Раждането е любов – разказът на Мария


Дъщеря ни Ема изплака на 19 ноември в 3.35 ч., 2600 гр., 48 см, 2 дена преди термин.

 

През цялата бременност си представях да имам напълно естествено раждане. Всичко беше важно – раждането да е без лекарства, с минимална лекарска намеса, ако всичко е наред, присъствие на бащата, бебето да ми бъде дадено веднага и да не се отделя през целия болничен престой, да не бъде хранено с адаптирано мляко. Оказа се, че това е най-трудното нещо на света – да намериш лекар, който да не те гледа като сектант, странна работа. Реакцията беше – ами раждайте си тогава вкъщи, ние за какво сме ви?! Ок, с удоволствие, но за съжаление в България това можеше да е само неасистирано, което за първо раждане не ни се искаше. И така почти вече отчаяни, в началото на 9 месец успяхме да намерим екип и още по-хубаво – възможност да родя с дула. Имахме план за раждането, с който всички бяха запознати. Оставаше само малката да избере големият ден. Настана едно блаженно очакване.

 

Бях се настроила за раждане след 23-ти и си бях планирала разни неща за следващите дни, не бях стягала никакъв багаж за болницата, абе пълно спокойствие… Имах някакви леки сигнали, но не им отдавах голямо значение.

 

На 18 ноември сутринта към 9 ч. със събуждането видях, че ми е паднала тапата и докато си мислех как това нищо не означава и могат да минат седмици преди да започне раждането, тръгнаха да ми изтичат по малко водите. Е вече знаех, че раждането ще е до ден – два. Обадих се към 11 ч. на Оля (дулата ми) и решихме да изчакаме да видим как ще се развие, нямах още контракции. Изтичането продължи през целия ден, имах много леки и нерегулярни контракции. Събирането на багажа – отне ми цял ден 🙂 Уж възнамерявах да тръгнем максимално късно към болницата, а си гласях багаж като че ли там ще си изкарам цялата първа фаза. Влязох да се епилирам и да се изкъпя.

 

През деня си писахме няколко пъти на скайпа с Оля – чакането продължаваше. Вечеряхме около 21 ч. и към 22 ч. Краси си легна, като контракциите продължаваха да са нерегулярни, по няколко на час, почти безболезнени. Аз останах да си чета нещо на компютъра и да си слушам музика, бях запалила свещи навсякъде в хола. Към 23.30 контракциите започнаха да зачестяват, а аз все си мислех, че не е това и всеки момент могат да се разредят и да ходя да спя, а те си ставаха все по на често и по-болезнени. Още с първите забелязах, че се чувствам най-добре на четири крака с глава и лакти на килима и до края заемах тази поза на всяка контракция. Топката не ми изглеждаше привлекателна, нямаше смисъл да я разхождам и до болницата.

 

В 1.30 успях да събудя Краси с моите вокализации, контракциите ми бяха вече на 4-5 минути. Звъннах на Оля и след като обясних ситуацията, попитах „ама дали не могат да се разредят“, Оля само каза „идвам“. Звъннах и на нищо неподозиращата ми акушерка Емилия Казълова, тя за късмет се оказа, че е на смяна и каза да идваме.

 

В 2 ч. Оля беше вкъщи. Контракциите ми много бързо зачестяваха и си бяха дълги над минута, последва и едно повръщане на вечерята. През това време Краси и Оля ми правиха масажи на кръста, имаше и няколко двойни контракции и усетих първите напъни. Тук вече не ми остана съмнение дали наистина раждам. Приключенето започваше!

 

Към 3 ч. Оля предложи да се изнасяме набързо към болницата, аз не бях се притеснила особено, че ни е на 10 мин с кола. Но с тези напъни стана интересно, на задната седалка, на четири крака, с контракции минаващи от една в друга и яко напъни, викайки като за последно, само се чудех от къде ще излезе бебето като съм с дрехи!

 

В 3.10 влязохме в болницата и веднага към стаята, облякох нощницата и тръгнах към тоалетната с доволни напъни. Чух как Емилия казва по телефона „Д-р Николова, Мария ражда“ – определено ги бяхме изненадали! Емилия само повтаряше „не напъвай“ докато установяваше там на тоалетната чиния пълното ми разкритие.

 

Последва качване на родилното легло – застанах отново на четири крака. Емилия сложи апарата да провери тоновете, които бяха слаби. Някъде по това време дойде лекарката, тоновете бяха добри. Решихме да пробвам клекнала поза. Бяха минали по-малко от 4 часа от началото на контракциите, и макар и много силни, не бях изморена, можех да заемам всякакви пози. Само, че в тази ми се стори че много се ускоряват нещата и легнах на една страна, Оля ми държеше горният крак. В някакъв момент д-р Николова каза „Мария, бебето трябва да излезе по-бързо“. Не знам защо беше това бързане, но реших че клекналата поза ще направи необходимото. И така, облегната на Оля и Краси в 3.35 ч. с един по дълъг напън и две вдишвания излезе Ема. Оставиха я в безопасната поза (на четири крака) под мен на родилното легло. Беше цялата синя (имала е увита веднъж пъпна връв), не можех да спра да я гледам. Мислех си „сънувам, сега ще се събудя и раждането няма да е почнало, не е възможно всичко да мина толкова бързо“. Емилия преряза пъпната връв, след като беше спряла да пулсира. Увиха я и веднага ми я дадоха.

 

Последва израждането на плацентата, леко с дирижирани напъни (аз нямах никакви), но другият вариант беше система, защото прокървих.

 

Тук дойде незнам дали най-болезнената, но най-неприятната (неестествената) част – преглед и зашиване. Направиха ми 3 шева на влагалището, решихме да пробваме без упойка – успешно 🙂

 

Взеха Ема за няколко минутки, да обработят пъпчето – Оля отиде с нея, Краси отиде за фотоапарата – голямото гласене, в бързането естествено беше останал в колата! Като ми я донесоха отново, бързо се ориентира и засука. Останахме още малко на родилното легло, на приглушено осветление, след което отидохме в стаята и аз си взех едно душче, докато Краси дундуркаше малката. И така до около 6.30 ч. Краси си тръгна, а ние с Ема легнала отгоре ми се опитахме да поспим.

 

От персонала минаваха от време на време да видят как сме, сутринта ми донесоха нови дрехи за Ема, аз държах сама да си я преобличам. Краси дойде около обяд, след това отиде на работа, привечер пак – вечеряхме заедно и се разбрахме че на другият ден ще дойде за обяд (бяха ни казали, че изписването ще е на 21 сутринта), но на сутринта след като взеха да претеглят Ема, при връщането й се оказа, че са и взели кръв за изследването което налагаше по дългият престой.

 

И така на 20 сутринта в 9 ч. (30 ч. след като бяхме постъпили в болницата) бяхме готови за тръгване – най-хубавото нещо което можех да чуя!

 

Благодаря на Краси и Оля, че бяха до мен, това ме направи още по-спокойна. Ужасно е важно в този момент мъжът до теб да е наистина до теб. Благодаря и на целия екип за желанието и професионализма.

 

Това беше моето страхотно раждане, а аз съм бевъзвратно влюбена в това малко, невероятно съвършенство.

 

Моят разказ за раждането на Мария от позицията на дулата можете да прочете тук, а видео репортажа гледайте тук.


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *