Химията на естественото раждане 1


Естественото раждане е едно от най-великите творения на природата, един уникален, сложен и хармоничен процес. Със сигурност има още много неща, които не знаем за него, но пък вече има и достатъчно публикации, които помагат да разберем физиологията и механизмите на раждането, така че му помагаме, вместо да му пречим.

 

Много важна роля в този процес играят хормоните – химическите посланици на тялото ни. Те се отделят в най-древната част на мозъка ни, хипоталамуса, и освен че управляват физическите процеси по време на раждането, имат и огромно влияние върху нашите емоции и поведение. Основните хормонални системи, които участват в процеса са четири:

 

Окситоцин е хормонът, който предизвиква контракции на матката. По време на втората фаза на раждането той води до така наречения рефлекс на изгонването на плода (fetal ejection reflex) – няколко силни контракции, които помагат на бебето да се роди бързо и лесно. По време на раждането се постигат пикови стойности на окситоцина, и след като бебето се роди ние имаме най-високи нива на окситоцин през целия ни живот. Бебето от своя страна също отделя окситоцин. Този хормон не случайно се нарича хормон на любовта, защото се отделя винаги, когато любовта е замесена – при общуването ни с любими хора, по време на секс, раждане и кърмене. След раждането той помага на майката и бебето да се привържат един към друг, предизвиква еуфория и чувствителност към нуждите на бебето при майката. Окситоцинът ни помага да се подготвим емоционално за майчинството, да се грижим за бебето, да се влюбим в него, да проявяваме алтруизъм, да бъдем по-отворени емоционално, да “забравим за себе си”. Другото нещо, което окситоцинът прави, е да кара матката да се контрахира след раждането, което намалява риска от кръвоизлив. Пикът на окситоцин не се постига, когато е поставена упойка. Излишно е да говорим, че при раждане със секцио майките и бебетата също пропускат този пик. Синтетичният окситоцин, който се използва за предизвикване и ускоряване на раждането, няма този поведенчески ефект на естествения окситоцин, защото той се вкарва директно в кръвта и не минава през мозъка. Той действително прави контракциите по-интензивни, но пречи на отделянето на собствен окситоцин.

 

Ендорфините са естествените обезболяващи с действие подобно на морфина, които помагат на майката да се справи с болката. Те предизвикват удоволствие, еуфория, зависимост, помагат ни за това да сме “на другата планета” т.е. да се държим инстинктивно. Комбинацията на окситоцин и ендорфини е ключът към способността ни да установяваме връзка с бебето, защитното майчино поведение. Ендорфините са били открити в пъпната връв и плацентата – т.е. те помагат на бебето да се справи по-леко с раждането и да се адаптира към живота. Ендорфините също увеличават производството на пролактин, отговорен за производството на майчина кърма. Немедикаментозните методи за обезболяване увеличават нивата на ендорфините и подпомагат прогреса на раждането. Ако жената е получила обезболяващи, тя не отделя окситоцин и ендорфини по същия начин, а при секцио тези хормони изобщо не се отделят.

 

Катехоламини (адреналин и норадреналин). Стресът и болката по време на раждането водят до отделянето на адреналин и норадреналин – хормоните на силните усещания. Те се отделят от надбъбречната жлеза и също имат много важна роля. По време на първата фаза те пречат на отделянето на окситоцин и могат да повлияят негативно на хода на раждането. Но по време на втората фаза дават на майката прилив на енергия, за да роди. Епидуралната упойка потиска отделянето на адреналин, затова жените може да имат трудности по време на втората фаза. Бебето също отделя адреналин, което има следните ползи: помага му да диша след раждането, позволява дробовете да са разширени и да се изчисти околоплодната течност от тях, увеличава капацитета му да се справи с недостига на кислород по време на раждането (забавя се сърдечния ритъм), води до увеличено снабдяване с кръв на бебето (по-специално към мозъка и сърцето), увеличено снабдяване с енергия (стимулира се черния дроб да произвежда глюкоза и така бебето управлява нивата на енергия, докато дойде млякото), по-добър имунен отговор (нараства броят на белите кръвни клетки, което води до по-силен имунен отговор на инфекции. Благодарение на тези хормони веднага след раждането бебето е будно, има широко отворени очи и е готово да установи връзката с майка си.

 

И последният хормон е пролактин, хормонът на майчинството, който отговаря за производството на кърма и за защитното майчинско поведение.

 

Сами виждате, че по време на раждането майката и бебето отделят коктейл от хормони, които имат сложни взаимодействия помежду си. Намесите в този процес чрез медикаменти, упойки или цезарово сечение нарушават този фин механизъм, отразяват се на адаптацията на бебето, поведението и емоциите на майката и връзката между тях. За да се случи цялата тази химия е много важно древната част на мозъка ни (хипоталамуса и хипофизата) да вземат превес над неокортекса – мислещата част на мозъка.  За това помага спокойната и усамотена обстановка, приглушена светлина, по-малко разговори и особено въпроси, усещане за интимност и безопасност. Тогава ние се настройваме на интуитивна вълна и хормоните се отделят безпрепятствено. С една дума, мислете по-малко по време на раждането! 🙂

 

За този постинг използвах материали на д-р Мишел Оден и д-р Сара Бъкли.



Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

One thought on “Химията на естественото раждане