Раждане във вода – примамливата алтернатива


Раждането във вода е нашумял и доста дискутиран метод, изключително популярен сред привържениците на естественото раждане с минимум интервенции. Сред пионерите в тази област са противоречивият руски изследовател Игор Чарковски, който инсталира стъклен басейн за раждане в собствения си дом в Москва, и френският акушер-гинеколог Мишел Оден, който за първи път използва басейн за раждане в болницата в Питивьер, Франция през 1977 г. В днешно време раждането във вода е разпространено в развитите държави по света – прилага се в болниците, в родилните центрове и при раждане у дома. В България водното раждане се въвежда през 2006 г. в 1 АГ болница Света София, а през 2007 г. и в УМБАЛ “Свети Георги” в Пловдив. Изследванията потвърждават безопасността на водното раждане и методът предизвиква ентузиазъм сред майките. Въпреки това някои български лекари все още са настроени скептично към идеята.

 

Кое прави раждането във вода толкова привлекателно?

  • Намаляването на болката е основната причина, поради която жените избират водното раждане. Благодарение на релаксацията, която водата дава, намаляването на напрежението и страха, ефекта на безтегловност и възможността да се заемат различни пози, повечето жени усещат контракциите по-малко болезнени. Ефектът може да бъде особено благоприятен, когато раждането е съпроводено с болки в гърба.

  • Съкращаване на продължителността на раждането. Потапянето във вода ни помага да се отпуснем, да се почувстваме комфортно, премахва задръжките, спомага за отделянето на окситоцин и намалява нивата на адреналин. Затова често след потапянето във вода контракциите стават по-ефективни и раждането напредва много бързо. Някои изследвания показват значително съкращаване на продължителността на раждането при потапянето във вода. Това разбира се зависи от много фактори – обстановката, начинът, по който се използва ваната, подходът на медицинския персонал, кога жената ще влезе във водата и т.н. Наблюденията на специалистите показват, че ако жената влезе във водата прекалено рано (при разкритие около 3 см), раждането може да се забави или да се ускори за известно време, но да спре да прогресира след това. Докато ако влезе след постигането на разкритие около 5-6 см, раждането често се случва в рамките на следващите 1-3 часа. Д-р Мишел Оден предполага, че потапянето във вода предизвиква рязко покачване на нивата на окситоцин в първите 1-2 часа, след което нивата спадат т.е. водата е много силен, но в същото време краткотраен стимулатор на процеса (наричат го също „окситоциновата вълна“).

  • По-малко медицински интервенции. Потапянето във ваната дава усещане за интимност и лично пространство, позволява на жената да се концентрира върху своите усещания. Като цяло прегледите и интервенциите са сведени до минимум, а сърдечните тонове на плода се проследяват периодично докато жената е във водата. Нуждата от медикаментозно обезболяване също намалява.

  • Намалява се рискът от разкъсвания, защото водата омекотява тъканите и позволява на перинеума да се разтегли по-лесно. Рискът от епизиотомия също е по-малък.
  • По-нежно раждане за бебето и по-плавен преход към новата среда, все пак то е живяло във водна среда през 9-те месеца на бременността. Често родителите и акушерките забелязват, че бебетата родени във вода изглеждат по-спокойни, по-малко стресирани и плачат по-малко.

  • Другите предимства на раждането във вода включват понижаване на кръвното налягане, ако то е леко повишено, по-леко раждане при жени с намалена подвижност или проблеми с гръбнака и т.н.

 

Когато раждах за втори път, водното раждане вече беше възможно и в България. Но понеже не обичам топлите вани по принцип, ми се стори, че няма да се чувствам комфортно във водата. Така и не обсъдих алтернативата с лекарката си. По време на болезнените контракции обаче, единственото нещо, което ми помагаше, беше да стоя под струите на топлия душ. Тогава вече копнеех за вана и съжалих горчиво, че нямаше начин да ползвам тази опция. По време на трудни раждания, като например раждането на Ксения, ваната би могла да бъде незаменима. В подобни случаи Мишел Оден използва така наречения басейн-тест, за да определи дали нормално раждане ще е възможно:

 

“Тестът с потапянето във вода е прекрасен пример за метод, който може да се прилага в контекста на стратегиите на бъдещето. В основата му стои много просто явление. Когато в периода на чести и интезивни контракции жената се потопи в басейн с температура на водата равна на телесната, в продължение на първите един-два часа разкритието на шийката на матката върви забележимо по-активно. Ако пък разкритието досега е вървяло нормално, но след това е спряло, независимо от потапянето във вода, интимната обстановка (никакви камери!) и приглушената светлина, тогава е голяма вероятността да има някаква сериозна пречка за раждането. В такъв случай не е разумно да се чака и е по-добре веднага да се прибегне към цезарово сечение в процеса на раждането” – пише той в книгата си “Цезарово сечение – безопасен изход или заплаха за бъдещето”.

 

Кога водното раждане е противопоказно?

Най-често срещаните контраиндикации за раждането във вода са:

  • Бебето не е в главично предлежание. Има обаче акушерки по света, които поемат и седалищни раждания.

  • Има притеснения за здравето на бебето или предположение за фетален дистрес – отклонения от нормалната сърдечна честота или мекониум в околоплодните води

  • Преждевременно раждане

  • Използвано е медикаментозно обезболяване

  • Майката има висока температура, има съмнения за инфекция или кръвното налягане е значително повишено

  • Кървене при майката

  • HIV позитивна майка

  • Вече според индивидуалния случай лекарите преценяват дали водното раждане е желателно за конкретната майка и може да има и много други противопоказания. Например повечето лекари в България няма да водят раждане във вода при майка с предишно цезарово сечение и т.н.

 

Когато раждането в започнало във вода се препоръчва майката да излезе от нея при:

  • Недостатъчно облекчаване на болката
  • Забавяне на прогреса на раждането
  • Потенциални усложнения
  • Ако се налага медикаментозно обезболяване или синтетичен окситоцин
  • Загуба на кръв
  • Покачване на кръвното налягане
  • Когато е необходима медицинска помощ за раждането на раменете или главата на бебето и други.

 

Как диша бебето при раждане под вода?

Много е интересен процесът на започване на дишането при новороденото и това защо всъщност родените под вода бебета не се давят. Има няколко фактора, които предотвратяват вдишването на вода от бебето, в момента, в който се ражда. 24-48 часа преди началото на спонтанното раждане, нивата на простагландин Е2 от плацентата нарастват значително. Това води до намаляване или спиране на феталните дихателни движения – ритмичните движения на мускулите на гърдите и диафрагмата, които бебето извършва с по време на бременността, за да се “тренира” за бъдещото дишане извън утробата. По време на раждането нивата на простагландин Е2 са все още високи. Другият фактор, който се смята, че предотвратява вдишването под водата е температурната разлика. Водата във ваната е толкова близка до телесната, че организмът на бебето не реагира на нея. Така бебето си поема първата глътка въздух при допира със студения въздух на повърхността. Друг важен фактор, който предотвратява дишането под водата е рефлексът за гмуркане (the dive reflex) – когато субстанцията, която влиза в гърлото на бебето е течна, глотисът се затваря и бебето гълта тази субстанция, вместо да я вдиша.  Комбинацията от всички тези фактори предотвратяват вдишването на вода.

 

Първото нещо, което повечето бебета ще направят веднага след раждането е да гълтат, а не да вдишат. Бебетата, които са страдали от сериозен и продължителен недостиг на кислород по време на раждането обаче, е твърде вероятно да се опитат да си поемам въздух веднага, затова се препоръчва майката да излезе от водата, ако са налице признаци на фетален дистрес.

 

След като бебето се роди, плацентата продължава да го снабдява с кислород, но все пак не може със сигурност да се предвиди момента, когато тя ще започне да се отделя, спирайки притока на кислород. Дори пулсирането на пъпната връв не дава 100% сигурност, че получава достатъчно. Затова 5-7 (до 10) секунди след като се роди бебето, трябва внимателно да се извади на повърхността. Тогава се задействат различни хормонални, химически и физически процеси и бебето започва да диша.

 

Как протича водното раждане?

Преди влизането във ваната се измерват пулса, температурата и кръвното налягане на майката, прави се запис на тоновете на плода, за да е сигурно, че няма фетално страдание. Сърдечните тонове се следят на всеки 30 минути по време на първата фаза, а по време на втората – след всяка контракция. Апаратурата позволява тоновете да се следят без да се налага майката да излиза от ваната. Препоръчва се майката да влезе във водата, когато раждането е установено, а разктитието е 5-6 см. Понякога обаче ако раждането е много дълго и тежко, водата би могла да помогне на майката да се отпусне и процесът да потръгне т.е. в някои случаи е възможно да се влезе и по-рано. Ако раждането се забави във водата, се препоръчва жената да излезе от ваната и заема вертикални позиции.

 

По време на първата фаза температурата на водата може да е 32-36оС. Тя се приспособява към желанията на жената в рамките на тези стойности. Температурата на бебето е с 0.5-1 оС по-висока от майчината, зависимо е от майчината терморегулация и лесно може да бъде претоплено. Дълбочината на водата трябва да бъде такава, че да покрива гърдите на майката, когато седи, но да са открити раменете й. Ако на майката й стане лошо във водата, но показателите й са в норма, най-вероятно е прегряла и тогава отварянето на прозорец и пиенето на студена вода може да помогне. По принцип е добре жената често да поема течности, докато е във ваната (не знам дали в нашите болници се позволява) и да й се мери температурата редовно.

 

За самото раждане на бебето водата трябва да е 36-37 оС – мери се преди изгонването на плода и се затопля, ако трябва. Ако втората фаза  е продължителна, е по-добре жената да излезе от ваната. Когато се роди бебето се подава внимателно на майката. Добре е главата му е отвън, а тялото да е във водата, за да не се охлади. Стаята трябва да е много топла. Ако не е много продължителна третата фаза и няма обилно кървене, плацентата би могла да се роди във водата.

 

Имайте предвид, че при написването на тази статия съм използвала главно чужди източници и че съществуват някои специфики за България. Много майки, които са родили във ваната в 1 АГ Света София, споделят, че не са имали пълна свобода на движението и че самото раждане се е случило в класическата поза по гръб. Доколкото знам, задължително преди влизането във ваната се прави амниотомия (изкуствено спукване на околоплодния мехур), най-вероятно за да се провери дали няма мекониум в околоплодните води. Определено това не е обичайна практика при водните раждания в чужбина. Другият момент е, че доколкото разбирам от тази статия и от разкази на родили във ваната майки, в болниците у нас няма практиката третата фаза да протича във вода – водата се източва от ваната или майката бива помолена да излезе. Това се прави заради притеснението от водна емболия – че водата ще влезе в матката и през мястото, където е била плацентата ще попадне в кръвта. Фактите показват, че това е много малко вероятно и че в чужбина раждането на плацентата във вода не е толкова необичайно.

 

Някои лекари се притесняват от инфекции по време на водното раждане и това е една от основните причини да са скептични към идеята. Изследванията показват, че няма значително повишване на процента на инфекциите при водните раждания. Не е тайна за никого, че е възможно майката да отдели фекалии по време на раждането, което е съвсем естествено и нормално. Според Джанет Баласкас, автор на книгата “Книга за водното раждане” продуктите на тялото на майката не са проблем за бебето, защото те сподеят един имунитет. Даже колонизирането на бебето с бактериите на майката може да му предложи допълнителна защита. Ако има замърсяване, то просто се почиства с помощта на сито.

 

Дори и сред защитниците на естественото раждане, понякога има известна доза спептицизъм, когато става дума за раждането във вода. Традиционната акушерка Клер Лопринци например не го препоръчва, защото майката неизбежно ще изстине при излизането от водата, а топлата среда след раждането е изключително важна, за да се намали рискът от кръвоизлив. Другото притеснение на Клер е, че във водата е по-трудно да се определи размерът на кръвозагубата, докато за други акушерки с опит с такива раждания това не е проблем.

 

Има много филми, които показват раждането във вода – наистина гледката е впечатляваща и много вълнуваща. Когато гледаме филми като Birth into being (жените раждат направо в морето) или La Premier Cri/Първият плач (показани са раждания с делфини), разбираме, че наистина възможностите на човешките тела и на природата са безкрайни. При болничните водни раждания за съжаление нещата не винаги са толкова розови, често стремежът на лекарите да контролират и управляват процеса надделява и се прилагат различни рутинни интервенции. Но все пак самият факт, че имаме и тази опция, според мен е огромна стъпка напред. Хубаво е жената да има избор дали да роди във вода или не, както и да може свободно да промени решението си според конкретните си нужди по време на раждането. Що се отнася до мен, не знам дали ще искам и дали ще е възможно да раждам във вода следващия път, но определено имам огромно желание да присъствам на водно раждане като дула 🙂

 

Източници за допълнителна информация:

The Water Birth Book, Janet Balaskas

http://www.bellybelly.com.au/articles/birth/waterbirth-birth-in-water – Много подробна статия, която отговаря на повечето въпроси

http://www.midwiferytoday.com/waterbirth.asp – Страничката на midwiferytoday за водното раждане с много статии и линкове

http://www.medinfo-bg.com/?page=statiq&id=328 – Статия от екип от български лекари от 1 АГ Света София М. Янков, Ат. Кацулов, В. Григорова, П. Семерджиева

 

 

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *