носи лекарят наистина е много голяма. Понякога неговите действия в рамките на няколко секунди са определящи за това как ще завърши всичко. Затова е много важно не само жената да бъде спокойна, но и лекарят също, за да може да си върши работата. Ние искаме раждането да бъде партньорство между родилката и медицинския екип. Е, затова се изисква доверието да бъде взаимно. Така, както ние искаме да сме убедени, че лекарят ще се съобрази с нашите желания, ако ситуацията го позволява, така и за него е много важно да бъде сигурен, че в критична ситуация, когато се налага неговата намеса, ние ще се вслушаме в мнението му и ще му съдействаме. Затова няма смисъл да размахваме пред лицето му списък с нашите многобройни изисквания като ултиматум, може просто да изразим нашите предпочитания в спокойна и добронамерена форма. И нека още в началото на разговорите с лекаря да му покажем, че уважаваме неговото мнение и че сме готови да проявяваме гъвкавост в ситуации, когато нещата се отклонят от първоначалния план и се налага медицинска намеса.

 

Разбирането на перспективата на лекаря не бива обаче да ви кара да се притеснявате да задавате въпроси, за да не му досадите. Когато ви предлагат да бъде извършена определена медицинска интервенция, настоявайте да ви бъде предоставена цялата информация. Първият въпрос трябва да бъде “Имаме ли време да го обсъдим?”. И ако случаят не е животозастрашаващ тогава според конкретната ситуация примерните въпроси биха могли да бъдат “Какви са рисковете за мен/за бебето ми от … (състоянието в момента)?“, “Какви са рисковете от … (предлаганата интервенция)?“, “Как гледате на това да изчакаме?”, “Какви са индикациите, че бебето ми е застрашено?”, “Какви други алтернативи имам?” и т.н. Така ще сте съвсем сигурни, че това, което ще бъде направено, е най-доброто във вашия случай и имате всички шансове въпреки всичко да преживеете едно позитивно раждане. А нали точно това е целта? 🙂

 

До активистите и дулите

Темата за комуникацията между лекарите и дулите, инструкторите за подготовка за раждане и други активисти е дълга и широка. Това са хора, които виждат съществуващите проблеми в системата, често са възмутени от нея и е много лесно да се стигне да крайности и нападки против болниците и медицинските лица като цяло. Дано това да не ви прозвучи наставнически, но съм се убедила, че това не помага. Иска ми се да работим за сближаване на позициите на жените и на лекарите, затова нека обменяме опит, да споделяме подходите, които работят, и да се учим от грешките си. Има лекари, с които няма смисъл да се работи, все едно говориш с човек от друга планета. Тогава всички преговори са чиста загуба на време и енергия – той няма да се промени, а аз мога да се променя до известна степен, но няма как да се обърна на 180 градуса! Но с голяма част от лекарите може да се намери общ език, за щастие напоследък срещам все повече такива. Принципа е “со кротце, со благо”. Започва се с по-малко спорните теми, изслушва се внимателно другата гледна точка, лекарят трябва да се убеди, че в никакъв случай не подценяваме неговите знания и опит. Когато той разбере, че не сме откачени екстремисти, ще бъде склонен да обсъжда и по-спорните моменти и да чуе и нашата гледна точка. Току виж и двете страни научат по нещо ново и така ще бъдем още по-полезни за бъдещите майки.

 

Така че запасяваме се с настойчивост, гъвкавост и мъдрост и…. Смело напред!

 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

One thought on “Комуникация с медицинския персонал

  • Милена

    Мъдро и полезно. Конфронтация наистина не би помогнала.
    Най-вече с усмивка и уважение – раждане по раждане.
    Благодаря, Оля.