Как методите на активното учене преобърнаха представите ми за курсовете за бременни 4


Започнах да водя курсове за бременни през 2008 г, много преди да се сертифицирам за инструктор за подготовка за раждането. Това беше част от моя активизъм в подкрепа на естественото раждане. Тогава информацията по темата на български беше наистина много малко, имаше огромна нужда от тази информация, а вече бях прочела много неща от книги и сайтове на английски и на руски. Имах няколко лекции в курс за подготовка за раждане, а останалите ги преподаваха други водещи. Водех моите лекции интуитивно, без някаква конкретна система, опитвайки се да предам всичко, което знам. Тогава още забелязах, че мога без проблем да говоря по 3 часа или повече почти без прекъсване и пак да не успея да кажа всичко. Накрая отделях по 10-15 минути за въпроси и отговори. Докато говорех, за мен времето минаваше неусетно, но често забелязвах, че за бъдещите родители не е точно така. Виждах, че се изморяват и губят концентрация в един момент. В последващи разговори с тях разбирах, че не помнят неща, за които със сигурност сме говорили, и то не само незначителни детайли, а понякога доста важни неща. Мислено си отбелязвах това, но не знаех как точно бих могла да променя подхода си. Това беше начинът, по който и мен са ме обучавали като дете, като студентка и като възрастна на курсове за бременни и не само за бременни. Бях свикнала с този подход и не предполагах че има друг начин.

 

Когато се записах за обучението за инструктори за подготовка за раждането на Childbirth international, с гордост установих, че вече имам много добра база. Бързо изучих часта за физиологията и се потупах по рамото – браво на мен, повечето неща за процеса на раждането, медицинските процедури и алтернативните методи не бяха нови за мен! Гордостта ми обаче се изпари, когато започнах частта Teaching Skills – за умението да преподаваш, да поднесеш информацията на своите ученици. Тогава с изненада открих колко много грешки съм допускала и научих за  съществуването на методи за активно преподаване и съответно за активно учене.


 

 

 

 

 

 

 

Това беше голямо откритие! Ето няколко неща, които осъзнах тогава:

В моите курсове (лекции) досега винаги съм била централното, активното действащо лице, а моите слушатели – в периферията, пасивни. Това всъщност е типично за традиционния, лекционен подход. Учителят е човекът, който носи информацията, а учениците са тези, които трябва да попият тази информация. Предполага се, че преди това те нямат познания по темата (което при обучение на възрастни най-често не е вярно). Задачата им е да запаметяват колкото се може по-точно преподавания материал, което всъщност не ги насърчава да мислят задълбочено по темите и да анализират нещата. При активното учене ролята на учителя е различна. Той може да е активен или пасивен в зависимост от задачата. Освен лектор, той е и модератор и фасилитатор. Поставя проблеми пред учениците и ги насърчава да мислят самостоятелно. Учениците от своя страна също са активни участници в процеса – дават идеи, предложения, експериментират, оценяват, проучват, изучават.


Тогавашните ми лекции продължаваха по час и половина с кратко време за въпроси, след това почивка 15 минути и айде още час и половина лекция. Оказа се, че има изследвания, които показват, че усвояваме само 5% от информацията от лекции, докато когато вършим нещо сами, усвояваме 75% от знанията и уменията. Тази пирамида показва колко средно си спомняме от различните методи на преподаване:

 

Източник: National Training Laboratories, Bethel, Maine, USA

 

Ето защо при активното учене лекционната част е много малко (учителят трябва да говори не повече от 40% от времето или не повече от 20-30 минути наведнъж), а обучението се провежда под формата на:

  • дискусии
  • практически упражнения
  • ролеви игри
  • решаване на проблеми
  • brainstorming
  • групова работа
  • собствени проучвания и други методи.

Идеята е курсовете да бъдат максимално интерактивни. Повечето учители се притесняват, че като говорят по-малко няма да могат да преподадат целия материал. Практиката обаче показва, че така информацията се усвоява по-ефективно и знанията са по-трайни. Със сигурност всички сме го усещали на практика, например как запомняме нещо по-лесно, ако трябва да го обясним на някой, как знанията, които се налага да използваме в работата си, остават с нас по-трайно, как запомняме по-добре отговора на задачата, ако стигнем до него сами, вместо някой да ни го каже и т.н.

 

Друго важно откритие за мен беше, че предаването на информацията е важно, но не е достатъчно. Освен информацията учениците трябва да усвоят практически умения, за да могат да се справят сами в ситуации, когато учителя го няма. В случая с курсовете за раждане и родителство това са стратегии за справяне с болката като дишане, релаксация, пози и други методи и техники, това са уменията да комуникираш ефективно с медицинския персонал, да задаваш точните въпроси и да бъдеш настойчив при отстояването на позицията си, това са и основните практически умения, свързани с отглеждането на бебето като поставяне на гърда, масаж и гимнастика, смяна на пелени, носене в слинг и т.н.

 

Открих също, че жените, които идват на курсовете, са много различни. Някои от тях са много подготвени, информирани, искат да знаят за всичките си алтернативи, готови са сами да поемат отговорност за своите решения. Искат раждането да бъде незабравимо, точно такова, каквото си го представят. Други жени се чувстват по-несигурни в океана от информация и голямото количество алтернативи ги обърква още повече. За тях безопасността е на първо място и е много важно да имат лекар, на който да могат да се доверят напълно. Само по този начин се чувстват спокойни и биха могли да имат позитивно преживяване. Всяка жена има своя предишен опит и своята представа за идеалното раждане, така че е важно нещата да бъдат представяни умерено, от различни гледни точки. Инструкторът в никакъв случай не бива да натрапва на бременните своите възгледи за раждането.


Какво направих след като осъзнах всички тези неща?

Преосмислих подхода си и разработих изцяло нов курс за подготовка за раждането и родителството, основан на методите на активното учене. Childbirth international предлага много безценни съвети и готови упражнения, които пригодих към курса си, измислих и някои собствени. Първото нещо, от което се водя, са нуждите на групата – според тях изграждам цялата програма на курса. Това винаги е първото нещо, което питам – какво очакват да научат от курса и каква е представата им за позитивно раждане. Отделя се много време за опознаване и сбижаване на участниците с помощта на различни прийоми, така наречените ice breakers (така или иначе повечето жени идват на курсовете, за да се срещат с други бременни). Курсът разбира се включва лекции, с помощта на които се преподават основните понятия като етапите на раждането или физиология на кърменето. Но все пак се опитвам повечето неща да се преподават чрез решаване на проблеми, дискусии, ролеви игри и другите методи на активното учене. Има много практика – пози, масажи, дишане, упражнения, носене и слинг и т.н. и т.н.


Почти винаги след курса момичетата получават домашни – например да проучат и представят на групата различните опции за обезболяване, да напишат план за раждане, които после ще коментираме, или да изброят предимствата на кърменето или нещо друго. Опитвам се да отделям достатъчно време за обсъждане на техните чувства и притеснения. Определено общуването и практиката са не по-малко важни елементи на курса, отколкото е самата информация. Затова и много държа групите да са малки, за да може да се отдели време и внимание за всеки участник. Понеже все пак понякога все още се притеснявам, че може да останат непокрити части от информацията, им раздавам много подробни печатни материали. Вече не се опитвам да кажа всичко, което знам, но пък съм 99% сигурна, че ще запомнят най-важните неща!

 

След много мислене, четене и подготовка първият ми самостоятелен курс през септември 2010 мина като по вода, явно късмета на начинаещия е винаги с мен 🙂 Групата беше много сплотена, с общи възгледи и интереси, много бързо започнаха да се опознават и споделят. Това, че курсът беше вечерен и често спираха тока, допълнително ни сближи, защото повечето заниманията протичаха на свещи. 🙂 В резултат на този курс разбрах колко много съм подценявала курсистите си. Оказа се, че освен че са много информирани, могат да мислят и да дават много интересни предложения. Всъщност, самата аз имах много какво да науча от тях!

 

След първия си курс си дадох сметка, че отделям много внимание на информацията, но пък пренебрегвам физическата и духовната подготовка за раждането. Включването на Благовеста с практиески занимания по йога по време на всяка среща на курса, допълни идеално нещата. Заедно с нея и с помощта на д-р Ирена Маждракова(хомеопат) и д-р Анелия Маждракова (педиатър) разработихме подробен модул за родителството. Участието на акушерката Емилия Казълова също е много ценно, като от следващите курсове сме се договорили да се включат и акушер-гинеколози, които подкрепят естественото раждане.

 

И така от първия си курс до днес проведох още няколко групови и няколко индивидуални курса. Постепенно ставам все по-уверена, всеки път включвам нови практически занимания, а от всяка група научавам невероятно много. Курсовете протичат динамично – кратките лекции се редуват с груповите занимания и практическите упражнения. Всички участници се включват активно, често звучи смях и дори и татковците не се прозяват. 🙂 Ако трябва да съм съвсем честна, откакто водя курса по нов начин веднъж съм забелязала един татко да се прозява, когато говорихме за кърмене (вероятно просто е искал да покаже колко широко трябва да си отвори устата бебето 😉 Наистина виждам, че участниците са много по-концентрирани при този подход. Някои родители са посещавали и други курсове за бременни и споделят, че разликата е огромна. И най-важното е, че когато им давам задачки, сама виждам колко много неща от курса са запомнили и че могат да ги прилагат на практика.

 

Убедих се, че всяко ново нещо, с което се захващаш, изисква сериозна подготовка – интуицията е важна, но само тя не е достатъчна. И това че знаеш много, не задължително означава, че ще бъдеш добър учител. Аз разбира се все още съм далеч от идеала, имам много какво да науча и приемам конструктивна критика и препоръки. Надявам се, че с времето ще говоря още по-малко по време на заниманията и ще се науча да казвам най-важното в рамките на няколко минути, което е истинско изкуство. Но определено вече знам към какво се стремя. 🙂

 

Още снимки от курсовете можете да разгледате тук.

Текущата програма на курсовете ще намерите тук.

 


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 thoughts on “Как методите на активното учене преобърнаха представите ми за курсовете за бременни