„Минусите“ на естественото раждане


Минусите на естественото раждане са очевидни – то е непредсказуемо, продължително и болезнено. Защо това е така и защо си струва да преминем през този процес?

 

Непредсказуемост

Да, раждането може да започне по всяко време на денонощието, в периода между около две седмици преди термина и две седмици след след това. Механизмите, които водят до започване на раждането не са напълно изучени. Началото на раждането е комплексен процес, който включва хормонални отговори в мозъка на бебето, на майката и в плацентата. Изглежда, че бебето има ключова роля при започване на раждането и че именно то отделя в околоплодната течност определени вещества, с което дава знак, че белите му дробове са узрели и че е готово да се роди. Предполага се също, че отделяните по време на раждането хормони помагат да завърши процесът на узряването на белите дробове. Така че само при естественото раждане можем да бъдем напълно сигурни, че бебето се ражда, когато е готово, когато всичките му органи и системи са узрели за това.

 

Продължителност

Да, раждането продължава часове, понякога много часове. Това също не случайно е така. През това време ние се подготявяме за идването на бебето и физически и психически. Контракциите на матката масажират бебето, подготвят го за прехода към новата среда и го стимулират да диша. Задействат се механизмите за резорбирането на феталните белодробни течности, нещо, което бебетата родени с цезарово сечение пропускат. Отнема време главичката на бебето да се нагласи в родовите пътища по най-добрия начин, а тъканите на майката да се разтегнат и отпуснат постепенно, за да се сведе до минимум вероятността от разкъсвания. Омекотените под въздействието на хормоните на бременността връзки на таза му позволяват да се разшири, за да премине бебето, а костите на черепа на бебето притежават способността да се нагласят към размерите на таза на майката. Фини процеси, които отемат време, но помагат не само раждането да се случи, но и да се случи възможно най-леко и без травми. Наистина уникално!

 

Болка

И разбира се, най-големият и най-обсъжданият минус. Да, раждането боли, често боли много. Но тази болка е различна от болката при заболяване или нараняване. При нараняване болката е сигнал за проблем и ни кара да направим нещо – например да си дръпнем ръката, когато се опарим. Болката при раждане е различна – и природата и причините. Тя не е признак, че нещо не е наред, но ни дава сигнал да се подготвим за идването на бебето и да намерим безопасно и спокойно място, където да родим. Болката също така ни насочва как да се движим по време на раждането, за да улесним максимално процеса. Когато майката е оставена да се движи свободно, тя инстинктивно ще заеме поза, която да помогне на бебето да се завърти в най-добрата позиция и да се роди по-лесно. Например ако тя има болка в гърба (което често говори за неблагоприятна позиция на бебето с гръбче към гърба на майката), тази болка я кара да търси удобна поза, да се навежда напред и това помага на бебето да се завърти.

 

Болката води до отделяне на ендорфини – хормони, които освен че обезболяват, ни помагат да установим връзката с бебето след раждането, а на бебето да понесе раждането по-леко и да се адаптира към новата среда. Ако сме получили обезболяващи медикаменти, отделянето на тези естествени хормони се потиска.

 

Болката не задължително е равна на страдание, защото страданието е не толкова физическо, колкото психологическо състояние. Жената може да се чувства сигурна, обичана и подкрепяна, дори да изпитва болка и обратно. Например ако е поставена епидурална упойка и майката не изпитва никаква болка, тя пак би могла да изпитва страх, тревога, изолация, липса на подкрепа, загуба на контрол и т.н. Когато ние разбираме смисъла на болката по време на раждането, е твърде вероятно да имаме положително отношение към нея и  да я понесем по-леко.

 

Може да боли по-малко отколкото очаквате – по записите на контракциите, които е водил таткото, една дула е сметнала, че по време на 24-часовото си раждане жената е изпитвала общо само 3,5 часа болка. И то не цялото това време е било прекарано в интензивна болка. Контракциите продължават около минута и след това има почивка без никаква болка. Освен това те стават все по-силни постепенно, за можете да се адаптирате.

 

Другото нещо, което трябва да се знае за болката е, че колкото по-отпуснати сте, колкото по-малко се страхувате, толкова по-малко болка изпитвате. Освен това има много немедикаментозни методи за обезболяване, които можете да опитате – дишане, релаксация, масаж, смяна на позите, душ или вана, топли и студени компреси, акупресура, музика, ароматерапия, хомеопатия, бахова терапия и т.н.

 

Именно благодарение на своите „минуси“, естественото раждане ни дава неповторима възможност да открием вътрешните си ресурси, сили и капацитет, за които никога не сме предполагали, че притежаваме. Жените, които са имали естествено раждане често споделят колко силни, удовлетворени, вдъхновени се чувстват, че са готови за нови предизвикателства, включително да се грижат за бебето. Такива жени по-рядко страдат от следродилна депресия и имат по-висока самооценка.

 

Наясно съм разбира се, че нещата не са еднозначни и че естественото раждане не винаги е възможно. Като всички вас съм чувала още много други минуси на естественото раждане – за ужасните разкъсвания и другите страшни „рискове“. Смятам да пиша още много по въпроса доколко те са реални и как можем да ги сведем до минимум. А сега ще се задълбоча още малко в процеса на раждането в следващия си пост Химията на естественото раждане.

 

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *