Раждането на Мария – вдъхновяващо и прекрасно 1


Първото ми раждане като дула… Беше удивително! Щастлива съм, че имах възможността да бъда свидетел на този неповторим момент и че първото раждане, което видях наживо мина така, както природата го е замислила.

 

Програмата на Childbirth international, по която се обучавах за инструктор за подготовка за раждането и за дула, има изискване да проведа курс за бременни и да присъствам на две раждания, за да се сертифицирам. По време на първия си самостоятелен курс се запознах с Мария. Тя е невероятен привърженик на естествените неща и е човек, който знае какво иска. И понеже искаше раждането й да бъде точно такова, както го описва в книгите си Мишел Оден, беше много възмутена от ситуацията в болниците и от липсата на алтернативи. Толкова разпалено говореше за напълно естественото раждане, че другите момичетата от курса казваха, че се притесняват повече за раждането на Мария, отколкото за техните собствени. Наистина тя имаше големи очаквания към раждането, знаеше, че то може да бъде вдъхновяващо и прекрасно и не искаше да се лишава от това преживяване само защото представите на лекарите са различни. Беше много добре подготвена – с информация, физически и психически. Но беше напрегната. Имаше голямо недоверие към медицинския персонал – беше провела неуспешни разговори с лекари и не вярваше, че ще срещне разбиране. Разказах на Мария за своите разговори с Емилия Казълова и с д-р Николова за възможността да присъствам като дула на ражданията в СБАГ Свети Лазар, и тя прегърна идеята. Курсът включваше дискусия с Емилия, на която те се срещнаха и се харесаха, а след това имахме отделна среща с д-р Николова, на която обсъдихме плана за раждане. Реши се, че ще ражда там и че ще имам възможността да вляза в ролята си на дула за първи път!

 

Планът на Мария включваше следните неща: раждането да започне спонтанно и да не се ускорява с окситоцин, без предварително спукване на мехура, минимум вагинални прегледи, без непрекъснато следене на тоновете, без обезболяващи, майката да може да поема  лека храна и течности, ако има нужда, да се движи през цялото време и сама да избере позата си по време на втората фаза, да напъва спонтано, да не се прави епизиотомия, а топли компреси за превенция на разкъсванията, бебето да не се отделя от майката и да се сложи на гърда веднага, пъпната връв да бъде прерязана след като спре да пулсира, да се осигури спокойна, интимна среда, приглушена светлина и музика. Въпреки многото изисквания д-р Николова беше изключително отворена, каза, че всичките тези неща могат да бъдат изпълнени. След това планът беше разпечатан и оставен в болницата, за да може целият персонал да се запознае с него. Разбира се, оставаше уговорката, че ако има проблем и се налага медицинска намеса, нещата ще се обсъждат и лекарите ще имат съдействието ни.

 

И така Мария вече беше спокойна относно мястото за раждане. Зачакахме. Направихме си няколко срещи, за да се опознаем по-добре. За мен беше важно да уточним всички подробности – да знам какви са нейните мисли и желания, какво точно очаква от мен, кой какво ще носи в болницата, как предпочита да бъде докосвана по време на масаж и т.н. и т.н. Последните седмици се опитвах да си държа телефона постоянно включен и да бъда готова – е, вече разбрах какво им е на акушер-гинеколозите 🙂 Приготвих си и „чантата на дулата“, в която сложих разни нещица за облекчаване на дискомфорта от типа на затоплящи се възглавнички и др. (които в последствие така и не използвах, защото всичко се случи много бързо). Постоянно четях разни книги за акушерството и раждането. Опитвах се да съм подготвена за различни ситуации, но и в същото време бях спокойна, че всичко ще мине идеално.

 

На моменти интуицията ми се проявяваше изключително ярко – например точно сутринта пътувайки към офиса си помислих, че раждането й ще започне с изтичане на водите и наистина буквално половин час след това тя се обади да ми каже, че водите й изтичат на тънки струйки. Решихме да не се обаждаме все още на Емилия и да видим дали ще започнат контракции. Помислих си, че ще се случи тази нощ. Имах цял ден да се настроя и подготвя. Говорихме си по скайпа през деня, но засега нямаше промяна. Прекарах спокойна вечер с децата. Отивайки да си лягам си казах на глас «Ще се обади в един и половина». Не знам защо, може би защото в 01:30 започна второто ми раждане. Бях готова. Легнах си и сънувах, че съм изпуснала раждането на Мария, че бебето вече е родено. Събуди ме телефонът – часът беше точно 01:30. Мария каза, че контракциите са регулярни, болезнени и са начесто. След 20-тина минути бях у тях.

 

Мария беше запалила свещи, свиреше приятна музика. Беше много спокойна и усмихната между контракциите, а по време на контракция заставаше на лакти и колене. Засякох колко често са контракциите. Бяха на всеки 3 минути, с продължителност по 1 минута. По принцип се препоръчва да се тръгне към болницата, когато са с тази честота, но решихме да изчакаме още малко, защото имаше редовни контракции едва от два часа, това беше първо раждане, а и знаех, че бебето е отдясно (често при тази позиция ражданията се развиват по-бавно). Не бързахме към болницата, но по принцип нямахме намерението да пристигнем съвсем в последния момент, защото имахме доверие на екипа и знаехме, че няма да настояват за ненужни интервенции.

 

Говорихме си между контракциите, а по време на контракции с Краси се редувахме да й правим масаж на кръста. Преди се чудех как ще се чувствам, когато гледам чуждата болка, но ето че се чувствах съвсем естествено. Имах желание да й помогна, но не изпитвах съжаление. Напротив, възхищавах се, защото самата тя се справяше страхотно и приемаше болката като нещо позитивно. Изведнъж транзицията я връхлетя като някаква буря – контракциите станаха много продължителни, с по два пика, паузите между тях станаха по-малки от минута, започна да й се гади, повърна. Дишането й се промени, появи се характерно пъшкане. Разбра се, че ако не тръгнем сега за болницата, няма да има за кога. Опитвах се да ги организирам да тръгваме, но те се мотаеха – Мария искаше да си обува хубавите дънки, Краси приготвяше напитка за нея. Така изпуснахме няколко пъти шанса си – тъкмо да тръгнем и започваше нова контракция. Накрая настанихме Мария на задната седалка на колата на четири крака и потеглихме. Карайки по абсолютно празното Симеоновско шосе към болницата, си мислех как всеки момент ще се случи нещо много хубаво и вълшебно.

 

Пристигането в Свети Лазар беше може би най-напрегнатият момент – Емилия ни посрещна, видя че разкритието е пълно и бебето всеки момент ще излезе, каза притеснено, че тоновете са лоши, започна забързано да се обажда на екипа… Мария вече беше на другата планета – гласът и интонацията й се бяха променили, имаше напъни, но не губеше чувството си за хумор, а на моето изказване, че напредва много бързо отговори иронично „на теб така ти се струва!“ 🙂 Влязохме в родилна зала и Мария се качи на родилното легло. Легна на една страна, така й беше по-удобно. Видях, че главичката вече се вижда и й го казах. Влезе д-р Николова и за щастие беше спокойна, чу тоновете на бебето и каза че са добри. Въпреки това го имаше типичното за медицинския персонал желание бебето да се роди по-бързо и окуражаването да напъва по-силно със задържане на дъха. Но така или иначе Мария си имаше силни напъни и си следваше тялото. На нея сякаш й се искаше да забави нещата и да остане легнала на една страна, но в крайна сметка се поддаде на ентузиазма на екипа, изправи се в клекнало положение, облегна се на мен и на Краси и в тази поза роди. По време на напъните си мислих само че всичко е наред, опитвах се да дишам спокойно и да съм максимално отпусната, за да няма никакво напрежение, което да се предава и на нея. Изведнъж бебето вече беше цялото навън. Не можех да повярвам на очите си – беше толкова мъничка и абсолютно съвършена! Емилия разви пъпната връв около вратлето, изчака я да спре да пулсира и я преряза. Личеше си, че доста неща са странни за тях, но все пак много се страеха да следват плана. Например д-р Николова потърси вената на Мария, за да сложи обичайната система с окситоцин за раждането на плацентата, но след това ме погледна и каза „Ох, извинявай, правя го по навик…“ Като цяло атмосферата в залата беше приятелска и спокойна. Светлините бяха приглушени – насочваха лампите само там, където трябваше. Бебето го подадоха на Мария веднага, леко завито с пелена. След това го взеха за много кратко време, за да го прегледа педиатърката, да обработи пъпчето и да го претеглят. Д-р Николова ме помоли да дойда, за да има кажа какви са изискванията на родителите относно грижите за бебето. Върнаха го много бързо и си остана в нея, дори по време на зашиването (имаше леко разкъсване).

 

Вторият малко неприятен момент беше раждането на плацентата. Мария все още нямаше напън и персоналът я окуражи да напъва силно, за да не се наложи вклюване на система, защото се притесняваха от кървене. Стори ми се, че няма необходимост да се бърза, но не посмях да кажа нищо, защото наистина в един момент се изля по-обилно количество кръв. Мария напъна геройски и за щастие плацентата излезе сравнително бързо и беше цяла.

 

Най-накрая процедурите по зашиването свършиха и новото семейство беше оставено на спокойствие в родилна зала. Развихме бебето и го сложихме в контакт кожа-до-кожа, светлините бяха приглушени – точно така както трябва да бъде. Останах още малко, за да видя дали ще имат нужда от помощ за закърмването на бебето и за да разменя емоции с Емилия  и с д-р Николова и и си тръгнах развълнувана и щастлива.

 

Ето че се видя, че осъществяването на едно активно естествено раждане в болница не е толкова трудно – иска се само малко желание и гъвкавост от страна на екипа. Взимам си бележка за следващите раждания да си поговоря по-подробно с тях за техниките за напъване и раждането на плацентата. Най-важното е, че има диалог и приемане на различната гледна точка и от двете страни и съм сигурна, че точно това е ключът към позитивното и безопасно раждане. Професията на дула се оказа изключително вдъхновяваща и ще направя всичко по силите си за популяризирането й в България. Имам големи планове в тази насока. А пък дали първата стъпка е най-трудната или имах късмета на начинаещия само времето ще покаже…

 

Разказа на Мария за това раждане можете да прочетете тук, а видео репортаж гледайте тук.



Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

One thought on “Раждането на Мария – вдъхновяващо и прекрасно