Дишане в помощ на раждането 1


Ролята на дишането по време на раждането е огромна. Помага на майката да се справи с болката, напрежението и страха, да се отпусне, увеличава нивата на ендорфините, доставя така необходимия кислород към матката и към бебето. Повечето жени очакват, че ще ги научат на специални техники за дишане по време на курсовете за раждане. Действително има много техники, на които стъпват различните школи и методи за “естествено” раждане. Ще ги разгледам накратко в следващата си статия. В днешно време обаче все повече специалисти насърчават жените да дишат така, както им подсказва тялото, вместо да заучават структурирани техники за дишане. Аз също съм убедена, че жената може да се справи с раждането по-ефективно, ако следва ритъма на тялото си. Със сигурност тя няма да забрави да диша по време на раждането, а тялото ще й подскаже от какво точно има нужда. Следването на конкретна техника може да бъде доста объркващо по време на болезнени контракции и да пречи на жената да се концентрира в себе си, вмейто да й помага.

 

И все пак подготовката още през бременността е изключително полезна. Раждането е много интензивно преживяване, затова ако е неподготвена, контракциите вероятно ще карат жената да се стяга и да задържа дъха си. От тази гледна точка е добре да се тренира правилното дишане през бременността, за да стане автоматично и  да не мислим за него по време на раждане. Ето какво бихте могли да опитате:

 

  • Обръщайте внимание върху своето дишане, наблюдавайте го. Как дишате когато сте отпуснати? А когато се притеснявате или сте под стрес? Когато се вълнуваме, имитирането на спокойно дишане може да ни помогне да се успокоим.

  • Не се опитвайте съзнателно да управлявате своето дишане, то трябва да остава автоматично. Опитайте се да се съсредоточите и да разберете от какъв вид дишане имате нужда в този момент или какви дихателни упражнения ще са ви от полза.

  • Времето, в което се правят дихателните упражнения е ограничено (около 10 минути), винаги се започва и се завършва с естествено дишане. Не правете нищо насилствено, само това, което ви е приятно.

  • Дълбоко дишане с корема. Настанете се в удобна поза и вдишайте бавно и постепенно през носа. С вдишването трябва да усетите как коремът ви се надига. Важно е издишването да бъде по-бавно от вдишването. Например при вдишване броите до 4, а при издишване до 8. Това дишане е много подходящо по време на първия период на раждането. Има различни версии дали издишването да бъде през носа или през устата – по време на раждането сами ще усетите кое е по-подходящо за вас. Издишването през устата с отпуснати устни, помага и мускулите на тазовото дъно да се отпуснат.

  • Пълно йогийско дишане. Пълното дишане е изключително полезно, защото осигурява пълноценно насищане на организма с кислород, увеличава капацитета на белите дробове, нормализира обмяната на веществата, повишава имунитета, отпуска, възстановява енергията. То също е подходящо и помага по време на първият период на раждането, но няма да успеете да го направите, ако не сте се упражнявали през бременността. Най-добре е да се упражнява по време на часовете по йога за бременни под ръководството на инструктор, но можете да опитате и сами, особено ако и преди сте се занимавали с йога. Отново – дишането не трява да е насилствено, а с времето то става естествено за тялото ви. Повечето хора обикновено дишат с горната част на гърдите – това дишане е повърхностно, по-голямата част от кислорода не достига до алвеолите, с въздух се пълнят само някои отдели на белите дробове. Пълното дишане задейства целия дихателен апарат, алвеолите, дихателните мускули. В него участват коремът (долно дишане), гърдите (средно дишане) и ключиците (горно дишане). Диша се през носа. Първо се издишва максимално пълно за да се отстрани застоялият въздух от дробовете. При вдишване с въздух се напълва първо корема, така че той се надига, след това гърдите (можете да го усетите, ако сложите едната ръка на корема, а другата на гърдите) и накрая се повдига областта на ключиците. При издишване първо се спускат ключиците,  след това гърдите и накрая коремът. Издишването отново е два пъти по-продължително от вдишването. Дишането е равномерно, без прекъсвания и без задържане на дъха.

  • Две други практики от йогата също може да се практикуват по време на бременността – те успокояват нервната система и са подходящи за намиране на баланс и хармонизиране на емоциите. Дишането уджай се изпълнява с присвито гърло, имитира се леко хъркане, което позволява естествено да се удължи дишането. При алтернативното дишане се запушват последователно ноздрите – вдишва се с едната ноздра, въздухът се задържа за малко, след това се издишва с другата ноздра и обратно. Добре е поне в началото тези техники да ви бъдат показани от вашия йога инструктор.

 

Можете да правите тези упражнения през бременността, а след това да дишате дълбоко и бавно с корема или да практикувате пълното дишане по време на контракции. По време на раждането много помага да намерите някакъв ритъм на дишането, който да следвате. Той може да се съчетае с движения на тялото или със звуците, които издавате. Можете да се фокусирате върху издишването, като се опитвате то да бъде колкото се може по-плавно и постепенно. Добре действа и съчетаването на дишането с положителни визуализации – например, че издишвате болката и напрежението, че се отваряте с всяко издишване, че вдишвате светлина, която огрява вас и бебето ви и други. Ако сте напрегнати, уплашени или ви е трудно да се справите сами, вашият партньор или дула може да диша заедно с вас, за да ви помогне да намерите своя ритъм (без да ви налага неговия) или да докосва различни части на тялото ви, докато вие издишвате напрежението от тях. По време на транзицията (преходната фаза, когато разкритието е 8-10 см, а болката най-силна) дишането неизбежно се променя – добре е да дадете израз на усещанията си – да издавате звуци, да пъшкате и да стенете, както ви подсказва тялото, да дишате тежко с издишване през устата (ху-ху-ха) или да духате с устата.

 

Как да се диша по време на втората фаза на раждането е може би най-спорният въпрос, защото в много болници персоналът продължава да напътства жените да задържат дъха си и да броят до 10, докато напъват 3 пъти по време на всяка контракция. Това е изключително изтощително за майката, неефективно (казвам го от опит) и води до това, че бебето получава по-малко кислород. Ето какво пише в ръководството на СЗО по въпроса:

 

„Практиката да се насърчават продължителни, контролирани напъни по време на втората фаза среща широко одобрение в много родилни отделения. Алтернативата е да се подкрепи жената в естествения и модел на изгонване /напъни с издишване/. Тези два метода са изследвани в няколко проучвания(Barnett and Humenick 1982, Knauth and Haloburdo 1986, Parnell et al 1993, Thomson 1993). При естествения модел се наблюдават от 3 до 5 кратки напъна с всяка контракция, докато контролираните напъни са по 10-30 секунди, придружени със задържане на дъха. Вторият метод води до съкращаване на втората фаза на раждането, но може да причини промени в сърдечния ритъм и  обема на подаваната кръв. Ако жената е легнала по гръб, това може да се асоциира и с притискането на аортата и намаляването на кръвния поток към матката. В публикуваните изследвания pH на пъпната артерия е по-ниско при групата с продължителните напъни. Резултатите по Апгар също са по-ниски. Наличните данни са ограничени, но се наблюдава модел, според който ранните продължителни напъни водят до минимално съкращаване на втората фаза на раждането, без това да носи особени ползи; изглежда се нарушава обмяната на кислород между майката и бебето. Кратките естествени напъни явно са по-добри (Sleep et al 1989).“


Всъщност е важно да се изчака появата на спонтанните напъни или т.нар. рефлекс за изгонване на плода (fetal ejection reflex). Тогава тялото ни само ще направи необходимото. През бременността можете да упражнявате дишане, подобно на дишането през втората фаза, докато ходите до тоалетната по голяма нужда – дълбоко вдишване и кратки побутващи издишвания. Опитайте също да дърпате завързан за нещо шал или чаршаф в полуклекнала поза – точно тези мускули, които се стягат по този начин, се напрягат и по време на напъните, ако напъвате ефективно. Важно е по време на напъните да не стягате лицето и челюста – това може да се постигне ако издавате ниски гърлени звуци или издишвате по време на напъна. Традиционната акушерка Клер Лопринци препоръчва точно това – да не напъваме (не трябва да има нищо насилствено), а да издишваме бебето. Tо знае какво трябва да направи, а ние просто трябва да не му пречим и да се подчиним на тялото си – казва тя. По време на прорязването на главичката задъханото дишане помага да забавите малко нещата, за да се избегнат разкъсвания. По време на раждането на плацентата не е необходимо специално дишане – просто следвайте импулса на тялото си.

 

Дишането ни по време на раждане е тясно свързано с движението и релаксацията. Дали дишането ще помогне за справянето с болката зависи от чувствата на майката, нивото до което се отпуска и степента на болка, която изпитва. Техниките за дишане дават по-голямо усещане за контрол. Използването им може да увеличи ефективността на контракциите и да ускори раждането. Майката, която диша добре, най-вероятно ще се отпуска добре, увеличавайки количеството кислород, което ще постъпва към бебето й. Така че следвайте тялото си и не забравяйте да дишате! 🙂

 

Статията е консултирана с Благовеста Комсийска, йога инструктор, за което й благодаря 🙂



Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

One thought on “Дишане в помощ на раждането